backgammon8-1

Който играе по-редовно табла, го разбира най-добре. В играта понякога, дори доста често, се случва да имаш толкова лоша позиция, след поредица от кофти зарове, че тя просто няма как да стане по-зле. И в един момент започва рязко да се подобрява. За да излезеш от такава ситуация често пъти е нужно много по-малко, отколкото да постигнеш победа от уж благоприятна позиция. Понякога само един късметлийски зар е достатъчен.

Абсолютно същото е и в живота. Дали ще го наречем съдба, дали е някакъв странен природен закон или просто внушение – все едно.
When the going gets tough, the tough get going, както се пее ведна класика на Били Оушън. Ако човек свикне с мисълта, че е нужно съвсем малко, за да промени рязко положението от неблагоприятно в щастливо, обезкуражаването никога няма да го сполетява. Важно условие е единствено това да не се стремиш насила да влошаваш ситуацията си, да не правиш напук, да не бойкотираш, да не се инатиш.

Играйте по-често табла и си пускайте понякога тази песен.

Една от най-хубавите песни в последния (чудесен, но злополучно пласиран от Apple) албум се сдоби с достоен за нея видеоклип, режисиран от фотографа-илюстратор Мат Махурин

Ринг” стартира сезона с модерна опаковка и по-амбициозна програма. Достатъчни ли са обаче Шампионската лига и италианското първенство, за да конкурират спортните канали на Нова?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 28 август

Николета Маданска води централните новини на обновения спортен канал Ринг.

Николета Маданска води централните новини на обновения спортен канал Ринг.

Алекси Сокачев коментира така, както го правеха колегите му преди 30 години.

Алекси Сокачев коментира така, както го правеха колегите му преди 30 години.

Отново навлизаме в сезона, в който нишовите спортни канали започват да нахлуват в челото на най-рейтинговите. Стартът на Шампионската лига върна bTV Екшън сред телевизионните лидери, а неговият събрат от същата медийна група – Ринг, също използва началото на турнира, за да предложи изцяло обновена визуална опаковка, както и централна новинарска емисия от 20.30 часа.

Пропагандната кампания на bTV беше масирана и създаде големи очаквания, които до голяма степен се оправдаха. За пореден път си пролича и силната интеграция в програмата на тази медия. Когато стане дума за лансиране на нови лица и предавания, това се прави методично, с вкус и най-важното – с усещане за добронамерена колегиалност, което почти отсъства в Нова телевизия, например. Почти няма рубрика и часови пояс на bTV, където да не се появиха анонси за промяната и по-големите амбиции на спортния канал. ПР-присъствието в Интернет и печатните медии също е впечатляващо. В това отношение в Нова тв и диемите имат още много да учат.

Новото лице на вечерната информационна емисия на Ринг – Николета Маданска, която доскоро се изявяваше в ефира на телевизията с най-изчанченото име и лого, “България Он Еър” – се оказа изненадващо добро попълнение. Присъствието й в кадър е чудесно, със самочувствие и компетентност, но без излишно фамилиарничене или “тарикатски” маниери, типични за много нейни колеги от различни телевизии. Студиото е просторно и с дизайн, който успява да задържи погледа.

В първата седмица на плейофите за Шампионската лига Ринг и bTV Екшън стартираха подобаващо, не пропускайки нито един отбор с българско присъствие – “Партизан” с Валери Божинов, “Астана” с треньор Мъри Стоилов, доскорошният клуб на Бербатов “Монако”… Интересът на зажаднелите за европейски футбол запалянковци бе голям.

Коментаторите обаче отново успяха да ги изнервят. Да, става въпрос най-вече за любимия ни Алекси Сокачев. В отсъствието от ефира на Петър Василев-Петела, когото БНТ все по-успешно успява да удържа далеч от микрофона, той е най-ретроградният и дразнещ глас зад кадър в света на футбола. Коментарите му ни телепортират като с машина на времето 2-3 десетилетия назад. Тогава нямаше Интернет, смартфони, таблети и Туитър, сателитните телевизии и технологиите едва прохождаха и до тв водещите не достигаше никаква любопитна информация или статистика. Не им оставаше нищо друго, освен да ни съобщават кой играч докосва топката. Е, така коментира Сокачев и през 2015 година – освен когато не крещи екзалтирано, разбира се. Кому например е нужно да знае фамилиите на всеки играч от беларуския “БАТЕ Борисов”, който докосва топката? С подобен принос ли Сокачев оправдава заплатата си и присъствието си в ефира? Не много по-различна е ситуацията и при колегите му от каналите на bTV.

