Чумата на глобализацията

на

Корона-вирусът е като бич за самодоволното потребителско и екскурзиантско общество. Дано си извадим поуки и дано сред жертвите няма напълно невинни хора

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 20 март

Airport
Претъпкано летище с американци, които се завръщат в родината след обявеното затваряне на границите. Свикналият непрекъснато да пътува и лети докъде ли не съвременен човек е изправен пред шокиращата реалност, че именно липсата на ограничения днес ще му наложи най-големите ограничения, които някога е преживявал.

Представете си какво е било лицевото изражение на онези британски курортисти, хукнали към Испания миналата седмица, когато петте им самолета са направили кръгом насред път след получено нареждане и са се върнали обратно към Острова. Горе-долу такива са физиономиите и на доста други, милиони хора по света тези дни. Стъписани, че някой внезапно е решил да им развали кефа. Недоумяващи защо това се налага. Бунтуващи се срещу опита да им се отнемат някакви права и удоволствия.

Наложилата се рязка промяна на ежедневието и лайфстайла заради пандемията подейства шоково на много хора. А немалко бяха – и все още са – и онези, които категорично отказват да променят каквото и да било в поведението и навиците си. Оказва се, че това всъщност е най-големият проблем и дефакто е истинският бич за съвремието ни. Дори и когато кризата с корона-вируса отмине, тази вече хронична неспособност на голяма част от обществото да реагира адекватно, да се съобразява с форсмажорни обстоятелства, да се информира надеждно и действа отговорно, ще продължи да застрашава много животи – десетки, стотици, хиляди. В най-различни сфери и ситуации.

Когато през 2015 година мултимилиардерът Бил Гейтс изнесе биеща тревога лекция в популярен форум за семинари, че онова, което може да убие човечеството, вече не са ядрени ракети и бомби, а микроби като Ебола, повечето хора приемаха предупрежденията му като екзотика. Като суетата на богаташ-филантроп, който си е надвил на масрафа и се чуди как да пере гузната си съвест от баснословните печалби, трупани на гърба на всеки компютърен потребител. Тогава Гейтс предупреждаваше, че човечеството изобщо не е подготвено да се сблъска с опасни епидемии и вируси и задаваше въпроса какво би станало, ако еболата беше засегнала не предимно извънградски региони на Гвинея, Сиера Леоне и други държави от Западна Африка, а се беше разпространила в мегаполиси. И какво би се случило, ако някакъв вирус се разпространява далеч по-лесно – само по въздуха, а не чрез семенната течност и кръвта на заразени индивиди?

Е, пет години след тази лекция и шест след като еболата отне живота на 4500 африканци, преди да бъде овладяна от лекари-герои, светът е в плен на пандемия от грипоподобен вирус, разпространяван лесно и мълниеносно. Към към момента той e заразил стотици хиляди хора, при това предимно в най-високоразвитите държави, и е отнел живота на над 8000. И броят им в близките седмици ще продължи да расте…

Но извън чисто политическия, медицински и административен аспект, проблемът с епидемиите и готовността на човечеството има и философска, чисто морална и етическа гледна точка. Глобализацията, с която толкова много се гордеем и на чиито благини се радваме, реално се превърна в основния инструмент за разпространението на заразата. Само допреди 3-4 десетилетия, когато се пътуваше много по-малко, когато нискотарифни авиокомпании не кръстосваха целия свят, за да може сулю и пулю да си позволят всеки сезон да ходят на някоя екскурзийка, подобна пандемия не би имала такъв шанс за разрастване. Днес обаче изведнъж се оказа, че именно пътуващият по широкия свят „беден българин“ е перфектното муле за транспортиране на опасна зараза. Другото такова муле са чужденците, на които с такава радост строим и продаваме апартаменти по нашите курорти. Ами честита глобализация, така да се каже.

Вторият неин бич – презадоволеността на консуматорското днешно общество – също ни зашлеви със страшна сила тези дни. Видя се какво стадо са не само българите, но и американците, англичаните, австрийците и всички останали. Роби на първичните си инстинкти, готови да воюват за всяка пазарска количка и кашон тоалетна хартия.

Лелеяният Европейски съюз, с който също толкова се гордеем, се оказа в челните редици на празнодумието и нелепата реторика. Брюксел не направи нищо, за да помогне на бедстваща Италия. Еврошефката Урсула Фон Дер Лайен държи речи, съпоставими по празнословие само с тези на нашия скъп и иначе напет президент Радев.

Казано с две думи – глобализацията, свръхразвитието на днешното общество сякаш сами създадоха епидемията, която постави под сериозна заплаха съществуването му. Философски погледнато, изглежда като поредния природен закон и нищо повече.

По същия начин се осъществява някакъв природен, божествен естествен подбор и по магистралите. Там всяка година загиват десетки идиоти заради превишена скорост или употреба на алкохол. Но покрай тях, за съжаление, загиват и напълно невинни. По същия начин появата на СПИН през 80-те години е била някакъв отговор на природата срещу масовия разгул и разврат, започнал със сексуалната революция от 60-те.

В случая с коронавируса обаче има и ще има много повече невинни жертви. Няма да загинат само най-немарливите и глупавите. Ще си отидат преждевременно и хора, чиято единствена вина е, че имат по-слаба имунна система и бели дробове. Ще пострадат и много лекари, чиято мисия е да се сблъскват челно с тази съвременна чума.

Затова събитията от последните седмици са най-вече тест за отговорност – персонална и колективна. В тези дни по-добре отвсякога се вижда моралът на всеки отделен човек, както и качествата и добродетелите на дадена фирма и организация. Някои предприемачи и пишман-предприемачи само се оплакват и говорят за компенсации. Шантажират и заплашват, че ще освобождават персонал, че няма да плащат заплати. Други обаче действат – пренастройват работата и ежедневието си, адаптират се към новите, макар и временни реалности. Положителното в цялата стресова ситуация е, че се създават полезни навици и процедури, които ще ни вършат работа и в следващите години, когато този вирус няма да е заплаха както сега. Друг положителен ефект е, че постепенно осъзнаваме колко щастливо, презадоволено и самодоволно сме си живеели само допреди седмица-две. Едва когато ни лишат от някакви блага, ги оценяваме истински и по достойнство. А понякога и осъзнаваме, че много от тях са напълно излишни глезотии, без които също може да се живее пълноценно.

Когато опасността от подобна епидемия е суха статистика, само някаква цифра в сайтове като coronavirus.app, някак си е много лесно да запазиш бодряшко самообладание и в типичния за модерния човек стил да се успокояваш, че това тебе не те касае. Но когато видиш как некролозите в общинския вестник на италианския Бергамо само за един месец се побират вече върху десет страници, а не само върху една, и всеки човек е там със своята снимка и кратка житейска история, е по-трудно да останеш безхаберен към събитията наоколо.

Горчивата поука, която едва ли може да подейства като утеха, е че нищо в днешния свят не се случва безпричинно и от само себе си. Ако драматичните събития от последните дни доведат до поне частично отрезвяване у повечето от нас, това ще е една чудесна и напълно безплатна ваксина за бъдещето.

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s