Какви избори, какви пет лева – новото разделение на нацията е покрай конкурса, който уж бил ненужен и безинтересен
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 6 февруари
Музикалният конкурс „Евровизия“ се превърна в новата чалга, но не в смисъла, в който вероятно си мислите. „За какво ни е, кой я гледа тази глупост, кому е нужно да се харчат пари за това, какво толкова се вълнувате от тази излагация“. Това е новата мокра кърпичка за лъскане на личното его в социалните мрежи, защото чалгата вече не е интересна, а и с темата „Ергенът“ стана досадно да изтъкваш интелекта си. Новият повод за война и разделяне в и без това разделеното ни общество. Другия месец ще се намери някакъв друг, разбира се.
Не е нужно дори да се прибягва до рейтинговата статистика, където БНТ отбеляза небивали рекорди в последните два уикенда, за да се мотивира нуждата от подобно шоу и от участието ни на най-мащабното естрадно събитие на континента, а може би и в света. Парадоксално е, че сред най-големите хейтъри на „Евровизия“ има и пламенни агитатори за влизането ни в еврозоната. Значи за едни неща може да сме европейци, а за други не? Ще приемем еврото, за да не би иначе да ни превземе Путлер, но в музиката нека да стоим надалеч от Виена и да се кефим, но тайничко, на Муслим Магомаев, Йосиф Кобзон и Филип Киркоров. Някои пък мразят Евровизия и всеки кандидат за нея, а приемат Васко Кръпката за висок музикален стандарт, какво да ги правиш.
Но нейсе, тази година след известна пауза БНТ се включи в юбилейното 70-о издание на конкурса. По ирония на съдбата, няколко европейски държави решиха да го бойкотират, заради продължаващото участие на Израел в него и действията на правителството му в Газа, както и заради опитите да се манипулира зрителският вот чрез масирано държавно участие от Тел Авив.
Впрочем, Евровизия открай време е обект на всевъзможни апетити за външно влияние – организирани кампании, есемеси от специално закупени хиляди телефонни карти и всякакви форми на корупция. България също нееднократно имаше „платени“ участници в надпреварата, които дадоха сума ти пари, за да лъскат егото си пред 15-хилядна публика в залата и многомилионна по телевизията, без да се интересуват от реалните си шансове за успех. Апропо, тази година също се усети подобна „организация“ в полза на една от участничките, имаше даже акция от азиатски ботове, тръгнали да гласуват в българския сайт.
За своя чест и участ, БНТ реши да я кара по класическия начин и организира, макар и по своите скромни възможности, конкурс на живо в три тура, последният от които (за определяне на песента, с която ще се явим) тепърва предстои. Това моментално заложи безброй цъкащи бомби от напрежение в пчелния кошер, наречен български шоубизнес. Пред камерите се демонстрираха приятелство и солидарност, но всъщност интригите и мълчаливите обвинения типично по български се вихреха с пълна сила – и зад кулисите, и в интернет пространството. Самото шоу беше на прилично за БНТ ниво – с приятни водещи, авторитетни журита и нелош сценарий, ако се абстрахираме от семплата публика, която изобщо не трябваше да бъде снимана, рехавите аплодисменти в неуютната зала и компромисният звуков микс.
В първия тур БНТ, уж от добра воля към публиката, реши да остави видими резултатите от гласуването в реално време. Това се оказа голяма грешка, защото при обявяването на продължаващите финалисти половината от тях вече знаеха, че са обречени. Сцената беше унизителна за тези изпълнители, повечето от които – с доказани успехи на тукашната сцена, и абсолютно нелепа.
Във втория тур организаторите си взеха бележка и скриха зрителския вот в реално време, но това тутакси доведе до вълна от обвинения, че „всичко е нагласено“. Те бяха главно от лагерите на участници, явно надяващи се да надделеят по втория начин, с техни шанаджийски схеми или просто с добре организиран фенски вот.
