Send In The Clowns

на

Clowns

Да, отново става въпрос за „Жокера“ – това е една от песните, които героят на Хоакин Финикс си тананика някъде към края. Звучи в доста зловещ симфоничен вариант. Любимата ми версия е в изпълнение на Брайън Фери от албума му Avonmore (2014) и можете да я чуете по-надолу.

Всъщност в нея изобщо не става дума за циркови клоуни, какъвто е и героят в невероятния филм на Тод Филипс. Песента на Стивън Сондхайм е част от неговия мюзикъл „Малка нощна музика“ (1973), вдъхновен от комедията на Ингмар Бергман „Усмивки от една лятна нощ“ (1955). Написана е за бродуейската легенда Глайнис Джонс (днес вече на 96, да е жива и здрава). Нейната героиня Дезире я пее в момент на разочарование и дори отчаяние – след като разбира, че мъжът, чиято любов многократно е отхвърляла навремето, сега вече не я желае и не е готов да се ожени за нея. Репликата Send in the clowns! е типично театрална фраза, която се е използвала за конфузни моменти, когато публиката не се забавлява достатъчно – тогава на помощ влизат шутовете, за да я разсмеят…

По-късно песента е записана и от Франк Синатра (1973), Джуди Колинс (1975), Барбра Стрейзънд и Сюзан Бойл и се превръща в един от най-популярните джаз-стандарти. А Фреди Меркюри е записал инструментална нейна версия, свирейки сам на пианото си (1985-1986).

Интерпретацията на Брайън Фери е по-хладна и изискана, с лека промяна на мелодията и структурата – точно колкото да му отива на него. Чуйте я в две версии тук, а по-надолу можете да намерите и текста:

Isn’t it rich?
Are we a pair?
Me here at last on the ground,
You in mid-air.
Send in the clowns.
Isn’t it bliss?
Don’t you approve?
One who keeps tearing around,
One who can’t move.
Where are the clowns?
Send in the clowns.
Just when I’d stopped opening doors,
Finally knowing the one that I wanted was yours,
Making my entrance again with my usual flair,
Sure of my lines,
No one is there.
Don’t you love farce?
My fault I fear.
I thought that you’d want what I want.
Sorry, my dear.
But where are the clowns?
Quick, send in the clowns.
Don’t bother, they’re here.
Isn’t it rich?
Isn’t it queer,
Losing my timing this late
In my career?
And where are the clowns?
There ought to be clowns.
Well, maybe next year.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s