Редакционният увод в септемврийския „Биограф“
Мислиш, че бягаш от себе си, а накрая се срещаш със себе си. Понякога най-дългият път се оказва най-кратък път към дома.
Джеймс Джойс, „Одисей“, 1922 г.
Миналия месец и аз одисействах – навъртях хиляди километри из Англия и Шотландия. На снимката съм седнал край замъка Балморал, далеч на Север на британския остров, където обичаше да прекарва лятото кралица Елизабет II.
Пътешествието, за което съм разказал подробно в този брой, не беше просто поредната обиколка на забележителности. Емоционалната мотивация за него беше солидна и трупана години наред. Това е и моят извод и съвет към всички – пътувайте само тогава, когато сте наясно защо искате да видите някакво място, с какво точно ще го свързвате, как то ще остане в душата ви. Важно е да си представяте хората, които са живели и живеят там, да се поставите на тяхното място, да проектирате ежедневието си в онази среда. Тогава споменът ще остане незабравим, а животът ви обратно у дома ще придобие още по-голям смисъл.
Септемврийският Biograph се появява в момент, когато филмът „Одисей“ все още властва в киносалоните, пълни сетивата и, най-важното – вълнува умовете. Постарали сме се да анализираме не само епоса на Омир и продукцията на Кристофър Нолан, но и цялата митология около техните герои. Ако успеем поне частично да задоволим нарасналото любопитство към тези неща, значи мисията ни е изпълнена.
Не пропускайте и визионерското, леко скандално интервю на Илон Мъск пред шефката на The Economist. Доста мъдрост и поучителни истории има и в откровенията на гениалния готвач и неуморим дразнител Борис Петров. А изповедта на скорошния рожденик Веселин Маринов е не по-малко проницателна и пълна със самоанализ и равносметки.
Приятно четене!
Георги Неделчев,
редакционен директор
Добре дошъл обратно у дома, господин Неделчев. 🙂 Трябва да призная, че точно от Вашите пътешествия започнах този път. Заради Балморал. Това е място, което бих искала да видя някога. По ред причини. Видях, че отново имаме материал от Точно Краевски, да не повярваш. 🙂 Но- всичко друго в чисто новият и както винаги, страхотно интересен БИОГРАФ ще си оставя за морето. Към което се отправям днес. Не изневерявам на традицията си. Далеч от жегите на юли и август. И далеч от твърде много хора, ако може. Благодаря. Тази година имам “джакпот”- оказа се, че мястото, което избрах има категоризация на хотелите и вилите- освен всякаква друга- и “само за лица над 16 годишна възраст”. Алелуя. Кога ли и по нашите курорти, да не говорим за ресторантите, ще проумеят, че и хората БЕЗ деца на 0+, до десетина години са равноправни клиенти? Имащи право на тишина и спокойствие, за които са си платили? Все пак. А дано, ама надали. 🙂 С изненада установявам, че без да знам, с избора си на място за морето тази години, стриктно съм спазила съвета Ви, господин Неделчев!? 🙂 Идете там, където съвсем наистина искате и имате идея какво очаквате, какво искате, какво ще видите. Тарифа. Тази година избрах Тарифа. Ударението е на последното “а”. Знам, че знаете защо това прелестно и все още почти тайно място в Испания се казва така. Ама и да не знаете- няма да Ви съсипя удоволствието да разберете сам. 🙂 Моя колега от университета от известно време живее там. Родителите й са вече в една по- така възраст, иска да е по-близо до тях. От години ни канят със съпруга й. Тая години с Ники решихме да отидем. Обещавам да Ви кажа дали това наистина е мястото, където “бризът никога не спира и слънцето никога не хапе”. В смисъл- от горещина и жега да хапе. И много държа да споделя точно с Вас два от подаръците, които получих тази година за именния си ден на Света Богородица и последвалия скоро след това рожден ден. 🙂 Добре де, три подаръка. Ники ми подари диска на сър Антъни, но и един диск на…Морган Фрийман.!? Вероятно и с него сте запознат, но ето линка:https://store.deccaclassics.com/products/morgan-freemans-symphonic-blues-cd?srsltid=AfmBOorBCwIK5TtRP5s_1azKh3cyxSHLO0j9kQiqi5fWMwAQOCw6FGqp Още не съм го слушала целия обаче, не мога да дам обосновано мнение. А за рождения си ден получих билети за Металика. 🙂 За февруари догодина във Вегас. :))) Мъжът ми е хитрец. Явно пак ми е гледал графика тайно. И е видял, че след именния му ден ще прекараме в Щатите доста време. Отивам да едно обучение и конгрес за ИИ технологиите в неврохирургията. Не съм ходила отдавна в Америка. Много отдавна. Дали Ники е прав- казва че ще ми се стори не просто друга държава, а друга планета. Той беше последно преди две години. Върна се потресен. Каза- това не е Америка. Не обясни какво има предвид. Знам, че сте в час с всичко, но. Препоръчвам новия роман на Мария Касимова. Око. Прочетох малко, за повече нямах време за момента. Ама и това ми стига. Забележителна книга. Добре де, Мария подкрепя Украйна и има някои странни залитания, но. Книгата си заслужава. Официално може да се оплачете от препоръката ми, ако сгреша! 🙂 За протокола- Игор Марковски написа прекрасни думи за романа. И това също е част от решението ми да му обърна внимание. Ако имате някакво отношение към книги, които хумористично и с мноого голяма усмивка и нужната мярка разказват за сблъсъка на българите с “Европата” и особено- на нея с нас- горещо препоръчвам двете части на “Записки от Шато Ла Крот” 🙂 . Извинявайте, бързам и малко не знам дали името го написах правилно. Гледах трейлъра на филма за братята Мазерати. Анди Гарсия!? АХ, АНДИ ГАРСИЯ…:) И Ал Пачино. Ма преброих трима братя- а те са шест? И, къде, за Бога, е Марио Мазерати? Той рисува тризъбеца, той създава визуалната “дреха” на марката. Къде е? Явно ще трябва да чакам филма. Както винаги, бъдете здрав! П.П. Напишете най- после една книга за Лили. Така и така подкаст няма да направите…Скоро. 🙂
ХаресвамХаресвам