Партийното брожение срещу свалянето на журналистката от сутрешния блок не е за свободата на словото, а точно обратното – панически протест срещу загубата на контрол върху него

Лично аз бих се подразнил, притеснил не на шега и даже направо ядосал, ако партийни функционери цъфнат на протест в моя защита, след като частна национална медия ме е свалила от сутрешния си блок. Та би ли имало по-сигурно доказателство, че съм обслужвал именно техния интерес, докато съм ходил на работа?

Също така бих се и обидил, ако успоредно с хвалбите колко добър и непримирим журналист съм, се долавя едно вайкане и оплакване за отсъствието ми от ефира оттук нататък. Възможно ли е във втората четвъртина от XXI век един журналист да бъде заглушен? В епохата, в която не само всеки подкаст, влог и сайт са истински медии, но в която дори всеки профил в социална мрежа е отделна и достатъчно висока трибуна?

Представям си как в Америка функционери на Републиканската партия биха могли да цъфнат пред централата на „Фокс нюз“ в Ню Йорк и да протестират срещу безпардонното уволнение на водещия й журналист Тъкър Карлсън, докато демократът Джо Байдън беше президент. Представям си и как самият Карлсън оттогава отчаяно си търси друга национална телевизия, която да го приюти, вместо да направи най-гледания подкаст с интервюта и коментари в Интернет, с аудитория, неколкократно надхвърляща тази на бившата му месторабота…

Същото важи и за британския му колега Пиърс Морган, който през 2021-а напусна със скандал сутрешното шоу на Ай Ти Ви и оттогава се подвизава изцяло в мрежата, без да страда от липса на публика, а точно обратното.

Сещам се и за български примери като Миролюба Бенатова и Генка Шикерова, като Явор Дачков и Мартин Карбовски, чиито подкасти в „Ютюб“ днес са гледани от повече хора, отколкото всеки сутрешен блок на национална телевизия.

„Мария Цънцарова работа ще си намери, телевизията зрители – не“, написа в защита на водещата бивш неин колега от Би Ти Ви. Това е друга трактовка на случая, нюансирано различна от тази на протестиращите пред „малкото НДК“. Ако тя е по-вярната, може да се окаже, че телевизията е направила едва ли не услуга на журналистката, давайки й възможност да се докаже пред още по-голяма аудитория. Докато демонстрацията край нюзрума някак си я подценява – все едно Цънцарова не би била популярен и храбър глас на свободата никъде другаде, освен в Би Ти Ви в 8 заранта…

През уикенда се състояха и серия куриозни интервюта в нейна защита – само че в ефира на „Дарик“. А те са куриозни, защото подобни кадрови катаклизми съвсем наскоро се състояха именно в това частно национално радио, а сегашният му водещ се оказа главен бенефициент от тях. Той обаче без особено неудобство изслушваше обвиненията на гостите си как Би Ти Ви (където Цънцарова громи корупцията и политиците-популисти вече повече от 12 години!) потъпквала демокрацията и лишавала ефира от най-добрия си и непримирим глас. Ако в „Дарик“ наистина са съгласни с подобна трактовка, а не просто лицемерни нейни слушатели, биха могли да нанесат камшичен удар срещу „зависимостите“ в националните медии, да приобщят Цънцарова към своя екип и така да оглавят на бял кон борбата за свобода на словото. Няма ли да превъртят рейтинга? А може би просто ще й предложат да последва примера на техния доскорошен колега и шеф Константин Вълков и да си отвори свое подкаст-студио, спонсорирано от Нов български университет или някоя фондация? Какво ще попречи на зажаднялата за честна журналистика аудитория да я гледа и там? Нищо, разбира се.

Апропо, широко разпространена е заблудата, че сутрешните блокове на националните канали са „страшно гледани“, че едва ли не това е най-високата медийна трибуна у нас днес. Това не е вярно вече години наред, а всеки по-популярен ютюб-канал има повече гледания и аудитория от предавания като „Тази сутрин“ и „Здравей, България“.

Въобще внушенията, че лишавайки един журналист от щатната му позиция в сутрешно предаване, една медия запушва гласа на свободата, в зората на 2026 година не биха могли да звучат по-нелепо. А всеки протест срещу подобно решение, освен че подценява способностите на тв звездата да има успешна кариера и другаде в пространството, отдалеч понамирисва на някакви накърнени интереси.

Всъщност, става дума именно за това. Сбирката от партийни функционери пред Би Ти Ви е протест не в защита на свободата, отнета от Цънцарова да громи корупцията и популизма, а на техния собствен монопол и контрол върху медийната пропаганда. Реално те отдавна са се примирили вътрешно, че във вселената на Интернет не могат да имат такъв монопол, и че там повечето защитавани позиции са противоположни на техните. Но вкопчването им в националния тв ефир, където са свикнали да доминира техният наратив, е като хващането на удавник за последна сламка.

Това е същият национален ефир, който упорито ни внушава, че Русия хем всеки момент ще нападне и завладее цяла Европа, хем икономиката й всеки момент ще рухне, а ракетите й се сглобяват от откраднати от украински перални машини чипове. Ефирът, в който Тръмп е луд злодей, а Урсула фон дер Лайен – достоен европейски лидер-визионер. Ефирът, в който на Хелоуин се обръща повече внимание, отколкото на Деня на народните будители. Ефирът на Гого с папийонката, на пенсионирания топ-банкер, превърнал се в рекламно лице на евровалутата, на Летящата Козила Белобрадова, на вталения Иво Мирчев и на не толкова вталения Асен Василев…

Масираното надмощие на едни и същи идеи и внушения, отговарящи на не повече от 15-20 процента гласоподаватели, е толкова очевидно, че вече никой не му обръща внимание. И да, то е една от основните причини за срутващия се рейтинг на националните канали за сметка на интернет-съдържанието.

Но партийните функционери не са свикнали да се случват някакви промени. Те не обичат някой да им дърпа килимче изпод краката, особено в период, когато са решили, че с едно събиране на хора пред някаква сграда могат да решават съдбините на цяла държава и на цял народ.

Затова и нека сме наясно – тук не става въпрос въобще за Цънцарова. Ако е прав колегата й, който пламенно я защитава – тя работа ще си намери. Воплите в нейна защита всъщност са вопли за правилото да няма друг наратив в ефира освен този. А недай си Боже хората да започнат да гледат отново сутрешни блокове, ако в тях се възцари по-голяма обективност и изчезне досегашната либерална партизанщина. Това вече ще е краят им, и никакви протести няма да могат да ги спасят…