В новото състезание И аз го мога“ знаменитости влизат в ролята на панаирджийски мечки с променлив успех

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 17 април

Бившият тв водещ Николай Георгиев (вляво) е един от най-старателните участници в циркаджийското шоу.

Бившият тв водещ Николай Георгиев (вляво) е един от най-старателните участници в циркаджийското шоу.

Не че и досега не е имало цирк в ефира. В съзнанието веднага изплуват не само риалити-формати, но и някои ток-шоута, както и отделни заседания на Народното събрание. Но след като Нова телевизия реши тази пролет да ни залее с водопад от риалити-състезания, в програмата се появи премиерният за България формат „И аз го мога“. Така циркаджилъците вече са напълно официализирани.

Усещането е някак странно. Едно е циркът да е уж спонтанен и непредвиден по сценарий, съвсем друго – когато е напълно умишлен и целенасочен. Когато гледаш полуидиоти да се кълчат за своите 5 минути слава в „България търси талант“ или пък опитите на Джуджи да пее в „Като две капки вода“, смехът и подигравките избликват от само себе си. В „И аз го мога“ обаче усилията на участниците да правят циркаджийски номера приличат повече на гладиаторски дуели или, както беше казал Карбовски по повод последния „ВИП Брадър“ – на игри на глада.

Ако това шоу беше с напълно неизвестни действащи лица, щеше да изглежда някак си по-достойно и мотивирано. Няма нищо срамно някой да се опитва да се докаже в дадена област, особено ако е мечтал за нея от дете. Можеш ли да правиш челна стойка? Можеш ли да правиш скок с пирует? А как си с шпагатите, драги зрителю? Наистина няма нищо лошо в това да мотивираш публиката да се поразкърши. Един нов вид „България търси талант“, само че тясно профилиран в областта на цирковата акробатика. Разкрачи се, снимай се и бързо изпращай във Фейсбука на предаването! Може да станеш известен!

В сегашния си вид обаче, със знаменитости на лъскавата сцена, всяка или повечето от които имат неоспорима кариера и успехи зад гърба си, то буди повече снизходителен присмех и съжаление, отколкото автентично възхищение. Когато гледаш актриси като Яна Маринова и Елен Колева, певица като Поли Генова и емблематични тв лица като Камен Воденичаров, Иван Звездев и Николай Георгиев да се правят на маймуни в националния праймтайм, единственото, което се питаш, е дали са получили достатъчно сериозен хонорар, за да предприемат всичко това.

Толкова ли няма нови български сериали, в които да се намери роля за страхотната Яна Маринова? В „Стъклен дом“ тя наистина беше в стихията си. Във „Фамилията“, а и в „Хотел България“ – също. Елен Колева се издъни като водеща на кулинарното състезание „Lord of the Chefs” по Би Ти Ви, но пък направи много силна роля във филма „Шивачки“. Толкова ли е закъсала кариерата й, та да се налага да я гледаме в подобна „халтура“? Ами Поли Генова? Кога тази талантлива и чаровна певица успя от финалистка на „Евровизия“, представяща страната ни, и победителка в „Музикална академия“, да стигне до жонгльор, акробат и гайдар? Тъжна гледка като панаирджийска мечка е и легендарният сървайвър Николай Мартинов. Независимо от безспорните му умения, тукашната роля е непривична за характера му.

Фактът, че шоуто отново е продуцирано от шефа на „Като две капки“ Магърдич Халваджиян, още повече засилва усещането, че участниците тук са нещо като Б-отбор на знаменитостите там. Все едно са получили някаква утешителна премия, задето не са ги избрали да имитират Лейди Гага, Мадона и Майкъл Джексън в хитовото понеделнишко риалити.

Като стана въпрос за Халваджиян – да, той и тук е в журито и отново контролира нещата отблизо, сякаш се страхува, че без неговото присъствие подчинените му ще окепазят работата. Толкова ли нямаше друг достоен арменец за член на комисията? Покрай коментарите на Магърдич вече научихме всички любопитни случки от детството и юношеството му. Все едно гледаш интервю на Слави Трифонов с чуждестранен гост в студиото. Запознаваш се главно с подробности от живота на водещия, а не с този на човека срещу него.

В журито е и Ники Кънчев и тук усещането отново е че просто е трябвало да се намери работа на една от емблемите на Нова в сезон, когато няма „Биг Брадър“. Като един от съдиите той обаче се чувства не особено комфортно. Ролята на втора цигулка не му отива, а още по-малко – стремежът да бъде позитивен и да поощрява всеки от гладиаторите на сцената. Къде остана заядливият Кънчев, който напада коментатори в студиото си? Къде е ерудираният водещ на „Стани богат“, който има собствено мнение по всеки въпрос?

По подобен начин „трудоустроена“ изглежда в журито и актрисата Елена Петрова. Единственият, който си тежи на мястото тук, е продуктово-позиционираният Александър Балкански. Неговият цирк се сдоби с неочаквано мащабна рекламна кампания в праймтайма на Нова. По същия тертип друго предаване на тази телевизия – съботното „Комбина“ на Лора Крумова и Галя Щърбева – пък играе ролята на маркетингов инструмент за един от новите софийски молове…

Но така е то – когато хората не ходят на цирк, ще докараме цирка при хората. Директно в холовете им, всяка сряда.

Иначе, ако се абстрахираме от всички предубеждения и резерви, които това шоу априори поражда, зрелището на моменти си го бива. Нищо чудно децата отново да започнат да молят родителите си да ги водят на цирк. Повечето трикове са интересни, а подготовката за тях – достатъчно любопитна за публиката. Водещият Станимир Гъмов се справя добре с функциите си, въпреки че на моменти излишно преиграва и стои „в роля“, без да е необходимо.

Но като цяло усещането от „И аз го мога“ е като за нещо изнасилено и леко унизително за участващите в него. Ако беше с хора, които се мъчат тепърва да доказват уменията си и да изненадат публиката, би било чудесно. Но вкарвайки в този калъп уж доказани знаменитости, шоуто не постига нищо друго, освен да постави под съмнение качествата, с които те по принцип си вадят хляба. Ако изписват в долния ъгъл на екрана хонорарите, за които са се съгласили да участват, може би ще ги съжаляваме една идея по-малко.

Водещият Гъмов между актрисата Елен Колева и бившата гимнастичка, а после и тв водеща Симона Пейчева.

Водещият Гъмов между актрисата Елен Колева и бившата гимнастичка, а после и тв водеща Симона Пейчева.

Що е то презастрояване – поучителни факти и размисли за българския туризъм от блога на Владимир Каролев

Марин Янев – очерк за носителя на „Икар 2015″ от списание „Биограф“, #24, август 2013

Аскеер 2015 – пълен списък на номинациите. Наградите се връчват на 24 май

Умно шимпанзе срещу дрон-шпионин – резултатът е 1:0

Гърция се готви да фалира – шансът да излезе от еврозоната до края на април е 45%

Ние да фалираме? Глупости – Гръцкият премиер, разбира се, отрича всичко

„Женени от пръв поглед“ е квинтесенцията на режисираното риалити. Предаването има куп недостатъци, но е застраховано от провал

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 10 април

Закуска в спалнята – телевизионното воайорство този сезон е в разцвета си.

Закуска в спалнята – телевизионното воайорство този сезон е в разцвета си.

 

Жанрът „режисирано риалити“ е в разцвета си този сезон. „Съдби на кръстопът“ и по Би Ти Ви са две от най-успешните предавания в ефира на Нова и Би Ти Ви. Професията актьор-любител“ е истински хит – всеки трети българин и българка зарязаха търсенето на работа в Jobs.bg и вече мечтаят да се снимат по телевизията срещу заплащане – я в ролята на злодей и прелюбодеец, я в ролята на жертва или мъченица.

„Женени от пръв поглед“, което върви във вторник вечер в ефира на Нова телевизия, предлага по-особена изява, за която никой не би искал да му се плаща. Даже би давал пари, за да получи роля в такова риалити. Отиваш в гражданското и сключваш брак с напълно непознат/а, после следва сватбено парти в изискан ресторант, първа брачна нощ в хубав хотел, а след това – дори меден месец в чужбина. И нищо не губиш – най-много накрая да си стиснеш ръцете с партньора и да се разделите по живо, по здраво, запазвайки куп спомени от Барселона, Рим или Малта… Единственото, което се иска от тебе в замяна, е да допуснеш една камера да записва почти всичко от краткия ви съвместен живот.

Ексхибиционизъм на бартерни начала.

