Равносметката от управлението на ГЕРБ дотук: с него зле, но без него – още по-зле

Една година след идването на Бойко Борисов гласовете на недоволство звучат по-шумно от одобрителните, но рейтингът му продължава да е висок. И не само това – ако сега бъдат насрочени парламентарни избори, партия ГЕРБ ще има пълно мнозинство в Народното събрание – от порядъка на 140 места.

Какво означава това? Първо – че управлението, с всичките си грешки и кусури, в момента няма по-добра алтернатива за електората. Опозицията е слаба, неубедителна, разпокъсана.

Левицата е попиляна и няма признаци да се съвземе в близките няколко години. Самата тя е разделена на лобита – Станишев, Овчаров, Румен Петков, Първанов… Как би могла да даде нова заявка за властта, след като я ръководят същите фигури, които докараха и нея, и държавата до сегашното незавидно положение? Логиката е елементарна, но очевидно алчността за власт у червените лидери надделява над разума. Ами щом е така, няма да видят скоро никаква власт. Ще се радват само на скандиранията на бабичките на Бузлуджа и тук-таме на някое интервю за разкош.
При сините положението не е по-розово. Мартин Димитров говори едно, Костов друго. И на двамата самочувствието е по-голямо, отколкото сухата статистика им позволява да имат.

За Яне Янев необходимо ли е изобщо да говорим? Апогеят на неговата популярност и сила съвпадаше с пика на фитнес-заниманията и вечерите в басейн “Спартак”. На спартакиадата обаче беше сложен край, а с това и се финализираха възможностите на финия депутат за поход към властта.

Разбира се, това, че опозицията е слаба, не оправдава грешките и колебанията на ГЕРБ и Бойко Борисов. Нерешителност в провеждането на здравната и социалната реформа, непоследователност в отношенията с частния бизнес като партньор по държавни поръчки, липса на точна стратегия и тактика какво се прави с финансовите резерви… Звучи притеснително. Нито една от тези грешки обаче не е драматично определяща за съдбата на държавата през последната година. Биха могли да са много по-фатални.

По въпроса за реформите така или иначе се прави повече, отколкото при всички други управления досега взети заедно. Настъпилото прекалено “охлаждане на икономиката”, за което наскоро писаха виенски анализатори (вследствие задържането на плащания към частния бизнес), едва ли е по-лоша алтернатива за страната от участта на държави като Гърция или Румъния.

По въпроса за харченето на пари също няма единно мнение като контрапункт на бойковите действия. Първанов казва едно, Каролев друго, Прокопиев – трето, икономически анализатори – четвърто. Кой би могъл да е категоричен къде е верният път?

Толкова по въпроса за критиките. Позитивните неща, случили се през последната година, са значително повече.
Преди всичко, държавата влезе в директен сблъсък с престъпността – и то по начин, който не оставя колебания у никого кой ще е крайният победител. Независимо от продължаващата криза в съдебната система един факт е очевиден – арестите и затворите се напълниха с реални престъпници, а не само с роми и кокошкари. Това ще го потвърди всеки човек във всеки български град, където бандитите са известни на населението. В момента повечето от тях са зад решетките или са в миша дупка.

Да, вярно е, че войната с престъпността бе поведена прекалено показно и това в един момент започна да дразни. Да, също така вярно е, че може би има субективна преценка във взимането на мушка на точно определени фигури. Приоритетите са селективни. Но дори и да е така, пак е по-добре от нищо. Предишните управления не смееха да поискат сметка, камо ли да затворят даже враговете си сред престъпния контингент, а какво остава за свои бивши или сегашни приятели.

Ако борбата с криминалния сектор трябва все някога да стартира, какво странно има в това първи на прицел да са най-активните неприятели на държавното управление? От кои трябваше да започнат, ако не от тях? По-добре беше нищо да не им правеха ли?

Колкото до прекалената публичност и демонстративност на тези действия – те също са по-скоро положителни, отколкото негативни явления. Освен че имат назидателен ефект, те служат и като гаранция, че управлението действа без угризения и открито, а не на сянка. Когато човек толкова спокойно застава под светлината на прожекторите и аргументира действията си, вероятността да върши нещо нередно е много по-малка. Видимостта е гаранция за почтеност.

Да, тази показност печели все повече врагове на това управление в редиците на потърпевшите, а те се множат. Но кой може да изчисли колко привърженици има същото нещо, срещу всеки новоспечелен неприятел? Ако се съди по социологическите проучвания, доволните са повече от недоволните, въпреки че гласовете на последните гърмят с по-голяма сила.

Вторият сериозен плюс на сегашното управление е изтъкван от някои като минус, а именно – съобразяването с общественото мнение. Толкова ли е лошо, че кабинетът се отказва от предварително анонсирани неща след като установи, че не срещат одобрение у електората? Може би това е зле само за онези, които нетърпеливо чакат сегашната власт да се сгромоляса, за да дойдат някакви “техни хора”. Така както върви, ще се наложи да почакат.

Трети, и то основен позитив на правителството на ГЕРБ е комуникацията – не само в лицето на премиера и силовия вицепремиер Цветанов. Министри като Плевнелиев, Мирослав Найденов, Николай Младенов и дори нарочения за черна овца Симеон Дянков не просто говорят на достъпен език, но и не бягат от нито един въпрос, водят диалог на всички нива.

Такъв тип комуникация с обществото досега не е имало и хората оценяват това. Да, вярно е, че българинът е свикнал все друг да му върши работата, друг да го “оправя” и когато това не става, е склонен бързо да обръща симпатиите си. Но българинът, преди всичко останало, иска да чува обяснения. И в случая, от тази власт, ги получава – по начин, немислим досега. Даже само това да беше плюсът на сегашния кабинет – нещо, което някои неправилно окачествяват като популизъм или демагогия – пак е несравнимо повече от онова, което бихме могли да очакваме от управлението на други партии.

В крайна сметка – можеше ли да сме по-добре, година след като дадохме вота си за тази власт? Със сигурност да. Но още по-сигурно е, че можеше и да сме много по-зле.