Печалбите на курортите за поредно лято се увеличават. Което всъщност е жалко, защото така никога няма да се очовечат

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 5 август

Разбира се, в българското общество и медии е прието за туризма да се говори предимно с негативизъм, нихилистично. Презастрояването, мръсотията, лошата инфраструктура, алчните хотелиери и концесионери, пиянските изстъпления на алкохолизираните чужденци, разпасаните колани на мутрите, неадекватната реклама в чужбина, липсата на концепция за управление от страна на министерството… Това са дежурните мантри, на които сме се наслушали и от които на човек направо му се повдига. Повечето от тях не са неоснователни, но мазохистичното удоволствие, с което се очерня и загрозява картината, е колкото типично българско, толкова и смайващо и все така необяснимо.

Същевременно, всяка година туризмът бележи възход. Курортите и хотелите са все по-пълни и с българи, и чужденци. Малко суха статистика от този сезон: ръстът на туристите ще бъде минимум 10%, като най-голям скок има в притока на поляци, руснаци, германци, англичани и французи. Водещи британски туроператори, цитирани от „Гардиън“, обявиха България за хитова дестинация, посочвайки сред причините не само ниските цени тук, но и нестабилната ситуация в страни като Турция, Египет, Тунис и Гърция. Като цяло сезонът се очертава като най-добрия от 10, а може би и от 15-години насам.

Разбира се, да очакваш хотелиер и ресторантьор да се похвали открито със силна кампания е същото, като да попаднеш на доволен от надницата и тарифите за превоз таксиджия. За хората от бранша сезонът винаги ще е „недостатъчно силен“. Ако питаме тях, най-добре е хотелите и заведенията им да са натъпкани с хора още от 1 май, а защо не и от 1 април, и това да продължи поне до 1 октомври, а защо не и до 1 ноември. Няма значение как и какво предлагат в замяна.

Туристическата министърка Ангелкова също е постоянно на топа на устата. Да, изявленията й понякога приличат повече на изхвърляния, понякога прави и „рашидовски“ гафове с непремерени изказвания, но като цяло жената изглежда амбицирана нещо да се промени. Какво лошо има в намерението да регулират прословутите цени на чадърите и шезлонгите и да ги сведат до минималните 2-4 лева? Засега звучи повече като пожелателно мислене и поредното изхвърляне, но предишните министри даже и това не смееха да направят. Тепърва очаквайте вопли и всякакви платени и безплатни ПР-публикации на концесионери, опитващи да осуетят този план и да ни обяснят колко непостижимо е шезлонгът да струва под 15 лева на ден.

Друг дразнещ хленч в обществено-медийното пространство е стремежът туризма генерално да бъде омаловажен като отрасъл и съставна част от брутния ни вътрешен продукт. През 2015-а година по официални данни той е донесъл 2.85 милиарда лева в хазната. Това прави 3.3% от общия БВП и ни поставя на 86-о място от 184-страни в класацията на Световната организация по туризъм – тоест, в по-горната половина. Но цитираните приходи, първо, са само горната част на айсберга. Голяма част от постъпленията са недекларирани пред общинските и данъчните органи, но това не значи, че не влизат в паричната система на страната като цяло. Реалното влияние на туризма върху икономиката ни далеч не се изчерпва само с обявените приходи от нощувки, концесии, такси и от касовите апарати на ресторанти и барове. Кой може да изчисли колко сервитьори, бармани, търговци, таксиджии, фризьорки и маникюристки печелят „под тезгяха“ в българските курорти и изхранват цели семейства с това? И кой би тръгнал да омаловажава тези пари като част от повишаването на жизнения стандарт на българина? Ако сумираме не само преките постъпления в бюджета, но и сивата част от приходите, както и косвеното въздействие на бранша върху заетостта и генерирането на оборот, влиянието на туризма върху икономиката е в пъти по-голямо от тези 3.3 процента.

Но и алчността на членуващите в хотелско-ресторантьорската асоциация няма граници. Това лято се стигна до ново тяхно оплакване (сякаш всичко в дейността им е перфектно и те нямат къде другаде да търсят причини за проблемите си) – подяждали ги нагли руснаци, собственици на имоти у нас, които отдавали под наем апартаментчетата си и така ощетявали българските хотели! В това ли намерихте да ви бъде проблемът, аланкоолу. Сякаш всичко в хотелите ви е цъфнало и завързало, сякаш имате перфектното обслужване, изрядна хигиена и съвършена храна, та стигнахте до руските хазаи като конкуренти за някой-друг летовник повече!

Основният проблем на българския туризъм всъщност е съвсем другаде – в манталитета на повечето хотелиери и ресторантьори. В техния тарикатлък на дребно. Номерът им в живота е ако може да изкарат пари от нищото – с минимална инвестиция и максимално бързо, без нито за миг да спират да се оплакват. Така де, нали данъчните трябва да бъдат приспани, а по-претенциозната клиентела – да няма очи да бъде по-критична…

И друг път е ставало дума за парадоксалната аксиома на тукашния туристически бизнес, която, уви, и тази година действа в пълна сила: подобряването на качеството на услугите е обратно пропорционално на печалбите.

Само когато наистина усети криза, сериозна конкуренция и намаляване на приходите си, родният хотелиер и арендатор е склонен към действия, които да променят ситуацията – я основен ремонт, я редизайн, я по-взискателен подбор и обучение на персонала, я по-сериозна реклама. Докато обаче туристите се тълпят безразборно по курортите ни и всяка година се увеличават с двуцифрен процент, малцина от бранша ще надскочат българския си манталитет и ще се стремят да предлагат услуги на европейско ниво. Тукашните хотелиери така и не се научиха, че персоналът и отношението му към гостите са в пъти по-важни от материалната база и другите екстри, които предлагат. Един курортист може да преглътне стария душ в банята, старичко и скърцащо легло, овехтял мокет в коридора, дупка в завесата или отдалеченост от морето, но никога няма да забрави бездушното и безхаберно отношение на камериерки, сервитьори, бармани и рецепционистки. Един посетител в ресторант може да приеме без изненада неособено вкусната и приготвена без въображение храна от полуфабрикати, стига поне да е сервирана навреме и при достатъчно добра хигиена. Но той никога няма да се върне отново там, където сервитьорите са разсеяни, мързеливи и неучтиви, където бирата се сервира топла, в мохитото няма никакъв ром, а само спрайт, мента и лед, а пък тоалетната те е страх дори да я доближиш.

Човешкият фактор винаги ще бъде по-важен от неодушевения, но този урок засега са си го научили само хотелиерите и ресторантьорите в белите западни (или далекоизточни) страни. Не и тук.

Грехота е да разполагаме с чисто нови хотели, доста от които наистина впечатляват чужденците (в техните държави те са на многодесетилетна, понякога дори на преклонна възраст), а пространствата около тях да са прашни, кални или буренясали. Това лято „Слънчев бряг“ АД и община Несебър се скъсаха да се хвалят как въвели нов ред в паркирането на хилядите автомобили. Но така и не могат да се разберат кой трябва да окоси избуелите плевели и храсталаци в пространствата около елитните хотели. Да събират такси и глоби иначе са царе.

Така че, уви – далеч не ни е проблемът в предприемчивостта на руските хазаи, които си дават имотите у нас под наем. Нито изхвърлянията на министърката. Смешното или по-скоро тъжното е, че няма да ни навреди толкова и бандитската стрелба насред най-големия ни курорт в началото на сезона. Основният проблем сме си самите ние, нежеланието да осъзнаем простата истина, че за да искаш да получаваш, първо трябва да си наясно какво и как даваш.

Търсенето на виновници в министерството, в общината, в полицията или в международното положение е най-лесно. Малко по-трудно е да се напънеш да предоставиш качествена почивка, качествена храна, качествени развлечения и всичко това – с добро обслужване от обучен и мотивиран с адекватно заплащане персонал. За такива услуги платежоспособни клиенти винаги ще се намерят, но имаме проблем с предлагането им.

За съжаление, това ще продължи да бъде химера – поне докато туристите продължават да налазват курортите ни като мухи на мед. Или на нещо друго, но да не ставаме вулгарни. Засега можем само да се кефим на по-големите печалби и да стискаме палци все така да ни предпочитат пред размирна Турция и Египет.