Аман от нагласени предавания, казва си зрителят, докато гледа как една от трите двойки се гушка върху хотелската спалня и ръси дълбокомислени разсъждения за семейния живот. Нагласено, нагласено, ама всички зяпат сеира. Самата идея да се използват изкуствено нагласени младоженци като опитни зайци е квинтесенция, кулминация на риалити-жанровете. Докато в „Биг Брадър“ продуценти и публика се надяват да възникне някаква любовна афера между двама участници, тук наглостта на телевизията е отишла още по-далеч – мъжът и жената са закарани директно на венчавката и са почти задължени да консумират брака си. Все едно са членове на някакво полу-първобитно племе.

Приключенията на трите нагласени двойки са заснети с вещина и напълно според вече утвърдените канони на жанра. Човек като нищо може да се обърка какво гледа – „Женени от пръв поглед“, „Съдби на кръстопът“ или „Истински истории“.

Разликата между трите предавания е в коментарната част. При „Съдбите…“ тя е изцяло от дикторски глас зад кадър. В „Истински истории“ е поверена на Ани Владимирова – психолог с 20-годишен опит, включително и телевизионен. Тук тази роля е дадена на няколко души. Психологът Милена Каменова има един основен проблем – изглежда твърде млада, миловидна и секси, за да вдъхва доверие и респект като експерт. Съмненията в нея се подсилват още повече от факта, че в коментарите си тя не казва почти нищо съществено, нищо, което да не е близо до ума на средностатистическия зрител със стандартна обща култура. Много повече прилича на участничка в риалити-шоу, отколкото на опитен и мъдър човек от екипа на предаването.

„Мачмейкърите“ Радослава и Румен Карамихалеви – експертите по събиране на сродни души – изглеждат по-компетентни от психоложката. Липсата на телевизионен опит и екранно присъствие обаче създава проблем и в техните коментарни секунди.

Третият коментатор – отец Григорий от църквата в Нови хан – вдъхва респект и има приятно присъствие. Де да имахме повече свещеници като него. Коментарите му обаче са твърде кратки, за да оправдаят включванията му от студиото между отделните репортажи за младоженците.

Стигаме и до водещата Евелина Павлова – познато лице (и най-вече глас) от риалити-проектите на Нико Тупарев, какъвто е и „Женени от пръв поглед“. И тук иначе симпатичната водеща се изправя пред стария си проблем, типичен за всеки радио-кадър. Интонацията й е твъде приповдигната, тържествена и неестествена, а присъствието й в кадър – сковано и официално, като на конферансие на училищна продукция за 24 май. В добавка към това текстът, който сценаристите пишат за аутокюто й, някак си не пасва на натюрела на Павлова.

Мисля си колко ли по-добре би стояла в студиото на подобно шоу Алекс Сърчаджиева, например, а защо не и Венета Райкова.

В заключение – „Женени от пръв поглед“ е предаване с немалко недостатъци, но е представител на жанр, който просто е застрахован от неуспех. Ако форматът се задържи в тукашния ефир за повече сезони, може би ще се усъвършенства „в крачка“ – с по-интересни участници, по-добра коментарна част и по-адекватно присъствие на водещия. От чисто финансова гледна точка реализацията му не изглежда особено сложна, затова няма причина да се съмняваме, че ще го гледаме и занапред. Така че най-новият хит в обявите за работа вече е не „непрофесионален актьор“, а „кандидат-младоженец“.

 

Психоложката Милена Каменова прилича повече на участничка в риалити-формат, отколкото на коментатор с опит и компетентност.

Психоложката Милена Каменова прилича повече на участничка в риалити-формат, отколкото на коментатор с опит и компетентност.

Четирима силни имитатори и четирима за пълнеж – това е третият сезон на „Като две капки вода“. Дано да финишира справедливо, че иначе – язък

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 3 април

Рачков и Зуека като руския дует „Тату“: водещите на „Като две капки вода“ са в стихията си.

Рачков и Зуека като руския дует „Тату“: водещите на „Като две капки вода“ са в стихията си.

Третият сезон на „Като две капки вода“ върви добре и това не е изненада. Изненада щеше да е, ако беше обратното. По (не)обясними причини имитаторското шоу успя най-добре да налучка масовия вкус у нас. Много грим и стайлинг, хубава сцена, щипка сеир, малка доза интрига между участниците, световни хитове и български шлагери в нелоши аранжименти плюс добри водещи с достатъчно импровизаторски умения – какво повече му трябва на зрителя в понеделник вечер?

Гордостта на продуцентите тази година е кастингът – не пропуснаха да ни го натякнат поне няколко пъти в първите издания от новия сезон. Макар че в предишните два какво им беше на участниците? С нищо не бяха по-лоши. Факт е обаче, че успехът на дебютния и втория сезон позволи на шоуто да посегне към някои от най-доказаните звезди в шоубизнеса днес. Изпълнители, които печелят достатъчно пари от редовни ангажименти и за които изявата в имитаторско риалити е всичко друго, но не и спасителен пояс за закъсала кариера. С хитови певци от ранга на Азис и Криско, за чието присъствие всеки клуб у нас би наддавал хилядарки всяка вечер, и популярен и обичан актьор като Филип Аврамов, „Като две капки вода“ изглежда с предварително бетониран успех.

Поне половината от участниците тази година обаче са по-скоро компромис и са сложени там за пълнеж. Пропастта между тях и четиримата основни фаворити е огромна. Това поставя журито в доста дискомфортна и дори досадна за публиката ситуация – да се чуди как да надува хвалбите и оценките за аутсайдерите, за да се запази някаква интрига и усещане за конкуренция. Което е наистина жалко – подобно позитивно и наистина добре измислено шоу само губи от напъните на съдиите да компенсират крещящата разлика между двата полюса състезатели.

Въобще не е учудващо, че сред участниците е вкарана Жана Бергендорф – победителката от втория сезон на „Х Фактор“ (със същия продуцент – Маги Халваджиян), която упорито и все по-мъчително се опитват да превърнат в звезда и всенародна любимка. Всъщност, като имитатор тя има една идея по-голям шанс за успешна изява, защото в този случай липсата на достатъчно личностна харизма не е толкова фатална.

В квотата на пълнежа е и Нона Йотова – една принципно талантлива актриса и певица, която по стечение на куп обстоятелства не успя да постигне успехите, които може би заслужава. „Като две капки вода“ би могло да е чудесен шанс за нея да се докаже пред онези, които имат предразсъдъци към нея и незаслужено я подценяват. В първите четири издания на шоуто обаче тя се представи изненадващо сковано и неубедително.

Актрисата Милена Маркова-Маца е от така наречената вътрешноведомствена квота на клана Халваджиян. В интерес на истината, тя не е лишена от талант и потенциал. Има хамелеонски качества и някои доста добри попадения дотук. Като цяло обаче е всичко друго, но не и фаворит. Дано не се стигне до изненада като миналогодишната, когато друга вътрешноведомствена състезателка – Невена Бозукова-Неве, спечели крайната победа, изпреварвайки тотални любимци като Къци Вапцаров, Нети и Стефания Колева. А в това шоу уж публиката има последна дума. Как така се оказва, че някой, който е бил извън челната тройка през целия сезон, накрая успява да изпревари лидерите?

Но особено дразнещо в „пълнежа“ тази година е присъствието на вечната Джуджи – най-пробутваното лице в цялата история на Нова телевизия. Участието й в почти всяко предаване на този канал е мистерия, която все някога трябва да бъде разгадана. Да не би да е племенница на вездесъщата Силва Зурлева? Да не би да е сърдечна слабост на френския шеф Дидие Щосел? Да не би да държи някакви тайнствени компромати и за двамата в таен сейф? Или просто има някаква арменска жилка в потеклото си?

Досадното в участието на Джуджи тук е нейното постоянно парадиране, че не можела да танцува, не можела това, не можела онова. Ама да кокетира пред камерите и да получава хонорари може, нали? Интелектът й не стига даже за нещо толкова елементарно да изпунтира, че предварително записаното интервю с нея се излъчва в реално време. Не може Джуджи да не се изтърве, че „довечера ще се постарае“, докато Зуека се чуди как да я поправи и да внуши, че разговорът се случва броени секунди преди изпълнението й. Тя просто се държи като връзкарка, като някой, когото сме длъжни да търпим независимо от всичко.

