Партийното брожение срещу свалянето на журналистката от сутрешния блок не е за свободата на словото, а точно обратното – панически протест срещу загубата на контрол върху него
Лично аз бих се подразнил, притеснил не на шега и даже направо ядосал, ако партийни функционери цъфнат на протест в моя защита, след като частна национална медия ме е свалила от сутрешния си блок. Та би ли имало по-сигурно доказателство, че съм обслужвал именно техния интерес, докато съм ходил на работа?
Също така бих се и обидил, ако успоредно с хвалбите колко добър и непримирим журналист съм, се долавя едно вайкане и оплакване за отсъствието ми от ефира оттук нататък. Възможно ли е във втората четвъртина от XXI век един журналист да бъде заглушен? В епохата, в която не само всеки подкаст, влог и сайт са истински медии, но в която дори всеки профил в социална мрежа е отделна и достатъчно висока трибуна?
Представям си как в Америка функционери на Републиканската партия биха могли да цъфнат пред централата на „Фокс нюз“ в Ню Йорк и да протестират срещу безпардонното уволнение на водещия й журналист Тъкър Карлсън, докато демократът Джо Байдън беше президент. Представям си и как самият Карлсън оттогава отчаяно си търси друга национална телевизия, която да го приюти, вместо да направи най-гледания подкаст с интервюта и коментари в Интернет, с аудитория, неколкократно надхвърляща тази на бившата му месторабота…
Същото важи и за британския му колега Пиърс Морган, който през 2021-а напусна със скандал сутрешното шоу на Ай Ти Ви и оттогава се подвизава изцяло в мрежата, без да страда от липса на публика, а точно обратното.
Американецът Тъкър Карлсън и англичанинът Пиърс Морган са най-известните примери за успешни водещи, постигнали много по-голяма аудитория след напускането на тв ефира.
Сещам се и за български примери като Миролюба Бенатова и Генка Шикерова, като Явор Дачков и Мартин Карбовски, чиито подкасти в „Ютюб“ днес са гледани от повече хора, отколкото всеки сутрешен блок на национална телевизия.
Протест пред БНР – но не в защита на някой водещ, а с настояване Петър Волгин да бъде свален от ефира. За някои хора свободата на словото е доста разтегливо и безпринципно понятие.
„Мария Цънцарова работа ще си намери, телевизията зрители – не“, написа в защита на водещата бивш неин колега от Би Ти Ви. Това е друга трактовка на случая, нюансирано различна от тази на протестиращите пред „малкото НДК“. Ако тя е по-вярната, може да се окаже, че телевизията е направила едва ли не услуга на журналистката, давайки й възможност да се докаже пред още по-голяма аудитория. Докато демонстрацията край нюзрума някак си я подценява – все едно Цънцарова не би била популярен и храбър глас на свободата никъде другаде, освен в Би Ти Ви в 8 заранта…
През уикенда се състояха и серия куриозни интервюта в нейна защита – само че в ефира на „Дарик“. А те са куриозни, защото подобни кадрови катаклизми съвсем наскоро се състояха именно в това частно национално радио, а сегашният му водещ се оказа главен бенефициент от тях. Той обаче без особено неудобство изслушваше обвиненията на гостите си как Би Ти Ви (където Цънцарова громи корупцията и политиците-популисти вече повече от 12 години!) потъпквала демокрацията и лишавала ефира от най-добрия си и непримирим глас. Ако в „Дарик“ наистина са съгласни с подобна трактовка, а не просто лицемерни нейни слушатели, биха могли да нанесат камшичен удар срещу „зависимостите“ в националните медии, да приобщят Цънцарова към своя екип и така да оглавят на бял кон борбата за свобода на словото. Няма ли да превъртят рейтинга? А може би просто ще й предложат да последва примера на техния доскорошен колега и шеф Константин Вълков и да си отвори свое подкаст-студио, спонсорирано от Нов български университет или някоя фондация? Какво ще попречи на зажаднялата за честна журналистика аудитория да я гледа и там? Нищо, разбира се.
Апропо, широко разпространена е заблудата, че сутрешните блокове на националните канали са „страшно гледани“, че едва ли не това е най-високата медийна трибуна у нас днес. Това не е вярно вече години наред, а всеки по-популярен ютюб-канал има повече гледания и аудитория от предавания като „Тази сутрин“ и „Здравей, България“.
