Тази година „Сървайвър“ беше като „Биг Брадър“ и обратното. Доволни ли останаха зрителите?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 19 декември

Прогнозата от предишния ни анализ се сбъдна – Катерина Евро и Тодор Славков стигнаха до финалната права.

Прогнозата от предишния ни анализ се сбъдна – Катерина Евро и Тодор Славков стигнаха до финалната права.

Докато победителят в „Сървайвър“ получаваше чек за 100 000 лева...

Докато победителят в „Сървайвър“ получаваше чек за 100 000 лева…

… Малък Тошко получи красиво синьо плакетче за победата си в „Биг Брадър“.

Понеделнишката вечер отново бе отредена за любимия спорт на българския зрител – цъкане с дистанционното между Би Ти Ви и Нова телевизия. След като влязоха в пряк дуел помежду си на старта на риалити сезона, двата канала повториха упражнението и на неговия финал. В седмиците преди това „Сървайвър“ и „Биг Брадър“ почти по соломоновски успяваха да се разминат в програмната схема и публиката можеше да следи и едното, и другото. На 15 декември обаче никой не мислеше за нейния комфорт. Двата медийни гиганта решиха отново да си ги премерят, а ПР-екипите загряваха отдалеч за пропагандната война на следващия ден.

Какво толкова щеше да стане, ако „Сървайвър“ приключеше в понеделник, а „Биг Брадър“ във вторник? Или обратното? Щяха ли и двете телевизии да имат по-малък сбор на рекламните приходи? Не е много сигурно. Нищо чудно даже да бяха спечелили повече. Конкуренцията между тях обаче е дотолкова ожесточена, че за момента е по-важно да се отнемат клиенти от съперника и да се омаловажава кулминацията на сезона му, отколкото да се спечели някоя-друга реклама повече. Какво тук значи някаква си публика…

Добре поне, че рекламните блокове не бяха в пълен синхрон, та човек да може да проверява какво се случва по другия канал. Но какво реално се случваше? Изненадаха ли ни с нещо на финала на супер-сезона?

Уви – не. В продължение на три часа тледахме едно и също нещо и по двете телевизии – пледоарии в защита на един или друг, напомпано и дори режисирано самомнение на участници, които са „били себе си“ и „следвали стратегията си“, плюс компилации от архивни и до болка омръзнали кадри с досегашните им подвизи в Камбоджа или в Къщата.

„Плъх, плъх, това е най-гнусната мизерия“

Какво му стана на Владо Карамазов по средата на сървайвърския финал? Продуцентите хитро бяха решили да пренесат действието от Камбоджа миналата пролет в живото студио в НДК в сегашно време. Направиха го по оригинален, но не особено сполучлив начин, с хумористични кадри в стилистиката на „Столичани в повече“. Преминаването на Карамазов с резултатите от вота през Индийския океан, Червено море, Суецкия канал и Босфора и акостирането му на брега на Перловската река трябваше да бъде смешно, но не беше. А репликите му за плъховете и мизерията прозвучаха точно като в сцена от някаква пародия. Възможно ли е след този сезон на „Сървайвър“ да се окаже и докаже, че той е по-добър в ролята си на водещ, отколкото като актьор?

Телепортацията в живото студио в София трябваше да осигури на финала нужното напрежение че всичко се развива в реално време, а не е с отдавна разиграла се развръзка. Успя ли да създаде нужното напрежение, което е липсвало дотогава? Мисля, че не. Най-досадната част от софийското студио беше онази, в която шоуто държеше да се самопохвали, предоставяйки думата на специално подбрани гости като актрисата Албена Павлова и друг близък до тази телевизия коментатор – Георги Тошев. Едва ли тази своеобразна форма на самозадоволяване е успяла да закрепи накърненото самочувствие на продуцентите и шефовете от загубената битка с „Биг Брадър“ този сезон, но със сигурност успя да подразни доста зрители.

Все пак финалът на „Сървайвър“ имаше едно важно преимущество над конкуренцията – връчи някаква реална награда под формата на чек за 100 000 лева. Така заприлича на истинско състезание, а победителят – независимо дали е одобряван от мнозинството или не – изглеждаше наистина победоносно.

