„Олимпиадата на сакатлъците“ стартира с евтина, но стилна церемония, коментирана небрежно и без вдъхновение по БНТ

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 12 август

Така се казваше една банална комедийка от 1984-а с Майкъл Кейн, Мишел Джонсън и младата тогава Деми Мур – Blame It On Rio („За всичко е виновен Рио“). Позабравеното холивудско заглавие и едноименната песничка към него сега придобиха нова актуалност покрай събитието на лятото – Олимпийските игри в легендарния бразилски град.

Макар и от тях да са минали само няколко дни, отсега може да се каже, че ще бъдат запомнени като „олимпиадата на сакатлъците“. И то без дори да се имат предвид допинг-скандалите, започнали още от самото начало (а нали заради голяма принципност и дисциплина забраниха на руските лекоатлети да участват?), освиркването на политиците по време на откриването и битовите неуредици, предизвикали протестите на много делегации. Обърната лодка на гребци заради големите вълни в гребния канал, зловещо счупен крак на френски гимнастик в сектора за прескок, масови падания на колоездачи заради стръмното трасе, огромни опашки и задръствания, изнервящи състезатели, журналисти и публика… Въобще, под мотото „на гол тумбак чифте пищови“, в Рио в момента се провеждат едни от най-противоречивите игри в цялата история на световния спорт.

Но с какво все пак ще запомним церемонията по откриването и първите дни от състезанията и добре ли се справи официалната наша медия, отразяваща Олимпиадата – БНТ?

Зрелищното близо 4-часово шоу приключи рано сутринта в събота, но телевизията предвидливо го повтори същата вечер от 21 часа. Голяма част от него, както всеки път, беше посветена на дефилето на делегациите от всяка държава. Тук водещите Боряна Тончева и Камен Алипиев показаха достатъчна компетентност и рутина и наситиха коментара си с любопитни подробности около преминаващите състезатели. Но в два важни момента не се оказаха на ниво – когато преминаваха делегациите на т.нар. „независими спортисти“ и на бежанците. От коментаторите ни се очакваше поне да ни кажат представители на кои нации са тези състезатели и в кои видове спорт ще се състезават, а още по-добре щеше да бъде, ако бяха разказали накратко личната драма на поне един от тях.

Самото зрелище бе стилно и емоционално, макар и да не разполагаше с бюджета на церемониите от Пекин и Лондон. Наблегна се повече на музиката и танците, както и на вездесъщия „3D-мапинг“ – атрактивно, но вече доста банално прожектиране на триизмерни изображения върху сцената.

Бисерът на цялата церемония бе запазен за финала. Уникалният олимпийски огън, чиято инсталация напомня „перпетуум мобиле“, беше най-голямата гордост на спектакъла, но нашите водещи така и не успяха да обяснят на зрителите принципа, на който действа. Поставиха акцент само върху екологичното послание, закодирано в малкия размер на жертвеника, но някак си претупаха космическото величие на подвижното съоръжение, конструирано американския кинетичен скулптор Антъни Хау.

Също така претупано беше и представянето на спортиста, запалил самия огън – по традиция най-важната личност в този тип церемонии, за която дълго време всички бяха убедени, че ще бъде футболният крал Пеле. Даже и да не бяха длъжни да помнят драмата, сполетяла неизвестния у нас маратонец Вандерлей де Лима, водещите можеха набързо да проверят в Интернет и да разкажат, че на игрите в Атина през 2004-а той е водач до 35-ия километър, но е нападнат от психически неуравновесен ирландски пастор, излязъл от публиката край трасето. Това му коства мускулно схващане и загуба на 20-ина секунди време и така бразилецът остава трети, вместо да триумфира с олимпийска титла.

Но иначе българските тв журналисти много обичат да парадират с компютърна грамотност и интернет-култура. Кедъра, който редовно ни напомня колко е активен във Фейсбук, разполагаше с достатъчно минути да влезе в Гугъл и да си припомни съдбата на мъжа, в когото се бяха вторачили 3 милиарда зрители от цял свят.

Въобще, както открай време ни е свикнала, БНТ за пореден път отразява голямо спортно състезание със самодоволна небрежност. Липсата на конкурираща медия (каквато бяха Нова и Диема по време на европейското първенство по футбол) позволява на целия екип в Рио да си я кара както си знае – често пъти на автопилот, безкритично и разсеяно.

Включването на спортни легенди като Тереза Маринова и Йордан Йовчев е чудесна идея – и двамата не само са симпатични и с невероятна кариера, но имат и добро присъствие в кадър. За пореден път обаче се допуска грешката от тях да се очаква да вършат работа като традиционен тип журналисти, вместо да се наблегне на знанията и опита им като спортисти. Кой друг, ако не те, биха могли да разкажат детайлни подробности за начина на живот в Олимпийското село и да съпоставят игрите, на които те са ходили като състезатели, със сегашната ситуация в Рио? Безценният им опит от най-престижните спортни форуми и безпрецедентната им компетентност, с наличието на каквато малко тв екипи могат да се похвалят, остават почти неизползвани или просто се губят някъде там в стремежа им да се конкурират с Методи Манченко и Никола Ибришимов на тяхната журналистическа писта.

Иначе като цяло нямаме причина да сме недоволни от качеството на коментарите зад кадър по време на директните предавания. Манченко и Алипиев плуват в свои води в баскетболните зали. В отсъствието на българския тим във волейбола, Сашо Йовков се справя чудесно с прословутото си равнодушие и безизразна интонация. Цветелина Абрашева и Василена Матакиева коментират с увереност и много добри познания стрелбата и плуването.

Въобще, на Олимпиада добрата стара БНТ се чувства като у дома си – и в положителния, и в отрицателния смисъл.

На края на този коментар нека не пропускаме още една жертва на „игрите на сакатлъците“ в Рио. Григор Димитров, с когото иначе цяла България се гордее, когато попада в светските хроники на Запад, само за броени часове усети вкуса и на моркова, и на тоягата на родните медии. Първо БНТ се скъса да му се подмазва и да се фука с интервюто, което Данчо Йовчев направи с него. След загубата му от Чилич обаче ревнивата на тема спортна журналистика bTV направо го съсече, като в своите новини отдели повече време за надменното му отношение към българските репортери, отколкото за представянето му на корта. А представете си какво щеше да стане, ако Гришо беше спечелил. Тогава сигурно екипът на БНТ щеше да изпадне в делириум, а bTV щеше да се чуди как да му направи някакво интервю със скрита камера и микрофон…