Експериментът с „Диема Спорт“ май ще се окаже успешен. Но как се развива лятната конкуренция между каналите в тази ниша?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“

Баскетболът от НБА и кръговете от Формула 1 бяха основните козове в програмата на платения канал „Диема Спорт“ през юни.

Баскетболът от НБА и кръговете от Формула 1 бяха основните козове в програмата на платения канал „Диема Спорт“ през юни.

Ludogorec_Krasnodar

Контролните мачове на „Лудогорец“ също влязоха в програмата на платения спортен пакет.

Ако не са спортните предавания и, разбира се, новините, през лятото телевизиите направо могат да спускат кепенци. След приключването на активния пролетен сезон основните канали се отдадоха на нескончаемо въртене на сериали (вече отново без нито един български в ефира) и стари филми. Единствено спортът остана темата, която предизвиква някакво зрителско нетърпение и истинско вълнение.

За разлика от киноманите, например, спортният запалянко е активен зрител, който търси своето съдържание непрекъснато. Ако един киноман има свободно време, не би имал нищо против да изгледа някой хубав филм на телевизора си. Ако е зает с нещо друго – ще изчака по-подходящо време. Докато запалянкото е способен да адаптира ежедневието си към събитията, които иска да наблюдава. Нещо повече – за него е важно непрекъснато да консумира своята страст, даже и извън активния сезон. Ето защо, особено през лятото, спортното съдържание се превръща в главен и основен терен за телевизионната конкуренция. Но фактите сочат, че такава в момента почти напълно липсва.

След приключването на излъчваната по bTV Action и Ринг.бг Шампионска лига, хегемонията на „Нова броудкастинг груп“ чрез нейните спортни канали е тотална. Преди няколко месеца компанията пое риск с лансирането на платената си програма „Диема Спорт“ и тогава мнозина предричаха пълен провал на начинанието. Постепенно обаче аудиторията на канала стигна шестцифрено число и това се дължи не само на излъчваните там мачове от българското и английското първенство. Към тях „Диема Спорт“ своевременно прибави и кръговете от шампионата на „Формула 1“, както и друг много атрактивен спорт – баскетбола от НБА. Самият старт на платения канал беше предпазлив и без много фанфари, съпровождан от трудни преговори с кабелните оператори. Цената от 4 лева на месец обаче се оказа разумно съобразена с възможностите на телевизионния запалянко, а и чисто технически процедурата се оказа максимално опростена и бърза. Екипът от коментатори, събран от „Диема Спорт“, също е на ниво и по никакъв начин не дразни зрителите, за разлика от повечето техни колеги в другите канали. Шефовете на Нова се вслушаха и в коментарите на „Уикенд“ за интериора на студиото и отговориха на критиките със значително по-голямо пространство и хубав дизайн.

Така публиката бързо свикна да наблюдава дерби-мачове с качествен коментар срещу един лев седмично, при отсъствието на гигантски блокове от платена реклама, заради които анализите в паузите на Шампионската лига по bTV Action вече са отдавна забравени. Очевидно намеренията на „Нова броудкастинг груп“ са да създаде пакет платени канали по примера на британските „Скай спортс“ и няма да е учудващо, ако следващото лято хегемонията й в този сегмент се разрасне. Ако в пакета на „Диема“ започнат да се излъчват и първенства като испанското, турнирите от тенис-сериите „Мастърс“ и българското баскетболно първенство, експериментът с платените програми може би наистина ще се увенчае с успех.

Впрочем, дори и през смятания за слаб спортен месец юни „Диема Спорт“ не изостави запалянковците и им предложи европейското футболно първенство за младежи, както и мачовете от подготвителния период на „Лудогорец“. Формула 1, отново с помощта на най-добрите коментатори като Иван Тенчев и Георги Иванов, също е сред най-гледаните и коментирани спортни събития. Тоест, забелязва се някакво старание телевизията да оправдае четирите лева, които иска от зрителите си. Единственото разочарование е, че нито „Диема Спорт“, нито някой друг канал не пожелаха да извадят пари за първенството „Копа Америка“ в Чили, където, макар и в малките часове на нощта, запалянковците можеха да наблюдават уникални сблъсъци с участието на най-големите футболни звезди.