На другият полюс в това отношение бе финалът на „Биг Брадър“, в който гласувалите с есемеси за Тодор Славков не бяха много сигурни дали наистина са го ощастливили със синьото плакетче, което той получи. Както и друг път сме анализирали на тази страница, от година на година това риалити-шоу заприличва на филм с предварително написан сценарий, в който участниците не са състезаващи се помежду си в името на жадувана награда, а актьори, работещи под стриктна драматургия и режисура.

Но пък какво да кажем за победителя в „Сървайвър“, който по средата на сезона участва в съвместен заговор с екипа на продукцията, слагайки си скрит микрофон, за да шпионира свой съперник? Доколко споменът за тази случка работи в полза на усещането, че надпреварата е била напълно честна и спортсменска? Ако заговорникът Антон Агонцев не е могъл да бъде разобличен по никакъв друг начин, дали въоще е бил чак такъв грешник, какъвто го изкараха? Ако даден сървайвър може да шпионира друг с помощта на екипа, защо да не прави и други неща с нейна подкрепа?

Има нещо тъжно в начина, по който двете шоута размениха съдържанието си този сезон. „Биг Брадър“ се превърна в игри на глада, в поредица от унизителни мисии, възложени на готови на всичко за единия хонорар гладиатори. Съквартирантите не се бореха да доказват някакви свои идеи или да отстояват принципи – те просто оцеляваха, сякаш не са в уютната къща край Нови хан, а в Камбоджа.

„Сървайвър“ пък мутира в психологическо изследване на тъмните кътчета от човешката душа – предателство, злоба, егоцентризъм, нагаждачество, безскрупулност. Опиянението, с което екипът му задълба в интригите между отделните играчи и показваше до дупка техните самонадеяни монолози, би могло да засрами даже Биг Брадър.

Но най-тъжно от всичко е това, за което стана дума в началото. Че в цялата тази рейтингова надпревара, в цялото това харчене на луди телевизионни пари, в цялото това надлъгване чий сеир е по-интересен, негово величество драгият зрител вече е последната дупка на кавала.

Survivor_microfon

Survivor_Zanev

Шпионин на екипа със скрит микрофон – Ваня Дзаферович – успя да надделее над наивен егоцентрик, който си мислеше, че тези неща стават само със сила – Светлин Занев.

Битката между тв гигантите се пренася в Интернет. Как се справят bTV и Нова?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 13 септември

Успехът на тазгодишните сезони на „Х Фактор“ и „Биг Брадър“ е основна причина за възхода на платформата Нова плей.

Успехът на тазгодишните сезони на „Х Фактор“ и „Биг Брадър“ е основна причина за възхода на платформата Нова плей.

Гледането на европейски футбол в реално време е един от основните плюсове на Voyo.

Гледането на европейски футбол в реално време е един от основните плюсове на Voyo.

Ако поне веднъж не сте гледали „Биг Брадър“ или „Х Фактор“ в сайта Нова плей, ако нито един път не сте си пуснали „Сървайвър“ или „Гласът на българия“ в сайта на bTV, ако никога не сте се изкушавали да гледате хубав сериал или мач от Шампионската лига по Войо, значи просто не живеете в това десетилетие, а сте все още в предишното. След като години наред телевизиите водиха пуническа война с Интернет, напоследък те осъзнаха, че това е предварително загубена битка и е по-добре да се присъединиш към врага, който може да те победи.

BTV и Нова телевизия започнаха почти едновременно да развиват сайтовете и онлайн платформите си Войо и Нова плей. Първоначално разликата между тях беше сериозна. Преднината на bTV беше смазваща – добре организиран официален сайт с много информация, отделен сайт само за новини, непрекъснато обновяване на съдържанието и най-вече – почти перфектно за тукашните стандарти качество на изображението. Платформата Войо обаче бе посрещната на нож от повечето потребители – най-вече заради амбицията да печели пари от това, което се предлага там. 8-те лева на месец (един билет за кино или футболен мач или 2 кутии цигари по тогавашни цени) не са някаква непосилна сума за голяма част от българите, но по онова време нашенецът просто не бе свикнал някой да му иска пари в Интернет. От тази гледна точка амбициозният старт на Войо беше изпреварил времето си и твърде дързък за тези географски ширини. Агресивната реклама на платформата в ефира на bTV допълнително изнервяше свикналия на безплатни онлайн-благини потребител.