Коментаторите от другите спортни канали – например тези от “Диема”, които често даваме за пример тук – отдавна са на светлинни години напред. Те умело използват школата на британските си колеги, до чийто звуков канал имат достъп, и са успели до съвършенство да адаптират техния стил в българския ефир. Поднасят добър микс от техническа информация, любопитни факти извън терена и умело дозирана лична позиция. Дискусиите в студиото на “Диема спорт” също са интересни, с много фактология и минимум персонална суета у водещия и гостите му.

Какво толкова пречи на Сокачев и другите спикери от каналите на bTV да влязат в час и да коментират по този начин? Наистина е тъжно да разполагаш с най-гледания футболен турнир в света, какъвто е Шампионската лига, и с канали с отлична опаковка и перфектно качество на сигнала, а гласовете зад кадър да звучат ретроградно и досадно.

Междувременно “Диема” продължи да увеличава, както прогнозирахме преди около два месеца, платените си спортни канали от пакета “Екстра”. Към българското и английското първенство сега там бе прибавено и френското. Студиото, за което често сме ги критикували преди, сега по нищо не отстъпва на това на Ринг и bTV Екшън. Единственият проблем е, че по свободния за приемане канал “Диема” продължават да се излъчват мачове с нискокачествена резолюция. При положение, че всички останали програми (Диема спорт 1 и 2, Нова спорт и конкурентите bTV Екшън и Ринг) предават мачовете в HDкачество, да поднасяш на публиката картина от миналото десетилетие вече е направо престъпно. Ясно е, че целта е да не се маргинализира програмата на основната “Диема”. Но щом толкова държат на нея, крайно време е да пуснат нейна HDверсия. За самата Нова телевизия пък да не говорим – изоставането й във визуално отношение вече е повече от обидно и за този проблем няма да спираме да пишем.

Но конкуренцията между нишовите спортни канали тепърва ще се ожесточава. Остават висящи две големи въпросителни – коя от основните телевизионни групировки ще откупи от каналите на Булсатком второто най-гледано първенство след английското – испанската Примера дивизион, както и тенис-турнирите “Мастърс” на АТП, където играе Григор Димитров. Към днешна дата е най-малкото странно, че тези канали не се предлагат, макар и като пакет с допълнително заплащане, в конкурентни кабелни оператори. Безумно е да се очаква от един зрител, вместо просто да извади няколко лева повече на месец, да трябва да си смени целия телевизионен и интернет-доставчик (при сега действащите дългосрочни договори това не е никак просто), за да гледа две от най-интригуващите спортни събития през годината. Каналите F+ на Булсатком са длъжни или да предложат начин за достъп до тях на всеки притежател на телевизор (или поне компютър), или да преотстъпят това съдържание на медии с истинско и общодостъпно национално покритие. По подобен начин те вече се освободиха от Формула 1 и НБА (и двете сега са в програмите на Диема Екстра) и това успя да удвои аудиторията, гледаща автомобилизъм и американски баскетбол.

Така че, ако шефовете на bTV и Нова четат внимателно, ще ги попитаме директно – кога ще се опитате да купите испанското първенство и тенис-турнирите, вместо да се чудите с какво да запълвате многобройните спортни канали, които разработвате?

Стартът на „Биг Брадър“ и „Детската Евровизия“ отново ожесточи конкуренцията между Нова тв и bTV, но вместо двама печеливши в понеделник имаше двама губещи

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 21 август

Лъчезарните детски изпълнения бяха в пълен контраст с минорното настроение в студиото на „Шоуто на Слави“.

„Август е септември“, пееше Миро Каризмата в един вече позабравен свой хит. Тази година телевизиите превърнаха това в реалност, стартирайки рейтинговата си война още в разгара на лятото. В понеделник Нова телевизия откри по никое време новия сезон на „Биг Брадър“, за да изпревари с около месец (и така да омаловажи) очакваното ново риалити „Фермата“ по bTV. bTV пък не й остана длъжна, като насрочи за същия 17 август първия епизод от кастингите за детската Евровизия и го рекламираше до припадък по всевъзможни начини.