Въобще внушенията, че лишавайки един журналист от щатната му позиция в сутрешно предаване, една медия запушва гласа на свободата, в зората на 2026 година не биха могли да звучат по-нелепо. А всеки протест срещу подобно решение, освен че подценява способностите на тв звездата да има успешна кариера и другаде в пространството, отдалеч понамирисва на някакви накърнени интереси.
Всъщност, става дума именно за това. Сбирката от партийни функционери пред Би Ти Ви е протест не в защита на свободата, отнета от Цънцарова да громи корупцията и популизма, а на техния собствен монопол и контрол върху медийната пропаганда. Реално те отдавна са се примирили вътрешно, че във вселената на Интернет не могат да имат такъв монопол, и че там повечето защитавани позиции са противоположни на техните. Но вкопчването им в националния тв ефир, където са свикнали да доминира техният наратив, е като хващането на удавник за последна сламка.
Това е същият национален ефир, който упорито ни внушава, че Русия хем всеки момент ще нападне и завладее цяла Европа, хем икономиката й всеки момент ще рухне, а ракетите й се сглобяват от откраднати от украински перални машини чипове. Ефирът, в който Тръмп е луд злодей, а Урсула фон дер Лайен – достоен европейски лидер-визионер. Ефирът, в който на Хелоуин се обръща повече внимание, отколкото на Деня на народните будители. Ефирът на Гого с папийонката, на пенсионирания топ-банкер, превърнал се в рекламно лице на евровалутата, на Летящата Козила Белобрадова, на вталения Иво Мирчев и на не толкова вталения Асен Василев…
Масираното надмощие на едни и същи идеи и внушения, отговарящи на не повече от 15-20 процента гласоподаватели, е толкова очевидно, че вече никой не му обръща внимание. И да, то е една от основните причини за срутващия се рейтинг на националните канали за сметка на интернет-съдържанието.
Но партийните функционери не са свикнали да се случват някакви промени. Те не обичат някой да им дърпа килимче изпод краката, особено в период, когато са решили, че с едно събиране на хора пред някаква сграда могат да решават съдбините на цяла държава и на цял народ.
Затова и нека сме наясно – тук не става въпрос въобще за Цънцарова. Ако е прав колегата й, който пламенно я защитава – тя работа ще си намери. Воплите в нейна защита всъщност са вопли за правилото да няма друг наратив в ефира освен този. А недай си Боже хората да започнат да гледат отново сутрешни блокове, ако в тях се възцари по-голяма обективност и изчезне досегашната либерална партизанщина. Това вече ще е краят им, и никакви протести няма да могат да ги спасят…
„Цънцарова стайл“: в сутрешния блок водещата громи в заядлив стил кмета-патриот на Елин Пелин, който си е позволил да отмени празнуването на Хелоуин в общинските институции. Правописната грешка си е на телевизията
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Единственият момент от живота ми, когато съм гледала сутрешен блок са ранните ми студентски години в Италия. Тогава по една от телевизиите в сутрешният им блок имаше един час- без рекламите- та, един час, поверен на София Лорен и Хосе Карерас. В този един час двамата говореха за вино и кулинария. Задължително тя подробно и старателно обясняваше поредната рецепта, която покрай приказките приготвяше в ефир, докато Карерас интервюираше я писател, я друг музикант. И всичко това- обилно поръсено с предложения за книги, спектакли и филми. Още пазя три дебели тефтера с рецептите на великата София. За протокола, приготвила съм поне по веднъж 85% от тях. Най- ценното е това, че тя обясняваше коя от съставките с какво може да се замени. Защото, нали, идеята не е да готвиш с половината магазин- така всеки знае. А да се справиш с каквото имаш. Невероятни кулинарни съвети може да чуеш от човек, преживял война и истински глад, господин Неделчев. Разбира се, да не забравяме великата реплика на прекрасната София: “Ако някой ти каже, че в пастата ти има твърде много пармезан- не общувай повече с този човек. Нямаш нужда от толкова негативизъм в живота си”. Да. Велика жена. 