Какви избори, какви пет лева – новото разделение на нацията е покрай конкурса, който уж бил ненужен и безинтересен

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 6 февруари

Музикалният конкурс „Евровизия“ се превърна в новата чалга, но не в смисъла, в който вероятно си мислите. „За какво ни е, кой я гледа тази глупост, кому е нужно да се харчат пари за това, какво толкова се вълнувате от тази излагация“. Това е новата мокра кърпичка за лъскане на личното его в социалните мрежи, защото чалгата вече не е интересна, а и с темата „Ергенът“ стана досадно да изтъкваш интелекта си. Новият повод за война и разделяне в и без това разделеното ни общество. Другия месец ще се намери някакъв друг, разбира се.

Не е нужно дори да се прибягва до рейтинговата статистика, където БНТ отбеляза небивали рекорди в последните два уикенда, за да се мотивира нуждата от подобно шоу и от участието ни на най-мащабното естрадно събитие на континента, а може би и в света. Парадоксално е, че сред най-големите хейтъри на „Евровизия“ има и пламенни агитатори за влизането ни в еврозоната. Значи за едни неща може да сме европейци, а за други не? Ще приемем еврото, за да не би иначе да ни превземе Путлер, но в музиката нека да стоим надалеч от Виена и да се кефим, но тайничко, на Муслим Магомаев, Йосиф Кобзон и Филип Киркоров. Някои пък мразят Евровизия и всеки кандидат за нея, а приемат Васко Кръпката за висок музикален стандарт, какво да ги правиш.

Но нейсе, тази година след известна пауза БНТ се включи в юбилейното 70-о издание на конкурса. По ирония на съдбата, няколко европейски държави решиха да го бойкотират, заради продължаващото участие на Израел в него и действията на правителството му в Газа, както и заради опитите да се манипулира зрителският вот чрез масирано държавно участие от Тел Авив.

Впрочем, Евровизия открай време е обект на всевъзможни апетити за външно влияние – организирани кампании, есемеси от специално закупени хиляди телефонни карти и всякакви форми на корупция. България също нееднократно имаше „платени“ участници в надпреварата, които дадоха сума ти пари, за да лъскат егото си пред 15-хилядна публика в залата и многомилионна по телевизията, без да се интересуват от реалните си шансове за успех. Апропо, тази година също се усети подобна „организация“ в полза на една от участничките, имаше даже акция от азиатски ботове, тръгнали да гласуват в българския сайт.

За своя чест и участ, БНТ реши да я кара по класическия начин и организира, макар и по своите скромни възможности, конкурс на живо в три тура, последният от които (за определяне на песента, с която ще се явим) тепърва предстои. Това моментално заложи безброй цъкащи бомби от напрежение в пчелния кошер, наречен български шоубизнес. Пред камерите се демонстрираха приятелство и солидарност, но всъщност интригите и мълчаливите обвинения типично по български се вихреха с пълна сила – и зад кулисите, и в интернет пространството. Самото шоу беше на прилично за БНТ ниво – с приятни водещи, авторитетни журита и нелош сценарий, ако се абстрахираме от семплата публика, която изобщо не трябваше да бъде снимана, рехавите аплодисменти в неуютната зала и компромисният звуков микс.

В първия тур БНТ, уж от добра воля към публиката, реши да остави видими резултатите от гласуването в реално време. Това се оказа голяма грешка, защото при обявяването на продължаващите финалисти половината от тях вече знаеха, че са обречени. Сцената беше унизителна за тези изпълнители, повечето от които – с доказани успехи на тукашната сцена, и абсолютно нелепа.

Във втория тур организаторите си взеха бележка и скриха зрителския вот в реално време, но това тутакси доведе до вълна от обвинения, че „всичко е нагласено“. Те бяха главно от лагерите на участници, явно надяващи се да надделеят по втория начин, с техни шанаджийски схеми или просто с добре организиран фенски вот.