Така се стигна до един от онези вече любими понеделници, в които публиката е принудена цяла вечер да цъка с дистанционното, за да види с какво толкова ще се надцакват най-рейтинговите ни телевизии. В този случай състезанието се оказа буря в чаша вода или по-скоро зорлем измислено. И двата канала имаха добро желание да ударят конкуренцията в земята, но в крайна сметка повече бяха причините да се срамуват, отколкото да се гордеят с нещо.

Началото бе дадено още в 19.57 часа. Да, точно така – Нова реши да започне с цели три минути по-рано, за всеки случай (впрочем, този номер са го прилагали и друг път). Но не защото конкуренцията се канеше да завърти дългоочакваната детска Евровизия – целта беше да се измъкне някой-друг зрител от турската сапунка „Кварталът на богатите“, чийто пореден епизод бе от 20.00. Тук възниква основателният въпрос защо пък bTV не стартира с детското музикално шоу във възможно най-ранния час – не е ли по-логично да е така, за да може и най-малките зрители да са пред екраните и да гледат момчетата и момичетата, на които може би искат да приличат? Дали в изтеглянето на детската Евровизия от 21 вместо от 20 часа се криеше предположението на този канал, че турската сапунка ще бъде по-силна заплаха за „Биг Брадър“? Или това бе по-скоро от желание конкурсът на малките певци да получи поне половин час шанс за повече публика след 22 часа, когато свърши стартът на риалитито по Нова? Какъвто и да е отговорът, решението бе странно, след като така или иначе датата бе умишлено избрана, за да се контрира конкурентното събитие.

Но да видим какво се случи нататък. Нова телевизия най-сетне се бе решила да направи редовен сезон на „Биг Брадър“ вместо омръзналите до втръсване въртележки на едни и същи „випове“ и интриги между тях. Очакванията бяха, че най-накрая ще видим интересни и стойностни личности, които заслужават да се превърнат от никому неизвестни българи в истински звезди. Но, уви, не се оказа така.
След чудесното въведение, в което Алекс Сърчаджиева показа обзаведената „селска къща“ (това очевидно също е направено, за да се контрира предстоящата „Ферма“ по bTV), не видяхме нищо друго освен заявка, че по Нова предстои поредното фрийк-шоу. Селекцията от съквартиранти, направена от хората на продуцента Нико Тупарев, отново залага на скандалното и уродливото, на самохвалството и подигравката. Вместо да предложи сблъсък на силни характери и социални типажи, с които българите да се идентифицират, „Биг Брадър“ пак ще ни занимава с налудничави маргинали, жадни да получат своята мимолетна доза популярност. Отново виждаме и онова добре познато и изтъркано неистово желание всичко предварително да се вкара в някакъв сценарий. Сюжетните линии явно пак ще се пишат в офиса на предаването, а не от самите участници. На тях ще им бъде отредена ролята на актьори, които просто ще вършат онова, което им се вменява.

Представените кандидати един след друг събираха насмешката на публиката, след като още с видео-визитките им продукцията се беше постарала да ги подиграе или поне тънко иронизира. Накрая се стигна до обидната за национална медия от такъв ранг ситуация, в която мургав хомосексуалист хвърля псевдо-сензация, замесвайки името на български футболен национал и на още една популярна личност. Що за хора изобщо могат да прибегнат до подобен трик в името на рейтинга и търсенето на шум? Докато зрителите се смееха с карикатурния образ Кристиян – нещо като гей-версия на друго брадърско откритие – Радо Прашката, някои не без основание се питаха дали с членове на продуцентския екип не го свързва по-близко приятелство, отколкото би следвало да се очаква…
Но, както се казва, всеки има правото на лош вкус. Стартът на „Биг Брадър“ заърши със зле изиграна трилър-сценка, в която от километри си личеше, че унищожените от комбайна-шредер куфари с дрехи на съквартирантите не са истински, а само приличат на такива.

Междувременно по bTV вече бе започнало дългоочакваното детско надпяване. Предшествалата го рекламна кампания създаваше усещане, че ще видим едва ли не нещо грандиозно или най-малкото оригинално като замисъл и изпълнение. Вместо това се сблъскахме челно с добре познатото студио на „Шоуто на Слави“, в което цареше мрачна атмосфера и униние. Дори лъчезарните и преобладаващо много талантливи деца не можеха да разпръснат тягостното настроение, доминирано от навъсения Трифонов. По вече изпитана рецепта продукцията се опитваше да изглежда модерно, вмъквайки в горната част на екрана надписи от фейсбук-коментари. Те обаче до един без изключение бяха клишета, които можеха да се отнасят за всеки един произволен участник. „Уникално!“, „Истински талант“, „Браво“ и други такива обши приказки пораждаха основателни съмнения у публиката, че може би са дело не на истински фейсбук-потребители, а на някой сиромах-редактор от екипа на Трифонов.

Жалко за иначе чудесните изпълнения и въобще благородната кауза, каквато е този конкурс за наш представител на детската Евровизия. Заслужаваше си bTV и екипът на Слави да се постараят малко повече в поднасянето на този кастинг. Не непремено с голямо капиталовложение – просто с повече желание и любов. Или поне не трябваше да го рекламират толкова гръмко, защото сега разочарованието е много по-голямо от възторга. Финалът на първия детски кастинг беше претупан и ни в клин, ни в ръкав предшестван от опит за караница между Слави Трифонов и Евгени Димитров-Маестрото на тема кой разбира повече от пеене. Накрая изведнъж благодариха набързо на последното момиче от кандидатките, което слушаше стъписано, и пуснаха надписите да текат.

Ето как дългоочакваният понеделник, 17 август, се оказа не обещаната гореща телевизионна нощ, а хладен душ от разочарования, които ни върнаха в реалността. Да, в родния шоубизнес желанията и надеждите доста често се разминават с крайния резултат. А най-притеснителното е, че ожесточената телевизионна есен тази година ще бъде с цял месец по-дълга. Какво ли ни предстои да видим тепърва?

Трифонов и Маестрото решиха да забавляват публиката със сценка на скандал помежду си на тема кой разбира повече от пеене.

BB_Kristiqn

Кристиян, представен като „модел в Холандия“, явно ще бъде поредният гей със специално предназначение, въдворен от все по-съмнителния Биг Брадър.

Слуховете за смъртта на българския туризъм са силно преувеличени. Въпросът е кога той ще се отърси от кокошкарския манталитет за бързи печалби на дребно

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 14 август

Въпреки воплите за криза в туризма, плажовете по нашето черноморие и това лято са претъпкани. Въпросът е кога българският бизнес ще се научи да извлича действителна полза от това.

Въпреки воплите за криза в туризма, плажовете по нашето черноморие и това лято са претъпкани. Въпросът е кога българският бизнес ще се научи да извлича действителна полза от това.

Независимо от небивалата финансова криза, която връхлетя страната им, гръцките курорти и заведения не потърсиха оправдание в нея и не снижиха стандартите в обслужването си.

Независимо от небивалата финансова криза, която връхлетя страната им, гръцките курорти и заведения не потърсиха оправдание в нея и не снижиха стандартите в обслужването си.

Тази година воплите колко зле ще бъде българският туризъм през лятото започнаха още през януари, стигнаха апогея си в края на март, а през юни и юли кресчендото отново се усили. През август последно се оказа, че спадът на руските курортисти, от който толкова много се плашехме, не се е оказал чак толкова голям. Курортите пак се задръстиха с народ, а по някои „ол инклузив“ плажове, където чадърите са безплатни, се стигна до трогателната картинка чичковци и лелки да си просват хавлиите по шезлонгите още от предната вечер, за да си запазят място. В Бургас квартирите около „Спирита“ с Роби Уилиямс свършиха – нещо, което в този град не помнят сигурно от десетилетия.

Затова пък румънците масово започнали да ни подминават като малка гара. Вместо да отсядат по нашите курорти с дачиите си, вече избръмчавали транзитно през България на път за Турция и Гърция. Французите също не ни припознали като лятна ваканционна дестинация напук на тракийската ни изложба в Лувъра и рекламите по „Евроспорт“ и „Евронюз“. Утешително обаче звучат статистиките от централноевропейските туристически пазари – чехите, словаците и поляците по плажовете ни тази година са повече отпреди.

Но всъщност на статистиката ли да вярваш или на самите хотелиери и арендатори по Черноморието? Държавното информационно обслужване винаги ще има интерес да прави картинката по-оптимистична. Хотелиерите пък, досущ като стар таксиджия, винаги ще се оплакват и омаловажават всеки сезон. Вие какво очаквате – някой да каже, че е много доволен и е направил луди пари това лято или миналото? Манталитетът на масовия български бизнесмен от средно ниво е такъв – да се опитва да изкара пари от нищото, с минимална инвестиция и в максимално кратък срок, като междувременно не спира да се оплаква – хем за да държи данъчните по-надалеч, хем да оправдава мързела и бездействието си пред по-критичната клиентела.

Ето как стигаме до парадокса на тукашния туристически бизнес, който може да се формулира така: подобряването на качеството е обратно пропорционално на печалбите. Само когато наистина усети криза и намаляване на приходите си, родният хотелиер и арендатор е склонен към действия, които да променят ситуацията – я основен ремонт, я редизайн, я по-взискателен подбор и обучение на персонала, я по-сериозна реклама.

Не че няма положителни примери за инициативност и далновиден подход. Вижте какво стана това лято в Бургас, Копривщица, Рожен – един фестивал или събор може да стане притегателен център за много туристи. Голям брой и различни по същността си бизнеси печелят пари от подобно оживление – транспорт, настаняване, хранене, търговия на дребно, развлечения… Колкото и голяма да е инвестицията по организирането на едно сериозно събитие, когато накрая се тегли чертата, обществената полза за региона е неизбежна, а данъчните служби също инкасират увеличени приходи. Но подобни примери си остават единици и обикновено са плод на нечия индивидуална дързост, а не на трайно установена тенденция и бизнес-навици.

Междувременно южната ни съседка Гърция преживява един от най-драматичните летни сезони в своята нова история и въпреки това туристическият поток към нея не секва. Българските курортисти, които са минали през Кулата, Златоград или Илинден в посока към егейските плажове, са почти двойно повече в сравнение с миналата година. Това, освен всичко друго, говори и за финансова стабилност и увереност, каквато доскоро не беше типична за нашего брата. Но да се върнем на комшиите. В разгара на финансовата криза при тях през юли телевизиите не спираха да излъчват интервюта с гръцки хотелиери, ресторантьори и магазинери. Да, оплакваха се, говореха загрижено, брояха намалелите си клиенти. Но как веднъж не видяхме зле подредени щандове със застояла стока, занемарен ресторантски интериор или лошо поддържан хотел и плаж? Защо нито веднъж не мярнахме стари и зацапани дюшеци или счупени шезлонги под чадърите, защо не се натъкнахме на купчини боклуци по пясъчната ивица? Как никой не си и помисли да пробута стара храна или прогнили плодове и зеленчуци? Защото преди да се научи да мрънка и търси виновници другаде, гъркът е осъзнал най-важното – че за да очакваш приходи, преди всичко трябва да си сигурен в качеството на това, което предлагаш.

Представяте ли си какво щеше да е у нас, ако ни беше сполетяла банкова и финансова драма като гръцката? Хотелиери, ресторантьори и прочие бизнесмени от сферата на услугите щяха да намерят чудесно оправдание за мързела си. Безхаберието щеше да има официално обяснение и извинение. Докато сега то пак е налице, само че по друга причина – просто у нас и така идват достатъчно туристи, които да осигуряват бърза и минимална печалба. Българският курортен предприемач действа на принципа „никой не може да ми плати толкова малко, колкото аз заработвам“. И е доволен от собствената си мизерия.

Един от положителните ефекти на сегашната гръцка криза е че все повече тамошни фирми преместват офисите и дори целия си бизнес у нас. По официални данни, цитирани наскоро от световните агенции, става въпрос за поне 10-11 000 комшийски компании. Дай Боже гръцкият бизнес да научи българския на по-старателен туризъм. Неизбежен ще бъде и ефектът от увеличения наш пътникопоток към южните ни съседи. Когато българинът трайно свикне на качествено обслужване, когато види колко малко (но далеч по-добре от никакви!) усилия са необходими, за да се превърне една красива природа в привлекателно място за ваканции, тогава току-виж започнал да прилага това и на родна земя и да печели.

Тази еволюция в манталитета няма как да се случи за година-две. Ето защо воплите за загиващия български туризъм са не само преувеличени, но и излишни. Ако наистина беше в сериозна криза, той най-малкото щеше да се стресне и да се събуди. Уви, истинската криза е далеч от иначе чудесните ни курорти. Ще познаете, че тя наистина се е състояла, едва когато видите променено отношение към клиента, качествено нов подход в подбора и квалификацията на персонала и далновидност в инвестирането, а не алчност за светкавична дребна печалба и после „кой – откъде е“.

Засега сме твърде далеч от гърците. Нито туризмът ни е като истински туризъм, нито кризата ни е като истинска криза. Само имитации и бълнуване.

Протестите срещу новата омбудсманка са кристално олицетворение на целия ни граждански фалш и псевдо-общество

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 7 август

Лятото на 2013-а. Червената депутатка единствена не се побоя да говори с протестиращите пред парламента.

Лятото на 2013-а. Червената депутатка единствена не се побоя да говори с протестиращите пред парламента.

Лятото на 2015-а. Протестърка негодува срещу избора на Мая Манолова за омбудсман.

Лятото на 2015-а. Протестърка негодува срещу избора на Мая Манолова за омбудсман.

  • Кой път да поема? – попитала новата омбудсманка Мая Манолова.
    – Този, който ще те отведе най-далеч… – отговорил ѝ Константин Пенчев.
    – Абе, я не ми пробутвай цитати на Паулу Коелю, ами ми кажи как да си стигна до новия офис…

Този актуален виц от интернет-форумите чудесно синтезира образите на досегашния омбудсман и неговата новоизбрана наследничка. Той – интровертен почти до съзерцателност експерт, когото трудно ще чуеш да повишава тон. Ако зависи от него даже не би разговарял с никого, стига да имаше такава възможност. Тя – екстравертна псевдо-интелектуалка, цапната през устата, която никога не би се срамувала от невежеството си или каквато и да била друга своя черта. И ако зависи от нея – никога не би спряла да говори, с когото и да е, за каквото и да е.

Избирането на Мая Манолова за нов омбудсман на републиката стана повод за поредната буря в чаша вода, каквито са повечето ни политически скандали напоследък. В последния ден от работата на парламента преди лятната ваканция на площада дори се събраха 30-ина протестиращи, охранявани от двойно повече полицаи. „Омбудсрам“, „Мафия“, „Маямата ви мръсна“, „Тя не е нашият избор“ и прочие транспаранти украсяваха шареното хипстърско сборище.

Ако минаваш случайно оттам, инстинктивно започваш да се питаш какво толкова се е случило и каква е същината на поредното политическо предателство и депутатско коварство. Търсиш в Гугъл подробности за работата на омбудсмана, ровиш се в биографията на червената фурия Манолова, опитваш се да си спомниш за какво ставаше дума в аферата „Костинброд“. Накрая, точно като в един друг виц, инстинктивно си готов по навик да теглиш една майна на всички – просто така, да си знаят че ти не си от баламите и не одобряваш парламентарното задкулисие. Даже и жегите не одобряваш и дълбоко в себе си знаеш, че и за тях са виновни пак те. Пускат ги нарочно, за да полудява народът и така да го управляват по-лесно.

Лично аз сигурно съм последният, който би седнал да защитава хлевоуста соц-депутатка от нападките срещу нея или пък да одобрява избирането й за народен защитник. Ако зависеше от мен, цялата партия на Мая Манолова трябва да стои колкото се може по-надалеч от какъвто и да е вид власт.

Но в случая се опитвам да се поставя на мястото на обикновен човек. Под такъв разбира се нямам предвид някой от онези, превърнали висенето по жълтите павета с плакат в ръка в своя професия или в любим метод за убиване на лятна скука.

Какво знае обикновения човек за Мая Манолова и длъжността омбудсман и има ли причини да е недоволен от свързването на двете неща в едно?

Червената депутатка е една от малкото представителки на тази партия, които наистина имат „фасон“. Но не фасон по начина, по който го разбираше бившата социална министърка Емилия Масларова, например, която издигна до гениални висоти изкуството да се демонстрира самодоволство и дебелоочие. Манолова беше единствената от управляващите, която по времето на протестите през 2013-а не се боеше да отиде сред псуващата я тълпа и да разговаря с нея. Тя е и сред малцината депутати, които се отнасят с търпение и самоирония към пародийните подигравки, които редовно й устройват от „Господари на ефира“. Манолова е един от редките представители на тази партия, устоявали на канонадата от заядливи въпроси в студиото на Сашо Диков и успявали почти с достойнство да си тръгнат оттам. Не на последно място – Манолова дръзко наруши червените канони, впускайки се преди няколко години в бурна извънбрачна връзка със свой съпартиец (бившият говорител на БСП и военен министър Ангел Найденов – б.р.), което дълго време беше заклеймявано от повечето висши функционери на столетницата. Въобще – истинска „алена буква“, излязла сякаш от роман на Натаниел Хоторн.

