“Бърдмен“, „Ловецът на лисици“, „Гранд хотел Будапеща“… Холивуд отдавна не е изглеждал толкова алтернативно

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 23 януари

Майкъл Кийтън в „Бърдмен“ - почти сигурен „Оскар“ за главна мъжка роля.

Майкъл Кийтън в „Бърдмен“ – почти сигурен „Оскар“ за главна мъжка роля.

Защо всички номинирани за „Оскари“ актьори и актриси са бледолики? Толкова ли нямаше нито един достоен тъмнокож кандидат за статуетка? Това е големият въпрос, който вълнува холивудската общност тези дни. Американското общество до такава степен е свикнало да живее „политически коректно“, че чисто художествените критерии вече не са от първостепенно значение, когато става дума за най-престижните награди в киното.

Стигна се до абсурдната ситуация президентката на киноакадемията да прави официално изявление, с което да успокоява защитниците на правата на тъмнокожите в Америка. Най-ироничното в цялата работа е, че самата тя – Шерил Буун Айзъкс – е от същата раса. „Да, бих се радвала да има по-голяма диверсификация в номинациите, но все пак да не забравяме, че филмът за Мартин Лутър Кинг „Селма“ е сред кандидатите за продукция на годината“, миротворчески заяви цветнокожата шефка на академиците.

Но, както се казва, това да са проблемите на Холивуд всяка година. Отминалата 2014-а ще се запомни като първата от много време насам, в която постъпленията от боксофиса не отбелязаха очаквания ръст. Лятото изобилстваше от безумни продължения на комиксови екранизации, кое от кое по-тъпи и безсмислени. Трансформъри, спайдърмени и годзили се надпреварваха в харченето на стотици милиони. Дори абонираният за благодатни роли Джони Деп се снима в дразнещо посредствени продукции, с които разочарова много свои фенове и фенки.

На фона на всичко това номинациите за „Оскар“ са тържество на алтернативното и арт-киното и за това можем само да ръкопляскаме на академиците в Холивуд. Който и от номинираните филми, актьори и режисьори да получи статуетките на 22 февруари, това ще бъде триумф на некомерсиалното творчество. Кино, което се прави със сърце и душа, а не с мисъл за печалба на всяка цена.

Първият главен фаворит – „Бърдмен“, е дългоочакваното завръщане в голямата игра на един от най-талантливите и недооценявани актьори в Холивуд през последните десетилетия – Майкъл Кийтън. Даже и да не вземе статуетки в повечето от 9-те категории, за които е номиниран, тази за титулярна мъжка роля му е почти в кърпа вързана.

„Гранд хотел Будапеща“ е другият лидер с 9 номинации и също е представител на по-интелектуалното кино. В поредната си приказно-шантава история сценаристът-режисьор Уес Андерсън е събрал изцяло звезден актьорски състав, но нито един от тях не е кандидат в категорията за главна роля.

“Юношество“ на режисьора Ричард Линклейтър е с 6 номинации, но пък е смятан за основен фаворит в най-важния раздел за филм на годината. Особеното при него е, че е сниман в продължение на 12 години с един и същ актьорски състав – какво по-красиво обяснение в любов към киното от това?

Друг голям фаворит за най-важните статуетки е шедьовърът „Игра на кодове“ с общо 8 номинации. Даже и да не получи „Оскар“ за главната си роля в него, актьорът Бенедикт Къмбърбач си знае, че рано или късно ще отнесе тази статуетка в дома си, защото е сред най-големите и универсални таланти в съвременното кино.

Специален акцент заслужава и „Ловецът на лисици“ – биографична драма, в която има и „българска следа“. Филмът от режисьора на „Капоти“ и „Кешбол“ Бенет Милър разказва истинската история на лудия милиардер Джон Дюпон и братята борци Марк и Дейв Шулц, състезатели от частния му спортен тим, вторият от които е застрелян от него през 1997-а. Впоследствие магнатът е осъден на до 40 години затвор без право на помилване преди 13-ата и намира смъртта си зад решетките през 2010-а. Сред борците в частния клуб на милиардера е и нашият шампион Валентин Йорданов. След смъртта на Дюпон именно той се оказва посочен от него наследник на 80% от богатството му. Родствениците на покойника оспорват завещанието, позовавайки се на неговата психическа нестабилност. Във филма персонажът на нашия борец присъства полуанонимно и се появява в 1-2 епизодични сцени. Но не това е важното в случая. Трагичната история на братята Шулц и лудия милиардер е представена с убедителна режисура и съдържа три уникални актьорски превъплъщения – на Стив Карел като Джон Дюпон, на Марк Ръфало като Дейв Шулц и на Чанинг Тейтъм като Марк Шулц. „Ловецът на лисици“ в никакъв случай не е филм, който флиртува с боксофиса и с масовата публика. Да не говорим, че могъщата индустриална фамилия Дюпон в никакъв случай не е била щастлива от появата му. От тази гледна точка 5-те му номинации за „Оскар“, включително за режисура, главна и поддържаща мъжка роля, са още един акт на смелост, за който киноакадемията заслужава аплодисменти.