В пълен контраст на всичко изброено дотук, останалите четирима участници са истински шоумени. Парадоксът с Азис е, че той е най-популярен и с най-много фенове, но и с най-трудна задача. Когато си певец с изграден собствен стил и когато години наред си превърнал кокетството и суетата в свое основно изразно средство, е особено сложно да влизаш в чужди образи, а после като изправен пред дъската ученик да слушаш критики от хора, които нямат и един процент от твоята популярност.

Безспорното откритие и шлагер на третия сезон е актьорът Ненчо Балабанов, който успоредно с тази своя изява прави фурор като имитатор на Бойко Борисов в „Господари на ефира“. Лекотата, с която той влиза от образ в образ е толкова смайваща, че зрителите с право се чудят – абе къде е било това момче досега? Защо не е звезда от национална величина? Какво му предстои оттук нататък? Другият актьор в селекцията – далеч по-успелият в кариерата си Филип Аврамов – тук се представя с изненадваща сдържаност. Сякаш се страхува да не го обвинят, че се мъчи да се доказва на всяка цена в някаква „халтура“. Държи се някак си дистанцирано, „на положение“, като човек, който не се стреми към победата.

Криско в ролята на Емил Димитров.

Криско в ролята на Емил Димитров.

Същото в пълна степен важи и за хитмейкъра Криско – непрекъснато оплюван и обвиняван, че профанизира БГ-рапа с песни като „Видимо доволни“ и „Златните момчета“, но и незаслужено подценяван като талант и интелект. С участието си единствения сезон на „Музикална академия“ по ТВ7 (апропо, един отличен български формат, който заслужава място в друга телевизия) той вече доказа, че има повече качества, отколкото мнозина очакват. Тук ще натрупа още повече точки и отсега нататък ще има проблеми повече със завистници, отколкото с безпринципни критикари. Сдържаното му поведение и уважителен тон към всички не могат да не впечатляват и най-големите му противници.

Ако краен победител бъде някой различен от Ненчо Балабанов или Азис, това ще бъде поредният разочароващ епилог на едно иначе прекрасно шоу. Продуцентите непрекъснато иронизират обвиненията, че развръзката в миналия сезон е била нагласена. Чудесен, макар и преексплоатиран похват за отбиване на хейтърски атаки. Но нека пак да повторя – ако на финала не триумфира Азис или Ненчо, или поне Криско или Фицата, всички позитиви на шоуто ще бъдат забравени, а авторитетът на Маги Халваджиян осезаемо ще пострада. Най-искрено му пожелавам това да не се случи.

Да кажем няколко думи и за други силни компоненти от „Като две капки“. Инструкциите на артистичния консултант Жоро Низамов, с които вече сме свикнали, са шоу само за себе си. Ето един пример как успешна изява на част от екипа изглежда напълно достатъчна, за да бъде обособена в някакво самостоятелно предаване по-нататък. Не по-малко симпатичен е и музикалният треньор Етиен Леви, чиито анализи на всеки имитиран изпълнител са брилянтни.

Сред членовете на журито се откроява неподражаемият чешит Фънки. Очакванията към него са огромни на фона на силните му изяви на съдийските маси в други подобни формати. Освен че е във видимо недобра физическа форма обаче, тук Фънки изглежда някак си леко отегчен и без вдъхновение. Дано към финала на сезона влезе в обичайната си кондиция.

Последната ми засега ремарка към третото издание на „Като две капки“ е свързана със самия „дядо Халваджиян“. Той без съмнение е една от най-харизматичните личности в телевизионния бранш у нас. Коментатор, с чието участие всяко предаване се гордее и с когото е трудно да не се съгласиш по какъвто и да било въпрос. Присъствието му в това шоу обаче е преекспонирано и това вече дразни. Да не говорим, че успоредно журира в още един риалити-формат по Нова. Честите му излизания на сцената за да държи някакви речи или да влиза в диалози с водещите вече действат на публиката затормозяващо. Човек започва да се пита да не би да има някакъв проблем с предаването, че се налага шефът му толкова пъти да взима думата и да се дообяснява – какъв труд се полага зад кулисите, колко много работи и се старае екипът му и т. н. и т. н.

Спокойно, Магърдич, шоуто е добро и всички оценяват усилията, вложени в него. Само гледайте на финала да не окепазите нещата, както го направихте миналата година. И спрете да повтаряте, че ви набеждават несправедливо, защото така още повече сипвате катран в хубавата каца с мед, която сервирате.

