Божилов в сезона на грухтящия хипопотам

В разгара на есента рекламите дават най-доброто от себе си… освен когато не прекалят

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 3 октомври

55-годишният Божил Божилов от Варна е господарят на лото-спорта.

Когато хипопотами, грухтящи в стил „бийтбокс“, те приканват да си купиш новия „Кит-кат“, а Владо Карамазов с прелъстителен тембър казва „Алилуя“ и ти се приисква моментално да си удариш една контра с най-модерната самобръсначка на „Жилет“, едно е сигурно – телевизионният сезон е в разгара си, а с това и напъните на рекламистите да ни тласкат към стихийно пазаруване. В „Уикенд“ обичаме да държим под око тази част от медийната индустрия и за разлика от лятото, когато се нагледахме на малоумни клипове, сега констатираме далеч по-успешни творчески напъни.

„В България бизнес било мръсна дума“… така интригуващо започва новият спот на банка ДСК. Заснет е изключително майсторски, като холивудски филм, и същевременно във всяка секунда си личи, че е български продукт. Посланието за бизнес-ориентираната кампания на банката е поднесено изненадващо балансирано – едновременно с патетика, но и достатъчно сдържано, без артистично преиграване и фалш. Една реклама, която е удоволствие да гледаш отново и отново.

Сиренето на „Лакрима“ се рекламира с изпипана във всяко отношение кампания, на която всички родни марки могат само да завиждат.

Поздравления заслужава и цялата кампания по новата идентичност и продуктова гама на пазарджишкия млекозавод „Лакрима“. Клиповете, в които деликатно ни обясняват как се произвежда сиренето, са реализирани с вкус и познаване на потребителските очаквания. Постигат максимален ефект в минимум екранно време. „Бихме ви показали цялото подсирване, но няма да ни стигне рекламният блок…“. Когато в последните секунди видиш буцата сирене в чиния с два сочни резена диня или до няколко филии пресен хляб, просто няма как да не ти се прияде. Ех, ако можеше повече български продукти да се радват на толкова завършени кампании…

Но ако има статуетка „Оскар“ за най-добра мъжка роля в наша реклама, този сезон тя отива при мустакатия Божил Божилов от ВМА-Варна. Играчът на лото, който с фиш от един лев избрал осем числа и от „двайси изтеглени“ имал седем познати, разказва толкова натурално и завладяващо как е спечелил 5-те си хиляди лева, че човек направо го обзема хазартна страст и му идва да хукне към първия павилион. Спрямо своята таргет аудитория и поставени цели, тази реклама е режисирана почти съвършено. Единственият проблем, свързан с нея, е прекалено честата й ротация. Когато даден спот е наситен с толкова много реплики и емоции, при това неподправени, вместо положителен, преекспонирането му има обратен ефект. Щом като са програмирали толкова наситено въртене в ефира, от лотото трябваше да заснемат поне още 1-2 сюжета и с други „божилбожиловци“, за да не ни става толкова досаден този варненски симпатяга.

На съвсем друг полюс е новата кампания на „МТел“, очевидно насочена към по-сериозна клиентела. Клиповете под мотото „Ти водиш“ са стилни, ненатрапчиви и заснети майсторски, но имат един сериозен проблем – прекалено артистични и неестествени са. Нито дядото с внучката, който обяснява за „джаджата на вибрация“, нито шефът на фирмата, който лови риба в лодката, нито останалите герои от поредицата изглеждат истински. Просто няма как да им повярваш. Говорят прекалено книжовно, лъскаво, изкуствено. Слаба режисура. На Божил Божилов може и да повярваш, че е ударил 5 бона от лотото, но не и на тези добре платени актьори, с които нито един зрител никога не би се идентифицирал.

Всъщност, това са двата основни недостатъка на българския рекламен криейтив. В единия случай липсва мярка в ротацията на иначе сполучлив клип, а в другия – стилната като замисъл кампания е поверена на режисьори без достатъчно усет за автентично присъствие и реч на героите в кадъра.
Но да продължим към друга симпатична реклама от този изненадващо силен сезон. Това е спотът на българската кайма „Колбасо“ с китаеца, който учи китайката да прави кюфтета. И двамата са сякаш извадени от филм на Куентин Тарантино и са толкова симпатични, че ти се иска да гледаш клипчето отново и отново. Поздравления за агенция „Смартс“ и режисьора Мартин Марков.

„Трябва да е савсем тиник, за да не стопи кюфте!“, казва китаецът, който открехва сънародничката си на българските кулинарни тайни в клипа на „Колбасо“.

Друга сполучлива реклама от хранителната индустрия е на шунката „Тандем“ – с домакинята, която си намира оправдания да хапне поредното резенче, вместо да го постави в чинията, и накрая поднася само две ролца на гостите в хола. Най-сетне колбасарският бранш да попадне в десетката – със съвсем автентична житейска ситуация, която хем те хара да се разпознаеш в нея, хем те забавлява и не ти е досадно тривиална.

На този фон продължава да ни дразнят разглезеното момиченце, което „предпочита месо“ в кренвиршите „Бони“ и „Баазара ми“, за който също писахме в предишния си обзор и се надявахме вече да е слязъл от ефира. Но не е. Тук, уви, все още е и Куката, който продължава да ръмжи в рекламата на парфюмите от „Рефан“. Ефектът е меко казано карикатурен.

Интересен е случаят с кампаниите на „Еврофутбол“. Понякога рекламите им са абсолютно безсмислени и дебилни, а друг път изненадват със свеж хумор и нелоша режисура. Клиповете от последния месец влизат във втората графа. Приключенията на запалянковците, които се обзалагат за мачове, и после загубилият изпълнява унизителни басове, са смешни, артистично поднесени и привличат внимание, без да дразнят с нищо конкретно.

За сметка на това симпатягата Митко Павлов успя да досади на всички с промоциите послучай 5-годишнината на „Виваком“. И тук не е спазено правилото, за което споменахме и по-горе – когато планираш кампания с тежка ротация, по-добре не залагай само на едно рекламно лице или поне драстично разнообразявай посланията, които слагаш в устата му. Иначе само отблъскваш хората и изхабяваш говорителя си, правейки следващите ти послания с него предварително обречени на неуспех.