Да, в масовото съзнание Манолова е свързана и с аферата „Костинброд“. Ако питате протестърите от „Протестна мрежа“, за тях това е доказателство за липсата на какъвто и да е морал у 50-годишната кюстендилска депутатка. Ако питате мен – тогава тя просто „изяде зелника“, който някой друг услужливо бе решил да й даде. Като гледам развитието на политическата ситуация у нас, не забелязвам някой да продължава да прави драми от онази история. Опитите да се демонизира точно Манолова, на фона на цялото лицемерие, което цари на политическата ни сцена и в нейните кулоари, не са нищо друго освен част от същото това лицемерие.

Ако човек се вгледа в дефиницията на длъжността омбудсман и си сложи ръка на сърцето, няма как да не признае, че кюстендилската поразяваща уста има всички шансове да се справи добре в тази роля. Предшествениците й Гиньо Ганев и Константин Пенчев се радваха на всеобщо уважение, но едва ли ще бъдат запомнени с някакъв сериозен принос в популяризирането на омбудсманската идея. Готов съм да се обзаложа, че едва в мандата на Мая този пост ще се изпълни с по-реално съдържание и ще бъде олицетворен от личност, на която наистина й отива.

Освен всичко друго, като идеологически противник на БСП и на левите идеи (надявам се и хипстърите от „Протестна мрежа“ да са такива) мога само да се радвам, че една от най-енергичните и лишени от комплекси представителки на тази партия ще бъде принудена да скъса връзките си с нея. Ако бях от управляващата коалиция, бих се радвал, че няма да имам такъв опонент от парламентарната трибуна и че кюстендилските червени бабички вече няма как да й подаряват китки цветя с просълзени от умиление очи. И не на последно място – Манолова ще липсва и на самите протестъри, защото вече няма да има кой да разговаря с тях, облечен в розова сакенце и с пластмасова чашка „3 в 1“ в ръка. Ще трябва да насочват омразата и енергията си към далеч по-дебелокожи и безцеремонни политици, които ще виждат много по-често на снимка, отколкото на живо.

Но какво значение има какво мисля аз или какво мисли обикновеният човек. В България протестите от доста време насам не отразяват някакво масово мнение. Те са или бизнес, или част от политическата игра, или инструмент, ловко използван от същите онези, срещу които уж се протестира. Хората с плакати пред една или друга държавна институция вече по нищо не се различават от онези вътре в сградата.

В горещото лято на 2015-а да твърдиш, че избирането на Мая Манолова за омбудсман е най-големият проблем на държавата и политиката ни е най-сигурният признак, че ти самият си съмнителен и най-вероятно си част от много по-сериозен проблем.

ЩО Е ТО ОМБУДСМАН

Омбудсманът е застъпник за правата на хората и пазител на обществения интерес, който се избира от парламента за срок от пет години. Той е независим в своята дейност и се подчинява само на Конституцията, законите и международните договори, ратифицирани и влезли в сила за Република България. Всеки гражданин (български или чуждестранен) може да се обърне към омбудсмана с жалба или сигнал срещу работата на държавните и общинските органи, лицата, които предоставят обществени услуги, като например топлофикационни, електроснабдителни, телекомуникационни, ВиК услуги, образование, здравеопазване и др.; администрацията на съдебната власт – например, когато неоправдано се бавят и не се решават с години съдебни производства. Омбудсманът няма правомощия да отменя административни актове. Неговата задача е чрез силата на аргументите и справедливото обществено мнение да убеди един държавен орган да поправи своята лоша администрация, да отмени свои актове, с които накърнява правата на хората. Омбудсманът не може да представлява гражданите пред съда и да води съдебни дела от тяхно име.

Тези дни доста хора се опитват да разтълкуват спирането на вестник „Преса“ и списание „Тема“ най-вече като опит да се избегнат последици от фалита/аферата КТБ и сигурно имат основание. Това обаче не прави изчезването от пазара на две знакови заглавия по-малко тъжно и разочароващо.

TemapressaПреди всичко – жалко за списание „Тема“ – седмично издание с почти 14-годишна история, сред чиито създатели през 2001-а бях и аз. Споменавал съм го с приятна носталгия неведнъж и тук. Защо се стигна до края му? Според мен – защото през годините „Тема“ не се адаптира достатъчно към новите времена, технологии, стилистики. Визуално остана непроменено повече от десетилетие. Далеч по-бледият като съдържание отскорошен негов конкурент – LIFE, поне изглежда доста по-модерно – на по-тънка (и евтина) хартия, с по-добър дизайн, с по-атрактивни или поне с повече претенции за злободневност корици. Докато бях в „Тема“ всяка седмица водех истинска война с колегите си на първа страница да има поне няколко (и то привличащи внимание, а не енигматични) заглавия. А през последните години всеки уикенд списанието предлагаше по едно, най-много две-три заглавия от корицата и те никога не загатваха за интересното съдържание вътре. С цялата си първа страница списанието сякаш крещеше: въобще не държа да ме купувате и четете, вие така или иначе нищо не разбирате!

На второ място – „Тема“ явно не успя да постави съществуването си на изцяло пазарни принципи и логика и твърде бързо предпочете битието на дотирано (понякога с известна, друг път – с недотам известна мотивация) издание. Освен всички щети, които нанася върху съдържанието, този избор оказва пагубно влияние върху самочувствието и амбицията на журналистическия екип. Доколко смел и самоуверен може да бъде един репортер или редактор ако знае, че списанието му не се самоиздържа и заплатата му зависи от нечие благоволение в някакъв близък или по-далечен (банков, петролен или друг) офис? Рано или късно се стига до добре познатата българска ситуация „те ме лъжат, че ми плащат, а аз ги лъжа, че им работя“. Според мен самоубийството на „Тема“ започна най-напред със срива на самочувствието на екипа му и беше предизвестено много преди тъжния 31 юли 2015-а. Показателен е и последният му брой – нищо в него не показва, че журналистите са с вдигнат гард и виждат бъдеще за професията си и за себе си в нея. За разлика от последния брой на „Преса“, където все пак има думи на достойнство и загатване, че каузата все пак (и може би) не е загубена.

В наши дни ако публицистиката не носи някакво развлечение или не захранва човешката любознателност и любопиство (каквито са малкото печеливши издания у нас в момента), трябва поне да е плод на нечия дързост, самочувствие или особен поглед, представен смело и атрактивно. „Тема“ беше такова списание само в първите няколко години от съществуването си.

Но жалко и за вестник „Преса“ – един от малкото ежедневници, заради които през последните години бях способен сутрин да изляза от къщи и да извървя крачките до най-близкия павилион. За него също съм писал в този блог, съпоставяйки го с други български вестници. С изключение на изостаналата с 1-2 десетилетия културна секция, всичко останало в него ми доставяше удоволствие, каквото все по-развиващите се електронни медии не можеха и не могат да предложат. Чудесен дизайн, умерен тон, уважение към обективната информация и сухата статистика, коментарни заглавия с нужната доза самочувствие и проникновеност, актуални и задълбочени интервюта – парадоксално, но факт: „Преса“ беше добър вестник по начин, по който „Труд“ (източник на основното му ядро журналисти) никога не бе успявал да бъде. За разлика от много други субсидирани издания той звучеше значително по-безпристрастно и обективно. Дори и така наречените „поръчкови материали“ бяха написани с достатъчно журналистическо достойнство, а не със слагачество или унизителен слугинаж.

Очевидно обаче и там пазарната логика не е била определяща – не само за битието му, но дори и още при създаването му. Ако преди 20 години подобен вестник е можело да се прави с минимум 50 или дори със стотина души екип, в днешните времена за това би трябвало да са достатъчни и две дузини хора – със съответната енергия, технологична подготовка и най-вече мотивация. Всеки, който си мисли, че ще устиска на печатния пазар с издание, чиито журналисти са толкова много, че понякога дори не контактуват помежду си, жестоко се лъже. Пишейки това, се сещам за вестници като „24 часа“, „Труд“, „Стандарт“, „Монитор“… За мое огромно учудване, „Новинар“ също продължава да излиза на пазара. Ако един ден спре да се печата, изненадани от това сигурно ще са само журналистите, работещи там. Останалите хора даже няма и да разберат, че това се е случило.

Но да се върна на „Преса“, за която продължава да ме е яд. Подобен вестник със сигурност има място и бъдеще на пазара и дано да се появи нов, макар и под друго име – с почти същото съдържание и визия, но с по-малък, по-мотивиран и по-модерно мислещ екип. И с инвеститор, който все пак търси някаква възвращаемост на парите си, а не преследва нещо друго.  В очакване това да се случи, ще продължа всеки ден да отварям сайта на „Гардиън“ и да се утешавам, че слуховете за смъртта на журналистиката са силно преувеличени.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: