Първо да отбележим триумфа на “Под прикритие”. Това засега е единственият български сериал, чийто всеки нов епизод е бил по-добър от предишния. Рядко се случва и такова зрителско единодушие след финал на един сезон – че всичко в сюжета е дошло на мястото си, пъзелът е сглобен правдоподобно, а визуалното изпълнение е било на ниво. 

Да, главният герой Мартин (Ивайло Захариев) е дупката на филма – актьор с добра визия, но със слаб глас, недодялана интонация и неубедително присъствие, който така и не влезе в роля цели 24 епизода. Но и друг път сме писали – представяте ли си, ако вместо него бяха предпочели Асен Блатечки, Христо Шопов или друго доказано име? Тогава буквално нямаше да има въздух за останалите. А така поне могат да изпъкнат и блеснат Захари Бахаров, Владимир Пенев, Михаил Билалов, Чочо Попйорданов, Георги Стайков. За “Под прикритие” Мартин е онова, което е Боряна за “Стъклен дом” – герой, комуто всички уж симпатизират, но не биха имали нищо против да падне жертва на сюжетната линия, за да освободи екрана от присъствието си. 

Операторска работа, музикално оформление, екшън-сцени (в последната серия видяхме дори престрелка като от филм на Майкъл Ман), сравнително автентичен диалог – в това криминале има всичко, което сме свикнали да гледаме в добрите чужди филми. Някои от актьорите постигнаха пълно сливане с ролите си – най-вече Мариан Вълев като Росен Куката, за когото публиката отказва да повярва, че е умрял в преобърналото се на снежния път беемве. Имаше и къде дискретни, къде директни намигвания към институции от реалния живот – МВР, прокуратура, съд, медии… И то без никой да може да се заяде, че на екрана се показват небивалици и фантасмагории. 

“Под прикритие” не просто е най-силният ни сериал днес. Това е и сред малкото български продукти в която и да било област, радващи се почти пълно одобрение и от критиката, и от широката аудитория. 

Няма нужда от трети сезон, сериалът стигна логичната си развръзка, коментират някои зрители. Сценаристите обаче ловко отвориха вратички за нови сюжетни линии, в които, за съжаление, едва ли ще се мине без Мартин. 

Трети сезон ще има и най-малкото за да бъде оправдано недоносчето, наречено “Кастинг”, чиято голяма награда е участие именно в “Под прикритие”. Стартът на шумно рекламираното риалити в понеделник вечерта беше толкова трагичен, че основателно повдигна въпроса – нима това е същата телевизия, нима това са същите продуценти? Да, отчасти са същите – кадрите от “Сан Стефано” са си кадри от “Сан Стефано”. С колкото мултимедийни стени, камери и прожектори да разполагат (в случая – съответно 3, 7 и 100, за тяхна специално подчертана гордост), тези хора посмъртно не можеш да ги научиш на неща като динамика, ритъм, добър сценарий, адекватно осветление, стегната режисура. 

“Кастинг” започна с протяжно и неособено мотивирано интервю със Стефан Данаилов, който накрая изтърси, че се радва, задето не бил в журито. После набързо представиха някаква комисия, която се занимавала с 5-те хиляди кандидата от прослушванията из страната. Видяхме и зле монтирана подборка от фрийкове-мераклии. Накрая, когато почти бяха останали без тв аудитория, сервираха и истинското клето жури. 

Водещите Ива Гочева и Деян Донков са уж известни актьори, но се държаха аматьорски. Специално тя беше безпомощна, пелтечеше от аутокюто, а провикванията от типа “А сега кино и музика с нашия бенд!” звучаха като на осмомартенско тържество в квартална детска градина. До нея Донков се чудеше какво да прави – прегръщаше я и я целуваше недодялано или се опитваше да вкарва семпъл витизчийски хумор. А човекът, който им беше написал думичките за изговаряне, по-добре да си потърси някаква друга работа. 

В огромното студио на БНТ зееха празни десетки столове. Камерите се чудеха какво и как да показват. Това предаване изобщо имаше ли режисьор? Още по-голямата беда бе липсата на баланс и усет кой сегмент колко да продължи. Интервютата – дълги и скучни, репортажите от страната – претупани, музикалните паузи – излишно протяжни, а откъсите от легендарни български филми – твърде кратки. Въобще – един час скъпоструващ хаос от националния праймтайм, който предната вечер бе запълнен с толкова напрежение, талант и професионализъм. 

И това нещо се кани да има цели 17 издания. Да си представим колко много епизоди от качествен сериал биха могли да се заснемат с тези пари… Но така е в БНТ – докато едни се опитват да налагат нови стандарти и се скъсват от работа, други – а те са много повече – дърпат каруцата обратно в тинята. 

Ако “Под прикритие” е пример за добър програмен и продуцентски нюх и заслужава щедри похвали, то “Кастинг” е образец за санстефанско бездарие, опаковано в памперсите на държавната субсидия. В една частна телевизия подобно шоу не би просъществувало повече от няколко издания. В БНТ обаче то ще ни се натрапва самодоволно седмица след седмица и ще ни кара да се питаме онова “Под прикритие” не сме ли го сънували всъщност.

–-
Още едно мнение за старта на „Кастинг“ – от блога за тв критика TV Bulgaria