Провал в Лондон, всички са виновни, но най-вече държавата, ревнаха отново дежурните оплаквачи. Точно тази комплексарщина най-много пречи на масовия спорт
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 17 август
 |
|
Ивет Лалова не се изложи и защити репутацията си на най-бързата бяла жена и европейка. Какво, като не е бягала във финалната осмица и не е взела медал?
|
Оплаквачки на погребение – знаете какво представляват нали? Вайкат се шумно, артистично, с невъзмутимо престараване. Плачът им е смешен, но у нас е приет за необходимост, която всява респект.
Подобна е интонационната среда след Олимпиадата в Лондон. Дежурните оплаквачи отново превключиха на най-висока октава и подхванаха любимата си песен.
Провал, трагедия, стигнахме дъното на спорта, ревнаха коментатори, пишман-коментатори и обикновени хейтъри из Интернет. Един мой познат дори направи такова сравнение – че нашите състезатели били като зъболекари, които обещали да ни излекуват зъбите, но не го направили, или като монтьори, които трябвало да ти оправят колата, но не успели. Нищо де, затова пък имаме нови спирки на метрото, саркастично добави друг разбирач.
И друг път е ставало дума – България е страната на злорадството. Тук са най-много хората на глава от населението, които почти ликуват, когато нещо не е добре. Така изглеждат по-умни в собствените си очи или пък си мислят, че това е същественият им принос за оправяне на положението – като мърморят. Ами не, не е достатъчно, братя.
А и какво толкова лошо е станало? Такава голяма трагедия ли ни е сполетяла, както намеква воят на оплаквачките?
Нека първо да видим дали наистина представянето ни в Лондон е било чак толкова зле, а после ще поразсъждаваме и дали това изобщо е от чак такова значение.
В класирането по медали сме много назад. Но наравно или още по-назад от нас са държави като 240-милионна Индонезия, като далеч по-богатата Гърция, както и страна с традиции в спорта като Португалия. С много малко ни превъзхождат спортни колоси като Финландия, Белгия, Аржентина и Сърбия. Дали и там се е разразил същият вой? Съмнявам се.
Нима щеше да е по-добре, ако имахме още няколко медала в отвратителни спортове като женските щанги? Или ако Станка Златева бе отнесла златото във все по-нелепата като правилник борба (теглене на жребий с топки, комично повдигане на крака и ръце, стискане на палци за репешажи?).
По-добре да имаме просто достойни представители в дисциплини, които всеки нормален гражданин може да практикува, отколкото по стар социалистически принцип да се тупаме в гърдите с постижения в измислени или направо грозни състезания.
Достатъчен и никак не малък повод за гордост е, че най-бързата бяла жена и европейка е българка. Спринтът на 100 метра е квинтесенцията на леката атлетика и именно там Ивет Лалова засенчва целия стар континент. Какво значение има, че нямаме олимпийски медал в конкуренция с пантерите от Ямайка, Щатите и Африка?
Два от най-престижните световни рекорди – на 100 метра с препятствия и на висок скок за жени – все още са наши. Имената на Йорданка Донкова и Стефка Костадинова продължават да се изписват при всяко състезание заедно с това на страната ни. Дали някога ще бъдат подобрени?
Волейболът е един от най-важните колективни спортове в света. Ако се преброят хората, които го практикуват професионално и любителски, сигурно ще е в челната тройка. Нито една голяма нация не го подценява. И точно в този спорт ние се класирахме четвърти, побеждавайки държави като домакинстващата Великобритания, Австралия, Полша, Италия и Германи! Зад нас в класирането останаха велики сили като САЩ, Аржентина, Сърбия, да не говорим за французи, китайци, японци, корейци, кубинци… При това го постигнахме с отбор, смятан за обречен от същите тези дежурни оплаквачки.
В тежката категория на мъжкия бокс – още един достатъчно популярен, развит навсякъде по света и комерсиален спорт – имаме бронзов медалист. Братът на Тервел Пулев Кубрат пък е европейски шампион при професионалистите и категорично в челната петица на световния елит.
Далеч по-богати и спортно развити нации могат само да мечтаят за това.
Имаме и един от водещите ансамбли в най-красивия спорт – художествената гимнастика. Толкова ли е фатално, че в опорочени от съдийска корупция състезания нашите момичета редовно са дискриминирани? Сигурно, но само за хората с тежки комплекси за малоценност.
Да, далеч сме от нивото на игрите в Москва преди 32 години, бойкотирани от Западния свят, когато бяхме в челната тройка на медалистите. Далеч сме и от нивото на Сеул 1988-а, когато щангистите изгърмяха в чутовен допинг-скандал. Сега просто заемаме едно от местата, които се полагат за държава от нашата черга. И въпреки това имаме сериозни постижения в най-уважавани дисциплини.
Някои от спортистите ни наистина се провалиха, представиха се далеч от най-добрите собствени постижения. Други обаче надскочиха нивото си. Имаше изненади дори за коментаторите, които уж трябва да са най-големите оптимисти. Спомнете си например храбростта на боксьорчето Сашо Памперса, който победи един фаворизиран кореец, докато самодоволният Петър Василев-Петела му четеше траурно слово на обречен…
Но дори и да приемем, че представянето на Олимпиадата е лошо – това не бива да се посреща злорадо. А дежурните приказки, че държавата е виновна за всичко, вече са досадно клише. Отровната обществена атмосфера пречи много повече от чиновническото безхаберие или от безпаричието.
И най-глупавите вече проумяха, че е безумно да се вторачваме световни първенства и олимпиади, вместо да развиваме най-вече масовия спорт.
Ако инвестицията във всеки медал струва стотина хиляди или милион, по-добре е да ги дават за игрища, спортни зали и басейни. След десетина години и постиженията няма да закъснеят.
Докато обаче вирее максимализъм като сегашния, докато вечни мърморковци смятат медалите и от какъв метал са направени, държавата винаги ще се мъчи да им угоди и ще пръска луди пари за избиване на националните ни комплекси. България трябва да се освободи от мегаломанията на всяка цена да е в световния спортен елит. Ако обществеността най-сетне миряса, че няма как да се мерим с китайци, корейци, руснаци и ямайци, държавата ще може да си позволи да заделя пари не за премии и олимпийски подготовки, а за масов спорт.
Колкото до самите спортисти – тях не ги мислете. Нито ще останат без пари, нито ще останат без работа. Имам предвид тези, които са свикнали да работят, разбира се.
А още по-хубаво щеше да бъде, ако всеки, пустосващ олимпийците ни това лято, си зададе въпроса дали самият той се старае достатъчно на своята леха и нива. Или е добър само в националния спорт недоволство.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
художествената гимнастика наистина е красив спорт, само че оценяването е супер субективно, което превръща повечето състезания в надпревара на съдии, а не на състезателки
за масовия спорт няма как да си по-прав…
ХаресвамХаресвам
Добър материал по темата:
http://toross.blog.bg/politika/2012/08/16/olipmiada-s-mafiiata-katastrofira-li-bylgariia-ili-17-miga-o.988914
ХаресвамХаресвам
И кедъра и петела са нетърпимо прости,чудя се как ги търпят в телевизията още!
ХаресвамХаресвам