Рециклирането на стара продукция беше основният трик и за трите национални телевизии в празничната нощ

И тази година националните канали странно неглижираха и подцениха Бъдни вечер – времето, когато семействата са си вкъщи и пред включен телевизор, и се напрегнаха повече в Новогодишната нощ, която българинът все повече предпочита да посреща извън дома си. В това отношение времето сякаш е спряло – в епохата на соца отбелязването на Бъдни вечер и Коледа не се толерираше много-много и цялата енергия на държавно-медийната пропаганда се фокусираше в часовете срещу 1 януари. През последните години пък сме свидетели на истинска Коледна истерия – несъмнено подклаждана и от желанието ни да се кооптираме към Западната цивилизация, където това е най-таченият празник през годината. Най-светлият християнски такъв – Великден, някак си е избутан на заден план, защото очевидно не се вписва в политкоректните представи за евроинтеграция и про-американска ценностна система.

Но интересно как инерцията продължава да владее телевизионното пространство. Въпреки че стереотипът на хората спрямо Новогодишната нощ коренно се е променил, усилията на националните канали продължават да са съсредоточени основно там – макар и с далеч по-скромни бюджети в сравнение с тези отпреди десетина години. На Бъдни вечер bTV невъзмутимо завъртя филм. Нова телевизия поне излъчи празничен концерт на звездите от своето музикално риалити „Х Фактор“. За тях щеше да се сети и в новогодишната вечер, пускайки друг подобен рецитал след полунощ. БНТ пък направи реверанс към половинвековния юбилей на „Шурците“ с концерта им от „Арена Армеец“. И толкоз. На следващия ден атмосферата беше една идея по-възвишена, благодарение на благотворителното шоу „Българската Коледа“ по БНТ и Нова. bTV пък отново завъртя филм – фактът, че тази година това бе шедьовърът „Наистина любов“, по никакъв начин не направи атмосферата по-празнична и специална.

Посланието с две думи беше ясно – драги зрители, ударили сме го на уволнение, не очаквайте кой знае какво от нас тия дни.

На 31 декември все пак се усети малко повече приповдигнатост. bTV направи хубав акцент в новинарската си програма, посвещавайки репортаж от Оряхово на „Дунавското хоро“ и Дико Илиев, който го композира преди 80 години. Дори симпатягите от нишовия канал „Диема Спорт“ решиха да припомнят, че все пак е свят ден, и извадиха истинска баница с късмети в студиото си преди мача на „Арсенал“ и „Уест Бромич“.

И така, дойде 20 часа – моментът, в който малцината българи, останали пред телевизорите си, щяха да видят с какво са решили да ги изненадат телевизиите. Веднага стана ясно – с нищо особено. Не че не беше забавно и интересно, но отново не видяхме старание да се покаже креативност и уважение към публиката и празника. И трите телевизии находчиво рециклираха елементи от програмата си през годината и годините, спестявайки куп пари. Това, разбира се, не им попречи дни наред преди това да рекламират предаванията си с апломб, сякаш сервират някакъв невероятен телевизионен деликатес.

bTV предложи „Битката на годината“ – състезание на арената и по правилата на хитовото риалити „Фермата“ между най-популярните лица на телевизията, разделени в два отбора. Да не си кривим душата – беше смешно и атрактивно, имаше напрежение, обрати, спортна злоба. Но някак си не беше нещо, което хората очакват да гледат именно навръх Нова година. Във всяка една от другите вечери по празниците – да, но не и точно в този момент. Последва празнично издание на „Шоуто на Слави“, в което изтъркани смешки и скечове се редуваха с унили музикални изпълнения. Сякаш екипът на това иначе легендарно предаване искаше да ни каже – драги зрителю, това може и да ни е последното новогодишно издание. Ами ако така ще я карате – окей, така да бъде…

На „Битката“ по bTV от Нова в 20 часа противопоставиха двучасовия обзор на „Господари на ефира“. И добре че разполагаха с такъв коз в ръката си. Макар и да претопли някои до болка втръснали сюжети от годината, празничното шоу съдържаше и достатъчно оригинална и забавна продукция, която приковаваше вниманието и разсмиваше възможно най-широка публика. Особено се открои скечът с „тримата патриоти“ – пародийните образи на Валери Симеонов, Каракачанов и Волен Сидеров и песента, която изпяха накрая – „Туй се казва живот да си патриот“. Не се мина и без дежурната имитация на Бойко Борисов от Ненчо Балабанов, а накрая дори гледахме пародийно новогодишно обръщение от президента, към който се присламчи и предшественикът му. Беше наистина смешно, новогодишно и с усещане за нещо специално, макар и в познатите рамки и студио на едно традиционно и добре известно предаване.

По същото време БНТ завъртя „Лаборатория Нова година“ – блок, в който находчиво бяха експлоатирани неща от архива на националната телевизия – и то не непременно от новогодишни програми, а въобще. Това шоу беше пропито с носталгия по доброто старо време, когато забавленията сякаш имаха повече смисъл. През по-голямата си част успяваше да разсмива публиката, без обаче да подценява интелекта на „онези 20 процента“ – сещате се за кои говоря.

Веднага след това, от 22 часа, когато по bTV тръгнаха смешките с Краси Радков, а Нова безцеремонно завъртя холивудска анимация, по БНТ започна традиционният концерт от площад „Батенберг“. Там поне нямаше неприятни изненади, въпреки че други години е имало и по-атрактивни изпълнители. Водещите Владо Пенев и Ана Ангелова можеше поне да не четат от картончета в ръцете си сценария, написан естествено така, все едно казват нещо импровизирано и спонтанно. Ако толкова е нямало как да им инсталират по едно аутокю на най-близките камери, тогава да ги бяха заставили да наизустят нещо по-кратко или просто да ги бяха оставили да импровизират. А така се получи малко като в зората на телевизията – със сричане на елементарни сценки, чийто край никой няма търпение да дочака.

Ето как, почти мъчително, покрай песните на Гъмзата и скечовете на Сиромахов по bTV, приключенията на мечето Падингтън по Нова и поизтърканите шлагери на „Сигнал“ на живо от площада по БНТ, дочакахме президентското обръщение – този път истинското – на Румен Радев: по-мрачно, сиромахомилско и непразнично отвсякога.

След полунощ атмосферата стана доста по-ведра. 80 на сто от аудиторията (да се върнем отново към този любим процент) вероятно е гледала концерта на „Планета тв“ по bTV. По същото време БНТ въртеше Британските музикални награди, а Нова – Американските. Така се получи чудесна възможност за сравнение – не само на онова, което хората обичат да слушат в трите държави, но и как се заснема и презентира един концерт, как се обличат изпълнителите, как се веселят хората в залата… Да се чудиш да се веселиш ли или да размишляваш като един истински Алеко.