Събитията от последните седмици и новините за спиране на вестници и списания, ме подсетиха за една моя статия от 15 октомври миналата година. Тя беше публикувана първо в „Монитор“, а после и в „Уикенд“. Днес мисля да я припомня отново – не защото кой знае колко се гордея, че се е оказала пророческа, а защото целта й в крайна сметка е да внесе спокойствие – поне у хората, които наистина бачкат здраво и влагат достатъчно талант и постоянство в работата си.
За всички останали, както вече съм написал преди 7 месеца, тепърва ще настъпват кризисни времена. И така:

За световната финансова криза
(статия от 15 октомври 2008)

През последните, примерно 20 години, западното общество, начело с американското, се поразглези. Заради обстоятелството, че икономиката е поставена върху правилни релси и функционира безупречно, хората свикнаха все по-малко да работят и все повече да печелят. В резултат на това, с минимум усилия, един западняк, и най-вече американец, живееше в хубаво жилище, караше хубава кола, отдъхваше в хубав курорт, децата му учеха в хубави училища. Пазарът постепенно се напълни със стоки, които много малко хора купуват, но създателите им въпреки това богатеят. Телевизията се напълни с предавания, които недостатъчно хора гледат, но авторите им въпреки това са милионери. Сергиите се напълниха със списания и вестници, които много малко хора купуват и четат, но въпреки това са пълни с реклами, а издателите им са богаташи.

Апропо, същите процеси напоследък се наблюдават и в България – разбира се, в много по-малки мащаби. Но тенденциите са същите.

И така, идва един прекрасен момент, в който историческият цикъл някак си се завърта. И на цялото това благополучие за хората, които почти нищо не вършат, трябва да се сложи край. Изведнъж, заради някакви дребни или случайни (а може би и не толкова случайни) фактори, идва време за отрезвяване. Ти, дето живееш в това баровско жилище, работиш ли наистина достатъчно, за да го заслужаваш? Ти, журналиста, дето пишеш тъпия си вестник, заслужаваш ли си заплатата от 2 бона? Ами ти, собственикът на няколко магазина, които си напълнил със стока, която не интересува никого – по каква причина очакваш да продължаваш да си богат? А ти, инвеститорът в строителството – защо настрои толкова много молове, апартаменти и хотели, и защо очакваш цените да продължават да скачат, а балъците да продължават да купуват като обезумели? Аре стига толкоз.

Казано другояче – настъпва времето на реалните стойности. Който работи сериозно – ще продължава да печели. Който е бил незаслужено богат – ще пообеднее малко. Да, това си е сътресение. Да, истерията е налице – защото незаслужено богатите са станали прекалено много. Именно от тях идва целият този вой.

На тях просто не им се иска да се сбогуват току-така с благополучието си. И за пореден път искат да прехвърлят проблема от болната глава на здравата. Ако може, някак си, работливите реалисти за пореден път да изплатят и изстрадат мързела и алчността на наглеците. Намаляване на заплатите, съкращаване на работни места, замразяване на инвестициите – ето ги наказанията, които тарикатите налагат на невинните.

Аз лично се кефя на събитията. Крайно време е да се случат един куп неща, а именно: Алчни инвеститори в строителството да фалират. Мързеливи хотелиери и магазинери да останат без работа. Некадърни журналисти и тв продуценти – да си сменят професиите. Самозвани юпита – да спрат да се возят на 6-цилиндрови лимузини.

Работливите хора няма да останат без работа. На тях никой няма да посмее да им намали заплатите. Умните и старателните бизнесмени и търговци ще продължат да печелят – просто защото търговията няма как да умре. Производителите на хубави стоки няма как да обеднеят – никой няма да спре да яде, да се облича и да се забавлява.

Но факт е, че ще има осезаемо по-малко самодоволни юпита с вратовръзки и куфарчета. Ще понамалеят обитателите на бизнесцентрове с космически заплати, които не е ясно с какво точно са заслужени. А и доста мезонети и крайградски вили сигурно ще сменят притежателите си.

Всичко останало са подробности, които интересуват само политиците, банкерите и икономическите анализатори. На тях в момента им е някак си тегаво, доста тегаво. Но защо ли на мен никак не ми е жал, и защо ли не се чувствам притеснен?