В крайна сметка обаче, резултатът изглежда обективен, а победителката Дара е съвсем приличен и достоен избор да ни представя във Виена. Факт е, че колежката й от „Вирджиния рекърдс“ Михаела Маринова е по-гласовита и може би по-вълнуваща певица от нея, но също толкова вярно е, че Дара прави неподражаемо шоу, има най-модерния и адекватен на Евровизия репертоар и се откроява с атрактивната си визия. Истина, която не всички са готови да признаят, е и че тяхната шефка Саня Армутлиева се е доказала неведнъж като най-добрия продуцент на подобен род международни наши участия. Зад обвиненията в избора на БНТ не стои нищо друго, освен лични пристрастия на разочаровани участници или техни почитатели, и те трябва да бъдат невъзмутимо игнорирани. Няма нужда държавната телевизия да се оправдава като ученик пред дъската, че не е сторила нищо нередно.
Колкото до гостувалия като изпълнител извън състезанието Иво Димчев – още една от ползите на тазгодишния конкурс бе, че най-сетне и по-широка публика видя и оцени неговия талант – глас, харизма, съдържание на песните. Бързо се видя, че той е и най-подходящият за либерално-пропагандната сцена на Евровизия наш участник. Би трябвало да го изпратим там не просто веднъж, а достатъчно пъти, докато не спечели тази награда с някоя подходяща песен. България, впрочем, е една от малкото страни, която никога не е имала победител в Евровизия. Най-големият ни успех е второто място на Кристиян Костов през 2017-а. Той беше изпратен да участва след „вътрешна селекция“ – и слава Богу, иначе можем да си представим на какви коментари би бил подложен и неговият избор, ако беше направен вместо някои амбициозни български девойки в народни носии…
Тази година Иво Димчев е имал възможност да се включи в надпреварата, но е отказал заради вече планиран концерт в Белгия. Но и да нямаше такъв ангажимент, не се знае дали би се подложил на цялата тази леко унизителна процедура, в която медийното пространство е систематично замърсявано от недоволните крясъци на разочаровани роднини и фенове.
Изводите от вдигналия се шум? БНТ категорично не бива да се отказва от този конкурс и за в бъдеще. Евровизия, при целия си кич, дразнеща ЛГБТ-пропаганда и задкулисни машинации, си остава най-голямото подобно шоу, за което и американците могат само да завиждат. Миналата година пък изгонените руснаци се опитаха да го конкурират със свой конкурс, наречен Интервизия – и той беше голямо шоу, но се видя, че трудно може да дублира качеството и мащабите на европейската продукция. Дори само за да следи новостите в сценично-визуалната индустрия, човек не бива да пропуска този спектакъл. Или пък поне заради удоволствието после да го коментира с неприязън и насмешка във фейсбука си. Къде иначе ще излее хейтърската си енергия.
Дали обаче БНТ да продължава с този тип уж демократични конкурси на живо? Категорично не, защото те винаги ще водят до този резултат – оплюване на победителя, който и да е той, обвинения в машинации и като цяло отравяне на атмосферата. Участникът трябва да се избира служебно, изборът да е дело на БНТ, която така или иначе плаща масрафа и е отговорна за него, но да не се допуска участници сами да субсидират отиването си на европейския финал.
Не беше особено удачен и вариантът от 2010-а, при който предварително селектираният ни участник Миро (иначе напълно заслужено) представи 5 потенциални песни за Евровизия, но беше видимо при изпълненията, че фаворизира една от тях (написана от самия него и от ПР-мениджъра му). Тя обаче въобще не бе най-подходящата и с нея даже не успя да прескочи полуфинала в Осло.
Може би единствено начинът, по който се стигна до най-успешните ни участия– тези на Кристиян Костов (2-ро място с Beautiful Mess) и Поли Генова (4 място с If Love Was a Crime) – би ни донесъл лелеяния триумф някога. Това означава вътрешна селекция както на изпълнителя, така и на песента, но без да се допуска суетни музиканти с излишни пари да се възползват от немотията на БНТ и да узурпират нашето присъствие на европейската сцена.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Едно нещо не мога да разбера аз, господин Неделчев. А искам да го разбера, повярвайте ми! От години се опитвам да намеря отговора! Уви. Не съм нито Иван Хаджийски, нито Димитър Маринов- етнографът, разбира се, не актьорът.
