Ще бъде ли “Отплата” хитът на 2012?

Сериалът на Нова е в жанра вендета, но започна като кабинетна драма

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 23 март

Мариус Донкин като коварния адвокат Стаменов – злодейска роля, каквато не бяхме гледали отдавна.

Крайно време беше Нова телевизия да отвърне на удара. Срещу “Триумфа на сериалите” по Би Ти Ви вече имаме “Отплата”. Генерално погледнато, филмът, продуциран от компанията на Нико Тупарев, закъсня поне с една година, а конкретно в сегашния сезон – с 2-3 седмици. С оглед на колебливия старт на “Седем часа разлика” и липсата на “Стъклен дом” обаче, забавянето може и да не се окаже толкова решаващо.

“Отплата” е типичен вендета-сериал, който би се харесал на аудиторията на “Под прикритие”. Тези неколкостотин хиляди души обаче са ниска летва за амбициите и инвестицията на Нова телевизия. За да бъде истински успешна, поредицата трябва да събере пред екраните двойно по-голяма аудитория. Дали ще успее?

Ако жанрът и сюжетът останат профилирани в рамката на отмъщението – едва ли. Филмът ще се хареса на по-младия зрител и на интернет-поколението, но като цяло семейната публика ще го игнорира, така както игнорира иначе почти перфектния “Под прикритие”.

Първият епизод на “Отплата” обаче започна не точно като екшън-вендета, а като психологическа и кабинетна драма. Това приятно изненада по-улегналите зрители, които имаха други очаквания заради рекламните трейлъри. Същевременно, настроената за повече екшън публика бе леко отегчена от наситените с диалог 80 минути.

Парадоксът може да се окаже както печеливш, така и пагубен за съдбата на сериала. Дали по-сериозните зрители ще останат пред екрана и по-нататък, когато психологическата дълбочина отстъпи място на действието? Дали по-нервната публика не е отписала прибързано сериала, след като вместо убийства, преследвания и конфликти видя само една добре заснета катастрофа и нищо друго “по-така”?

Независимо в каква посока ще се развие “Отплата”, стартът му беше силен и въздействащ. Тук усещането за качествено българско кино от 70-те и 80-те присъства повече от всеки друг актуален сериал.

Диалогът е автентичен, без излишни обяснения, но и без недомлъвки. Актьорският състав е от класа, но не бива да забравяме, че пилотната серия акцентираше не върху основните герои от сюжета, а върху онези, които формират завръзката.

Над всички се откроява Мариус Донкин като коварния адвокат Иван Стаменов. Това е злодей от онзи тип, какъвто отдавна не бяхме гледали на екран. Не е като Джаро от “Под прикритие”, нито като Милото и Распутин от “Седем часа разлика”, нито като Николай Жеков от “Стъклен дом”. Стаменов е смразяващо зловещ и същевременно реалистичен образ, в който 62-годишният актьор (помните ли го като цар Симеон от “Златния век”, 1984-а) се трансформира удивително органично. На моменти интонацията и дикцията му напомнят за най-добрите драматични роли на Тодор Колев.

“Предимството на моята професия е, че мога да бъркам в лайната, без да се изцапам”, казва Стаменов на фармацевта-милионер Димитров, въвличайки го в престъпната си схема. “Фантазирай, по-смело фантазирай, Боянов”, обръща се той и към доктора от “Пирогов”, който трябваше да подмени кръвните проби след катастрофата. “Не искам от теб нищо друго, освен това, което се изисква от професията ти – да си обективен…”, подсказва адвокатът на съдията (Стоян Алексиев, когото отдавна очаквахме на малкия екран), след като току-що му е платил скъп обяд в петзвезден хотел… Ключови моменти, от които хем те побиват тръпки, хем изпитваш гузно възхищение към това виртуозно коварство.

Ще бъде наистина жалко, ако в следващите епизоди този герой няма достатъчно екранно присъствие – а акцентите в официалния сайт на филма подсказват именно за такъв развой…

Дали по-младите актьори ще поемат успешно подадената от първите серии щафета? Велислав Павлов в ролята на отмъстителя Александър (Ангел) има харизматично присъствие и всички предпоставки да стане звезда. Пилотният епизод обаче не акцентира достатъчно върху драмата на героя му. Повече внимание бе отделено на антагонистите. Съдебният процес мина някак си набързо, а от седемте години в затвора не видяхме нищо. Не е сигурно,че публиката е акумулирала достатъчно симпатия към набедения вдовец със съсипан живот, за да стиска палци във вендетата.

“Отплата” е заснет майсторски, режисурата е ненатрапчива, музикалното оформление (както винаги в продукциите от школата на Тупарев) – перфектно – начело със сарабандата в ре минор от Хендел. Лутането между жанрове, механичното миксиране и противопоставяне на различни поколения актьори, както и сравнително предвидимият сюжет обаче могат да осуетят заявената амбиция на сериала да бъде хитът на 2012 година.