На този фон конкуренцията от групата на bTV буквално е абдикирала от спортната тематика. bTV Action върти стари филми, а Ринг.бг – повторения на мачове от италианското първенство. Присъствието на думата „спорт“ в платената онлайн-платформа Войо“ пък е направо нелепо извън периода на груповата фаза в Шампионската лига. Защо не се напънаха да купят поне „Копа Америка“? Нали и без това се хвалят, че са във възход и имат стабилни приходи след силния си пролетен сезон? Щяха да хвърлят запалянковците във възторг и да създадат реална конкуренция на „Диема Спорт“.

Огънят на лятното съперничество се поддържа от все по-добре работещия български филиал на „Евроспорт“, чиито коментатори са корифеи в области като тенис, лека атлетика, бокс, женски футбол и колоездене, и от каналите „Ф+” на Булсатком, които излъчват основно тенис, мотоциклетизъм и голф.

Важен играч в спортната конкуренция е и БНТ, която през последния месец е главно на волейболна вълна. Да, Сашо Йовков продължава с равнодушните си коментари – от интонацията му никога не можеш да разбереш нашите в подем ли са, или изостават. Любопитното е, че на волейболния спец и бивш играч на „Миньор“ (Бухово) са възложили да озвучи дори и една реклама за сладоледи, които са „приятел на българския спорт“, но дори и в тези 3 секунди настроението му е минорно вместо приповдигнато. Умението на Йовков да остава безразличен и полузаспал, дори когато на игрището се случват невероятни неща, граничи с гениалност.

За сметка на това другият екип на БНТ, който отразяваше игрите в Баку, се представи сравнително добре. Волейболните коментари на Ценко Симов и Димо Тонев бяха една идея по-адекватни на събитията в залата. За проникновенията на Петър Василев-Петела край боксовия ринг обаче е по-добре да замълчим и само да се надяваме, че БНТ ще намери бодра смяна и в отразяването на този важен за нас спорт.

Казано обобщено – от ожесточената конкуренция между телевизиите българският запалянко може само да спечели – дори и ако това ще е с цената на няколко лева по-малко в месечния му бюджет. Но с отсъствието си от тази игра през летните месеци bTV Group трудно ще мотивира съперниците си да осигуряват още по-добро съдържание за публиката.

Ето го и първият трейлър на дългоочаквания нов биографичен филм за Стив Джобс. Да, по всичко личи, че Майкъл Фасбендър прави поредната си силна роля. Най-вероятно и сценарият на Арън Соркин („Социална мрежа“, „Кешбол“) е чук. За режисурата на Дани Бойл също нямам никакви опасения. Въпросът обаче е, че Фасбендър по нищо не прилича, даже ни най-малко не напомня за Стив Джобс. Докато в предишната кино-биография, която вече гледахме, Аштън Къчър беше буквално едно към едно.

То със същия успех Дани Бойл би могъл да извика и своя любим актьор Юън Макгрегър (апропо, намирам доста прилика между Фасбендър и него, а вие?).

Просто Фасбендър внася твърде много „фасбендърщина“ тук. Като по-млада версия на Иън Маккелън в „Х-мен“ беше невероятен, но тук изглежда по-скоро странно. Не че това е кой знае каква драма и би намалило достойнствата на филма като цяло, но все пак действа доста разконцентриращо. Все пак филмът се казва „Стив Джобс“, а не „Зората на Епъл“, „Ерата Макинтош“ или нещо подобно.

Но да почакаме до октомври, когато продукцията излиза на екран, и да видим…

Няма никаква прилика между двамата. Не че това е проблем, но по тази логика всеки може да играе всеки във всяка биография оттук нататък.

Няма никаква прилика между двамата. Не че това е проблем, но по тази логика всеки може да играе всеки във всяка биография оттук нататък.