В крайна сметка обаче, резултатът изглежда обективен, а победителката Дара е съвсем приличен и достоен избор да ни представя във Виена. Факт е, че колежката й от „Вирджиния рекърдс“ Михаела Маринова е по-гласовита и може би по-вълнуваща певица от нея, но също толкова вярно е, че Дара прави неподражаемо шоу, има най-модерния и адекватен на Евровизия репертоар и се откроява с атрактивната си визия. Истина, която не всички са готови да признаят, е и че тяхната шефка Саня Армутлиева се е доказала неведнъж като най-добрия продуцент на подобен род международни наши участия. Зад обвиненията в избора на БНТ не стои нищо друго, освен лични пристрастия на разочаровани участници или техни почитатели, и те трябва да бъдат невъзмутимо игнорирани. Няма нужда държавната телевизия да се оправдава като ученик пред дъската, че не е сторила нищо нередно.

Колкото до гостувалия като изпълнител извън състезанието Иво Димчев – още една от ползите на тазгодишния конкурс бе, че най-сетне и по-широка публика видя и оцени неговия талант – глас, харизма, съдържание на песните. Бързо се видя, че той е и най-подходящият за либерално-пропагандната сцена на Евровизия наш участник. Би трябвало да го изпратим там не просто веднъж, а достатъчно пъти, докато не спечели тази награда с някоя подходяща песен. България, впрочем, е една от малкото страни, която никога не е имала победител в Евровизия. Най-големият ни успех е второто място на Кристиян Костов през 2017-а. Той беше изпратен да участва след „вътрешна селекция“ – и слава Богу, иначе можем да си представим на какви коментари би бил подложен и неговият избор, ако беше направен вместо някои амбициозни български девойки в народни носии…

Тази година Иво Димчев е имал възможност да се включи в надпреварата, но е отказал заради вече планиран концерт в Белгия. Но и да нямаше такъв ангажимент, не се знае дали би се подложил на цялата тази леко унизителна процедура, в която медийното пространство е систематично замърсявано от недоволните крясъци на разочаровани роднини и фенове.

Изводите от вдигналия се шум? БНТ категорично не бива да се отказва от този конкурс и за в бъдеще. Евровизия, при целия си кич, дразнеща ЛГБТ-пропаганда и задкулисни машинации, си остава най-голямото подобно шоу, за което и американците могат само да завиждат. Миналата година пък изгонените руснаци се опитаха да го конкурират със свой конкурс, наречен Интервизия – и той беше голямо шоу, но се видя, че трудно може да дублира качеството и мащабите на европейската продукция. Дори само за да следи новостите в сценично-визуалната индустрия, човек не бива да пропуска този спектакъл. Или пък поне заради удоволствието после да го коментира с неприязън и насмешка във фейсбука си. Къде иначе ще излее хейтърската си енергия.

Дали обаче БНТ да продължава с този тип уж демократични конкурси на живо? Категорично не, защото те винаги ще водят до този резултат – оплюване на победителя, който и да е той, обвинения в машинации и като цяло отравяне на атмосферата. Участникът трябва да се избира служебно, изборът да е дело на БНТ, която така или иначе плаща масрафа и е отговорна за него, но да не се допуска участници сами да субсидират отиването си на европейския финал.

Не беше особено удачен и вариантът от 2010-а, при който предварително селектираният ни участник Миро (иначе напълно заслужено) представи 5 потенциални песни за Евровизия, но беше видимо при изпълненията, че фаворизира една от тях (написана от самия него и от ПР-мениджъра му). Тя обаче въобще не бе най-подходящата и с нея даже не успя да прескочи полуфинала в Осло.

Може би единствено начинът, по който се стигна до най-успешните ни участия– тези на Кристиян Костов (2-ро място с Beautiful Mess) и Поли Генова (4 място с If Love Was a Crime) – би ни донесъл лелеяния триумф някога. Това означава вътрешна селекция както на изпълнителя, така и на песента, но без да се допуска суетни музиканти с излишни пари да се възползват от немотията на БНТ и да узурпират нашето присъствие на европейската сцена.