Викторината, която наследи „Стани богат“, е забавна и познавателна, но препуска твърде бързо през въпросите и отговорите. Орлин Горанов обаче е истинско попадение

Още докато гледахме „Стани богат“ преди централните новини на БНТ през пролетта на 2019-а бяхме наясно, че всичко това е твърде хубаво, за да е истина, и едва ли ще продължи дълго. Въпреки рекордния за държавната телевизия рейтинг, липсата на достатъчно рекламни приходи и твърде високата цена на предаването се оказаха решаващи фактори за бъдещето му. Което е наистина жалко, защото актьорът Михаил Билалов се справяше не по-зле от Ники Кънчев като водещ на култовата викторина и гледахме някои незабравими участници.

След отпадането на „Стани богат“ възникна въпросът с какво БНТ ще запълни зейналата празнина в този жанр, който тя винаги е развивала старателно. Достатъчно е да припомним близо 17-годишната история на „Минута е много“ с Петър Вучков и „Няма време“ със същия актьор като водещ. В различни периоди бяха пробвани и формати с журналиста Драгомир Симеонов и дори с Асен Блатечки.

Отговорът се казва „Последният печели“ – едночасово куиз-шоу, което върви от 7 септември всяка вечер от 19 часа. Водещият – естрадната легенда Орлин Горанов – е избран след кастинг, на който той се представил впечатляващо.

В подобни предавания задавачът на въпросите е изключително важна фигура. Тънкостта на ролята му е да се държи така, сякаш сам знае всички отговори и едва ли не е автор на загадките. Да иронизира участниците, но и да бъде съпричастен към тях, а понякога да иронизира и самия себе си. И факт е, че Орлин Горанов – може би изненадващо за някои – се справя блестящо с новата си роля. Той е толкова добър певец, че чак не е за вярване колко умело се превъплъщава и като телевизионен водещ. Общува с лекота с участниците, намира общ език с всеки, чете въпросите и отговорите с перфектна дикция и интонация.

Нека продължим с плюсовете на „Последният печели“, преди да стигнем до минусите. Самото състезание като структура и съдържание е на ниво – разнообразни теми от познанието (зад които се крият сериозен редакторски екип и труд) и динамичен регламент, който гарантира обрати до последната минута. Особено интригуващи са видео-въпросите с кадри от безценния архив на БНТ – чудесна възможност не само да видим отново легендарни лица като Парцалев, Гришата Вачков и Калоянчев, но и да чуем мъдри думи от писатели като Емилиян Станев, Радичков, Иван Радоев. Звучат и естрадни шлагери от недалечното минало – Лили Иванова, „Диана Експрес“, „Трамвай №5“, братя Аргирови… Въобще тематичният диапазон, който шоуто покрива, е изключително широк, а познавателната му стойност дори надхвърля онази на „Стани богат“.

Тук обаче стигаме до неизбежната съпоставка, която всеки зрител прави с легендарната британска викторина, на която наскоро дори беше посветен цял мини-сериал на НВО. Първото, което се набива на очи, е студиото. Дизайнът му не е лош, с акцент върху четирите цвята на всяка катедра за състезател. Размерът му обаче е клаустрофобично малък, а теснотията навява усещане за шоу на кабеларка от края на миналия век. Ръкоплясканията на малцината зрители в студиото кънтят на кухо и в този й вид „атмосферата от публиката“ по-добре да я няма. Още по-ретроградно и евтино изглеждат излиянията на отпадналите участници, чучнати някъде зад кулисите с огромен микрофон в ръка. Такава телевизия се правеше, когато БНТ все още се казваше БТ…

Но всичко това са неща, с които зрителите на държавната телевизия са свикнали и почти са се примирили. Въпреки че този сезон имаме съвсем пресен пример с шоуто на Димитър Павлов от събота вечер как може и на „Сан Стефано“ да се работи по високи и модерни стандарти. Със сигурност и викторината на Орлин Горанов заслужава толкова просторно студио и едва ли това би оскъпило драстично бюджета на „Последният печели“.

Основният проблем на куиз-шоуто обаче не е толкова в интериора, нито в ретроградното представяне на състезателите, а в липсата на достатъчно напрежение. Високата скорост, с която се препуска през въпросите и отговорите още от първия кръг, отнема на зрителя не само шанса да поразсъждава, но понякога дори и да осмисли какво е питането. В рамките на един час, което не е никак малко екранно време, сме затрупани с толкова много информация, че голяма част от нея излита от съзнанието ни, вместо да се задържи там. Защо е цялото това бързане и този галоп през буря от въпроси и отговори през толкова разнообразни теми? Ще издържи ли екипът на шоуто на толкова бясно темпо? Ще се намират ли непрекъснато достатъчно знаещи участници (всеки ден по четирима), търсещи телевизионна слава и признание, при положение че наградният фонд очевидно не е притегателният магнит за тях?

Всички тези въпроси развалят доброто впечатление от новата викторина на БНТ и е направо жалко за компетентния й авторски екип и прекрасния й водещ. Чисто съдържателно „Последният печели“ е на ниво, но чисто телевизионно е поредното доказателство, че лицензните чуждестранни формати неслучайно струват скъпо – просто са замислени и реализирани далеч по-майсторски.