Продължението на „Крийд“ – филмът, с който митологията за боксьора Роки Балбоа (вече като наставник на сина на легендарния си съперник от едно време) беше рестартирана преди 3 години – върви по кината. Преобладаващите отзиви и на критици, и на зрители, са положителни, въпреки че почти всеки употребява епитета „предвидим“. ОК, „Крийд 2“ не ни изненадва с нищо, но кой е очаквал нещо друго?
Нима цялата поредица „Роки“ не беше предвидима и също толкова успешна? Какъв е този феномен вече десетилетия наред един така схематично замислен и заснет боксов филм да се самовъзпроизвежда отново и отново и да продължава да вълнува? Отговорът се крие в личността и харизмата на Силвестър Сталоун, който още през 70-те години напипа вярната формула в жанра и най-важното – реализира я сърцато, патетично и не без самоирония. Във филмите за Роки (а вече и за Адонис Крийд) лошите никога не са изцяло и напълно лоши, добрите винаги намират за какво да се тормозят и да имат угризения и никога не побеждават безапелационно и от раз (както например в екшъните на Стивън Сегал, ако ги помните). Музиката е величествена и вълнуваща, тренировките се показват напоително и в детайли, а по време на боксовите двубои (за разлика от реалния спорт) съперниците си нанасят безброй удари в главата и въпреки това успяват да се задържат на крака. Изглежда простичко и е използвано и от много други режисьори в не по-малко успешни боксови филми. Но при тези със Слай Сталоун има едно допълнително намигване и чар – бавното фъфлене на дълбокия му бас, почти карикатурния му силует с шапката, репликите и лафовете, достойни за цитиране на всяка фейсбук-стена…
Да, „Крийд 2“ е клише, но от онези клишета, които никой няма нищо против да ни се сервират периодически. Едно от малкото нови неща е завръщането на Долф Лундгрен (като Иван Драго – бащата и треньорът на страховития нов съперник на Адонис Крийд Виктор Драго) и на бившата съпруга на Сталоун Бриджит Нилсен. И двамата правят изненадващо нюансирани поддържащи роли.
Оценката ми за филма? Твърда 7-ица по 10-обалната система.
Георги Неделчев - коментари и други неща 