Найджъл Станфорд е новозеландски музикант, който обича да експериментира с научни явления. Плод на заниманията му е и това музикално видео, в което няма нито един компютърен визуален ефект – всичко е такова, каквото природата е пожелала да бъде.

Cymatics

„Мастършеф“, „Връзки“ и „Истински истории“ срещу „Кошмари в кухнята“, „Като две капки вода“ и „Съдби на кръстопът“: рекапитулация на сезона

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 26 юни

“Мастършеф“ стана първото наистина успешно кулинарно-риалити в българския ефир.

“Мастършеф“ стана първото наистина успешно кулинарно-риалити в българския ефир.

„Кошмари в кухнята“ е по-скоро актьорски tour de force на шоумена Иван Манчев, отколкото готварско предаване.

„Кошмари в кухнята“ е по-скоро актьорски tour de force на шоумена Иван Манчев, отколкото готварско предаване.

„bTV вече се държи като номер две“, беше казал шефът на Нова телевизия Дидие Щосел в програмно свое интервю за „Уикенд“ миналата есен. И наистина тогава изглеждаше напълно прав. Нова печелеше рейтинговата война с „Х Фактор“ и „ВИП Брадър“, на което конкурентът й противопоставяше заснет преди половин година „Сървайвър“, „Гласът на България“ (някой спомня ли си кой се оказа той?) и поредната доза турски сапунки. Изненадващо успешното режисирано риалити „Съдби на кръстопът“ пък бе изкопирано под индиго от „Истинските истории“ по bTV. Войната наистина изглеждаше спечелена.

Това обаче беше през есента. Успя ли Нова телевизия да продължи хегемонията си и през пролетта или местата отново се размениха? Ако човек гледа сухите данни на пийпълметрията, може по-скоро да се обърка. Всяка от телевизиите се позовава на различна методика за изчисление и акцентира върху онези сегменти от статистиката, които са най-изгодни за нея. Особено показателен беше онзи понеделнишки сблъсък, когато по Нова вървеше финалът на третия сезон от „Като две капки вода“, който bTV контрира с концерта на Слави Трифонов в „Арена Армеец“. На другия ден и двата канала извадиха статистика, с която да успокоят рекламодателите и феновете си, че са безапелационни лидери. bTV показа смазващо превъзходство на аудиторията в понеделнишката вечер, докато от Нова се похвалиха с трайна, но усреднена хегемония над конкурента си през целия сезон.

Така че да оставим настрана тази лека жена пийпълметрията и да опитаме да направим безпристрастен анализ просто като зрители и ценители. А изводът от него е, че пролетният сезон бе крачка назад за Нова и крачка напред за bTV. Какво ще запомним от програмите им всъщност?

В ефира на Нова буквално гъмжеше от риалити-формати. Усещането за дежа вю беше повече от досадно. Която и вечер да пуснеш този канал, виждаш или шарена сцена, на която някакви хора се мъчат да се харесат на някакво жури, или заснети в псевдо-документален стил приключения на случайни и не толкова случайни хора някъде по света и у нас. Да, „Като две капки вода“ беше хит, главно заради участието на откритието на сезона Ненчо Балабанов, Криско, Филип Аврамов и Азис. През целия сезон обаче търпяхме и участнички като досадно-нахалната Джуджи и упорито тиканата напред притежателка на хит и половина (за година и половина) Жана Бергендорф. Междувременно другото аналогично риалити на Нова – циркаджийското „И аз го мога“ – предизвикваше по-скоро снизхождение и съжаление към събрания там „Б-отбор“ от знаменитости, а финалът му остави доста въпросителни относно обективността на класирането.

Не че в bTV нямаха печален опит за конкурентно свое риалити. „България търси талант“, поверено на продуцентската къща на Слави Трифонов, беше апогеят на ивосиромаховщината в ефира – нелепи интелектуални напъни от журито, тъпо чувство за хумор, забавления от типа „фрийк-шоу“ или „при нас е весело“ и всичко това – маскирано като социално-загрижен проект от тези, които в тази телевизия обожават да снимат.