А отговорът, който търся е на въпроса- защо? Защо, за Бога, като не можем да кажем нещо хубаво, просто не замълчим!? Защо сме такива българите? Защо!? Може да не харесваш нещо, някого. Добре. Но замълчи! Преглътни веднъж тия злостни думи! Прехапи го веднъж тоя език! Не. Ние може да сме неспособни да кажем нещо хубаво, но задължително имаме да кажем нещо лошо. За дъл жи тел но.
Побърква ме това, господин Неделчев. Разбира те. Разболява ме.
Лили защо още пее. Стара е.
Тази защо е на сцена. Дебела е.
Този защо го снимат. Грозен е.
И тъй натам, и тъй натам, и още много прочия.
Абе как веднъж не чух някой да каже- Тина Търнър да слезе от сцената, стара е!?
Как не се намери някой да каже- тоя Том Джоунс какво прави още на сцената!?
Когато през 2014- та издава първия си албум дуети с Лейди Гага, легендата Тони Бенет е на 88. Вече поразен от заболяването, което го уби. Никой не каза- защо този човек с мозъчно заболяване още прави такива неща!?В едно интервю абсолютно разтреперана и развълнувана, Лейди Гага разказваше как, в секундата, в която зазвучавала музиката в студиото, ставало чудо. Той идвал на себе си и в перфектна кондия работели достатъчно дълго, за да запишат албума за по- малко от два месеца. „Сякаш, казва тя, музиката „поправяше“ мозъка му и той работеше както преди.“
Представете си какво би станало, ако бедният мистър Бенет беше българин.
Защо. Защо толкова трудно- или никога!- казваме нещо хубаво, но винаги имаме да кажем нещо лошо. И не го премълчаваме. Не го спестяваме.
Като не харесваш нещо, някого- имаш дистанционно. Смени канала.
И за Евровизия така.
Нямам идея от музиката на Дара. Всъщност я познавам по- скоро от рекламни клипове и от едно- две неща, които съм чула. Талантливо младо същество. Не проумявам, не разбирам тоя хейт.
Разбирам, че може да не харесваш даден изпълнител. Добре. Но трябва ли задължително да излееш тонове мътилка по тоя повод!? Това е пълно безумие. И комплексарщина.
Изобщо да не подхващам темата, че Евровизия е пълен цирк и последното съществено нещо там е музиката. Последното. Ако музиката беше важна за тоя конкурс- поне веднъж, ако не и повече щеше да го е печелил Желко Йоксимович например. Изключителен композитор, владеещ повече от пет инструмента, съвсем не лош певец. И до днес имам плейлист с двайсетина негови песни, които слушам редовно. Ljubavi ми е любима, но не само. Остава втори след Руслана през 2004- та, въпреки че неговата песен е милион пъти по- хубава.
Да не говорим за 2006- та, когато композираната от него Лейла, изпята по изключителен начин от Хари Варешанович остава трета. Не че имам спомен от първите две. Но само който никога не е чул изумителния тембър на Варешанович, самият той прекрасен композитор- само той не би се изненадал от това, че Лейла не печели. През две хиляди и някой година Варешанович написа като композитор цял албум на Лепа Брена, като създаде и част от текстовете за песните вътре. Аранжиментите са негови и на Йоксимович, който е и продуцент на албума. Този албум стана платинен за по- малко от месец. Самата изпълнителка твърди, че е най- добрият в кариерата й. Което не е никак изненадващо, имайки предвид хубавите текстове и докосващата музика.
Евровизия отдавна няма общо с музиката въобще. С хубавата музика- хептен. Изключвам Лорди. Те бяха някакво приятно изключение. Та общо взето не виждам ни една смислена причина за толкова вълнения. Разбира се, пожелавам успех на Дара. И здрави нерви. Опасявам се, че най- лошото предстои. Хейтърите острят език и клавиатури в очакване. Без значение как ще се представи тя, ще я съсипят. Защото ние просто така правим. Уви.
Ето Ви една песен от онзи албум на Л. Брена, за който Ви казах. Може и да сте я чувал. А може и не. Тя ми е любимата. Мисля, че е най- хубавата от целия албум. И как не, след като е я писал Хари. 🙂 Добре че не спира да пише и за себе си още.
https://www.youtube.com/watch?v=acRpW9AKZbA&list=RDacRpW9AKZbA&start_radio=1
И, разбира се, както винаги, бъдете здрав.
ХаресвамХаресвам
Много хубава песен на Лепа Брена, явно целият албум е хубав. Харесвам и Желко, бях на концерта му в Арената в края на 2024, но там Дино Мерлин, който заемаше втората част, „открадна шоуто“. Всъщност концертът на Дино Мерлин със сигурност е един от трите най-хубави, на които някога съм бил. Другите вероятно ще са един от двата на Роджър Уотърс, или единият от трите на Зукеро, на които съм бил – в Античния театър в Пловдив. Лили Иванова не я споменавам тук въобще, това е отделна вселена.
ХаресвамХаресвам
Много харесвам Дино Мерлин. Винаги съм го харесвала. Има нещо магнетично в него, нещо особено. Вероятно знаете, той твърди, че международната му известност тръгнала от България. Казвал е в не едно и две свои интервюта, че: “ без българската публика можеше и никога зад граница да не разберат, че има Дино Мерлин“. Позволявам си много да се съмнявам в това, но звучи хубаво.
Както винаги съм казвала- Белград може и да беше столица на Югославия, но Сараево беше нейното сърце. Всичко хубаво в оная територия е дошло от Босна- от Лепа Брена до Зоран Джинджич.
Радвам се, че песента Ви е харесала. Всъщност не го очаквах. 🙂 Но очевидно Вие „слушате“ музиката различно от хората, които слушаме само и просто за удоволствие. При Вас явно професионалната част от слушането никога не се изключва. И затова оценявате по достойнство напълно противоположни изпълнители.
Албумът си заслужава, категорично. Да не говорим за нещата, които Варешанович пише за себе си. Когато навърши 60, отбеляза това с албума Cilim. По- лесно ми е да Ви кажа коя песен в него НЕ ми харесва. 🙂 Според мен най- хубава е едноименната песен, Cilim и тази, посветена на любимият ми град, Sarajevo.
ХаресвамХаресвам
Заради Дино Мерлин вече бих пътувал и в други държави за концерти – нещо, което принципно не ми е в стила и не съм правил целенасочено. Такова шоу, такъв възторг от музиката (без значение знаеш ли тези песни или не) много рядко се вижда и усеща.
ХаресвамХаресвам
Нали? Има някаква особена енергия този човек, някакъв особен непреодолим наистина магнетизъм.
Преди доста години вече, повече от десет, Ники ме заведе на негов концерт в Загреб.
Почувствах се все едно съм на концерт на Лили Иванова, честно Ви казвам. 🙂 Имаше малки деца, които пееха песните му с пълно гърло. Имаше и хора на 75+. Публика от поне четири поколения. Категорично един от най- емоционалните концерти, на които съм била въобще.
За концертите и пътуването- ето още нещо, което Ви различава от мен, но в което приличате на съпруга ми. Той не го прави целенасочено също. Освен ако аз не го заведа. Или децата вече.
Но аз си пътувам. За оперни спектакли основно. Или заради Металика. 🙂
Най- безумното ми такова пътуване е през миналия век. През лятото на 1993- та летях от Рим до Буенос Айрес за един гала спектакъл на Вердиевия „Дон Карлос“ в Театро Колон. Категорично най- красивият оперен театър, който съм виждала. Беше някакво честване на един баритон, Гена Димитрова и Никола Гюзелев пееха централните партии на Елизабет и Филип Втори.
Ако някога имате път към Буенос Айрес, задължително разгледайте този театър. Мисля, че няма да Ви разочарова. И не пропускайте най- красивата книжарница в света. „Ел Атенео Гранд Сплендид“. Някога е била театър. Дори самият Карлос Гардел е гастролирал там. Сега е книжарница. Приказно красива. Чувала съм, че има хора, които отиват в Буанос Айрес само заради нея. Не бих се изненадала да е вярно.
ХаресвамХаресвам