Обобщено казано – тази година Холивуд забрави не само за тъмнокожите актьори, но и за комерсиализма и номинира сериозни филми за най-престижните си статуетки. Дали от това няма да пострада телевизионният рейтинг на самата цереминия – това ще разберем в нощта на 22 срещу 23 февруари. Но със сигурност академиците нямат причина да се срамуват от избора, който са направили, изпращайки една от най-странните години за американската киноиндустрия.

Повечето наши водещи създават напрежение. Тези, които ти оправят настроението, се броят на пръсти

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 16 януари

Лора и Стоян се допълват чудесно в кулинарното предаване „Бон Апети“.

Лора и Стоян се допълват чудесно в кулинарното предаване „Бон Апети“.

Голямата тайна мечта на всяка телевизия е да действа като психотерапевт на публиката си. Да я хипнотизира, както навремето го правеше Кашпировски, да не й оставя шанс даже да се замисли да смени канала с някой друг. Водещите, които притежават аура и излъчват положителни флуиди, са най-ценното богатство за всяка програма. Те спестяват многомилионни бюджети за пищни програми и сериали, които се мъчат да прибавят някоя-друга рейтингова точица в битката за рекламодатели. Понякога на зрителя е достатъчно само да слуша гласа на водещия, независимо какво говори той, за да се чувства добре.

Но имаме ли такива телевизионни лица? У нас тази индустрия все още не е в напреднал стадий и те, доколкото изобщо съществуват, по-скоро са изключения или случайни попадения, отколкото продукт, който се търси и създава целенасочено. Повечето тв звезди са стари муцуни от близкото минало, когато просто трябваше да се върши черна работа. Години наред най-важните качества в индустрията бяха трудолюбие, амбиция, инат, широка обща култура и журналистически опит. Обаянието беше на заден план. Така се родиха емблематични водещи като Слави Трифонов, Ники Кънчев, Милен Цветков, Венета Райкова, Гала, Иван и Андрей… Днес професионалната рутина е най-силното им оръжие, но никой от тях не може да се похвали, че е възприеман изцяло положително от публиката. Половината зрители гледат предаванията им с явна или скрита неприязън. Следят ги заради гостите и тематиката, поради липса на нещо по-добро или просто от скука. Макар да са най-популярните муцуни в телевизора, те предизвикват колкото одобрение, толкова и досада, а понякога направо и омраза.

Напоследък към този списък за кратко време успя да се приобщи и Николета Лозанова. Нейният висок рейтинг се разделя почти поравно между почитатели, които я боготворят, и такива, които й завиждат и търсят само за какво да се хванат, за да омаловажат успехите й. Или просто искат да видят с каква прическа ще се появи и каква е последната мода в облеклото и аксесоарите.
И все пак – има ли телевизионни лица, за които трудно ще намериш зрител да промърмори нещо лошо? Такива, които никога с нищо не те дразнят, зареждат те с положителна енергия и си склонен да останеш на този канал само за да слушаш гласа им?

И друг път е ставало дума в телевизионните анализи на „Уикенд“, че Ани Салич е една от тях. През каквито и перипетии да минават кариерата и талията й, факт е, че новинарката е една от най-харизматичните личности в българския ефир. И гласът, и физиономията й имат терапевтично въздействие върху всеки зрител, независимо от възрастта, пола и професията му. Авторското й предаване по Нова „Извън новините“ извъртя два сезона с общо 20-ина издания и започна да се изчерпва, преди да набере популярността, която заслужаваше. Дали причината е в неудачното програмиране, лош подбор на гостите или просто Салич е по-добра като новинар, отколкото като душеприказчик – в случая това не е обект на нашия анализ. Факт е, че като личност тя излъчва рядко срещана комбинация от спокойствие, интелект, доверие и класа.
Друг водещ с терапевтично влияние върху публиката е синоптикът Емил Чолаков. В bTV най-накрая се усетиха, че той е сериозен капитал за медията им и започнаха да експлоатират това. Конкурсът „Лафът на Емо“ на сайта “Дали вали“ е чудесна идея, въпреки че не трябваше да изтъпанят точно Чолаков да го рекламира. Неговият стил е остроумие плюс непретенциозност, той е като съседа или портиера с доброто чувство за хумор. Напоследък го употребиха и в една реклама на бира, но дори и това не хвърли петно върху трогателното му очарование.

Какво да кажем за Зуека и Рачков? Ето един телевизионен тандем, срещу който никой не би хвърлил камък. Е, ако не броим потърпевшите от разследванията на „Господарите“. Двамата актьори вече години наред експлоатират успешно хумористичните жанрове, без да предизвикват раздразнение, досада или умора у публиката.

Друг тандем, който набра сериозна скорост в кулинарните програми, е този на Лора и Стоян от „Бон апети“. Младоците прескачаха ту в ефира на Би Ти Ви, ту в Нова, но през цялото време успяха да запазят непринудения си стил. Начинът, по който се допълват в представянето на рецептите, е без аналог в тукашните телевизии. Съветват ненатрапчиво, не се взимат насериозно и най-вече – излъчват доброта и позитивизъм.
Не толкова добродушен като имидж, но не по-малко симпатичен е и Захари Бахаров в „Националната лотария“ на Нова. Актьорът, който се сдоби с култов статус покрай ролята си в „Под прикритие“, пасна като дялан камък на жанра „Шоу Невада“. Показателно за качествата му е обстоятелството, че популисткият характер на предаването по никакъв начин не затъмни артистичната му кариера.

И накрая нека спомена още един актьор, който е в състояние да те задържи върху всеки телевизионен канал, където е попаднал. Зевзекът Китодар Тодоров си спечели много фенове покрай скечовете си в „Пълна лудница“ и в предаванията на Иван и Андрей. По-малко са зрителите, които го помнят още от поредицата „Пътеводител на историческия стопаджия“ по БНТ или от ролята му в сериала на Би Ти Ви „Революция Z”. Участва и в безброй реклами (ОББ, „Хенди“, Нескафе и др.) като всички без изключение са успешни. Талантът на Китодар е да изобразява типажи от народа. Много хора даже не му знаят името, но неизменно приковават очи към екрана, когато той се появи там.

Проблемът е, че списъкът на харизматични лица като изброените дотук е твърде кратък. Като цяло в телевизионния ефир преобладава безсмисленото кудкудякане. Има едно особено напрежение във въздуха. Пълно е с водещи, които са се взели прекалено насериозно и натоварват зрителя с излишно самочувствие. Стресът от екрана, уви, приижда на талази и е много повече от терапията.

emil_cholakov

bTV се усети да експлоатира лафовете на синоптика Емо Чолаков, макар и не по най-удачния начин.

Kitodar

Симпатягата Китодар Тодоров в едно от най-популярните си превъплъщения – като пернишки миньор.

Трейлърът за третия сезон на „Къща от карти“ с Кевин Спейси и Робин Райт вече е онлайн. 13-те нови епизода на сериала, продуциран от платформата Netflix, ще се появят в мрежата на 27 февруари.

“Специална пратка” рециклира добре позната схема с единствената цел за завърти отново същите стари муцуни

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 9 януари

Тити Папазов е донесъл на Нова телевизия повече рейтинг от куп нейни щатни служители.

Тити Папазов е донесъл на Нова телевизия повече рейтинг от куп нейни щатни служители.

Готвач да си в днешно време. Кулинарното шоу е най-прогресиращият жанр в тв индустрията. На Запад – от доста време, а напоследък и у нас. Сега по bTV върви рекламна кампания за MasterChef – ново състезание за суперготвачи, продуцирано досега в 34 държави. Както изглежда, ще е мащабен проект. Но то и шоуто на симпатичната готвачка Силвена Роу тръгна доста амбициозно и със замах, а не просъществува дълго.