На този фон Нова телевизия лансира своята услуга с коренно различен подход. Цялото съдържание в Нова плей е безплатно, макар и със значително по-лошо качество на изображението. Като структура сайтът е значително по-хаотичен от този на конкуренцията. Човек никога не знае кога в него ще се появи предаването, което е изпуснал да гледа по телевизора.

Първоначално посетителите в сайтовете на bTV (официалният, новинарският и Войо) бяха много повече от тези в страниците на Нова. През последните 2 години обаче те почти се изравниха по рейтинг и това се дължи най-вече на по-интересното съдържание, което предлага телевизията на „Х Фактор“, „Биг Брадър“ и „Господари на ефира“.

Каква е ситуацията към днешна дата и каква е перспективата? Какво може да се очаква в обозримо бъдеще?

През последните месеци платформата на bTV Войо е във възход и може да се каже, че е преодоляла етапа на потребителската неприязън и враждебност. За утвърждаването й спомогна и помощ от друг конкурент – експанзията на услугата HBO GO на легендарния платен филмов канал. Благодарение на изключително ефикасната й формула все повече хора откриват удобството да разполагат с любимото си съдържание на всяко от трите си устройства – компютър, таблет и телефон. Веднъж като свикнеш с възможността с две кликвания да гледаш всеки епизод от любимия си сериал (вместо да търсиш пиратски сайтове, откъдето да го изтеглиш, и да се надяваш да има субтитри за него) в спалнята, в тоалетната или на автобусната спирка, паричната такса за този лукс престава да те възмущава.

Основните причини човек да стане абонат на Войо и да не съжалява за 8-те лева на месец (при годишен абонамент отстъпката сваля цената почти наполовина) са няколко. Първата е възможността да се гледа в реално време всеки мач от Шампионската лига (различен от тези, които излъчват bTV Action и Ринг.бг). Вторият сериозен плюс е богатата гама от сериали, всеки епизод от които е буквално на два клика разстояние – „Изабел Кастилска“, „Легендата за Испания“, „Лилехамер“, „Империум“, плюс всички турски сапунки. Тук са и българските поредици на bTV – „Стъклен дом“, „Столичани в повече“, „Седем часа разлика“, „Фамилията“, „Революция Z”, “Домашен арест“. В отделна секция са концерти като тези на Лили Иванова, „Сигнал“, Слави Трифонов и „Ку-ку бенд“, Крисия и приятели и други наши звезди, както и на чужди изпълнители като Роби Уилиямс и Яни.

Техническото ниво на Войо все още е далеч от перфектното – футболните мачове често прекъсват и трябва да подновяваш сигнала с кликване на мишката. Понякога сървърите са претоварени и не смогват да подсигурят нужния трансфер на картина. Но би било нечестно да се отрече, че за българските стандарти тази платформа е изпреварила времето ако не с години, то поне с десетки месеци и е трудно да се намери тукашен неин аналог, който да се доближава до нея.

Как е положението в Нова плей? Все повече посещения, все по-богато съдържание, при това безплатно, но все същия хаос и усещане за несигурност. Когато влизаш в сайта, никога не си напълно сигурен, че ще намериш в него това, което търсиш. За да компенсира липсата на такса, от която да печели, платформата е наситила съдържанието си с реклами, които се появяват на определени периоди от време и не могат да бъдат прескачани. Това не е болка за умиране, но е доста досадно, когато клипът е един-единствен и си принуден да го гледаш няколко пъти. А недай си боже да си решил да намериш строго определен момент от епизода на „Биг Брадър“ или „Х-Фактор“. Тогава ти предстои да изгледаш една и съща реклама безброй пъти, търсейки това, което ти трябва.

Казано обобщено, и двете конкуриращи се тв платформи в Интернет могат само да спечелят, ако се поучат една от друга. bTV няма да сбърка, ако реши да редуцира месечната си такса – например да я свали под психологическия праг от 5 лева на месец. В Нова плей пък имат доста да работят по техническата част и най-сетне да подобрят качеството на изображението. В този си вид гледането на предаванията й на екран, по-голям от телефонен, е по-скоро мъчение за очите, отколкото удоволствие.

Междувременно конкуренцията на този пазар тепърва ще се засилва с навлизането на чуждестранни платформи като Netflix, Chrome tv, Apple tv и т.н. Въпросът е дали българските телевизии ще успеят да се държат в крак със световните лидери и готова ли е публиката за подобна драстична промяна в навиците си.

Епизодите на режисираното риалити „Съдби на кръстопът“ са сред най-гледаните в сайта на Нова тв.

Епизодите на режисираното риалити „Съдби на кръстопът“ са сред най-гледаните в сайта на Нова тв.

Днешният епизод на „Сървайвър“ без никакви реклами и с добро качество на образа – какво по-хубаво от това?

Днешният епизод на „Сървайвър“ без никакви реклами и с добро качество на образа – какво по-хубаво от това?

Макар и да търпи щети от все същото жури, новият сезон на музикалното риалити е с класи над предишния

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 5 декември

И тази година егоцентризмът на съдиите има превес над обективността им.

И тази година егоцентризмът на съдиите има превес над обективността им.

Във визуално отношение този сезон изглежда почти съвършено. Декорът и осветлението са на световно ниво, даже образът на Нова телевизия не е ретроградно квадратен като преди.

Във визуално отношение този сезон изглежда почти съвършено. Декорът и осветлението са на световно ниво, даже образът на Нова телевизия не е ретроградно квадратен като преди.

Първият сезон на “Х Фактор” беше страхотен. Сегашният е силен почти колкото първия. А вторият, от миналата година? За него по-добре да не си спомняме. На неговия фон просто няма как този да не изпъква и да не е крачка нагоре. Но дали ще произведе толкова популярни изпълнители като Михаела Филева, Рафи, Ангел и Мойсей от 2011-а? Много вероятно е, въпреки че миналата година това риалити толкова ни отчая, че вече се съмняваме във всичко…

През есента на 2013-а продуцентите на “Х Фактор” се сърдеха, когато критикувахме втория сезон и смятаха това за необективно заяждане. Заканваха се, че ще засенчат успеха на първия, който беше ръководен от друг екип и почти си вярваха, че са успели. Обещаваха, че победителката Жана Бергендорф ще стане истинска национална звезда. Е, не стана, въпреки че това лято се опитаха да ни проглушат ушите с дългоочакваната й дебютна песен.

Просто кастингът миналата година беше слаб, направо трагичен, а развоят на сезона до финала допълнително задълбочи този проблем. Съдиите показаха забележителна неспособност да се ориентират в потенциала на изпълнителите, които бяха селектирали. Ръсеха дитирамби и хвалебствия по адрес на едни клети момиченца, за които напъването и викането бяха синоними на добро пеене. Зад приповдигнатия патос на Саня, Мария Илиева, Любо и Заки може би се криеше някакъв комплекс за малоценност – че не са на нивото на предишното жури, че не притежават неговия музикантски усет, че може би са сбъркали в подбора. Опитваха се с гръмки думи да компенсират посредствените възможности на избраниците си. Режисьорите на шоуто също имаха вина, че не успяха да овладеят поведението на съдиите, което е ключово в подобен формат. В крайна сметка, въпреки бляскавата сцена и старанието на всички участници, у публиката остана усещането за “много шум за нищо” – нещо, което по принцип е прерогатив най-вече на “Гласът на България” и “България търси талант” по Би Ти Ви.

Но всеки човек се учи докато е жив, понякога – и в движение. Този сезон кастингът от участници е ако не значително, то поне видимо по-добър от предишния. Разбира се, журито продължава да обърква публиката, маскирайки всяко изпълнение зад дебел пласт клиширани и дразнещо патетични хвалебствия. Някак си стана така, че приехме тази четворка съдии за даденост и почти се отказахме да правим сравнения с онази от първия сезон. Да, няма как Заки Соколов да се сравнява с цигуларя Васко Василев. Саня Армутлиева, колкото и вряла и кипяла музикална издателка да е, все пак не е певица като Поли Генова. Нито пък иначе симпатичният Любо Киров е опитен композитор и музикант като Магомед Алиев-Мага. Мария Илиева… тя си е Мария Илиева. Може би единственият съдия, който си тежи на мястото в този президиум, въпреки че и нейните коментари понякога са необяснимо неадекватни и объркващи.

Но ще бъде несправедливо, ако не отбележим сериозния напредък на “Х Фактор” във визуално и сценично отношение. Тази година концертите са буквално с класи над всичко, което сме гледали досега. Декорът е изключителен – бляскав, без да е кичозен, богат на светлини, без да е претрупан и най-важното – мултифункционален. Стилистите също вършат чудеса с изпълнителите и това пролича особено добре в тематичните вечери, посветени на Хелоуин и на филмовата музика. В добавка към това Нова телевизия излъчва шоуто във формат 16:9 (а не като предишните два сезона в ретроградния 4:3) и заслепеният зрител с право се пита – нима това е българско шоу, заснето тук, а не някъде на Запад?

И все пак – основната заслуга за зрителското удовлетворение този сезон е на изпълнителите. Всеки един от сегашните финалисти по своему предизвиква симпатии и възхищение. Да се чудиш къде и как са проспали прослушванията за предишните издания на “Фактора”.

Разбира се, както вече споменахме, съдиите правят всичко възможно уравниловката от миналия сезон да продължи и тук. Начинът, по който допускат тяхното лично его да доминира над обективността и професионализма, на моменти просто е влудяващ. Защо толкова рядко се случва ментор да вземе решение в ущърб на отбора си и в полза на очевидно по-добрия конкурент от друг тим? Нима това е състезание между съдиите, нима крайната цел е да видим кой от тях е по-велик наставник, а не да изберем певеца с най-голям потенциал да стане национална звезда?

Едно е сигурно – тази година конкуренцията на финала ще е доста по-сериозна от предишната. За догодина остава да се надяваме, че вятърът на промяната ще завее и на съдийската маса.

Георги Бенчев от отбора на Любо Киров е сред най-симпатичните и нестандартни участници.

Георги Бенчев от отбора на Любо Киров е сред най-симпатичните и нестандартни участници.

Кратки народопсихологически размисли след една болезнена загуба

 ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ списание „Биограф“, декември 2014

Досега не е имало спортна загуба, която нацията да е приемала толкова физически и толкова болезнено.

В това списание за Кубрат Пулев можем да кажем само добро – и то не защото е една от личностите на 38-те ни досегашни корици. Дори само заради това, че достигна до световен финал в един от водещите, най-популярни и мъжествени спортове, Кобрата ще бъде запомнен като един от големите българи на всички времена.

Загубата срещу Кличко беше приета болезнено от цялата нация. Досега ни разгромяваха и разочароваха или в колективни спортове като футбол и волейбол, или в такива като тенис, лека атлетика, щанги. За пръв път обаче усетихме болката така физически, така директно. Все едно ни проснаха на пода нас самите.

Но още по-болезнени неща се случиха след това. Обществените реакции след поражението бяха или грозно нихилистични или нелепо патриотарски и дръзки. Жалка картинка.

Мен лично поведението на Кубрат ме разочарова. Опитвам се да го оправдая със състоянието, в което се намираш, след като си изтърпял подобни удари. Нормално е в такъв шок да нямаш реалистична представа какво точно се е случило. Нормално е да демонстрираш дързост и оптимизъм по инерция, да се държиш все едно си спечелил, а не си бил разгромен.

И въпреки това думите по адрес на Кличко в изявленията, които даде, не бяха спортсменски, не бяха достойни. Каквито и оправдания да имаш, колкото и да е била на твоя страна спортната правда, след подобно поражение можеш да кажеш една добра дума за съперника си – така, както намери начин да го направи украинецът. Бодряшкият оптимизъм на Пулев, демонстриран в интервю на лош английски пред международни телевизии, беше почти по байганьовски срамен. А тези, които го защитават и се гордеят с него напук на всичко, са не псевдо-патриоти и са не по-малко смешни.

