Истинската криза, която се случва навсякъде по света, е разделението между власт и политика. Властта аз разбирам като способността да вършиш неща. А политиката е умението да решаваш какво трябва да се свърши. Когато имаш развод между двете, имаш несъответствие между грандиозността на задачите и нищожността на инструментите.
Това е – ние просто нямаме инструментите. Заради глобализацията властта се изпари някъде нагоре, докато политиката остана локална, свързана с националните държави, както преди 150 години. Неща, от които зависи моето и вашето бъдеще, стават там, където няма политически контрол. Имате сили, които са отвъд досега на която и да било политическа институция – не само на българското, но и на американското правителство. Те обещават да изпълнят това, което електоратът иска, но са безпомощни. Не защото са корумпирани – някои от тях не са, не защото са глупави – някои са доста умни, но нямат власт, за да изпълнят онова, което иска населението.Никой не „прави“ глобализацията, тя просто се случва. Всички наистина глобализирани сили днес имат едно общо: те не уважават по никакъв начин местните закони, обичаи, ред. Те пътуват, ако не им харесва където са, пресичат граници, местят се лесно. Това са финансовите капитали, инвестиционните капитали, търговията, тероризмът, мафията, трафикът на оръжие, наркотрафикът. Тези сили не работят заедно, но всички те не се съобразяват с местното. А онези, които биха могли да регулират тези сили, не са глобални.
Нямаме глобален парламент или глобално правителство, или върховен съд. Така че е като в Дивия запад – каквото си хванеш. Там, ако помните, съдиите идват само веднъж годишно.
Зигмунт Бауман, полски социолог и философ, в интервю пред в. „Капитал“
Георги Неделчев - коментари и други неща 