Нощта на победителите

на

БСП се хвали с балотажи, в които срамежливо крие името си, ГЕРБ я сочи като свой опонент дори там, където тя не му е такъв, а “модерната градска десница” отново постигна целта си – да стои далеч от властта

Kiril_Dobrev
“БСП се връща в местната власт” – изявлението на Кирил Добрев вечерта след първия тур на изборите спечели жълтата фланелка за политически хумор на сезона.

През последните години се е оформила любопитната традиция вечерта след поредните избори да се превръща в комично шоу, в което политиците застават пред дузина микрофони и камери и с бодряшки тон отчитат, че са постигнали победа. Реалните им резултати нямат никакво значение.

Своеобразни шампиони в този нов политически спорт са функционерите на БСП. В желанието си да посочат някакъв напредък, с който да вдъхнат кураж на все по-оредяващия си електорат, те изпадат в конфузната ситуация да натякват колко зле е била партията им допреди няколко години и колко по-добре е в момента. Така започват да приличат на футболисти, които в предишен сезон някой е разгромил със 7:0, а сега тържествувайки отбелязват факта, че са паднали само с 2:4. Продължавайте да идвате на мачовете ни и да ни гледате, току-виж все някога сме завършили и наравно, тогава ще сме на седмото небе от щастие – горе-долу това е посланието, което странно усмихнатата Корнелия Нинова и още по-странно усмихнатите й колеги Кирил Добрев и Калоян Паргов прожектираха с изявленията си в неделната нощ. “БСП се завръща в местната власт” – това твърдение печели жълтата фланелка за политически хумор на сезона.

Тазгодишните кметски избори ще се запомнят с това, че столетницата свенливо криеше абревиатурата си в ключовите местни коалиции, където успя да стигне до балотаж. Представете си за каква прокълната обреченост става дума – да си наясно, че само ако електоратът разсеяно може да игнорира участието ти в някаква кампания, има шанс да даде по-осезаема част от гласовете си за теб. Да се опитваш да извлечеш полза от неизбежната критичност на хората към досегашната власт, упражнявана почти без прекъсване вече цяло десетилетие, като същевременно държиш името си в сянка – подобна политическа мимикрия се превръща в патент, който БСП може би трябва да лицензира и продава като “ноу хау” и в други държави от бившия соцлагер. Но да се гордееш, че си станал втори в надпревара, за победата в която доскоро дръзновено си твърдял, че едва ли не ти е в кърпа вързана – това е горчива капитулация, която само наивници или непробиваемо-чугунени комунистически глави могат да приемат за успех.

Но ГЕРБ не бива да се радват прекалено много – особено в София, където тяхната кметска кандидатура получи със 100 хиляди гласа по-малко, отколкото на предишен вот. Каквито и да са резултатите от предстоящия балотаж, едно е сигурно – столичани не са във възторг от начина, по който се управлява градът им през последните години и търсят промяна. Това, че не могат да намерят алтернатива, която да я олицетвори, е съвсем друг въпрос и не беше никакъв повод за гербаджийска бодрост в “нощта на победителите”.

Показателно е и как в реториката си Бойко Борисов упорито позиционира БСП като основен свой опонент, въпреки че ситуацията малко наподобява поговорката “на умряло куче нож вади”. Интуицията му обаче правилно му подсказва, че трендът сред електората е да се търси алтернатива на ГЕРБ встрани от левицата, затова и той майсторски я контрира, напомпвайки имиджа на столетницата като основна конкуренция на партията му. Корнелия Нинова и Мая Манолова за пореден път трябва да го черпят за това. Но и той тях също, защото техният пролетарски анти-ГЕРБ патос сега, в очакване на балотажа, ще е по-необходим отвсякога и на Йорданка Фандъкова, и на кандидатката им в Русе.

Boyko_Borisov
Лидерът на ГЕРБ преекспонира БСП като основен политически опонент, но Нинова и Манолова му връщат услугата с пресилено драматичния си патос, който има обратен на търсения ефект.

Но в най-незавидно положение измежду всички “победители” от неделната нощ е така наречената “модерна градска десница” в лицето на “Демократична България”. Те дори не могат да се похвалят с участие на балотаж в града, където имат най-силна електорална подкрепа и където през последната година се случиха куп неща, които сякаш им постилаха мек тъмносин мокет към кметската управа. Функционерите на тази партия тепърва ще трябва да обясняват на гласоподавателите си защо за поредна година вотът им отиде на вятъра и в крайна сметка наляха вода във водениците “Фандъкова” и “Манолова”. Кой е виновен за това харакири? Със сигурност не Ицо Хазарта, когото техните гаулайтери побързаха с пяна на уста да демонизират като предател, само защото изнесъл един концерт в Самоков с плакат на ГЕРБ зад гърба си… Да взимаш пари, за да пееш на такива събития, за тях е грешно, но да се прехранваш тихомълком от траншовете на някое НПО – това, разбира се, не е. Нито има нещо лошо в това да блокираш централното столично кръстовище, имитирайки революционна предизборна ситуация… А и нека не забравяме, че само допреди 3 години основните лица на „софийската десница“ бяха коалиционни партньори на същата тази ГЕРБ.bonev-ignatov

Дори елементарна аритметика показва, че ако не се бе стигнало до дублиране на кандидатурите (Борислав Игнатов от ДБ и Борис Бонев от “Спаси София”), а след предварителни избори беше издигната една-единствена такава, тя би стигнала до балотаж и шансовете за крайна победа биха били сериозни. При сегашната ситуация поне няколко процента от гласоподавателите априори не пожелаха да гласуват за нито един от двамата – съзнавайки, че по този начин вотът им просто отива на кино. С поведението си партийната централа, претендираща да олицетворява “традиционната десница” и възгледите на градския интелектуален елит, в крайна сметка торпилира желанието на много хора най-сетне да видят в управлението свой представител. Хипотезата, че “Демократична България” няма реални амбиции за власт, просто защото осъзнава своята прозираща безпомощност да я упражнява ефикасно, придобива все по-реален образ. За тези хора ролята на вечно мрънкаща и заяждаща се градска опозиция, препитаваща се с грантове чуждестранна помощ, очевидно е таванът на политическите им амбиции. Но това не им пречи да се смятат едва ли не за победители – само защото в годината, когато можеха да спечелят властта в столицата, са успели да вкарат почти толкова съветници в общината, колкото комично безпомощната и осъзнаваща своята безперспективност левица.

Hazarta
Ицо Хазарта беше набеден като предател от гаулайтерите на тъмносинята идея.

А какво да кажем за софийски кандидат-градоначалници като Кадиев, Каратанчев, Иванчева, Славков, Токмакчиев? Нима и те не са победители от неделната нощ? Победители са, разбира се – най-малкото по две причини. Първо – могат да са сигурни, че роднините и най-близките им приятели все още ги обичат и подкрепят. И второ – получили са от 3 до 9 пъти повече гласове от голата порнозвезда и кандидат-кметица на Момин проход, за която са дали бюлетина 50-ина човека. Ако бяха се пуснали не в столицата, а в нейното населено място, току-виж биха станали и кметове…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s