🙂 Та, само този сутрешен блок съм гледала. За българските нямам сили. И нерви. И не се сещам защо денят ми трябва да започва с недоразумения като Цолова и Бареков и в компанията на политиците ни. Не се сещам за ни една причина за това. Така че- без мен по тая линия. Журналистиката е велико призвание и никога няма да спра да го повтарям. Вие сте като лекарите- ако не ти е от вътре, прави нещо друго. Но личното ми мнение е, че няма начин да има обективност. Просто човешката природа е такава. Ние имаме едно или друго мнение. Така сме устрени. Това, което е важно според мен- без да твърдя, че съм права- е въпреки мнението, което имаш и което имаш право да имаш, е да се стремиш да поднасяш на аудиторията си възможността да прецени друго мнение. Различното мнение. И това съм чувала като правило за добра журналистика: “Не съм съгласен с теб, но ще умра за правото ти да имаш мнение”. Вече дори не помня къде съм го прочела. И любимата ми история, която някога ми разказваше близка приятелка на майка ми, дългогодишен кадър на БТА. Някога си създателят на Ройтерс бил казал: “Дори ако майка ти каже, че те обича- не й вярвай, докато не го провериш от поне два независими източника”. Това последното е част от професионалния фолклор на журналистите предполагам. 🙂 Не знам, господин Неделчев. Като “прост” потребител на създавано от журналисти съдържание смея да кажа, че ми е все по- трудно да отличавам фактите, които би трябвало да ми се представят от опорните точки за тях. Това вероятно не говори добре за интелекта ми, но е истина. Все по- често ми се налага да си търся източници и различни мнения по въпрос, който евентуално ме интересува, защото поднесеното от екрана на голяма частна или държавна медия е някакси е винаги в определен ракурс. Един. А няма как истината да е само една. Подкасти гледам и слушам не един, разбира се- музикални основно. Ама и там имам едно на ум. Едно обаче е сигурно- на свободния терен на мрежата наистина се вижда кой колко струва. Вярно, че куцо и сакато вече прави подкасти, но вярно е също и това, че който си струва- личи си по аудиторията му. И нямам предвид само Карсън и Джо Роугън примерно. Колкото до Цънцарова конкретно. Рядко неприятно, манипулативно, нахално същество. Упорито върви мълва, че се готви за депутат от жълтопаветниците. Не че съм изненадана. Изработила си я е депутатската банка с отявленото си ибрикчийство. Да не говорим за моята “любимка” Ризова, Цв. Тая мила женица с коктейлните роклета в ефир е тотално отрицание на журналистиката. Въобще, господин Неделчев, Вашият занаят е “дело тонкое”. И не е за всяка уста лъжица. Хеле пък, ако тая уста се продава за лъжица леща… Като малка обожавах да гледам Светът в действие по телевизията. Толкова малка съм била, че седях на трикрако столче. Но обожавах това предаване. Още помня някакви подробности от филмите на Иво Инджев, Иван Гарелов, Даниела Кънева. Прочее, това е любимият ми български журналист- и чичко Филипов. 🙂 Разказвам Ви това, защото то илюстрира много точно влиянието, което журналистът има. Дори върху човек, който още не е човек. Нали разбирате, че на 5,6, дори на 10- какво съм разбирала аз от тия филми, които гледах с такъв интерес. Да, но ги гледах. Също и Димитри Иванов във Всяка неделя. Помня как ме порази един кадър от филм на Иво Инджев за Ливан. Показа първо как е изглеждала улицата преди гражданската война. Голяма улица в Бейрут, хубава. Нещо като нашата Раковски, примерно. Ама без трафика. Красиви сгради, елегантни фасади, дървета, цветя. И улицата после, след войната. Ето този кадър още го помня. Разрушението. Тишината. Един кадър. Без звук. Без глас зад кадър. Камерата, която бавно се движи и виждаш какво е останало под разрухата на красивата някога улица. Това е силата на журналиста. Да те стегне за гърлото в двайсет секунди. Да те накара да мислиш с един кадър. Да провокира мисълта ти с едно изречение. Десетилетие и повече по-късно, когато посетих Бейрут за пръв път, видях онази улица. От филма по телевизията. И я познах. Познах я от онзи