Шоуто по bTV е за кулинария, но и за характери. Шоуто по Нова е главно за характера на водещия, плюс сеир в стил Big Brother, „Кошмари в кухнята“ и „Черешката“

Шеф Михалчев с чукче в ръка: Master Chef е предаване преди всичко за готвене, но е и галерия от интересни характери.

„Сърцето ти е в българската кухня, а ние сме тук, за да завладяваме света!“. Иначе казано – омразната на всички Лариса напуска кухнята на шеф Ангелов.

Формално погледнато, това е най-свирепата пряка конкуренция в българския ефир този сезон. Master Chef по bTV и Hell’s Kitchen по Нова се борят за една и съща аудитория всеки понеделник и вторник от 21 часа. Два скъпоструващи кулинарни риалити-формата, позиционирани успоредно, изглеждат като истинско разточителство за националните телевизии, които нямат излишни пари за харчене напоследък.

Не се ли раздвоява така аудиторията? Не се ли чуди кое по-напред да гледа – втория сезон на шоуто, в което Виктор Ангелов прави разногледи два отбора готвачи в огромна кухня, или вече утвърденото риалити на бившите му колеги Токев и Михалчев, където този сезон мястото му е заето от шармантната българо-англичанка Силвена Роу? Подобни въпроси може би биха звучали актуално миналата година, когато тази конкуренция се разрази за първи път. Сега вече всички са наясно, че двата формата са коренно различни – не като тематика, а като жанр и като драматургия.

В Master Chef, което върви за пети пореден сезон, готвенето е на преден план като основно действие. Камерата се фокусира в детайлите, храната се снима в ултра близки планове, а публиката научава какви ли не подробности за един или друг специалитет от различни краища на света. Но всъщност кулинарната нишка е само видимата част от тв айсберга. В същината си Master Chef е преди всичко шоу за сблъсък на характери, галерия от портрети на млади наши съвременници, които са намерили в готвенето своето второ призвание. Психологизирането им е на почти кинематографично ниво. В един момент зрителят се улавя, че не мисли толкова за кулинарните им умения, колкото за чисто човешките им качества.

Сблъсък на характери има и при журито. Всеки от тримата му членове е човек с различен темперамент и реакции, а актьорското им майсторство с всеки следващ сезон ни кара да се питаме – тези хора, аджеба, наистина ли работят най-вече като шеф-готвачи?

Успехът на Master Chef се дължи на добрия му баланс – между кулинария, портретуване на характери, ефектен монтаж и поизтъркани, но все така удачни трикове за задържане на зрителското внимание. Има интрига, но няма ексцесии. Има война между участници, но няма обиди и излагации. Това шоу е почти като класически кинофилм – дори и да започнеш да го гледаш от средата – ей така, от нищото – още на втората минута вече ти е станало интересно – без дори да знаеш как се казват тези хора, какво точно правят, каква е задачата им… Чисто визуално пък изглежда ослепително – като игра на цветове и светлини, като гледни точки на камерата, редуване на близки и далечни планове.

Ако приложим същия подход към другото шоу – Hell’s Kitchen – ще ни е трудно да го харесаме за две минути. Всяко превключване на Нова по средата на предаването ни потапя в истинска какофония от звуци – предимно караници на висок тон. Негативната енергия преобладава, но не в това е основният проблем. Проблемът е, че самото шоу умишлено я търси, фокусира се изцяло върху нея и панически бяга от всяко позитивно послание, от всеки шанс някой от героите да ни стане трайно симатичен.

В старанието си да бъде строг, лош и страшен, шеф Ангелов все повече буди предимно съчувствие у публиката и не толкова респект. Ясно е, че тук той играе роля. Ясно е, че се насилва да прави скандали дори тогава, когато не са необходими. Понякога импровизира, друг път действа изцяло по сценарий, написан от други хора. Но и в двата случая това трудно се изтърпява в продължение на цял час.

Донякъде става симпатичен фактът, че Hell’s Kitchen вече почти не претендира да бъде чисто кулинарно предаване. Сервират ни го като някакъв заместител на „Биг Брадър“. Като поредния сеир, какъвто гледаме и в „Черешката на тортата“, и в „Кошмари в кухнята“, и в „Женени от пръв поглед“. Залага се основно на атавистичното и вечно зрителско удоволствие да се наблюдава как някой се излага, как някой има проблеми. Поредната Гичка, поредната Лариса… Публиката никога няма да престане да се кефи, че на света има хора, които в дадени моменти (или пък постоянно) са по-зле и от самата нея. А Нова телевизия истински се опиянява от могъществото си в този не особено престижен жанр. Но заради сериали като „Дяволското гърло“ и „Откраднат живот“ може би е редно да й го простим. Ако тези филми ги нямаше, положението с риалити-форматите щеше да е нетърпимо.

В крайна сметка отговорихме ли на въпроса дали Master Chef и Hell’s Kitchen се състезават реално? Не се конкурират, разбира се. Истинско чудо би било, ако се намери голяма група хора, която би следила с еднакъв интерес и едното, и другото. Това са влакове за съвсем различни пътници.