Пролетният сезон приключи успешно за някои поредици, за други – не чак толкова
 |
| Във “Фамилията” само един Блатечки не стига. На моменти психарията в сериала взе да идва в повече. |
Още от миналата година из телевизионните среди се заговори, че сериалите може да се окажат поредния балон, който рано или късно ще се спука и ще завлече след себе си всички, рискували да вложат милиони в създаването им. Засега тази мрачна прогноза не се сбъдва, дори напротив – все повече български поредици получават зелена светлина и това е радващо, тъй като е финансов стимул не само за шоубизнеса, но и за цялата ни икономика.
Факт е обаче, че сериалите вече не са онази мания, която бяха допреди 2-3 години, и това се дължи не само на отсъствието на култовия “Под прикритие” от ефира през последните месеци. Логично беше да се получи едно пренасищане, а темите и сюжетите да започнат да зациклят в повторяемост и липса на оригинални идеи.
Парадоксалното е, че именно телевизията, която даде начален и най-мощен тласък на телевизионното ни кино – bTV – в момента търпи по-голямата част от разочарованията на сезона. Не че и така продукциите й нямат висок рейтинг – гледат се от достатъчно хора, но популярността и ефектът им са по-малки от очакванията и едва ли оправдават вложените солидни инвестиции.
Това важи с особена сила за “Фамилията” – амбициозният сериал от създателите на “Стъклен дом”, събрал най-големите телевизионни звезди – Данаилов, Блатечки, Ваня Цветкова, Цветана Манева, Яна Маринова. Поредицата тръгна обещаващо, с фабула, дълбоко забучена в най-актуалната и болезнена проблематика на обществото, с умела режисура, приличен диалог и подобаваща актьорска игра. Постепенно обаче от жанра драма филмът залитна към по-алтернативни територии – трилър, film noir, психо и дори хорър. На моменти случващото се на екрана приличаше повече на гротеска с неясен адресат, а трейлърите на следващите епизоди създаваха усещане по-скоро за черна комедия.
В крайна сметка “Фамилията” плати данък на собствените си големи амбиции и загуби част от аудиторията, която заслужаваше и искаше да има.
Със съвсем други проблеми се бореше друг сериозен проект на bTV – младежката поредица “Революция Z: Секс, лъжи имузика”. За разлика от “Фамилията”, той не страда нито от жанрова неопределеност, нито от липса на ясна посока, в която да се развива. Проблемът се оказа друг – основният адресат на подобен сериал у нас се оказа много труден таргет. Тийнейджърската публика не е от тези, които се “закачат” и ревностно следят каквото и да било от програмата на праймтайма. А родителите и бабите на тези зрители някак си трудно възприемаха гимназиалните неволи на героите и креватните приключения на директора Георги Кадурин. Филмът имаше и силна конкуренция в лицето на риалити-програми като “Къртицата”, “Денсинг Старс”, “Гласът на България” и “Като две капки вода”. Макар и не винаги часовете на излъчване да съвпадаха, вниманието и енергията на по-младата публика просто бяха насочени другаде.
Така се получи, че “Революция Z” стана олицетворение на “балона” – от прекалено голямо разнообразие в праймтайма този иначе перфектен сериал остана недооценен и с по-нисък рейтинг от заслужения. Популярността му в Интернет е факт, както и това, че песента на героите му стана супер хит, но това е слаба утеха за продуцентите му.
“Столичани вповече” постигна далеч по-стабилни резултати в поддържането на интерес и аудитория, и то за пореден сезон. И друг път сме коментирали – като замисъл, тематика и специфика на сюжета този сериал е обречен на успех още доста време. Героите са типични българи и то от най-масов тип. Фабулата търпи разработка във всякакви посоки. В един момент може да се окаже, че никой не помни как и откъде е тръгнало всичко, но това няма никакво значение. Диалогът е чудесен, актьорите видимо се забавляват с материала, а таргет-аудиторията, която в случая е максимално широка, е напълно задоволена от това, което й се поднася.
На фона на променливите успехи на гъмжащата от сериали bTV, ТV7 концентрира сериозни усилия в историческата сага “Дървото на живота” и не сбърка. Всъщност, заедно с продуцирания от БНТ “Недадените”, този сериал бе сред най-стойностните поредици на сезона – при това с образователна, патриотична и, още по-важно – естетическа мисия.
“Дървото на живота” постигна най-важното за един костюмиран филм – да разказва документалните събития не самоцелно, а през призмата на някакви лични съдби и истории. Фабулата умело завъртя няколко любовни драми, а благодарение на отличните актьори те изглеждаха повече от правдоподобно. Военно-патриотичната тематика е вмъкната ненатрапчиво и с усет за точната дозировка. От кинематографична гледна точка – дизайн, костюми и най-вече операторска работа – такъв филм отдавна, а може би никога не е сниман у нас. Баталните сцени в първия епизод изглеждаха бутафорни, но в последната серия на сезона видяхме кадри от фронта, които впечатляваха с реализъм. Е, вярно е, че щиковете странно липсваха в легендарните щурмове на нашите войници, но това е едно от малкото недоглеждания на продукцията и може да бъде простено.
Главните герои в “Дървото на живота” са мъже, но най-въздействащите роли в първия сезон направиха жените. Луиза Григорова, Теодора Духовникова и Анастасия Ингилизова създадоха образи, които трудно можеш да забравиш. Около тях с не по-малко запомнящи се поддържащи роли изпъкнаха Стоян Алексиев, Васил Банов и Валентин Ганев. Голямото откритие на сезона, разбира се, е Моньо Монев в ролята на куция, алчен и коварен Илийчо.
В силната конкуренция на този сериал, “Недадените”по-трудно успя да си създаде вярна аудитория, но не защото му липсват качества. Поредицата на БНТ за спасяването на българските евреи от концлагерите съдържа почти всички компоненти на качественото телевизионно кино – драматичен сюжет, любовна интрига, доказани актьори, майсторска операторска работа. В диалога обаче реализмът беше дефицит – героите някак си декламираха репликите си и сякаш пресилваха важността на всичко, което се случва на екрана.
В добавка към това държавната телевизия сякаш не се постара достатъчно за създаването на аура около “Недадените”. Филмът бе оставен да върви някак си “между другото”, без достатъчно съпътстващо присъствие в програмната схема на БНТ. А тематиката, сюжетът и актьорите предразполагат към доста по-наситено отразяване, коментари, дискусии.
Но както казват мъдрите хора, само който не работи, той не греши. И трите телевизии, продуцирали български сериали тази пролет, заслужават аплодисменти за куража и амбицията си. Дано предричаното “спукване на балона” не се случи скоро. Ако грешките водят до съответните поуки и корекции, следващият сезон се очертава да бъде още по-вълнуващ.
 |
|
Илия (Моньо Монев) и Йордан (Христо Шопов) са само два от многото силни образи в “Дървото на живота”.
|
 |
|
Лидия Инджова като Лиляна Паница в “Недадените” – една от най-добрите женски роли в българските сериали тази година.
|
Георги Неделчев - коментари и други неща 
За да бъдете коректни, бихте ли споменали рейтингите на посочените от вас сериали. Също така е коректно да посочите и бюджетите им за епизод. Ако вие не искате аз ще го направя – Дървото на Живота – 250 000; Недадените – 270 000; Под Прикритие – 250 000; Революция Z – 50 000; Фамилията – 70 000, Столичани в Повече – 50 000! Сега да споменем и рейтингите – Дървото – между 2-5%; Недадените – между 1-4%; Под Прикритие – между 3-7%; Фамилията – между 7-11%; Революция Z – между 6-10%; Столичани в повече – между 9-13%!!! Също така нищо не споменавате, заслужава ли си БНТ, която е обещствена телевизия да похарчи 5,5 милиона лева за два сериала, които не могат да постигнат гледаемост в ефир повече от 300 000 зрители? Поздрави: Мая
ХаресвамХаресвам
Мая, благодаря за данните, ако са точни, разбира се. Те например не калкулират колко зрители следят даден сериал в Интернет – Youtube, VBOX, торент-сайтове. При строгата политика на bTV по въпроса е доста логично голяма част от публиката да следи нейните филми при ефирното им излъчване, а за другите сериали да си запазва правото на час и място по избор. Относно похарчените пари – едва ли някой се учудва, че в държавната телевизия бюджетите са по-щедри, а резултатите – по-слаби. Мисията на тази телевизия не е непременно да търси ефективност. Въпреки че с „Под прикритие“ със сигурност я намери. Ролята на „Недадените“ е друга и мисля че също е постигната.
Колкото до ТВ7 – тяхно право си е да харчат колкото пари намерят за добре. В случая едва ли има недоволни зрители от начина, по който бе реализиран „Дървото на живота“.
Като цяло не вярвам някой да оспори анализа ми на плюсовете и минусите на всеки от споменатите сериали. Вие оспорвате ли го? Според мен нямаме принципни противоречия с Вас.
ХаресвамХаресвам