Интро #61

Редакционният увод в октомврийския „Биограф“

intro

 

Животът има само един смисъл: самия акт на живеене.

Ерих Фром

(1900-1980)

Димитър Цонев е от личностите, чиято смърт не можеш да приемеш равнодушно. Когато един човек е бил част от ежедневието ти, свикнал си редовно да слушаш гласа и разсъжденията му, а леко детската му усмивка под мустак е станала като емблема на ироничната реакция към всичко, случващо се наоколо – празнината, останала след него, е болезнена.

Когато един известен и успял човек си отиде в разцвета на силите и кариерата си, приемаме това не просто със съжаление и тъга. Подобна загуба винаги става повод човек да се замисли за много неща – най-вече за смисъла на живота.

Забързаният ритъм и напрежението, с които живеем, са ни превърнали в роби на собствените ни амбиции, планове за бъдещето, отговорности, предразсъдъци… Дните се изнизват един след друг, а ние сме се вторачили в някаква абстрактна точка далеч напред и това ни пречи да обръщаме очи към хората и нещата около нас. Пропускаме да се радваме на това, което имаме, а когато съдбата внезапно реши да ни го отнеме, вече е късно.

Октомврийският Biograph казва последно сбогом на Митко и на онази особена хашлашка небрежност, която той носеше със себе си. В допълнение към неговата история и този месец сме се постарали да разкажем десетки други житейски съдби, всяка от които трогва и вълнува по своему.

Приятно четене.

Георги Неделчев,

редакционен директор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s