„Българските Оскари“
На церемония в Дома на киното били раздадени годишните награди за кино на Съюза на българските филмови дейци. Като най-добър филм в тазгодишната надпревара е отличена лентата „Пазачът на мъртвите“ на режисьора Илиян Симеонов.
Пълен списък на наградените – тук
Отличията за сценарий и режисура обаче са за филма на Людмил Тодоров „Шивачки“ – за мен доста по-адекватен избор. Освен всичко друго, той обаче поражда и въпроса – ако драматургията и постановката на тази продукция са най-добри, тогава защо не тя е филм на годината? Може би защото „Пазачът на мъртвите“ блести с по-добри актьорски постижения? Едва ли е така, и то не само според мен, а и според СБФД, тъй като призовете за мъжка и женска роля са за Юри Ангелов от „Малки разговори“ и Светлана Янчева от „Разследване“.
Досещаме се за пореден път, че призовете са били раздавани на добрия стар български принцип „За всекиго по нещо“. Фаворизирането на „Пазачът на мъртвите“ (мъчителна за гледане творба, чиято прожекция издържах само заради компанията, в която бях) е поредният акт на самовлюбена претенциозност, каквато открай време царува в родното кино. Докато филми като този получават отличия от нас, никога няма да стигнем до европейските и световни стандарти в това изкуство – там, където отдавна са и сърби, и босненци, и гърци, и турци.
„Шивачки“ може да не е върхът на сладоледа, но поне е нормален филм. Претенциите му не са по-големи от крайния резултат. Сюжетът и фабулата са ясни и целенасочени, режисурата и актьорката игра са убедителни и същевременно ненатрапчиви. Доближава се максимално до доброто старо българско кино от 70-те и 80-те. Ако се случи поредица от няколко подобни филма, неминуемо ще се стигне до израстване, което накрая ще роди нещо истински талантливо, конвертируемо и същевременно разбираемо за нормалния „необучаван в НАТФИЗ“ зрител.
Георги Неделчев - коментари и други неща 