Да, отново става въпрос за „Жокера“ – това е една от песните, които героят на Хоакин Финикс си тананика някъде към края. Звучи в доста зловещ симфоничен вариант. Любимата ми версия е в изпълнение на Брайън Фери от албума му Avonmore (2014) и можете да я чуете по-надолу.

Всъщност в нея изобщо не става дума за циркови клоуни, какъвто е и героят в невероятния филм на Тод Филипс. Песента на Стивън Зондхайм е част от неговия мюзикъл „Малка нощна музика“ (1973), вдъхновен от комедията на Ингмар Бергман „Усмивки от една лятна нощ“ (1955). Написана е за бродуейската легенда Глайнис Джонс (днес вече на 96, да е жива и здрава). Нейната героиня Дезире я пее в момент на разочарование и дори отчаяние – след като разбира, че мъжът, чиято любов многократно е отхвърляла навремето, сега вече не я желае и не е готов да се ожени за нея. Репликата Send in the clowns! е типично театрална фраза, която се е използвала за конфузни моменти, когато публиката не се забавлява достатъчно – тогава на помощ влизат шутовете, за да я разсмеят…

По-късно песента е записана и от Франк Синатра (1973), Джуди Колинс (1975), Барбра Стрейзънд и Сюзан Бойл и се превръща в един от най-популярните джаз-стандарти. А Фреди Меркюри е записал инструментална нейна версия, свирейки сам на пианото си (1985-1986).

Интерпретацията на Брайън Фери е по-хладна и изискана, с лека промяна на мелодията и структурата – точно колкото да му отива на него. Чуйте я в две версии тук, а по-надолу можете да намерите и текста: