на

Коледно писмо до Playboy

Едно от писмата, които получих през последните дни по електронната поща, ще загуби цялата си актуалност, ако го публикуваме в края на януари. Реших да го постна без отлагане тук, защото до голяма степен съм съгласен с това, което ни пише Владимир Павлов:

Времето е пари. Това гласи древна мъдрост, чийто първоизточник не знам, но пък обичам да употребявам, макар и не винаги уместно. Сега се сетих за нея, защото днес е Коледа – един от най-светлите празници. Та се замислих – щом времето е пари, значи на днешния ден би трябва да бъде повече пари от обикновените дни. Но как да разбера колко и по-важното от кого да ги поискам? Както и да е, този въпрос явно ще остане неизяснен още дълго време, затова да минем на по-наболелия такъв, а именно “Защо този ден и следващите го няколко са от такава важност за нас българите ?”.

България е бедна страна. Но българите не са бедни хора. Или поне по празниците. В дните между 22 и 31 декември слагаме американци, японци, англичани и всичките му там паралии в малкия си джоб. Редим се на опашки, задръстваме магазини, молове и всички подобни търговски обекти. Магазините сякаш се превръщат в огромен магнит, а ние като малки парчета желязо пъплим към тях. Вътре в нас се появява нещо, което ни кара да харчим безогледно без никаква мисъл за следпразничния бюджет. Сякаш Коледа няма да я има, ако не сложим 23 килограмова пуйка на масата и 83 литра червено вино, просто така, да има, а след това да караме до януарската заплата на хляб и кренвирши, ама от евтините.

Аз лично нямам обяснение за такова едно поведение… Някои казват такъв ни е манталитетът, но нима манталитетът е нещо свръхестествено, нали все пак си го създаваме самите ние. Манталитет, според който всеки трябва да има кола, била тя и пребоядисан на ръка Голф единица, или пък фактът, че дори клошарите имат “жисиеми” макар и на лизинг, просто защото така е наложило обществото. Може да няма какво да ядеш, но непременно ще си “мобилен”. Може нямаш пари за дрехи, но в четвъртък задължително си в заведение с костюма от абитуриентския бал на баща ти. Нямаш пари за ядене, но цигари и ракия винаги имаш в запас. A дали ще го наречем манталитет, народопсихология или просто начин на мислене – няма никакво значение…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s