Но, за щастие, bTV извади от ръкава и „Мастършеф“ – кулинарно риалити по световно доказан лиценз, което впечатли с изненадващо добър кастинг и режисура, в която нямаше нищо излишно и дразнещо. Само за няколко седмици готварското състезание успя да си спечели солидна и вярна аудитория. Даже и да не беше национален рейтингов лидер, това определено бе предаването, което обществото коментираше с оживление. На фона на „Мастършеф“, кулинарните контрапункти на Нова – „Кошмари в кухнята“ и „Черешката на тортата“ – изглеждаха по-скоро като актьорско упражнение на шоумена Иван Манчев с поддържащи роли от различни хора, отколкото като гурме-предавания, от които можеш да научиш нещо полезно.

В допълнение към това „имитацията“ „Истински истории“ набра скорост и задмина първообраза „Съдби на кръстопът“. Режисираното риалити с психоложката Ани Владимирова наблегна на българския произход на сюжетите си и заложи на по-кинематографично представяне. Междувременно „Съдбите“ сякаш доброволно се отказаха от конкуренцията и тръгнаха по страничен коловоз, акцентирайки върху криминални казуси. В крайна сметка предаването, което хората коментират доста по-оживено, е именно „Истински истории“.

Към финала на сезона bTV пусна дългоочаквания нов български сериал „Връзки“. Макар и да търпи критики по много направления (повечето от които засегнахме в анализа си тук миналия уикенд), филмът все пак предизвиква основателен интерес и затвърждава лидерските позиции на този канал в телевизионното ни кино. Силни главни роли,  комично-драматични ситуации (когато не са клишета или директни заемки от чужди филми), добър дизайн, операторска работа и режисура – като за български продукт не е толкова зле. Можеше да е по-добре, но можеше да е и много по-лошо.

На това от Нова противопоставиха американския хакерски сериал „Скорпион“, който, при всичките си достойнства, няма потенциала да заинтригува широк кръг публика от различни поколения. На практика се получи така, че през юни тази телевизия сякаш доброволно абдикира от претенциите за национален рейтингов лидер.

Апропо, Нова изостана с един темп назад и в подготовката за есенния сезон. Анонсирането на пореден сезон на „Биг Брадър“ се забави с около месец след като от bTV обявиха амбициозния си риалити-проект „Фермата“. За компенсация се очаква съквартирантите да влязат в къщата си няколко седмици по-рано от участниците в „селскостопанския сървайвър“.  Още един любопитен нюанс – от „Фермата“ първи заявиха, че не смятат да събират знаменитости под общ покрив – очевидно осъзнавайки, че формулата със състезаващи се помежду си „звезди“ вече е отчайващо изтъркана и будеща главно недоверие и съмнения у публиката. Съответно от Нова телевизия се усетиха и най-сетне проумяха, че един нов „ВИП Брадър“ наесен няма да понесе на изтормозената от евтини сценарии аудитория. Затова обявиха сезон с редовни, никому неизвестни участници. Но дали ще направят подходящ кастинг? Ключовата фигура в подбирането на интересни кандидати се казва Ники Николов, бивш главен редактор на „Биг Брадър“. Сега обаче той е в екипа на „Фермата“ по bTV.

Както се вижда още отсега, борбата наесен ще бъде безмилостно жестока. В новия сезон обаче на първо място от стартовата решетка ще стартира не каналът на мосю Щосел, а този на Павел Станчев.

С новия сериал „Връзки“ bTV затвърди лидерската си позиция в телевизионното кино.

С новия сериал „Връзки“ bTV затвърди лидерската си позиция в телевизионното кино.

„Скорпион“ е силен американски сериал, но без потенциала да завладее широка публика от различни поколения.

„Скорпион“ е силен американски сериал, но без потенциала да завладее широка публика от различни поколения.

