Скучна церемония и соломоновско разпределение, но като цяло справедливо и логично

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 20 март

1.98-ото раздаване на оскарите миналия уикенд не успя да предизвика скок в зрителския интерес – нито у нас, където Нова телевизия за поредна година се беше постарала с тричасово коментарно студио, нито в Америка. В епохата на Интернет все по-малко зрители се интересуват от разпределянето на киностатуетките, а качеството на филмите едва ли е основната причина за това. Неслучайно от 2029-а нататък церемонията вече ще се излъчва директно в Youtube. Доколко това ще привлече нова аудитория е спорно, но поне ще спрат сравненията със славните минали времена. Някога тази церемония беше истинско шоу и награждаваше филми, които всички обожаваха – като например „Титаник“ с 11-те му оскара през 1998-а, когато на сцената се появи дори истинска, триметрова и страховита мечка.

2. „Една битка след друга“ взе шест от най-важните статуетки, при това в сравнително силна конкуренция. Три от тях (за адаптиран сценарий, режисура и филм на годината) попаднаха в ръцете на режисьор, който отдавна заслужаваше такова признание – Пол Томас Андерсън („Буги нощи“, „Магнолия“, „Ще се лее кръв“). Подобни закъснения станаха неприятен навик за Холивуд, където отличиха режисьор като Мартин Скорсезе години след най-гениалните му филми и все още се ослушват спрямо живи класици като Куентин Тарантино и Дейвид Финчър.

3. Двата основни фаворита тази година бяха типично американски филми, докосващи силно, макар и по различен начин тамошната публика. Холивуд беше решил да направи реверанс към собствения си народ и успя. „Една битка след друга“ е адаптация по книга, върху която е работено цели 20 години, но едва ли би могъл да бъде по-актуален в други времена извън днешните. Вампирският хорър „Грешници“, заклеймяван от мнозина като „политкоректна пропаганда“, е преди всичко филм за блуса и за корените на днешната американска музика. А актьорската награда за Майкъл Б. Джордан в главната му роля е напълно заслужена. Филмът донесе и първия „Оскар“ за жена оператор в Холивуд, при това тъмнокожа (46-годишната Отъм Дюрълд Аркапо). И отново не е незаслужено.

4. За музика към филм („Грешници“) беше награден 41-годишният швед Лудвиг Гьорансон – своеобразен парадокс, като се има предвид, че сюжетът е посветен на блуса и на бившите роби на Америка. Това за него обаче е вече трети „Оскар“ (предишните са за „Черната пантера“ и „Опенхаймер“). Композиторът изрази своята дългогодишна любов към тази музика. Баща му дори искал да го кръсти Албърт, на името на великия блусар от Мисисипи Албърт Кинг, но любовта на майка му към Бетовен надделяла…

5.Шон Пен беше награден с трети актьорски „Оскар“, което го присъедини към славната компания на легенди като Джак Никълсън, Даниъл Дей Люис и Мерил Стрийп. Общо осем са притежателите на три статуетки, а великата Катрин Хепбърн има даже четири. Но не са много случаите, в които актьорските изяви са до такава степен различни една от друга, както е при Шон Пен (другите две са на опечален баща в „Реката на тайните“ от 2003-а и на гей активиста политик Харви Милк в едноименната драма от 2008-а). Самият актьор отсъстваше от церемонията, без да бъде дадено задоволително обяснение защо – може би е сърдит за нещо на Киноакадемията, или пък просто е имал по-важна работа другаде.

6.Триумфът на ирландската актриса Джеси Бъкли за ролята й в „Хамнет“ беше очакван, но филмът, при всичките му качества и драматизъм (разказва за Уилям Шекспир и жена му, и как те преодоляват мъката от загубата на дете) не бе сред най-обсъжданите заглавия тази година. Тук статуетката беше дадена сякаш „соломоновски“ – на Ема Стоун от „Бугония“ щяха да й станат твърде много, а другите три конкурентки не бяха част от толкова значими филми.

7.В чисто новата категория – за най-добър актьорски каст – победата е за „Една битка след друга“, въпреки че и „Грешници“ би я заслужил не по-малко. И двата филма видимо са плод на огромно колективно усилие и на силно мотивиран творчески състав и това си личеше по радостта им след всяка награда. Щастлив изглеждаше дори Леонардо Ди Каприо, който въпреки силната си и наистина незабравима роля остана за поредна година само с номинация.

8.„Върховният Марти“ с Тимъти Шаламе имаше цели 9 номинации, но не взе нито една статуетка. И едва ли това се дължи на глупавата изцепка на актьора, който изказа пренебрежение към изкуства като операта и балета. За пинг-понг филма сякаш максимално постижимото беше да попадне сред номинираните фаворити. Той в нито един свой компонент не превъзхожда някой от конкурентите си, въпреки интересната роля на Шаламе.

9.Скандинавският „Сантиментална стойност“, с много силна мъжка роля на Стелан Скарсгард, бе награден като най-добър чуждоезичен филм. Това е поредната творба от 2025-а (наред с „Грешници“ и „Хамнет“), посветена на лечебната, живителна сила на изкуството в моменти на някаква лична трагедия. Очакванията, че „Оскар“ ще получи покъртителният ирански филм „Обикновен инцидент“ (който надделя над него в Кан миналата пролет), не се оправдаха. Може би ако войната в Близкия изток беше започнала с месец по-рано, това щеше да е факт.

10.Трите статуетки за „Франкенщайн“ на Гилермо дел Торо – за художествен дизайн, грим и костюми – са все пак значимо утешително признание за един от най-харесваните филми от последната година. Той имаше общо 9 номинации – включително за поддържаща роля на нашумелия Джейкъб Елорди, който прекарал рекордните 400 часа на гримьорския стол по време на снимачния процес.