Неслучайно протестът беше толкова рехав – фиаското с „Евровизия“ носи неподозирана изгода и за София, и за избирателите на градоначалника

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 21 август

Да, заглавието звучи като оксиморон – нещо като „Горно Нанадолнище“ или „Големо Малово“. Или като „мъчителното блаженство“ на свети Спиридон от разказа на Елин Пелин, „скръбната радост“ на каравеловия Хаджи Генчо или „дълбоко обидената гордост“ у алековия Бай Ганьо. Няма как да говориш за ползата от сегашната софийска управа, без да се усмихваш иронично.

Терзиевата посредственост като столичен кмет се изясни веднага след избирането му през есента на 2023-а. Тогава наваля един ранен сняг, изпочупи клоните и задръсти сума улици и тротоари. София беше парализирана часове и дни наред, а седмици по-късно стоеше все така неразчистена. Хората с недоумение заобикаляха падналите дървета и тъпчеха несъбраната шума. Нали уж имаме нов, енергичен и некорумпиран кмет?

Последваха криза след криза – безумни решения за трафика, истинско бедствие с боклука, продължаващ недостиг на детски градини, забавени инфраструктурни проекти, шокираща корупция по най-високите нива в общината…

Столичаните бързо свикнаха, че в кметството седи неособено инициативен и загрижен човек и някак си се примириха. Усещането е като за съдба, от която не може да се избяга. Нещо като данък, задето в София живеят най-либералните и прогресивни хора, родени от тази нация. Щом е така – ще търпим, това е положението.

Всъщност, така дойде и първата неочаквана полза от Васил Терзиев като кмет – в публичното пространство се възцари някаква странна, леко мазохистична тишина. Всякакво недоволство, че мръсотията из София е в небивали мащаби, че дупките по улиците са като кратерите на Луната, че до „Света Неделя“ продължава да се мъдри една заградена буренясала яма, изведнъж секна. Само храбреците от „Спаси София“ продължават да недоволстват за едно или друго, но тяхното мърморене се приема като симпатична екзотика, а не като нещо, способно да предизвика промени и напредък. Избирателите на кмета Васко просто са гузно мълчаливи и това донесе на града небивалия лукс да живее в относително – макар и безхаберно и фалшиво – спокойствие.

Стигна се обаче до провала на София като домакин на „Евровизия 2027“. Той беше неочакван за мнозина, но бързо се разбра, че е напълно логичен и е подпечатан не от българското правителство, а от авторитетни и опитни международни институции. Протестите срещу избора на Бургас бяха комични – и като численост, и най-вече като същност, набеждавайки правителството, Путин и международното положение като цяло. Човек донякъде е готов да ги разбере и да им съчувства: жълтопаветният либертариат може всичко да изтърпи – мръсотия, дупки по улиците, липса на детска градина за детето му, забавен ремонт на някой булевард, строителен хаос, но не и унижението най-големия ЛГБТ фестивал да дойде в България и негов домакин да не е градът на ПП-ДБ. Демонстрацията против Бургас обаче беше рехава и вяла и зад това всъщност се крие неочакваният плюс от поредното Терзиево фиаско. А той е, че сега политическият гръбнак на градоначалника има достатъчно ясно и приемливо основание да го разлюби, да се отметне от него, да го прежали като свой кандидат за нов мандат.

Досегашните причини за подобен „развод“ бяха очевадни, но неподходящи за живеещите в балона на своята непогрешимост избиратели на ПП-ДБ. В техните очи отвратителното състояние на столицата никога не би било основателен мотив да откажат подкрепата си за видимо нефелния градоначалник-милионер. Такъв не би могла да бъде и още по-отвратителната Петроханска афера, където кметът се оказа основен спонсор на сектоподобна шайка педофили с будистка и екологична маскировка. Трябваше нещо по-приемливо, за да бъде разлюбен Васко, и провалът с „Евровизия“ дойде като неочакван дюшеш за електората му.

Има наистина горчива ирония във факта, че подобно мегасъбитие няма да донесе никакви дивиденти на общността, която сякаш е родена и съществува именно за такива мероприятия. Точно тази общност докара сегашния кмет в кабинета на „Московска“, за да разцъква футбол с американския ютюбър Спийд преди две лета, което е и апогеят на неговото управление досега. Реститутките с апартаменти под наем, гласуващи под строй за ПП-ДБ, собствениците на хипстърски кафенета за матча лате, авокадо тоустове, датски понички и дубайски кроасани, и сплотеното ЛГБТ-братство, което в лицето на евровизията би получило световна хомо олимпиада на свой терен – това са трите основни прослойки, принудени сега да се примирят, че няма да дочакат звездния си миг. Последните ще търсят споделено пътуване или електрички под наем до Бургас, но останалите няма да могат да кешират така, както очакваха.

Ирония има и в обстоятелството, че певицата Дара, на чийто артистичен подвиг, да е жива и здрава, дължим триумфа си във Виена тази пролет, е страстна поддръжничка на този кмет и политическата му база. Сега и тя трябва да търси отговор на въпроса какво и къде точно се обърка и защо нито столицата, нито нейната родна Варна – и двете управлявани от хора на ПП-ДБ – не успяха да впечатлят хората от Евровизия… А не е като да няма с какво.

Всичко това, от една страна, е неочаквана полза за София – градът ще преживее далеч по-спокоен месец май на 2027-а. Но вторият страничен ефект е още по-ценен – сега присъдата на кмета Васко изглежда подписана и подпечатана. Каквото и съчувствие да се демонстрира към него, каквито и външни врагове да продължават да се търсят, партийната му база вече има формалното основание да се откаже от него и да му търси заместник. Доколко той ще е принципно по-различен от Терзиев е отделен въпрос. Но всеки здравомислещ е наясно, че просто няма как алтернативата му да е по-лоша.

От всичко това перспективите пред София като град, уви, не стават по-добри. Не се вижда скоро как този електорат ще отпуши развитието му, избирайки достатъчно енергичен, дипломатичен и инициативен кмет. Но да повторим – полза от управлението на Терзиев обаче все пак има. Тя се усеща най-напред в липсата на перманентен хейт, който да трови обществената среда. Можем само да си представяме какво би било, ако столицата днес се ръководеше от гербаджийски наследник на Фандъкова, например Антон Хекимян, или от Ваня Григорова, и „Евровизия“ й зашлеви такъв шамар. Тогава да се живее в този град би било просто непоносимо – всяка дупка като тази до „Света Неделя“ щеше да се снима постоянно в социалните мрежи, всяко закъснение на автобус или метро щеше да е повод за страшни вопли, а недостигът на детски градини да се сочи като причина за ниската раждаемост и изчезването ни като нация.

Но едно поне е сигурно – Европейския съюз за радио и телевизия се осмели да нарече нещата с истинските им имена. Така фиаското на Васко е официализирано, електоратът му ще си търси друг фаворит, а градът все така ще си живурка в приятния застой на безхаберието.