В киносалоните ще има все повече зрелища и все по-малко алтернативни филми, прогнозира първият преводач на Тарантино у нас Христо Дерменджиев

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ сп. BIOGRAPH, брой 45, юни 2015

QT

Той е със 7 години по-млад от Тарантино, но от същата зодия – Овен, също така висок и жестикулиращ като холерик, и даже си прилича визуално с режисьора. Христо Дерменджиев е един от най-опитните кинодистрибутори у нас – сред създателите на компании като „Александра видео”, „Александра филмс” и сегашната му фирма „А + Филмс”, с която залага повече на независимото кино и по-алтернативни проекти. В случая по-важното е, че Ицо е и първият официален преводач на Куентин Тарантино у нас. Неговият дублаж на Reservoir Dogs („Глутница кучета”) от епохата на VHS-касетите ще отеква завинаги в съзнанието на всеки киноман. Сред по-късните му и емблематични преводи са тези на хитове като „Жега”, „Десперадо”, „Матрицата” и „Замръзналото кралство”.

Сред най-големите успехи на Дерменджиев като независим дистрибутор, който не е под шапката на мейджърска холивудска компания, е разпространението на „Мисия Лондон” през април 2010-а – най-касовия български филм и в момента №2 в българската боксофис класация за всички времена след „Аватар”. Промотирал е и още няколко от по-успешните съвременни български филми – „Тилт”, „Кецове”, „Чужденецът”… В момента компанията на Христо се е нагърбила с благородната мисия да изгражда киносалони в средните и в по-малките градове в България, както и зали за алтернативни филми като „Лъки Дом на Киното” в Пловдив.

– Здравей, Ицо. Говорим си на ти, защото се познаваме от десетилетия. За мен филмите на Тарантино завинаги ще бъдат свързвани с твоя легендарен първи превод на Reservoir Dogs през 1992-а. Спомняш ли си как успя да го направиш?

– Ако ти кажа, че помня подробности, няма да е съвсем вярно. В онези времена преводите се правеха на конвейер, често по няколко филма на ден. Говорим за годините, в които дори нямаше Закон за авторското право и всичко излизаше на пазара на принципа „който превари”. Често филмите се появяваха първоначално с много лошо качество, а след това – в по-добри версии. И тъй като източниците на „мастерите” бяха от различни територии с различни тв стандарти (PAL, NTSC), а техниката беше аналогова, звукът с вече направения превод почти никога не съвпадаше с този от новия „мастер” и не можеше да се използва. Най-бързото решение беше филмът просто да се озвучи отново. Така че дори Reservoir Dogs, първоначално кръстен от нас „Кучета в резерв”, е имал няколко преводни версии. И понеже не разполагахме с официални диалог-листове и филмите се превеждаха по слух, повторението беше добър шанс да се доизпипват детайли в превода. При трудни филми като тези на Тарантино това беше добре дошло.

– Не е ли трудно да се превежда по слух филм с толкова наситен диалог?

– Трудно е, разбира се. Но във филми като Reservoir Dogs сложността не беше в наситеността на диалога, а в съдържанието му – основно в жаргона и препратките към чисто американски термини и идиоми. Първият проблем е да разбереш какво точно се казва, а вторият и по-сложният – да го предадеш на български по най-разбираемия начин и за броени секунди. Не забравяй, че говорим за годините, в които нямаше Гугъл и дори интернет и беше почти невъзможно да се намери информацията за фрази и идиоми, които излизат от стандартния диалог. В такъв случай можеше или да се консултираш със специализирани жаргонни речници, които бързо губеха давност поради динамиката на езика и попкултурата, или да си измислиш някакъв аналогичен диалог в контекста на това, което виждаш на екрана. В много от случаите преводачите в онези години правеха второто.

– Какъв процент от диалога на Reservoir Dogs би успял да преведеш, ако трябваше това да става не с глас, а със субтитри?