зловещ безмълвен кадър. За щастие, вече не изглеждаше така злокобно. В страни от темата, ако не сте ходил в Бейрут- непременно идете. Въпреки всичко, този град е приказен. Категорично един от най- любимите ми градове. Въпреки всичко преживяно и разрушено. Днес Кристина Патрашкова, към която се отнасям противоречиво в качеството й на журналист, е публикувала на сайта на Филтър доста любопитен коментар относно това как се отнасяме ние тук към журналистите, които уж ценим. Говорейки за това как се отнасяха към Милен Цветков след гибелта му същите хора,които приживе не протестираха срещу отстраняването му. Да. Любопитен коментар. И с риск да сметнете мнението ми за твърде крайно, господин Неделчев- тия от породата на Цънцарова, Шикерова и онова отровно зло, Бенатова- те не са журналисти. Те са това, което Вазов нарича “журналя” във “Вестникар ли!?”. Те казват това, което им е наредено, платено, осребрено и прочее. Поне петдесет мои колеги в период от няколко години напуснаха България заради гадостите, които Бенатова систематично сипе срещу лекарската гилдия. И това е само един пример. Да си журналист е тежко. И отговорно. Малцина успяват да останат изправени под тежестта на тая отговорност, без да превият гръбнак под натиск на пари, влияние, власт. Но пък тия, които успяват, ние, тяхната аудитория уважаваме и следваме. Кой знае. Може би някой ден и тук ще се роди Ориана Фалачи.
ХаресвамХаресвам
Аз все още се шашкам колко истерична реакция предизвика това събитие. През 2013г. когато Ани Цолова и Виктор Николаев бяха освободени от БТВ малко след ОНОВА интервю с Орешарски, реакция почти нямаше, а тогава сутрешният блок имаше 50% пазарен дял и както Вие самият написахте още тогава “ ако нещо не беше казвано при Виктор и Ани, все едно не е било казвано въобще „.
Сега, когато “ Тази сутрин “ трудно прескача 200 хиляди аудитория(нещо, което е фасулска работа за поне 50 наши ютубъри) се вдигна вой, какъвто не бях виждал от години. И то в първите дни без потвърждение за освобождаване от БТВ, а само от предаването.
ХаресвамХаресвам
Ами да, просто сега гледат да използват „вълната“, и си мислят че могат да вземат едва ли не цялата власт със събиране някъде и с вой по медиите. Реално най-големият потърпевш от цялата работа е именно самата тя. Има и един такъв много уместен лаф – нищо не съсипва лошия продукт така, както голямата му реклама. Тепърва ще се види тя какви качества притежава на полето на реалната журналистика, а защо не и на политиката.
Впрочем, някой дали обръща внимание на Константин Вълков от „Дарик радио“, и за него много се шумеше че медията губи много сериозна своя фигура…!?
ХаресвамХаресвам
И тази истерична реакция още веднъж показва, че нещо не е наред. Не е съвсем както трябва. “ Що- то не так“.
Мда. ОНОВА интервю с Орешарски даже аз съм го гледала. 🙂
Честито Рождество Христово, господин Неделчев. Бъдете здрав, обичан и заобиколен само от смислени хора. Понеже днес е Събор на Пресвета Богородица и почитайки Свети Йосиф, който отглежда детето Иисус и Свети Цар Давид, от който Той произхожда, ние почитаме бащата въобще, мъжкото начало в живота си, желая Ви също Божията майка да Ви закриля. Тя е майка на всички ни, не само на тия, които носим нейното име.
Преди много, много години един мъдър човек ми пожела да съм храбра като Свети Георги, мъдра като Свети Василий, търпелива като Свети Антоний, дръзновена като Свети Димитър и силна във вярата като Света Неделя. Категорично най- красивото пожелание, което съм чувала.
Затова днес Ви желая и Вие да имате победата на Свети Георги, милосърдието на Свети Йосиф и твърдата воля на Свети Цар Давид. И светлината на Христос да е винаги с Вас и с тия, които са важни за Вас.
Имам една причина повече да съм благодарна тази година. Вчерашното дежурство мина добре. Една спешна аневризма и един спешен астроцитом. Минаха добре. И двете. Понякога и за лекарите празниците са пълни с чудеса…:)
ХаресвамХаресвам
Честита Коледа и на вас, и да ви се връщат хубавите пожелания!
ХаресвамХаресвам
:)))
ХаресвамХаресвам