Станишев например казва, че не бива да се надприказват с Бойко. Понеже най-сетне схванал, и той дори, че това не им носи никакъв успех. Браво за досетливостта му, макар че дори бездомните софийски кучета са го проумели поне от две години.
И какво като са разбрали най-сетне тази доскоро непосилна за тях тайна? Ето какво. Бойко не ги удостоява с вниманието си по време на парламентарния контрол понеже не бил безделник като тях. А те, хората на Станишев, решават да го иронизират, използвах неуместна дума, решават да го фрапират, като се изпъчват със снимките му в ръце – ехей, колко сме остроумни, нали. А Бойко, сякаш това е и чакал, цъфва веднага и започва да им раздава автографи.
Ако по-рано Станишев и компания бяха консултирани от някакви митологични еврейски опълченци, сега изглежда ги съветват от някакъв провинциален кръжок по художествена самодейност.
При подобни инфантилни акции думите пък съвсем губят значението си, те дори нямат място в тази кръжочна дейност.Глухонеми чакат за автографи, така излиза.
Ако продължават по този начин, утре ще попаднат в още по-унизителна ситуация, макар че аз трудно мога да си представя нещо по-нелепо от тази история. Какво още би могло да се случи?

Кеворк Кеворкян в коментарната си рубрика във в. „Труд“