– Интересно е, че филмите на Тарантино, макар и наситени с много диалог, не са трудни за субтитриране. При него няма чак толкова скорострелно говорещи образи от типа на тези на Еди Мърфи. Неговите герои говорят много, но в нормално темпо, често бавно и отчетливо, което не налага особени съкращения на текста при субтитриране. Друг е въпросът, че ако субтитрирането се прави както трябва, части от диалога като възклицания, междуметия и повторения на фрази се пропускат, за да не се товари екранът с излишен текст и да се затруднява зрителят, който все пак е добре и да гледа филма, не само да чете. Аз лично съм почитател на субтитрите, защото оригиналният диалог остава непокътнат и дори преводачът да не се е справил, се оставя шанс на зрителите, които разбират езика. Озвучаването” не само заличава оригиналния диалог, но и във варианта, в който го правят телевизиите в България, направо съсипва звука на филма и гласовите изпълнения на актьорите. Те биват покрити с изчетен български текст от същите 20-30 щатно работещи озвучители. Така Ал Пачино и Харви Кайтел говорят с абсолютно същия глас, тембър и интонация като някой многострадален дядо от турския сапунен сериал, излъчен половин час по-рано по същия тв канал. Но това е друга и доста по-дълга тема за разговор…

– Да, да се върнем на любимите ни Reservoir Dogs. Затрудни ли те превода на заглавието? Има различни теории какво означава то. Коя е най-близо до истината?

– Самият Тарантино признава, че не може да даде точен отговор на този въпрос. И всъщност се забавлявал, когато хората правят свои собствени интерпретации на заглавието.

Най-разпространената версия е, че докато работел в клуб за видеокасети под наем, препоръчал на един клиент френския филм Au Revoir Les Enfants, а американецът чул-недочул му отвърнал: „I don’t want any Reservoir Dogs!“ („Не искам никакви резервоарни кучета!” – бел. ред.). Тарантино игнорирал невежеството на клиента, но изразът Reservoir Dogs се забил в главата му, защото звучал готино”, и по-късно решил да го използва като заглавие на първия си филм. Други правят аналогия с групите бездомни кучета, които се събират по пристанищата в големите градове. Но определено в английския език не съществува такъв идиом.

Първата ни интерпретация на заглавието в онези години беше Кучета в резерв”. Но заглавието Глутница кучета”, с което филмът излезе по-късно по киноекраните, се доближава повече смислово до съдържанието на филма.

– Коя ти е любимата сцена от този филм? Имаш ли любима реплика от него?

– Безспорно първата сцена. Защото недвусмислено показва на зрителя, че му предстои да гледа много различен филм. Ако се замислиш, бяхме ли виждали дотогава гангстери, които вместо да си говорят за обири и престъпления, докато играят карти, правят разбор на творчеството на Мадона и спорят доколко е редно да се дават бакшиши на сервитьорките в Америка?

– Хаха, да. Напълно различно начало. А има ли някакъв куриоз около Reservoir Dogs, който си спомняш от едно време?

– Помня, че филмът отдавна беше излязъл на видеокасети и беше добил известна популярност, и може би точно заради това един от българските разпространители („Ади филмс” – бел. ред.) после реши да закупи правата и да го пусне на кино. Когато направиха премиера в зала 1 на НДК, лично ми се обадиха, за да отида и да изчета превода отново. Явно този вариант беше придобил някакъв култов статус, който смятаха, че трябва да запазят поне за премиерата на филма.

Read More

Новият сериал на BTV редува силни моменти със сцени-клишета, които ти се иска да превъртиш от неудобство. Но пък продуктите са позиционирани стабилно!

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 19 юни

Лилия Маравиля показва изненадващ комедиен талант.

Лилия Маравиля показва изненадващ комедиен талант.

„Връзки“ е нещо средно между кинохита отпреди няколко години „Love.net” и два от сериалите на BTV – „Революция Z” и “Столичани в повече“. Жанрът му е такъв, че успехът изглежда предварително гарантиран – особено щом са налице добри сценаристи и са ангажирани някои от най-популярните актьори напоследък. Затова не е учудващо, че за две седмици първите шест епизода на новата поредица навъртяха солиден рейтинг, който засенчи дори поредната турска сапунка, която ги предшества в програмната схема.

