Има един специфичен тип песни, които валят като лек пролетен дъжд. Изливат се. Всяко десетилетие ражда поне по една такава. Ето моя личен Топ 6:

Fleetwood Mac – Dreams
От един от най-продаваните албуми на всички времена – Rumours (1977) – 19 пъти платинен в САЩ и 10-кратно платинен във Великобритания. Специфичното в тази песен са гърленият, „кънтри“ глас на Стиви Никс и бас-ритъмът, чрез който се излива мелодията.

Dire Straits – Six Blade Knife
От дебютния албум на англичаните от 1978-а. Същият бас ритъм, плюс мързеливото пеене на Марк Нопфлър. И уникалните му сола на китара (никога не използва перце, а щипе струните с пръсти).

Police – Every Breath You Take
От петия им и последен студио албум Synchronicity (1983). Докато записвали това парче, Стинг и барабаниста Стюърт Коплънд едва не стигнали до бой. Резултатът обаче е най-успешната песен в историята на триото. Излива се по същия начин и не ти се иска да свършва. По-късно Пъф Деди направи силен кавър по тази песен, посветен на Ноториъс Б.И.Г.

U2 – With Or Without You
От петия албум на ирландците The Joshua Tree (1987). Китарната техника на Ди Едж, използвана тук (поддържане на една и съща нота продължително време), е заимствана от корифея Майкъл Брук.

The Mission – Butterfly On A Wheel
От четвъртия албум на групата Carved in Sand, излязъл през 1990-а. Хубав пример за съчетаване на готик-рок с ню уейв. Също като With Or Without You, и тази песен набира скорост и сила и достига до емоционален апогей.

Simple Minds – Light Travels
От миналогодишния албум на шотландските ветерани Graffiti Soul. Да, вече сме 2009-а, Джим Кер изглежда ужасно – подпухнал и зле облечен пенсионер, а в пеенето на живо е почти безпомощен. В целия диск обаче няма нито една слаба песен, а Light Travels е една от кулминациите в него.