Зомбирането на населението с клипове и внушения, които само привидно са в негов интерес, трябва да се регулира наравно с останалото телевизионно съдържание

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 7 февруари

Докато в Америка популярни актьори като Джейсън Момоа и Брайън Кранстън рекламират жилищни ипотеки и безалкохолни напитки, у нас звездата от „Под прикритие“ Захари Бахаров е лице на доминиращите в ефира клипове за лотарийни игри

Нощта на неделя срещу понеделник беше онзи момент от годината, в който повечето американци се вторачват в най-гледаното телевизионно събитие – финалът „Супер боул“. Покрай американския футбол и пържените крилца консумират и най-скъпоструващите и оригинални рекламни клипове, за които всяка компания плаща по 6 милиона долара за половин минута екранно време.

Тази година рекламистите отвъд океана отново надминаха себе си. 100-милионната аудитория видя Джейсън Момоа в хилава слаботелесна версия да агитира за жилищни ипотеки, а комика-ветеран Бил Мъри да се кефи, че „омагьосаният ден“ се повтаря отново и отново, за да кара новия модел джип. Елън Дедженерис и партньорката й в живота се чудеха какъв е бил светът преди изобретението на „Амазон“ Alexa и това беше показано по особено забавен и атрактивен начин, а Брайън Кранстън от сериала „В обувките на Сатаната“ имитираше Джак Никълсън от шедьовъра „Сиянието“ в ефектен клип на безалкохолна напитка. В други забавни и скъпо заснети реклами рапърът Пост Малоун и водещият Джими Фалън пиеха бири до припадък… Това наистина е звездният миг на световния рекламен бизнес за годината.

По същото време в България, в разгара на разкритията около „Националната лотария“ и арестуването на собствениците й начело с Васил Божков, ефирът гъмжеше от реклами на бързи кредити и агитации да се купуват и търкат добре познатите талончета. Между полувремената на мачовете от английското първенство Захари Бахаров все така бодряшки приканваше запалянковците да залагат в сайта на „четирите седмици“. Апропо, същият този обичан наш актьор преди година и половина беше взет на мушка от половината театрална гилдия и публика именно заради изявите си като водещ на лотарийно шоу и звезда на рекламите за талончета, които зомбираха все по-голяма част от населението. Както стана ясно тези дни, само за 2018 година българинът е похарчил над един милиард лева в търсене на късмет от „златни пирамиди“, „кеш кръстословици“ и прочие изкушения.

Омразата срещу Бахаров тогава беше пресилено злобна и нечестна. Конкретно той не е виновен нито за това, че си върши работата, нито че народът е оскотял и се връзва на реклами, обещаващи лесно и бързо забогатяване срещу инвестиция от 5 лева. Сякаш това е единственото проявление на националната ни глупост и примитивност. Но именно тогава, през май 2018-а, бяха първите наченки на обществено негодувание срещу водопада от лотарийна агитация. Те обаче бързо отшумяха. Срещу проектозакона на Валери Симеонов, който предвиждаше забрана за този тип телевизионни реклами, се изля масирана контра-пропаганда и в крайна сметка те останаха в ефира. Парадоксално, но факт – в контекста на актуалните събития можеше да се окаже, че ако бяха ги спрели, това щеше да направи услуга на частните лотарии, да озапти алчността на собствениците им и в крайна сметка да ги спаси от съда и от всенародния гняв с днешна дата. Пак щяха да печелят милиони, но нямаше да се натрапват толкова. А телевизиите едва ли щяха да фалират без тях – най-много да се беше наложило да се лишат от някое-друго тъпо риалити шоу или сериал със съмнително качество, за каквито обичат да харчат милиони. Така че, колкото и да е смятан за карикатурен образ с популистките си акции и изявления, Симеонов тогава предлагаше нещо смислено и народополезно, но не беше чут. Не се случва за първи път, нито за последен, обществото ни да остава глухо за неща, които принципно са в негов интерес, и да реагира първосигнално и абсурдно, манипулирано от пропаганда и внушения или просто по инерция и стаден рефлекс.

Но днес повече отвсякога се вижда нещо, за което върху тези страници е ставало дума неведнъж – че рекламните клипове в ефира се нуждаят от строга регулация. Първо – най-малкото е абсурдно специално създаден и издържан от данъкоплатците орган като Съвета за електронни медии да блюди денонощно за съдържанието на предаванията (да не би някой да вземе да изпсува или без да иска да спомене някоя фирма с рекламен ефект), а да се подминават огромните рекламни блокове по средата им, в които гледаме какви ли не безумия. Също така нелепо е рекламите на цигари да са строго забранени за ефира, а в същото време в него да се допускат спотове за спиртни напитки, залагания и лотарии. Нима алкохолът и хазартът са по-малко вредни и опасни за човека от тютюна? Кой може да изчисли пораженията, които такива клипове нанасят върху едно неукрепнало съзнание? И кой трябваше да каже на телевизиите да спрат с рекламите на талончета, равносилни на това на 10 септември 1944-а някой да те агитира да си купиш фабрика?

Призивът за затягане на контрола върху рекламния ефир изобщо не звучи тоталитарно и назадничаво. Прекалената слободия в тази сфера е псевдолиберална отживелица. В днешния доминиран от медиите и социалните мрежи свят, когато населението все повече оскотява и все по-трудно прави разлика между истина и лъжа, липсата на регулация каква пропаганда се допуска за широко разпространение е обществен риск от първостепенна величина. Обърнете внимание колко много клипове са замислени и заснети така, че да създават фалшива представа за щастие и благоденствие. Разбира се, огромните бюджети, с които ги снимат и излъчват, са калкулирани в цената, която драгият зрител и потребител после плаща от джоба си…

Да, телевизиите веднага ще гракнат, че подобна регулация на рекламното съдържание е едва ли не тоталитарна цензура, че би била застрашителна за съществуването им и за свободата на словото у нас. Ама разбира се, че така ще кажат! Но хайде да не ги мислим толкова – ако не могат да оцелеят без милионите от рекламирането на измамни надежди и илюзии, значи няма да са и толкова голяма загуба за публиката.

Рекламните клипове са най-популярният телевизионен жанр – далеч по-въртян и скъп от сериали, риалити-шоута, новини и спорт. Именно агресивната реклама на лотарии превърна нацията ни в население от бананова република, живеещо с евтини надежди и даващо последните си левчета за този нов наркотик. Ако този бизнес продължи да съществува у нас, най-малкото е редно пропагандата за него да подлежи на строг контрол, както и агитацията за всякакви други разяждащи обществото „благини на демокрацията“. Те просто нямат място в националния ефир.