Апропо, BTV отново демонстрира добър усет в програмацията си – излъчването на три епизода седмично (сряда, четвъртък и петък) позволи на публиката бързо да се „закачи“ за интригата. В тази телевизия, за разлика от Нова или от БНТ, винаги са умеели да изстискват максимума от всеки свой продукт, позиционирайки го по най-удачния начин.

Но чак такъв хит ли е „Връзки“ или му се радваме по-скоро от носталгия към златните времена на БГ-сериалите отпреди 3-4 години?

Чувствата са смесени. От една страна наистина имаме дузина от най-обичаните и хитови български актьори. Мишо Билалов и Лилия Маравиля показват чудесен (и може би изненадващ за мнозина) комедиен талант. Анета Сотирова напомня за най-добрите си години от времето на комедии като „От нищо нещо“ (където Стефан Данаилов закла биволицата Венетка за да извади ризата на Асен Кисимов – б.а.). Яна Маринова вече не изненадва никого с харизматичното си екранно присъствие и от роля на роля става сякаш все по-добра. Доскорошният футболен бос Николай Ишков е приятна изненада с автентичното си присъствие – може би защото до голяма степен тук „играе себе си“. Същото важи и за Велизар Бинев. Младите актриси, особено Лорина Камбурова, но и Анжела Недялкова, доста умело се справят с портретуването на двата най-характерни типажа сред съвременните момичета – жадната за слава и внимание „моделка“ и умното, но комплексирано и объркано момиче, което търси себе си. Тук е даже и неподражаемият Китодар Тодоров. Неговото присъствие във фабулата е някак си пришито с бели конци, но какво от това. Комедийният му талант внася допълнителна порция свежест.

Диалогът е съвсем приличен, макар и авторите му да не успяват да надскочат собственото си ниво от най-силните сезони на „Под прикритие“. Запомнящи се лафове има, но не са много. Често пъти героите говорят със сентенции-клишета, извадени сякаш от някой клонинг на Иво Сиромахов от социалните мрежи.

За разлика от дузината основни герои, актьорите в поддържащите роли играят изненадващо зле – като натуршчици от риалити тип „Съдби на кръстопът“ и „Истински истории“. Дали ще е някой доктор в болница, дали ще е полицейски шеф в районното, дали ще е нахакано раперче, директорка на училище или някой от театралната школа – всички декламират като в селско читалище. Вероятно са били назначени в сериала „с връзки“ и на режисьорите им е неудобно да им се карат, или просто нямат време да се занимават с такива дреболии.

Иначе за режисурата като цяло и да искаме, не можем да кажем нито нещо лошо, нито нещо кой знае колко добро. Филмът е заснет майсторски и с уверена ръка, но някак си безрисково, като насън. Някои от сцените са чудесни, оригинално замислени и добре изиграни. Други обаче са директни заемки от популярни чуждестранни ленти. Доста ситуации са влудяващо нереалистични и клиширани – като например онази в ресторанта, когато двамата съпрузи бяха в различна компания, или секс-уикендът им извън София. На моменти на човек направо му се иска, ако имаше такава опция, да превърти събитията с дистанционното.

Но най-много дразни продуктовото позициониране. Точно същият проблем навремето съсипваше и „Love.net” и не успя да го превърне в нещо повече от кинохит-еднодневка. Във „Връзки“ скритата реклама е толкова много, че направо има териториален превес над всичко останало. Автомобили, телефони, лаптопи, таблети, банкови карти, телеком, вино, водка, луксозен софийски ресторант, застрахователна компания, верига аптеки, верига секс-магазини… Проблемът дори не е в това, че виждаме етикетите им в близък план – проблемът е, че заради тях са писани цели сценки. Човек до такава степен свиква с продуктовото позициониране, че в следващ момент от филма започва да се чуди – как така не са се сетили и тук да вмъкнат някое лого нещо и да вземат пари от спонсор?

