Парадоксите на “Къртицата 2”

на
В сезона с най-силния кастинг големите пари отидоха при участници, с които шоуто не би трябвало да се гордее

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 23 май

Победата на емемееца Жоро беше резултат повече на протестен вот срещу Александър Сано и Евгени Иванов-Пушката, отколкото вследствие на негово явно превъзходство.

Маратонският финал миналия уикенд увенча един видимо успешен сезон за “Къртицата” и ТВ7. Оспорваните последни тестове и елиминации върнаха един позабравен през последните сезони феномен – масовото зрителско гласуване. Дуелът между актьора Александър Сано и състезателя по бойни изкуства Жоро изведе на преден план едно противопоставяне, което почти не присъстваше в риалити-шоуто този сезон – столицата срещу провинцията, “известните” срещу “обикновените”, тези, които получават предварителни хонорари, срещу тези, които се борят с нокти и зъби за някой лев или поне за малко слава.
Победата на Георги не беше изненадваща, особено след като един от по-силните “неизвестни” играчи – Костя, отпадна безславно на крачка от финала. Ясно беше, че при финална тройка Сано-Пушката-Жоро масовият вот ще отиде при последния. У нас е отколешна традиция да се гласува протестно и напук. Винаги се търси кой да обединява зад себе си вота на онеправданите, неразбраните, унижените и оскърбените.
Макар че точно в този случай унижавани и оскърбявани бяха немалко участници – и то от нежния пол – които търпяха заплахите и невъздържаните изблици на емемееца. Като един от най-големите парадокси в историята на втория сезон на “Къртицата” ще остане именно това – че с крайната победа и премии за общо четвърт милион лева се увенчаха двама участници, при които грубата сила доминираше над интелекта и възпитанието, а в езика им заплахите и псувните преобладаваха над всичко останало.
А не че нямаше достатъчно други, достойни да спечелят. Кастингът тази година беше много силен и развенча налагащото се мнение, че за риалити-проекти вече се записват главно фрийкове, селяндури или кифли със самочувствие без покритие.
Един от най-добрите участници беше Константин Воротнюк – 28-годишният българо-руснак от Берлин, когото мнозина бяха склонни да подценяват в началото на сезона. Костя показа, че умственият багаж и добрите обноски не са непременно в противоречие с добрата физическа подготовка и волевите качества. На теста във финалната нощ той отпадна от пренапрежение и прибързаност. Стана жертва на собствената си амбиция. Тя изобщо не беше без покритие, но пружината й се оказа излишно пренавита и се скъса.

Достоен финалист щеше да бъде и “казанлъшкият гларус” Борислав. Той също бе участник, с който този сезон може да се гордее. Истинска физическа сила (която му носеше триумф след триумф, а не като при Емил Каменов – главно излагации), воля за победа, харизма, която се харесва на публиката, и изненадващо за такъв мъжага възпитание. Боби обаче се оказа слаб в двете най-важни дисциплини за успех в българско риалити шоу – тактиката и стратегията, уменията в интригите. Отпадането му малко след средата на сезона бе една от кулминациите в “Къртицата 2”. За екипа на предаването беше истинско предизвикателство да компенсират отсъствието му и да създадат нови сюжети в Базата.
Още по-заслужили крайни победители щяха да бъдат актьорът Александър Сано и волейболната легенда Евгени Иванов-Пушката. За тези три месеца и двамата показаха качества и извършиха подвизи, многократно надхвърлящи получения от тях предварителен хонорар. Именно този хонорар отказаха да им простят повечето гласуващи зрители. За пореден път се видя, че у нас да си успял в някаква област е причина повече за завист, отколкото за възхищение.
Същото в голяма степен важи и за Ивайла Бакалова – една от най-харесваните носителки на титлата “Мис България”. За нея още в началото на сезона писахме, че мотивацията й да участва в подобно изпитание е странна, освен ако не са й предложили ролята на Къртица. Последното, от което жена и майка като нея се нуждаеше, бяха премеждия като тези в Базата. В крайна сметка и по горчива ирония на съдбата, Бакалова падна жертва именно на прекомерната си амбиция, на желанието да се доказва на всяка цена – дори тогава, когато бе напълно излишно и изобщо не се очакваше от нея. И тя, и Бориса Тютюнджиева можеха спокойно да “изпунтират” участието си в шоуто – така, както миналата година го направиха Азис и Николета Лозанова, да си приберат хонорара, да излязат още преди средата на сезона и да се наслаждават на медийното внимание към себе си. Вместо това обаче те предпочетоха да се борят докрай, да се състезават по мотивация с останалите, да бъдат мъжки момичета. Но дали публиката оцени това? Не, разбира се. Все пак, живеем в България…

И ако при Пушката, Бориса и Ивайла пружината също бе една идея по-пренавита от нужното, ако те се взимаха твърде насериозно през по-голямата част от сезона, то Косъма не направи абсолютно нищо, с което да настрои зрители срещу себе си. Раздаваше се във всяка битка, вместо да симулира или да влиза в комбинации с други участници. Не се изтъкваше с дълги патетични тиради, не използваше симпатиите на колеги в своя полза, а оставяше само действията му на арената да говорят вместо него.
Загубата на Сано на финала срещу Жоро е основният парадокс в тазгодишната “Къртица”. От една страна, шоуто успя да привлече за участници наистина качествени и способни знаменитости. Играчи, за които никой не би повярвал предварително, че могат да извършат всичко това – да ядат скорпиони, червеи и хлебарки, да пият кръв, да търпят да ги лазят змии и пиявици, да разкъсват животински сърца със зъби, да скачат от самолети и водопади, да балансират върху греди на височината на 10-етажен блок. Всичко това бе извършено от хора, постигнали достатъчно в областите, в които се изявяват, но които се постараха максимално да заслужат парите, срещу които едно предаване ги е ангажирало за три месеца. Как им се отблагодари драгият зрител, който воайорски изгледа цялото това шоу седмица след седмица? Като гласува наказателно срещу тях – в полза на участник, какъвто не е проблем да гледаме във всяко подобно риалити, сезон след сезон.

С какво Жоро от Бургас е по-различен от който и да е друг боец от ММА у нас? Кои негови качества го правят достоен за емблема на този знаменит втори сезон на “Къртицата”?
Не ми се иска да омаловажавам успеха му – той положи достатъчно усилия, за да го заслужи. Притежава и изненадващ за професията си интелект и артистичен чар, както и голямо мъжко сърце. Но нека се знае и нека да се помни едно – победата на бореца бе вследствие повече на криворазбран “протестен вот”, отколкото на реално негово превъзходство над останалите. По същия начин навремето в един “ВИП Брадър” Христина, съпругата на Здравко Приморския гларус, победи на финала певицата Десислава. Истински ВИП-победител, нали?
Колкото до триумфа на бодигарда Каменов като Къртица – тук стигаме до третия голям парадокс на сезона. В желанието си да играе против зрителските очаквания и прогнози, продуцентът на шоуто Ники Николов направи ефектен, дори бравурен, но и неособено справедлив избор. Начинът, по който монтанският мъжага играеше ролята си, е достоен за холивудски екран. Начинът, по който приятелят му Жоро и Ивайла Бакалова му помагаха – също. Чрез този ход шоуто си осигури и максимален интерес и напрежение за следващия си сезон – вече никой няма по презумпция да приема, че Къртицата най-вероятно ще е някой от “известните” или поне някой от по-добрите и интелигентни актьори сред участниците.
Изборът на Каменов обаче нанесе удар срещу усилията на далеч по-комплексни играчи като Костя да се докажат като потенциални крайни победители. Ако за Къртица не бе назначен бодигардът, а например Бориса, Ивайла или Виктория, Каменов щеше да отпадне най-късно на полуфинала. На теста преди финала вероятно щеше да загуби и емемеецът Жоро. Така на финала щяхме да имаме тройка кандидати Костя, Сано и Евгени и тогава “протестният вот” щеше да е в полза на Воротнюк. Той щеше да бъде един чудесен краен победител в сезон като този, който в най-пълна степен показа комплексните качества на всички участници – без оглед на това дали са звезди или неизвестни хора.
Но няма на кого да се сърди нито той, нито недоволните от развръзката на това хитово шоу. Така е решила публиката. Нали в крайна сметка това е най-голямата полза от риалити-жанровете? Те винаги ни помагат да опознаваме и самите себе си – като народ, като нация. Е, и този път се доказахме като страната на Венетка от онзи филм с Анета Сотирова и Стефан Данаилов. Да, той я заплашваше и унижаваше, закла даже биволицата си от ревност, но в крайна сметка тя го защити пред “софийския големец” Асен Кисимов. И отидоха да празнуват на двора.

Очаквайте още по-голям бум в отварянето на фитнес-зали в Бургас и Монтана…


Ивайла Бакалова със счупения си крак – драматично олицетворение на сезона, в който получилите хонорари звезди се раздадоха максимално в почти невъзможни мисии.

За Емил Каменов ролята на Къртица бе като манна небесна – единствен шанс, за добро или за зло, да остане до финала на шоуто.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s