След големия срив през 2009-а и стагнацията през 2010-а,  тази година брутният вътрешен продукт отново тръгва нагоре.

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 14 май

Излиза ли българската икономика от рецесията? Ако се вярва на прогнозите на анализатори, публикувани миналата седмица – да. Очаква се 3-процентен ръст на брутния вътрешен продукт за 2011 година. През второто тримесечие всички стопански сектори вече ще са на плюс, макар и все още под нивата на предкризисните години, обяви Центърът за икономическо развитие. Постепенно започват да намаляват и колосалните 26 милиарда лева, натрупани като лични спестявания в банките. Според много анализатори това също е предвестник на излизане от кризата. Българинът спира да се страхува за бъдещето и постепенно започва отново да харчи и да мечтае.

Да преведем икономическия жаргон на нормален език. Ще заживеем ли по-добре в близките месеци? Моят отговор може да прозвучи стряскащо: за радост, но и за съжаление – да. И ще обоснова защо съм едновременно оптимист и песимист.

Първо няколко аргумента защо и най-вече как кризата си отива от страната ни. Причините са обективни и се боя, че заслугите на нас, българите, за това са минимални.
Преди всичко 2011-а ще върне голяма част от чуждестранните инвестиции. Това е неизбежно след стабилизирането на западните държави и все по-плътното ни приобщаване към европейската икономика. Чужди фирми от различен калибър ще увеличат присъствието си в неразораната нива България. На всичкото отгоре инфраструктурата видимо се подобрява – нови магистрални отсечки, ново околовръстно шосе и линии на метрото в София, нови бизнес-центрове.
Това лято в столицата отваря и хипермаркетът “Икеа”. Освен че представлява 300 милиона еврова инвестиция, той ще поеме и 800 нови работни места. Оттук ще си купуват покъщина не само българи, но и много чужденци.
Към събитията, които ще вкарат допълнителни пари у нас, да прибавим и откриването на голямата зала в София. Ако заради спортни мероприятия и концерти всеки месец пристигат хиляди чужденци, техните харчове отново ще потънат в български джобове.
Предстои отварянето и на други големи обекти. На пръв поглед подобни фактори изглеждат дребни, но натрупването им в кратък период от време ще окаже неминуемо влияние върху икономиката.

Но не е само това. Гастарбайтерите отново започнаха да пращат солидни количества евро на роднините си тук. Селското стопанство и някои промишлени сектори всеки месец подобряват рекордите си по износ за Европа и останалия свят, където все повече се търси екологично чиста продукция и стоки, произведени с евтината ни работна ръка.

Но най-вече ще ни спаси туризмът. Отсега се вижда, че това лято ще бъдат достигнати нива, надвишаващи дори най-силните предкризисни години. Заявките за организиран туризъм надхвърлят с 10-20% тези от миналото лято, което също беше много силно.
По традиция голяма част от приходите остават в сферата на сивата икономика – независимо от небивалата активност на данъчната администрация, чиито проверки през 2010-а осигуриха допълнителни постъпления за милиони. Проблемите в традиционни туристически дестинации като Египет, Тунис и Гърция, плюс скъпотията в румънските курорти, карат много европейци да обръщат поглед към нашите хотели, независимо от все още лошото ниво на обслужване.
Така че каквото и да отчитат браншовите организации, каквато и официална статистика да излезе наесен, каквито и заклинания да правят някои черногледи душици, бъдете сигурни в едно – това лято в българския туризъм ще влязат много повече пари от когато и да било.

Бумът ще реши поне за няколко месеца и проблемите с безработицата. Още от юни ще започнем да виждаме навсякъде залепени бележки “търсим работници, сервитьорки, камериерки” т.н. Половин България ще се изнесе по курортите, а в останалите градове ще се почувства недостиг на работна ръка. Така че за доста хора ще се появят шансове да получават не социални помощи, а заплата.

Друг е въпросът доколко на българина му се работи и доколко той осъзнава собствената си роля в оправянето на държавата ни.
Тук стигаме до втория аспект на излизането от кризата. Колкото и бавно да е то, току-виж се оказало по-бързо от еволюцията в самосъзнанието ни. Проумял ли е напълно нашенецът, че само с бачкане – така, както бачкат германци, холандци, японци, американци, китайци, бразилци – може да заслужи по-добър живот? Според мен – все още не, или поне не напълно.
Благоденствието до 2008-а се дължеше на много фактори, но нито един от тях не бе “пословичното българско трудолюбие”, за което царят си спомняше с умиление, преди да дойде на власт преди 10 години. Една от полезните последици от сегашната криза може да бъде именно възраждането на някогашната ни работливост.
Не е толкова лошо и че доста пишман-бизнесмени, търсещи бърза и лесна печалба, фалираха. Предприемачи, които трупаха милиони още преди да са построили сградите си, продавайки ги на зелено и на баснословни цени. Хотелиери, нацвъкали стотици обекти, без да притежават уменията адекватно да ги менажират. Търговци на коли, които си накупиха бентлита само след няколко тегела до Германия. Работодатели-тарикати, експлоатиращи служителите си за жълти стотинки и спестяващи от осигуровки, данъци и какво ли още не. И прочие и прочие.

Отрезвяването накара доста хора да проумеят, че няма безплатен обяд и че ако не произвеждаме нещо реално и търсено, не можем да се надяваме на печалби.
Европа обаче се окопитва по-бързо от нас. Докато се усетим, наоколо отново ще се напълни с хора, стискащи пачки пари и готови да ги харчат. Имаме ли какво да им предложим срещу тях обаче?
Дано оживлението, което се очаква това лято, да не върне и сладките ни заблуди, че не е нужно да се преработваме особено. Събуждането на илюзията, че животът може да бъде песен и без да се напрягаш, може да се окаже първият предвестник на следващата криза. Дано тя не ни връхлети по-скоро, отколкото си представяме.

Крайно време е да проумеем, че никой друг не може да ни “оправи” по-добре от нас самите. Ако тежките 2009-а и 2010-а са ни научили да не си пилеем времето и да отстояваме по-добре правата и интересите си (пред работодатели, институции и пред самата държава), значи все пак от тази криза е имало полза.
Ако обаче не сме си извлекли поуки от нея, а възнамеряваме да я караме по старому, тогава по-добре да не си отива толкова бързо.