Някои неща да не се връщат

на

Ако „нормалният живот“ се възстанови с всичките си уродливи деформации и незаслужено самодоволство, корона-изолацията направо ще започне да ни липсва

Normal

Краят на корона-изолацията започна да се вижда – с всички произтичащи от това ефекти, повечето от които прогнозирахме тук още преди две седмици. Парадоксът как едни и същи хора първо заклеймяваха наложените мерки, а сега се готвят да критикуват ефекта от липсата на достатъчно такива, тепърва ще изпълва публичното пространство. Но в България никой не се учудва от подобни пируети. С отмяната на социалната изолация много хора се връщат към предишния си дневен ред, а общият враг, срещу който се борехме – коронавирусът – отстъпва мястото си на далеч по-приемливи такива.

Да, много по-лесно е да негодуваш срещу конкретни хора – лекари, щаб, министри, кметове, магистрални катаджии, квартални полицаи или някой сервитьор – отколкото срещу някакъв си там микроб, за когото евентуално можеш да набедиш евентуално далечна китайска лаборатория, но не и някого около себе си, както открай време си свикнал. Отмяната на извънредното положение носи живителна глътка въздух. Психологическият тормоз, че не можеш да намериш персонален виновник за несгодите си, вече си отива. Сега отново имаш конкретни злодеи, срещу които да канализираш гнева си, и няма да изглеждаш толкова нелепо, както си изглеждал допреди седмица.

В доста държави ефектът от карантината вече размества пластовете на „нормалния живот“. В Щатите, а и не само там, започва масова миграция от мегаполисите към тихата, по-малко населена и по-евтина провинция. Вече не се търси имот в центъра на Ню Йорк близо до елитно училище и лъскави заведения, а къща някъде из страната, с голям двор, градинка за зеленчуци и достатъчно бърз интернет. Неминуемо и в България ще настъпи преосмисляне на ценностната система. Все повече хора ще странят от потенциално опасната урбанистична среда, чиито преимущества буквално се сринаха в рамките само на два месеца.

Колкото и неистово човечеството да се стреми към връщане на доскорошната си „нормалност“, това едва ли ще стане в пълна степен. И по-добре да не става. За броени седмици или дори дни Европа например осъзна неадекватността и безсмислието на хипертрофираната брюкселска администрация. Дали някога Урсула фон дер Лайен и подопечните й ще възстановят доскорошната си арогантност и самочувствие, че са жизненонеобходим за европейските държави фактор? Същото до голяма степен важи и за друга бюрократична фирма с недостатъчен коефициент на полезно действие – Световната здравна организация. Милиарди долари годишно финансиране в замяна неясно на какво. Пандемията не просто трябваше да се констатира – тя трябваше да бъде предотвратена. Националните щабове и медицински институти в крайна сметка изнесоха битката с тази зараза, а не СЗО.

Но светът допуска и други наивни грешки, за доста от които покрай сегашната парализа ще си извлече поуки. Например пренебрегването на важни производства и отрасли, които сега са изнесени в Китай в търсене на максимално изгодна себестойност. Е, видя се как спестяването на някой-друг долар или евро може да излезе през носа на всяка алчна западна демокрация. Дали този производствен световен дисбаланс ще продължи?

Но има и по-конкретни икономически измерения и ефекти от тази криза. Доста държави, между които Франция, Полша, Дания и Италия, сега отказват да подпомагат предприемачи, чиито компании са регистрирани в офшорни зони и плачат за компенсации от националните бюджети. Тарикатите, които доскоро се чудеха как да спестяват данъци и да крият баснословните си печалби, сега са уязвени от един неочакван Робин Худ – коронавирусът – и общественото и държавническо съчувствие към тях ще става все по-малко.

Не са добри времената за самодоволни богаташи като дизайнерката и бивша певица Виктория Бекъм, която въпреки 360-милионното си състояние поиска помощ от британската хазна, за да плаща заплати на останалите без ангажименти свои служители. Със своите 450 магазина в 50 държави фешън-империята на „Пош Спайс“ неволно стана емблема на цялото онова консуматорско самодоволство, в което светът се къпеше само допреди два месеца. Наистина ли сме сигурни, че искаме то да се върне отново в пълните му мащаби?

Какво да кажем за корпоративния разгул, превърнал се в начин на живот и препитание за стряскащо много хора? Командировки заради самите командировки, тийм-бийлдинги заради самите тийм-билдинги, корпоративни партита заради самите корпоративни партита? През последните години се пръкна цяла една индустрия за обслужване на безсмисленото самодоволство на компании, харчещи безумни пари за забавления. Разбира се, те иначе са калкулирани в цените на продуктите и услугите им и в крайна сметка са взети от потребителите. Графиците на много заведения, хотели и галерии бяха запълнени за месеци напред с мероприятия, чийто единствен смисъл бе да се изхарчат куп пари и някакви хора да се съберат, за да си покажат новите тоалети и пластични операции. Фешън-партита на яхтени пристанища, „фестивали на модата“, в които модата всъщност е последното важно нещо, „семинари“, в които хора с излишни пари си плащат, за да слушат още по-излишните съвети на хора, печелещи на техен гръб… Ако всичко това ще се завръща в пълната му степен отпреди короната, хората биха предпочели тя да не си отива напълно.

А какво да кажем за явлението „футболен милионер“ – абсурдът, до който се беше докарал най-популярният спорт в света? Трябваше да се стигне до тримесечно замразяване на всички видове първенства и мачове, за да осъзнае светът, че парите, които са се харчели за това иначе нелошо развлечение, са били безумно много, отвратително, развращаващо и деморализиращо много. Ако във всяка от най-богатите европейски страни се отделяха за медицина, здравеопазване и социални грижи дори малка част от милиардите, харчени за футбол и други медийно преекспонирани спортове, сега моргите, крематориумите и гробищата им едва ли щяха да са така претъпкани с починали хора.

Друг негативен елемент от доскорошната „нормалност“, който по-добре да не се завръща, е туристическият разгул и свързаната с него бизнес-администрация, която вегетира на гърба на самодоволния краен потребител. Фалитът на компанията „Томас Кук“ в края на миналото лято беше само един предвестник, че този прекомерно раздут балон е крайно време да се спука. В епохата на социалните мрежи и мобилните приложения наличието на посреднически агенции със стотици и дори хиляди скъпоструващи офиси, притежаващи собствени самолетни компании, става все по-излишно. Това са структури, чийто бизнес е базиран изцяло върху мързела и глупостта на туристическото стадо. Те безжалостно експлоатират както клиентите си, така и материалната база на алчните и безхаберни собственици на курорти и хотели. От това в крайна сметка потърпевш е целият световен туризъм и икономиката като цяло. Агенции-мастодонти като „Томас Кук“ и техните все още функциониращи конкуренти са напълно ненужни за съвременната курортна индустрия. Дано временната кома, в която ги постави корона-епидемията, прерасне в окончателна смърт за тях.

Междувременно уважението към крайния потребител – ако изобщо такова самодоволно животно заслужава нашата загриженост – от страна на хотелиери, рентиери, хазяйки и ресторантьори, също току-виж се увеличило след тази криза. През последните години враждебността на местното население в най-посещаваните туристически дестинации (Венеция, Барселона, Париж и прочие) към прииждащите тълпи беше достигнало критична точка. Дали сега няма да им е мъчно за тях? Имаше нещо парадоксално и уродливо в неприязънта на местните хора, гледащи надменно всеки курортист, на чиито пари иначе дължат охолството си. Това важи и за България. Киселите физиономии на вечно недоволните хазайки в Банско и Созопол това лято ще станат една идея по-приветливи. А най-алчните и мързеливите от тях просто ще излязат от този бизнес и няма да липсват на никого.

И не на последно място – извънредното положение, от което постепенно започваме да излизаме, доведе до дългоочакваното спукване на поредния имотен балон. Този път то дойде не от финансовия сектор, от природни бедствия или другаде, а от непредвидена напаст. Но ефектът ще охлади поне за известно време алчността на много инвеститори в курортни селища и апартаменти, чиито цени бяха стигнали чудовищни нива. Квадратният метър за жилище в центъра на София или в някой български курорт надминаваше тези в елитни световни дестинации. Наемите на обекти в моловете бяха нелепо високи и строителството на нови такива не смяташе да спира…

Ще бъде наистина жалко, ако корона-кризата не доведе до крайно наложителната хигиенизация на консуматорския разврат, в който доскоро живеехме. Ако светът не си вземе поука от бедствието, което го сполетя, нищо чудно съдбата да му сервира още такива изпитания през определени периоди от време. Защото може да се окаже, че на доброволно и осъзнато прочистване просто не сме способни. Тогава се намесва природата.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s