Поп-фолк истерията си отива. Ще я замени ли нещо друго или ще дойде ренесанс на кючеците?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 10 юни

Допреди година-две изглеждаше невероятно, но днес е факт. Поп-фолк музиката е в тежък нокдаун, от който трудно ще се съвземе. Чалгатеките вече не се пукат по шевовете, хонорарите на изпълнителите се сринаха, снимат се много по-малко клипове. Все по-рядко се чува истерични фенки да крещят до припадък имената на Преслава, Гергана, Десислава и сие. След 17-годишна вярна служба на хард-чалгата си отиде и емблематичното радио “Сигнал плюс”. Дори пищните Балкански награди миналия уикенд отличиха повече поп и рок, отколкото поп-фолк изпълнители.

Изглежда, че един от малкото печеливши сектори на българския шоубизнес е пред залеза си. Противниците на чалгата обаче не се радват особено, защото все още не се задава по-стойностна нейна алтернатива.
Как се стигна дотук? Само заради финансовата криза ли? Тя засегна всички жанрове. Най-напред пострадаха поп-музиката и рокът. Ударът по чалгата дойде последен, но пораженията там са най-трайни.
Изпразването на нощните клубове премина в няколко стадия. Най-напред го закъсаха баровете, в които се слуша рок и електронна музика. Инвеститорите потърсиха спасение в добрата стара чалга. Стигна се до истински бум на поп-фолк клубове. Само в столичния Студентски град вече има над дузина такива, кой от кой по-големи и пищни. Инвестирани са милиони, в повечето случаи – безразсъдно. Даже емблематична дискотека като “Ескейп” в сърцето на София се префасонира в чалгатека.

Бясната конкуренция между клубовете доведе до все по-налудничави опити за привличане на клиентела – идиотски тематични партита, гротескни конкурси за мис и мистър, както и промоции, в които бутилка водка върви на цената на кварталния супермаркет.

В отчаян опит да привличат клиенти, чалгатеките организират все по-идиотски мероприятия и конкурси.

Изтънелият джоб на българина разреди нощните кръчмарски обиколки. В чалгатеките останаха най-вече престъпният контингент, разглезени футболисти и деградирали новобогаташи, плюс вечно гравитиращите около тях златотърсачки. “Нормалните хора” представляват все по-оредяващо малцинство. Всичко това лепна възможно най-лоша репутация на чалгата. Днес повече отвсякога е “непрестижно” да ходиш по такива места – това означава, че си някакъв съмнителен човек с неясен източник на доходи, който или е излязъл от затвора, или скоро ще се запъти натам.

Но чалгата го закъса и в музикално-естетическо отношение. Нивото на песните рязко спадна. Заради кризата, свръхпредлагането в тв и радио-ефира и интернет-пиратството, продажбите на албуми са стигнали до дъно, което почти обезсмисля производството на компакт-дискове. Певиците изкарват пари най-вече от участия, и то не в малки ресторанти (които вече не могат да си позволят да им плащат), а в чалгатеки. А там се търсят предимно по-елементарни парчета, кючеци. Певци като Илиян Тупалката станаха “изпълнители на годината”, което е наистина комично.
Балади със смислени текстове, които превърнаха певици като Глория, Ивана, Десислава и Преслава в суперзвезди, вече почти няма. Допреди 2-3 години можеше смело да се твърди, че в поп-фолка се продуцира стойностна музика и еволюцията е в посока към все по-изискан стил. Днес, уви, е точно обратното.
Така самоубийственият кръг се затвори. Чалгата се херметизира главно в тъмните големи дискотеки, пълни с дрогирани мутри и компаньонките им. Даже и най-запалените фенове на тази музика започват да се срамуват, че я харесват.

Стойностните балади като тези на Глория изчезнаха от поп-фолк репертоара.

Всичко това звучи като чудесна новина за българския поп и рок, но не е. Засега няма и помен от възраждане на тези жанрове. Скорошният голям концерт на “БГ Радио” показа нагледно в какво окаяно положение са повечето ни “звезди”. Те не могат да поддържат даже фигурата си в прилични килограми, а какво остава за някакъв стойностен нов репертоар.

Поп-музиката днес има идеалната възможност да заеме опразващата се ниша в развлекателната индустрия, но като нищо ще я пропусне – заради пословичното нашенско интригантство и мързел. Продуцентите извън фолк-жанровете така и не са достигнали до ниво на професионализъм, което да превърне тяхната музика от самодейност в печеливша индустрия.
Продължава лансирането на поп-изпълнители със съмнителни качества вследствие на шуробаджанащина или Бог знае какво. Работи се на принципа “да изхарчим тук парите на един спонсор-балама, пък каквото стане”.

Въпреки кризата в поп-фолка, скорошният голям концерт на “БГ Радио”  не окуражи особено феновете на другите жанрове.

Ако крахът на чалгата продължи, много вероятно е самите й създатели да се насочат към друг тип музика. В “Пайнер” и “Ара мюзик” не страдат от липса на бизнес-нюх и усещат накъде духа вятърът. Префасонирането на фолк-дивите в поп-изпълнителки ще се посреща с недоверие, но ще се появят и нови имена, необременени от славата на кючеците. Така тези фирми ще се превърнат от създатели в неизбежни убийци на собственото си създание – поради липса на други, по-достойни кандидати за същото.

Клубовете ще бъдат принудени все повече да отварят сцената си към поп, рок и рап-изпълнители. Ефирът също все по-отчаяно ще търси стойностната песен, която да не съдържа любовните терзания на Преслава или Андреа. Появата на нови музикални канали като “Бокс тв” и “Т-Рок” е първата плаха стъпка в тази посока.

В България има достатъчно талантливи музиканти, които могат да уловят този момент и да не изпускат шанса. Проспят ли го, след още някой-друг сезон кризата ще си отиде и нашенецът отново ще хукне масово да се забавлява. Ако спешно не му предложат по-добра алтернатива, догодина отново ще започне да щрака с пръсти в ритъма на шакадъм. И тогава пак ще слушаме мърморенето на естрадната гилдия как лошата чалга била виновна за всичко.