На Запад този тип бизнес е отработен от десетилетия и се върши повече от дискретно. Когато пият бира или уиски, героите не ти навират марките в очите – находчивият зрител би разпознал емблематичния продукт даже и ако той едва-едва се вижда в ръцете им. У нас все още сме в детските години на тази индустрия и спонсорите не са надживели евтината суета да си натрапват продуктите по крещящ начин. Как не разбират, че по този начин повече губят, отколкото печелят?

Но нейсе – както и друг път сме писали тук, по-добре е да има български сериали, даже с недостатъци като тези тук, отколкото да няма. По-добре е парите да се въртят, да се плащат хонорари на актьори и снимачен екип, сценаристите да се учат да пишат все по-добре (колкото и трудно да е това), а търговците – постепенно да надмогват тщеславието си и да спонсорират филми по по-дискретен начин. Дано сериалът навърти повече сезони и се усъвършенства в движение. Не че и сега не го гледат достатъчно зрители, но какво пречи те да са още по-доволни от преживяването, а продуктът да стане наистина конвертируем, както на авторите му нескрито им се иска?

Едно от най-хубавите неща във „Връзки“ са песните от финалните надписи. Подбрани с много добър вкус, те по чудесен начин напомнят, че не всичко в нашия шоубизнес е бездарно, безсмислено и безднадеждно. Дано това се пренесе и в минутите преди това.

Младата Лорина Камбурова е едно от приятните открития.

Младата Лорина Камбурова е едно от приятните открития.

„Прелюбодейците“ Яна Маринова и Михаил Билалов правят две от най-убедителните роли в сериала.

„Прелюбодейците“ Яна Маринова и Михаил Билалов правят две от най-убедителните роли в сериала.

Да, страхотен концерт, въпреки токовите удари и компромисите в озвучаването. „Арена Армеец“ беше пълна с хора, които се забавляваха в продължение на час и половина. За щастие, „Роксет“ не бяха решили да ни доказват как по-новите им песни по нищо не отстъпват на старите. Наблегнаха предимно на класическите си хитове и никой в залата нямаше нищо против. Sleeping In My Car, Crash, Boom, Bang!, Dressed For Success, Spending My Time, Fading Like a Flower, It Must Have Been Love, Dangerous (моя личен фаворит)… За биса бяха оставили Listen To Your Heart и, разбира се, The Look – може би най-радиофоничната и хитова песен, създавана през последните десетилетия.

В такива моменти човек се изненадва не само колко популярни са песните на това дуо, а и че, за свое учудване, и той ги знае наизуст. Те са хем изключително мелодични и запомнящи се, хем имат рокаджийски аранжимент, който в концертна версия звучи още по-добре.

57-годишната Мари Фредриксон, която вече 13 години се бори с рака (злокачествен тумор в мозъка, отстранен след тежка операция през 2002-а, сляпа с дясното око), все още притежава мощен и завладяващ глас, макар и на моменти високите тонове на песните вече да не са й по силите. Когато излизаше на сцената, тя бе подкрепяна от придружители, и през цялото време пя седнала на високо столче.

Пер Гесле, на 56, показа отлична форма и свежо сценично присъствие. Музикантите около тях ги допълваха чудесно, създавайки плътен звук. Напук на досадните токови удари, които няколко пъти прекъсваха изпълненията им, запазиха самообладание и добро настроение. На два пъти соло-китаристът направи кратко хеви-метъл соло на „Моя страна, моя България“.

След двата биса всички си тръгнаха доволни в хладната софийска вечер. На мен пък, кой знае защо, ми се прииска да съм на концерт и на „Флийтууд Мак“ – дали защото преди излизането на „Роксет“ на сцената озвучаваха залата именно с техни песни, или защото това е най-великата група, успяваща по аналогичен начин да смесва поп-мелодии и рок-звучене – все едно. Ето, сега приключвам тази публикация тук и почвам да търся техни концерти в YouTube.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: