“Всяка неделя” срещу “Нека говорят” срещу “Винаги в неделя”. Кой е победител?
Донякъде успехът на Кеворкян изглежда предизвестен, въпреки че за някои скептици може и да е изненадващ. Макар и малка, рейтинговата му преднина е силен удар върху репутацията на Би Ти Ви като доскорошен категоричен фаворит през уикенда. Колкото и да е автоматизиран рефлексът на публиката да гледа “втора програма”, завръщането на арменеца и неговата школа не просто разчупва този стереотип, но и загатва, че подобен прелом може да се осъществи и в други дни и часови пояси. По същия начин, по който Кеворк отнема палмата на bTV в неделния следобед, ТV7 го направи в нейната най-голяма стихия – турските сериали. “Великолепният век” засенчи “Пепел от рози”. В неделната сутрин Люба Кулезич пък събира все повече публика за сметка на Лора Крумова…

Но да се върнем на следобеда, когато всички домакини открай време обичат да гладят прането. Розовата пантера Пинко я няма, но “кеворкирането” отново е тук. Писали сме и друг път за този специфичен маниер на разговор – провокиращи въпроси, зададени със самочувствие, понякога съдържащи само една дума. Бащинско-приятелска интонация, понякога фамилиарна, друг път леко иронична. Цялото внимание е приковано към госта. Колкото и да е голямо егото на интервюиращия, зрителят забравя за него. Все едно гледаш футболен мач с достатъчно добър главен съдия. Вторачването в личността на отсрещния стол е пълно. Дисекцията е неизбежна и често пъти притеснителна – и за нея, и за публиката. Опитайте се да си спомните кога друг път сте виждали Стефан Данаилов в подобно състояние като онова от миналата неделя…

На тази писта Кеворкян просто няма конкуренция. Единственият шанс на другите телевизии е да се опитват да излязат от нея и да търсят друг тип интервюта, други акценти.

Най-тежко е положението при Росен Петров, където летвата е вдигната и най-високо. Съпоставена с хирургическата безмилостност на Кеворкян, угодническата му усмивка ще стои все по-нелепо на екрана. Все по-малко значими личности ще се съгласяват да “олекват” в подобни интервюта, вместо да отидат в емблематичното студио на Кеворк, където някак си априори усещаш, че оставяш исторически отпечатък с появата си. Затова при Росен Петров ще има все повече Златки, комици, народняшки репортажи. Митьо Пищова ще бели още глави лук на масата пред водещия. Редакторите на “Нека говорят” са силни в този жанр и именно там е шансът на bTV да намери публика, незаинтересована от разговорите по Нова.

На този фон какви са перспективите пред “Винаги в неделя” по ТV7? Козовете на Бареков са в бързата реакция, напипването на злободневни теми и най-вече в синхрона между него и целия новинарски екип на телевизията. За разлика от Нова, където Кеворк е самотен воин, въоръжен единствено с безценния си архив и огромния си опит, в тази телевизия има доста по-добра симбиоза между отделните предавания. По ТВ7 всички теглят каруцата в обща посока, дори понякога прекаляват с изтъкването колко целенасочено и мотивирано работят. Няма нужда да се подчертава, защото се вижда достатъчно ясно.

Но така или иначе шансът на Бареков е именно тук – във възможността да синтезира и обобщава постигнатото от цялата медия в рамките на една седмица. При Кеворкян и Росен Петров, чиито предавания са външни продукции за Нова и Би Ти Ви, това не може да се очаква.

Хубавото време вече свършва, както пее Мими Иванова, и хората все повече ще се застояват пред телевизорите в неделя. Никога досега не се е налагало такава ловкост в работата с дистанционното – да използваш всяка рекламна пауза, за да превключваш на другите канали. Навсякъде говорят нещо интересно, а има и английски мачове по “Диема”, дявол да го вземе…