БНТ винаги ще е на топа на устата

Все ще се намира кой да дои пари от “Сан Стефано”, но нека покрай сламата не изгаряме и сеното

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Труд“, 14 юни

Добре е, че “Труд” подхваща обществена дискусия за БНТ – не защото медията е в кой знае каква нечувана криза, а защото на “Сан Стефано” е добре да свикнат с това винаги да са под прицел. Не са далеч времената, в които работещите там се чувстваха едва ли не недосегаеми. Веднъж Кедъра – Камен Алипиев даже си беше позволил да ми държи сметка защо съм дръзнал да го критикувам в един свой коментар. Учудваше се човекът на самия опит да бъде анализиран.

Да, не е хубаво всички да гледат в паницата ти. Частните телевизии понякога заслужават не по-малко критика, но те не харчат пари на данъкоплатците. А и там не работят толкова много хора, колкото в БНТ.

Всеки път, когато вляза в сградата на “Сан Стефано”, имам усещането, че съм попаднал в някаква благотворителна институция. Толкова много хора без работа има там, че чак се ужасявам. Заплатите им вероятно са мизерни, но затова пък има осигуровки, командировки, хонорари и прочие благини от държавната хранилка. Съзнавам, че е трудно и за който и да е генерален директор да направи революционна реформа в този застарял мастодонт. Не може изведнъж да уволниш половината личен състав, а останалите да научиш да работят като в частна фирма – мотивирано и под напрежение.

Лично аз не съм от най-големите критици на БНТ в сегашния й вид. Преди да стигна до критиките си към нея искам да изтъкна положителните неща, които никак не са малко.

Преди всичко – новините са добри, може би най-добрите в праймтайма. Или поне видимо не отстъпват по нищо на частните телевизии. Поддържат достатъчно обективност и баланс, има много репортажи и директни включвания. Картинката и опаковката са на прилично ниво, въпреки че винаги може и по-добре.

Второ – публицистиката също е с добро качество – главно заради предаването “Референдум”. Категоричен съм, че няма по-добро място за дискусии по актуални теми в българския ефир. Напоследък все по-често се заглеждам и по студиото на Григорови в събота сутрин, въпреки че не всичките му издания са равностойни и добре балансирани.

“Панорама” е най-ретроградна като форма – там атмосферата ме връща като с машина на времето десетина години назад, че и повече. Но от съдържателна гледна точка там също има плурализъм на мненията и някои доста добри интервюта, особено по международни теми.

Напоследък се забелязва и реформаторски дух в спортната редакция. Това световно е първото без командироване Петела и Кедъра и това е истинска благодат. Даже и да не са перфектни, новите коментатори и репортери поне не дразнят като тези въпросните двама. Затова пък Кедъра отново е в студиото, с вечната си запалянковска усмивка, непохватна самоирония и любимите му цитати от личния му фейсбук.

Олимпийските игри бяха добър прощъпулник на HD–канала на БНТ. Сега отново сигналът е с отлично качество. Въпросът е да се осмисли по-добре съществуването му когато няма голям спортен форум.

Стигаме до болната тема – сериалите и външните продукции. Да, “Под прикритие”, макар и със слаб четвърти сезон, е истински феномен и БНТ заслужено се фука с него. Така трябва. Успехът на криминалето обаче не може да изтрие срама от провали като “Четвърта власт”. “Недадените” също не беше успешен проект, въпреки добрия си замисъл. Имаше и още по-печални външни продукции, за които направо не искам да си спомням. Като например едно театралско риалити, в което се търсеха актьори за участие в новия сезон на “Под прикритие” – помните ли това сценарно-режисьорско безумие? Ами шоуто на Денис Ризов и приятелите му, за което още от първите седмици беше ясно, че е провал, но продължиха да наливат държавна пара в него месеци наред?

Контролът върху външните продукции трябва да бъде максимално строг, въпреки че не съм сигурен как точно може да стане това. Ясно е, че винаги ще се намират хитрушковци като Найо Тицин, които да доят дотирания от държавата бюджет на БНТ за недоносчетата си. То у нас коя държавна институция, кое министерство, коя болница или университет не са обект на кражби и евтини тарикатлъци? Няма как БНТ да е изключение.

А не беше ли безумно България да е една от много малкото страни, които тази година не излъчваха финала на “Евровизия”? Няма значение, че не участвахме. Нищо не пречеше концертът да се предава, вместо хората да го гледат по португалската, арменската или полската телевизия.

Свикнали сме с такива издънки. Повечето хора вече са направо снизходителни и безкритични към БНТ. Сякаш никой априори не очаква нищо добро от нея, което е жалко.

Шефката Вяра Анкова трябва всячески да поощрява критичното медийно око спрямо продукцията на поверената й медия. А следващия път, когато някой й поиска 165 000 лева за епизод от нов сериал, непременно трябва да го попита: Ама да не е като ония на “Четвърта власт”?

Ако ще се трошат големи пари, нека поне да се дават на доказани продуценти, а не на новобранци и самозванци, които алчно обикалят около “Сан Стефано” с проектчетата си. Ако не е сигурно, че с един голям бюджет гарантирано ще се получи нещо стойностно, по-добре да го спестят и да похарчат парите за документални филми.

Но колкото и да си лаем, керванът си върви. Еднакво вредно е обаче както да сме напълно безкритични към БНТ, така и да слагаме всичко под общ знаменател. Трябва не само шумно и последователно да се разгромява посредственото и ретроградното в държавната ни програма, но и да се отличават опитите за излизане от тези рамки. Да направиш нещо талантливо в БНТ е сто пъти по-трудно, отколкото в друга телевизия – заради завистта, интригите и спънките на един куп безделници по коридорите.