Но не по-малко срамна е стръвта, с която толкова хора се нахвърлиха върху Кубрат – във форуми, социални мрежи, по медии и кафенета. Сякаш само това са чакали – да загуби, за да го подхванат и да му се подиграват. Този типично български нихилизъм, тази склонност при първа възможност да се обръщаме срещу малцината си успешни сънародници, са ужасяващи и именно в тях се корени провалът ни като модерна нация. Ако продължаваме да изтикваме на преден план само скромността като своя добродетел, ако се държим като жаби, които си знаят гьола и не смеят да излязат от него, няма никога да излезем извън тясната българска черджица, на която сме се свили. Може би пък именно дързостта и нахалството на разгромения Кубрат са онези качества, които ни липсват масово – за да сме по-смели, за да гледаме по-нависоко, за да мечтаем по-наедро.

Поведението на Пулев може и да не заслужава чак бурни аплодисменти, но определено не е и нещо, което трябва да предизвиква толкова енергично и демонстративно заклеймяване. Най-малкото защото повечето хора, които хвърлят камък срещу него, изобщо не са сигурни че притежават и една стотна от качествата и добродетелите, които е доказал че притежава този мъж.

Така че в крайна сметка не е ясно от кое да се срамуваме повече – от загубата ли, от начина, по който я прие победеният, или от начина, по който реагира половината ни общество.

Троен повод за срам. Дали изобщо заслужаваме да имаме боксьори, които играят мачове за световната професионална титла? Заслужаваме ли да имаме и тенисист в световния Топ 10? Как въобще са се откроили мъже като Кубрат и Григор измежду такава нация от дребни и злобни душички?

В „Биг Брадър Ол Старс“ синът на Батето и неостаряващата актриса са типажите, които най-много ни липсват като нация. Но дали това е достатъчно, за да спечелят?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 28 ноември

Една жена на 58: Катето Евро е жена, която няма от какво да се срамува в живота си и трудно би си спечелила врагове.

Една жена на 58: Катето Евро е жена, която няма от какво да се срамува в живота си и трудно би си спечелила врагове.

Малък Тошко, както често наричат сина на Иван Славков, е единственият истински неконформист в Къщата.

Малък Тошко, както често наричат сина на Иван Славков, е единственият истински неконформист в Къщата.

Нямаме Йорданка Христова, но пък имаме Петя Буюклиева. Нямаме Влади Въргала, но Боби Турбото е тук. Нямаме Ели Кучкова, но имаме друга бивша корица – Калина Паскалева. Звучи като пълно „дежа вю“, но не е съвсем така.

За разлика от „ВИП Брадър“, в мини-сезона на така наречения „Ол Старс“ основният сюжет не е омаскаряването и подигравката към известните и успелите. Въпреки че повечето от сегашните съквартиранти, ако ги питате, също се смятат за випове и за успели. В този формат търсенето на типажи, с които зрителят да се идентифицира, е по-важно от сеира и ваденето на кирливи ризи на звездни семейства.

Сполучлив ли е кастингът на новия сезон? Поне на първо четене – да. Куриозното е, че заслугата за това е на една друга телевизия, за която вече говорим почти в минало време – ТВ7. Две от най-интересните персони в къщата на Биг Брадър днес са участници в нейните формати „Къртицата“ и „Музикална академия“.

Всеки път, когато видим физиономията на Емил Каменов, няма как да не си спомняме в колко интересно и непредвидимо шоу участва той тази пролет. На финала публиката дори не успя да познае, че той е Къртицата! В „Биг Брадър Ол Старс“ бодигардът от Монтана продължава с успех да играе любимата си роля – на първичен почти до първобитност и говорещ на диалект „обикновен българин“, който казва всичко, каквото му хрумне, и не се бои да изломоти и най-безумната си идея. Толкова колоритен и артистичен участник, с който да се идентифицират огромен брой мъже, българските риалити-формати никога не са имали. Ако накрая Каменов спечели, това няма да бъде никаква изненада, но ще бъде някак си тъжно. Ако се окаже, че иначе симпатичният Емо най-добре олицетворява качествата, които трябва да притежава един български мъж – никой няма право да се сърди, че сме на това дередже като нация.