Икари в Деня на театъра – БНТ излъчва церемонията от 22 ч

Още за театъра, живота при социализма и живота сега – Юлиан Вергов на корицата на априлския „Биограф“, на пазара от вторник

Англия-Литва – евроквалификация, директно по Диема Спорт HD от 21.45

Гришо срещу Поспишил в Маями – утре вечер

Ех, Канада – визите отпадат скоро?

Гърция все по-близо до фалита – ако прескочи април, може и да оцелее

Кларксън и танковете – руски военен канал вади оферта за доскорошния водещ на Top Gear

Подценените и надценените български филми – нелош, макар и субективен и непълен обзор на Webcafe

5 автобиографии – които си заслужава да прочетете

В шоуто на bTV досега смешни бяха предимно състезателите. Сега вече – и съдиите

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 27 март

За поредна година „България търси талант“ преминава под формата на фрийк-шоу, в което участниците се радват, че са станали обект на всеобща подигравка.

За поредна година „България търси талант“ преминава под формата на фрийк-шоу, в което участниците се радват, че са станали обект на всеобща подигравка.

Нов сезон на „България търси талант“. Както би казал Бърнард Шоу в легендарната си телеграфна рецензия – защо?

Как защо – за да може и bTV да се разпише отново в жанра риалити-формат. За да прави  конкуренция и сечено на царицата в тези работи – Нова тв. За да може да ни се хвали всяка седмица, как поредният епизод счупил рекордите по зрителски рейтинг.

Друга полза от това шоу, общо взето, няма. Ако не броим телешкия възторг на полуидиотите, докопали се до национален праймтайм чрез него.

Положението е като в затворен кръг. По-точно – като в кошмарно низходяща спирала, от която няма измъкване. Колкото по-безславна е съдбата на всеки предишен победител в „България търси талант“ (а тя е точно такава), толкова по-безумни са кандидатите за участие в следващите издания. Класическо фрийк-шоу на квадрат, маскирано зад пословично благородните намерения и внушения на bTV. А тази телевизия иначе обича да се гордее, че никога не е изпростявала така, както Нова умее.

Обикновено в този сеирджийски жанр журито има най-важна роля. Коментарите на съдиите и най-вече техните собствени личности и обаяние могат поне частично да очовечат цирка, както и да дадат някакво приемливо тълкувание на идиотщините, които се случват на сцената. В случая обаче, и както често става в продуцирани от Слави Трифонов формати, журито е не по-малко безпомощно и смешно от участниците. Просто така са го селектирали. Само си представете – интелектуален и емоционален лидер на тази комисия е нелепият Иво Сиромахов, известен в интернет-форумите като преписвач номер едно на лафове и вицове от социалните мрежи, с които после пише сценарии и книга след книга.

До него седи все по-одиозната Дарина Павлова, която е интересна най-вече с броя на пластичните си операции. Ясно е, че е извикана в журито не заради някакви таланти или продуцентски качества. Излишно и дори безумно е човек да се чуди и възмущава по този въпрос. Павлова е призована, за да буди жълт интерес към предаването, да събира клюкарите пред екрана – да гледат и слушат най-вече нея, а не „талантите“ на сцената. Проблемът обаче е, че тя не успява да си изпълни функцията, а и самото шоу и неговият маркетинг не се възползват по никакъв начин от булевардния й ореол. Дарина просто седи и гледа тъпо, с опъната до обезобразяване кожа на лицето, на моменти леко гузна, че е сложена някъде, където очевидно не й е мястото, но преобладаващо нахална и самоуверена.

До нея журналистката Илиана Беновска, селектирана явно като „лошото ченге“, най-изненадващо е решила да го играе добродушна и благосклонна, с което тотално обърква дълбокомисления план на сценаристите. Позитивната маска, която е пълен антипод на поведението й в парламента и по държавнически пресконференции, прави присъствието й на съдийската маса невъзможно за мотивация. В качеството си на каква е там? Ако е във функцията на непримирима „черна станция“, направила разногледи не един и двама премиери и президенти – ами да бъде такава, нищо че не е компетентна по въпроса за талантите. Ако ще се прави на добродушка, можеше да платят поне на някакъв наистина талантлив човек да играе тази роля. Нея всеки я може. Виктор Калев, например, щеше да я изиграе перфектно. Евгени Димитров-Маестрото – също.

В подобна функция е и четвъртият съдия – актьорът-режисьор Ники Илиев. Впрочем, той е единственият човек с някакви доказани таланти в журито, въпреки че красивата му външност  кара много зрители незаслужено да го подценяват. Ники е умно и способно момче, което успя да направи комерсиален пробив в родното кино, особено с филма „Живи легенди“. Проблемът му е, че има слаб глас и недостатъчно уверен изказ. Като цяло харизмата му е повече на мамино синче и празноглав красавец, отколкото на врял и кипял в шоубизнеса човек. Хора като него е по-добре да се изявяват или само като фотомодели (какъвто той дълги години беше), или като режисьори и продуценти зад кадър, но в никакъв случай – като съдии и коментатори. Просто не буди достатъчно респект и доверие. На Запад сигурно биха му назначили един-двама учители и биха оправили този проблем. У нас обаче той е чучнат в жури, чиито останали членове са дори много по-спорни личности от него…

Най-дразнещ безспорно е Сиромахов, който очевидно осъзнава превъзходството си над останалите трима и го играе нещо като домакин и представител на продуцентската квота. Коментарите му са смесица от престорена или зле прикривана подигравка, изтъркана самоирония, каквато отива само на Слави Трифонов, както и евтин, псевдо-сърцераздирателен патос. „Ти си нечовек, ти си машина! Искам да те гледам и занапред! Казвам ти да!“. Подобни реплики са произнесени със самодоволна и тържествуваща усмивка. Трикът на Сиромахов е да кара публиката непрекъснато да се пита – нарочно ли се прави на тъп, защото смята, че това се харесва, или просто си е такъв и толкова си може…

Дарина Павлова е извикана, за да запълва с булевардно съдържание пробойните в шоуто, но засега не се справя с единствената си задача.

Дарина Павлова е извикана, за да запълва с булевардно съдържание пробойните в шоуто, но засега не се справя с единствената си задача.

Както би обобщил самият Сиромахов, егати журито, щом аз съм най-отвореният в него.

Както би обобщил самият Сиромахов, егати журито, щом аз съм най-отвореният в него.

Измежду надпреварващите се в идиотщините фрийкове на сцената периодически се появява по някоя двойка или трупа невръстни дечица. Тук шоуто играе на сигурно. Децата не че показват нещо кой знае какво, но само защото са малки и сладки, никой не смее да изтрие усмивките от лицата им и да прекърши амбициите на родители и треньори. Павлова и Беновска майчински се умиляват… Отбор „Ягодка“ и отбор „Черешка“ продължават напред, докъдето е възможно. Роднините в публиката са в екстаз.

Единственият светъл и позитивен лъч в тази пародия на състезание за таланти са водещите. Мария Силвестър и Александър Кадиев са артистични, с бързи и остроумни реакции и могат да запълнят със съдържание даже и най-нелепата ситуация. Със сигурност се справят по-добре от Александра Раева и Мария Игнатова, които водеха предишни издания на фрийк-шоуто под продуцентството на Магърдич Халваджиян. Но това е слаба утеха, която даже още повече подсилва безумието на останалите компоненти.

Въобще – високорейтингова агония, която носи тъжни умозаключения за телевизионния бизнес у нас и за потребностите на аудиторията. Продуцентската къща на Слави Трифонов отново се докопа до автентичен световен формат и това поне временно я разконцентрира от опитите да краде и адаптира такива за вътрешни състезания в рамките на „Шоуто на Слави“. Традиционното неумение на екипа му да прави селекция (кандидати, одобрени състезатели, съдии) тук обаче лъсва в още по-силна и дразнеща степен.

България отдавна се е отказала да търси талант и го е ударила на сеир. Новото този сезон е, че подигравките вече отнасят не само тия на сцената, ами и тия зад съдийската маса.

Сашо Кадиев и Мария Силвестър са чудесни водещи, но трудно компенсират безумието, в което са поставени.

Сашо Кадиев и Мария Силвестър са чудесни водещи, но трудно компенсират безумието, в което са поставени.

Откриващото едноименно парче от новия им, шести поред студиен албум. Вокалите тук са на Мартина Топли-Бърд – някогашна любимка на Трики, а напоследък – както се убедихме в Зимния дворец неотдавна – на „Масив Атак“. Да се слуша непременно на добра аудиосистема или с хубави слушалки.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: