Вече два дни, откакто съм го гледал, а не съм написал нито думичка за него. Какво да кажа? Донякъде се чувствам безсилен. Не искам да омаловажавам този филм и да го приравнявам към останалите с някакъв стандартен отзив. Истинско чудо е, че изобщо е бил създаден – написан, режисиран, заснет, изигран. Това е откровение, каквото се появява много рядко не само в Холивуд, но и в световното изкуство въобще. Гледайте го, а после си мислете каквото щете. Няма по-добро обяснение на съвременния свят от „Жокера“. Да се вкарва този филм само в анти-Тръмп наратива е доста примитивно, опростенческо, използваческо и евтино. „Жокера“ не е анти нищо. Това е вопъл за разбиране и съчувствие, зов за помощ, който кънти на кухо във все по-безумния свят, в който живеем.

Доколко заслугата е на Хоакин Финикс? Не зная – сигурно и друг актьор би се справил добре с един толкова добре създаден образ. Но неговото изпълнение е нещо, което ще се помни с години – десетилетия, и не само десетилетия. Ако „Жокера“ не обере всички по-важни оскари за тази година, това ще е обирът на века.

Не съм сигурен дали бих гледал този филм отново. Не че няма какво да се види при втори и трети прочит. Но това, което „Жокера“ ти показва, казва и загатва, е дотолкова разтърсващо и болезнено, че инстинктивно ти се иска да го пропуснеш. Един път е достатъчно. Шапки долу.