Другият най-ексцентричен участник този сезон – Петя Буюклиева – пък пристига от миналогодишното певческо риалити по ТВ7 „Музикална академия“ – още едно индиректно и под сурдинка признание, че екипът на Иван и Андрей си беше свършил добре работата там. Предстои ни нова порция сеир с клетата певица, която напълно е загубила способността да преценява трезво и себе си, и света наоколо. Буюклиева е почти клиничен случай, който не заслужава подигравка, а най-вече съжаление и експертна помощ. Има нещо много цинично и почти подло в начина, по който Биг Брадър ще доизстиска от нея всичкия резил, който й е останал след шоуто миналата есен.

От друга страна – подобни личности с нереалистична самооценка изобилстват навсякъде около нас. Трябва ли да се правим, че не ги забелязваме? Трябва ли с мълчание и съжаление да поощряваме заблудите, в които живеят? Би било добре, ако предаването подложи на анализ тези въпроси, вместо само да трупа рейтингови точки на гърба на живеещата в свой измислен свят Петя.

Но карикатурните типажи далеч не се изчерпват с нея. Нима има по-голяма смешка от така наречения Китаец? Големите заострени бради са наистина модерни, но само на мъже, на които наистина отиват. В сегашния си гротескен вид Ники е като една Петя Буюклиева на българския фитнес – образ, който буди повече съжаление, отколкото присмех, а камо ли интерес или уважение. Той е до такава степен нелеп, че на практика не олицетворява никаква прослойка в реалния живот. Не е ничий архетип. Такива българи не съществуват, освен може би само в сънищата на Азис. Китаеца е просто едно напомняне, че все пак има и такива птици в живота. Чудесно, но не си заслужава нито хонорара, нито пропиляното ефирно време. Все пак тази телевизия взима доста солено за реклама, а на него даже му е платила, за да го снима. Това е безумие.

Калина Паскалева? На първо четене всички я мислеха за глупава, но всъщност въобще не е. Това обаче по никакъв начин не тушира противоречията у нея. „Ако може хем да пиша книги за курвите и всички да ми вярват, хем никой да не ме мисли за такава“. С тези джуки и оскубани веждички и най-вече с тези маниери това ще е много трудна задача. Смешно и дразнещо е, когато някой до такава степен олицетворява даден типаж жени и същевременно упорито се опитва да се дистанцира от него и даже да му се противопоставя. Такива жени реално не се харесват нито на мъжете, нито на жените. Ако наистина е вярно, че Калина вече втора година е без гадже – изобщо не е учудващо…

Боби Турбото – няма такъв чешит. Във всяка западна държава би бил изключително популярен и успешен актьор – особено във времена, когато най-гледаните кинохитове са комедии от типа „Последният ергенски запой“ и „Шефове гадняри“. У нас обаче няма хляб за зевзеци като него. А може би и сам си е виновен – може би не обича да прави компромиси в работата си. В такъв случай би трябвало да взима пример от Влади Въргала, който успя да извърши чудеса в българското кино и телевизия буквално на мускули и на инат. При Турбото очевидно липсата на силен характер и воля е решаваща.

Певицата Пламена? Тя е от тези участници, които са вкарани в шоуто само за да събират ирония и подигравки. Обикновено обаче те успяват да се преборят с предразсъдъците за себе си и често стават любимци на публиката – стига да не са толкова нахално невежи и въпреки това самонадеяни като Черната Златка, разбира се.

На фона на толкова лица от шоубизнеса, Христо Трифонов от Поморие наистина увисна и това е жалко. Трябваше да се погрижат да му осигурят поне една сродна душа в Къщата. Във всеки друг сезон той би играл чудесно ролята на патриархалния български мачо с традиционалистично мислене – от онези, които потупват жените си и даже биха заколили биволицата, за да видят дали наистина е изяла ризата на госта от София (като в онзи велик филм със Стефан Данаилов и Анета Сотирова „От нищо нещо“ – бел. ред.). Този път обаче неговата функция е иззета от Емо Каменов и от това дублиране Трифонов губи още преди да е излязъл на терена.

Певицата Бони. Колкото и добра изпълнителка да е, не притежава простодушния чар и искреност на Софи Маринова или бързия ум на Кали. Още при предишното си участие остави впечатление за човек, който се бута зорлем в голямата игра, без да знае как да се задържи в нея. Сегашните й изяви го потвърждават. Ще бъде истинско чудо, ако Бони извлече повече плюсове, отколкото минуси от участието си в „Ол Старс“.

Стигаме до двамата най-искрени и симпатични участници този сезон. Катето Евро за мен е жена за пример. Когато беше млада, беше красива, ужасно секси, но не се взимаше прекалено насериозно. Знаеше си мястото и нивото и не подразни никого в опити да го надскочи. Направи незабравими роли, снима се и за „Плейбой“, отгледа чудесен син, с когото сега с право се гордее. Изглежда прекрасно за възрастта си, доказа се като тв водеща и готвачка, има чувство за самоирония и най-важното – излъчва истинска доброта. Жена като нея просто няма как да има врагове. Ако не спечели сезона, това би било само по една-единствена причина – не го желае достатъчно. Но би било хубаво, ако имаше повече Катерини Евро наоколо.

Стигнахме и до другия герой от заглавието на тази статия. Тодор Славков е единственият истински не-конформист в Къщата. Човек, който е готов само до определена степен да играе по свирката на предаването, което му е дало определена сума. Когато нещата опрат до унижение и безсмислена гавра с личността, или просто до някакво тъпоумие, каквито все по-често гледаме напоследък, Малък Тошко чудесно владее изкуството да се надсмее и да ги бойкотира. По подобен начин миналата година се държеше и Киро Скалата, само че него всички го подценяваха заради тялото на културист и демонстративния стил на обличане. Славков, понеже има бирено коремче и небрежен бохемски вид, е възприеман по-насериозно и никой не би го сметнал за глупав.

Има нещо жалко в това, че синът на Батето така и не успя да направи истинска кариера – не само за да се гордее легендарният му баща с него, но и за да реализира поне част от качествата, които притежава. Той и в това шоу няма да си даде зор за нищо. Като житейски път и кариера Тошко може и да не е пример за българите. Но като характер, като човек със самоирония, брилянтно чувство за хумор и най-важното – с добродушен чар, той може да бъде пример за подражание на мнозина. И е най-подходящият шампион за подобно риалити. Разбира се, вероятността да го спечели е минимална – обект е на твърде много завист, за да му окажат подобна чест. Но басирам се, че той няма въобще да се разсърди.

Накрая да повторя и обобщя – излъчването на друг краен победител извън Катето Евро или Тодор Славков би означавало или поредните машинации на „Биг Брадър“, каквито гледахме и миналата есен, или поредния пристъп на масово оглупяване у публиката. Нито едното ще е изненада, нито другото, но би било жалко.

Когато се раждат, бебетата от другите нации плачат: “Уа-уа-уа”. Българското бебе обаче пищи: “Маааафи-я!” Защото то се ражда в ужас и болка, около него се движат някакви сенки, студено му е, не знае какво му се случва и защо.

Но щом изкрещи силно “Мафия!”, светът вече добива очертание и става логичен. Веднъж щом посочи мафията, българското бебе вече знае кой е виновен, кой трябва да бъде наказан и кой да го накърми. Кърмата – това е мама. Всичко останало е мафия, олигархия, Държавна сигурност и корумпирани съдии.

Не само националистите у нас се борят с мафията и олигархията. Против тези язви на обществото са и ГЕРБ, и БСП, и Реформаторският блок, а напоследък и ДПС. Човек просто се чуди откъде мафията и олигархията успяват да се промъкнат в политиката, в банките, в правосъдието, в телевизиите, едва ли не под креватите на хората, след като кордонът от борци срещу мафията е толкова плътен.

Няма друга нация, която да произвежда и консумира толкова много зелен хайвер. 60 на сто от избирателите не гласуват, но 60 на сто искат гласуването да стане задължително и вярват, че то ще излекува това, което ги е отказало от гласуването. След което ще излекуваме мъките на 25 години реформи с още 4 години реформи.

Така че, вместо да говорим за политика, по-добре да попитаме кога най-сетне Пулев ще стане депутат. Има всички данни, включително и фотосесия със силиконка в сатенени чаршафи. Като добавим и борбата с мафията, готов е да води две листи.

Валери Найденов в коментар за „24 часа“

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: