Победителят

Веднъж и букмейкърите да познаят. Дънкан Лорънс от Холандия сигурно още не може да повярва, че е спечелил тазгодишната Евровизия. Не че песента му не е хубава и изпълнението не беше добро – просто и в двете не е налице онази искра, която обикновено отличава победителя в този конкурс. Може би това ще е най-незапомнящото се първо място на десетилетието. Любопитното е, че той не успя да победи нито в класацията на журито (там първо беше шведското изпълнение), нито в тази на публиката, където водач беше дразнещото „ойларипи“ от Норвегия.

Гласуването и регламентът

Азербайджан, Малта (и двете песни с българско съавторство), Швейцария, Сърбия и Русия основателно могат да се чувстват прецакани. Други страни – като Северна Македония и Норвегия – получиха съмнително голям брой гласове. Германия имаше 0 точки от публиката, а Великобритания – само 3, при положение, че изпълненията им не бяха чак толкова лоши. С две думи – винаги ще има по-нещастни и от нас.

Видя се за поредна година, че в този си вид регламентът на Евровизия е неприемлив и безумен. Близо час гледахме как са гласували националните журита, чийто вот изглеждаше всякак другояче, но не и професионално и смислено – геополитически, тарикатски, плод на тънки сметки да се дадат точки на страни, които не са пряка конкуренция… След това подреждането на публиката постави някаква логика в класирането, но само отчасти, а и беше беше претупано. Усещането за кулминация и за изтъкване на преден план на истинските фаворити, отсъстваше. Въобще, отвратителен регламент.

Шоуто

Най-доброто такова, правено досега. Българската тв аудитория изпусна много. Даже и решението да не участваме тази година да е имало достатъчно приемливи причини, БНТ можеше поне да излъчи шоуто, както правят и други телевизии от страни, предпочели да пасуват. За мен кулминацията беше изпълнението на някои от най-запомнящите се победители от последните десетилетия, които си размениха песните.

Мадона

Не е много сигурно дали гостуването й донесе очакваните ползи или по-скоро предизвика разочарование. Like a Prayer прозвуча фалшиво, а дуетът с Куево някак си не се запомни. На всичкото отгоре, минути по-рано Мадона беше дала кратко интервю в пълния блясък на сценичния си костюм, а после, по време на изпълнението, го представи така, сякаш той трябва да е някаква визуална изненада.

А ето и пълния запис на цялото шоу, което продължи 4 часа и 11 минути: