Редакционният увод в септемврийския „Биограф“

Мислиш, че бягаш от себе си, а накрая се срещаш със себе си. Понякога най-дългият път се оказва най-кратък път към дома.

Джеймс Джойс, „Одисей“, 1922 г.

Миналия месец и аз одисействах – навъртях хиляди километри из Англия и Шотландия. На снимката съм седнал край замъка Балморал, далеч на Север на британския остров, където обичаше да прекарва лятото кралица Елизабет II.

Пътешествието, за което съм разказал подробно в този брой, не беше просто поредната обиколка на забележителности. Емоционалната мотивация за него беше солидна и трупана години наред. Това е и моят извод и съвет към всички – пътувайте само тогава, когато сте наясно защо искате да видите някакво място, с какво точно ще го свързвате, как то ще остане в душата ви. Важно е да си представяте хората, които са живели и живеят там, да се поставите на тяхното място, да проектирате ежедневието си в онази среда. Тогава споменът ще остане незабравим, а животът ви обратно у дома ще придобие още по-голям смисъл.

Септемврийският Biograph се появява в момент, когато филмът „Одисей“ все още властва в киносалоните, пълни сетивата и, най-важното – вълнува умовете. Постарали сме се да анализираме не само епоса на Омир и продукцията на Кристофър Нолан, но и цялата митология около техните герои. Ако успеем поне частично да задоволим нарасналото любопитство към тези неща, значи мисията ни е изпълнена.

Не пропускайте и визионерското, леко скандално интервю на Илон Мъск пред шефката на The Economist. Доста мъдрост и поучителни истории има и в откровенията на гениалния готвач и неуморим дразнител Борис Петров. А изповедта на скорошния рожденик Веселин Маринов е не по-малко проницателна и пълна със самоанализ и равносметки.

Приятно четене!

Георги Неделчев,

редакционен директор