Междувременно по Нова Иван Манчев продължава да спасява закъсали ресторанти – къде с основен ремонт, къде с конско, къде просто с някоя от любимите си рецепти. “Кошмари в кухнята”, което анализирахме и тук още на старта му, бързо набра скорост и почитатели и това се дължи най-вече на харизмата и професионалните качества на очилатия готвач.

Отскоро в същата телевизия гледаме “Специална пратка” – премиерно предаване-клонинг на “Черешката на тортата”, което преди няколко сезона вървеше в същия ефир. То уж се водеше кулинарно състезание, но всъщност си бе повече риалити-шоу, отколкото готварска надпревара. Нещо като “Биг Брадър Лайт” по добре изпитаната схема: да съберем малко знаменитости и чешити накуп, да ги държим заедно известно време за да може да се понамразят и изпокарат, да снимаме всичко с максимален брой камери и накрая да не спестим нищо от това, което ще се случи – за кеф на публиката и висок рейтинг.
За своите няколко сезона “Черешката на тортата” извъртя доста “обикновени българи”, но по-големият рейтинг дойде, когато около печката и трапезата започнаха да се сучат известни личности. И тъй като знаменитостите в малката ни държава са малко, в един момент шоуто стигна до задънена улица. Вече нямаше останали непоказани популярни муцуни, желаещи да сготвят нещо и да ни покажат любимите си покривки и сервизи…

Но ето ти разрешение на проблема. Сменяме предаването, най-вече заглавието и опаковката му, а по същество оставяме същото съдържание. И спокойно можем да завъртим отново същите действащи лица.
Речено-сторено. Така вездесъщият повелител на сълзите и рейтинга Тити Папазов влезе отново в програмната схема на Нова. Макар и да не е неин служител, емоционалният баскетболен треньор сигурно е донесъл на тази телевизия повече пари, отколкото Нико Тупарев, Ники Кънчев и Милен Цветков взети заедно. Ако Тити реши да стане треньор примерно в Австралия, Нова сигурно ще фалира. Освен ако не продуцира шоу с телемост София-Мелбърн.

Същото може да се каже и за Евгени Минчев – друг участник в първите серии на “Специална пратка”. Някой може ли да си представи програмната схема на този канал без неговото присъствие в кадър и без коментарите му – в повечето случаи остроумни и точни, но нерядко – и излишно злобни?
Ами ясновидката Николета Йорданова? Закъде без нея. Може ли да има предаване по тази телевизия без нейната стряскаща откровеност и дръзки предсказания! Тя е като универсалното ренде “Вьорнер” – само й задай тема и я остави да говори. По възможност – без да цензурираш. Тук е и Сашка Васева, за която никога не е излишно да си направи малко реклама, даже и осъзнавайки, че тя ще е трудно различима от резила. От “дупнишката Мадона” също няма какво ново да научим, но винаги ще се намери на какво да се посмеем. Последният участник в първата петорка участници бе и единствената знаменитост, за която научихме достатъчно нови неща – Мис България 2013 Нанси Карабойчева. Дори и само заради нея да трябваше да изтърпим всички риалити-клишета, с които е наблъскана “Специална пратка” – пак си заслужаваше. Но ако и по-нататък интригуващите състезатели ще съставят едва 20 процента от всички… твърде нисък коефициент за шоу от ранния праймтайм, когато вниманието на публиката се задържа много трудно.

Ако трябва да анализираме чисто телевизионните качества на предаването (продуцирано e от същия екип като “Черешката на тортата” – “Паприка латино”), ще бъде несправедливо да отречем наличието на достойнства. “Специална пратка” е заснето в подобен динамичен стил, със стегнат сценарий, накъсан монтаж и въобще като цяло добра опаковка. Нещо като “Кошмари в кухнята”, но с по-позитивен и лустросан заряд. Личи си, че действащите лица и тук са направлявани от уверена редакторска ръка. Готвачът-ментор, който ги напътства – Юри Велев, също се справя прилично с мисията си.

Колкото до регламента – готвачите сами да разнасят гозбите си до случайни дегустатори – тук риалити-моментът отстъпва на дразнеща режисура и изсмукано от пръстите съдържание за запълване на екранно време. Как пък така се случи, че Мис България трябваше да си носи ястията баш на фотограф в студиото му? И как така и двамата спонтанно решиха да спретнат една фотосесия, която да гледаме няколко минути? Такава евтина псевдо-спонтанност няма даже и в порнофилмите. Но нали трябва да се запълват пет делнични епизода…

Ами ентусиазма на Сашка Васева, на която дискретно предложиха да се позанимава с фитнес? А преди това пък позираше като модел в ателието на млад художник… Във всеки епизод гледаме някаква подобна постановка, някакво своеобразно продуктово позициониране, които убиват усещането за нережисираност и обективност.
В крайна сметка, въпреки несъмнените си достойнства и забавни моменти, “Специална пратка” се очертава не точно като кулинарно състезание. Но не притежава непредсказуемостта и на сеирджийско риалити шоу. Повече мяза на пиар-продукт, чрез който телевизията обслужва определени свои любимци и специално подбрани обекти от различни бизнеси. Красива и сочна черешка, към която обаче са забравили да прибавят тортата.
Дали следващите серии ще затвърдят това подозрение или ще ни опровергаят – предстои да видим. Важното е че Нова нанесе превантивен кулинарен удар на мастер-шефовете от Битивито.

Сашка Васева във фитнеса – типичен кадър от готварско състезание, нали?

Сашка Васева във фитнеса – типичен кадър от готварско състезание, нали?

Ако беше жив (нещо, в което мнозина продължават да вярват), днес Елвис Пресли щеше да навърши 80 години. Да си спомним за него с част от очерка на Цветана Царева за него в актуалния януарски брой на „Биограф“.

Artists Tracks

Две графики с годишна статистика от профила ми в Last.fm. Сайтът събира данните от Winamp и няколко други плеъра, например този на телефона. Както се вижда, преобладават парчета, които съм слушал във фитнеса по време на тренировка. Bailando на Енрике Иглесиас е много зареждаща, енергична и винаги ми оправя настроението. Perfume на Бритни Спиърс пък е може би най-недооценената поп-песен от началото на миналата година.

Сред изпълнителите превъзходството на австралийската група The Temper Trap е внушително. Тяхната музика ми действа едновременно успокояващо и вдъхновяващо. Чудесни са за слушане както по време на разходка, така и в колата или вкъщи. В Топ 10 са и някои от вечните ми любимци – Брус Спрингстийн, U2…

Коя е най-подходящата музика за фон докато вършиш някаква работа? Мен ако питате – Bon Iver & The Slow Waves, Steely Dan, Donald Fagen, Joni Mitchell… Присъствието им в Топ 15 е показателно за работните ми настроения през 2014-а.

А за най-силните нови албуми, появили се на бял свят през изминалата година, ще пиша отделно. Истинско чудо е, че все още се появява музика, която да ме грабне и завладее.

Миналата година бях значително по-подробен и имаше за какво. Правейки равносметка на отиващата си 2014-а днес ще кажа само, че каквото и да ни се случва, каквито и успехи да постигаме в работата си, каквито и хубави страни и места да посещаваме, всички тези емоции са несравними в сравнение с една – любовта. Чувството, което те кара да се просълзяваш от екстаз. Присвиването на корема, когато някой ти липсва. Еуфорията, когато си мислиш за него и за бъдещите моменти с него.

Да, любовта невинаги е свързана само с положителни емоции. Дори бих казал, че положението е фифти-фифти. Животът без любов е значително по-подреден и спокоен. Но пък положителните са толкова силни, че компенсират всичко останало.

Нещата, заради които си струва да се живее, са много. Но любовта е най-вълнуващото и мотивиращото от всички. Може да те връхлети най-неочаквано, да не се съобразява с никакви твои принципи или обществени норми. Може да те превърне в човек, когото самият ти не можеш да познаеш. И това е най-хубавото от всичко. Защото иначе ще си омръзнеш такъв, какъвто винаги си бил, нали?

Дали 2015-а ще бъде по-добра от 2014-а? Разбира се. Каквото и да ни се е случило досега, всяка следваща година винаги е по-хубава от предишната. Ако някой ви казва, че може и да е и другояче, не му вярвайте. Невероятно е как на най-неочаквано място и в най-неподозиран момент можеш да срещнеш добър човек, който да те накара да се запиташ дали ти самият си достатъчно добър, да се трогнеш от нечий мил жест, понякога даже и съвсем незначителен, или просто да осъзнаеш, че може би си по-щастлив, отколкото досега си смятал.

Поздравявам всички посетители на този блог с нещо, което гледам и слушам в момента, докато пиша това. Весела 2015-а и наздраве!

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: