Новият собственик на bTV се сдоби с небрано лозе и сигурно е слаба утеха, че това не е единствената му медийна покупка в Европа. Как телевизията ще продължи рейтинговата война и виновен ли е революционният патос за проблемите й напоследък?

Смяната на собствеността в bTV – закупена от PPF Group на мултимилиардера Петер Келнер като част от голяма международна сделка – е медийното събитие на сезона. Придобиването от чеха, който наскоро беше кандидат-собственик на Нова телевизия, моментално стана обект на поляризирани интерпретации.

Някои от противниците на сегашното управление тълкуват покупката като възмездие – след като са му отказали едната голяма медия, той купува другата и ще натрие носа на тези, които тогава са му попречили. Основният им аргумент е, че сегашната транзакция е на континентално ниво и тукашните власти просто не са имали как да я осуетят, даже и да са имали такова желание.

Други обаче побързаха да прибавят Келнер към кръга на олигарсите, влезли в задкулисно съглашателство с правителството на Бойко Борисов. Техният довод се крие в трудно опровержимата аксиома, че в България нищо не става току-така, без да има някаква предварителна договорка и „схема“, и побързаха да запеят на още по-висок глас траурните химни за свободата на словото.

Коя от двете теории е вярна (ако изобщо приемем, че това са единствените тълкувания на събитията) ще се разбере в близките месеци. Но онова, което е сигурно към сегашния момент е, че bTV има проблеми с рейтинга и зрителската гледаемост, каквито не е имала от години. Доколко са достоверни пийпълметричните изследвания, които преди упорито сочеха предимство на тази телевизия за сметка на конкурентната Нова – това е въпрос, който открай време стои на дневен ред. Факт е обаче, че години наред тези съмнения не притесняваха никого в bTV по начина, по който тревожат телевизията днес. Преди пийпълметрията беше добра, сега е лоша.

Логично е всяка медия, а и въобще всяко предприятие, да търси причините за проблемите и неудачите си някъде другаде, а не в своята работа. По същия начин предстои да чуем от издателите на легендарното мъжко списание Playboy, че мотивът да спрат отпечатването му на български е някъде извън тях (в странни решения на американските лицензодатели), а не в некачествената журналистика и фотография, които упорито ни поднасяха през последните няколко години. Но да не се отплесваме. За bTV проблемите с рейтинга може да се крият в пийпълметрията, но за всеки що-годе безпристрастен зрител е ясно – телевизията отблъсна голяма част от публиката със своите позиции по две от основните медийни теми на 2020-а: обвиненията срещу Васил Божков и антиправителствените протести в центъра на София.

В първите месеци на годината повечето зрители основателно иронизираха начина, по който олигархът-беглец се появяваше само в ефира на bTV, и уважителното отношение на нейните журналисти към защитните тези и контра-обвиненията, отправяни от него. Несъмнено този подход е имал и продължава да има и своите привърженици, но техният брой е несравнимо по-малък от този на другите, които предпочитат да не ги взимат толкова лесно за канарчета. Фразата „Божков ти ви“, от която после премиерът извинително се отрече, придоби статута на зрителска присъда.

След старта на протестите по жълтите павета от лятото настъпи и вторият логичен отлив на зрителски симпатии. Революционният патос, с който bTV отразяваше и продължава да отразява събирането на разнородни групи и типове протестиращи в центъра на София, от един момент нататък придоби пародийни и направо комични оттенъци. Навръх 9 септември се стигна до куриозна ситуация в студиото – Харалан Александров честити на телевизията светлия празник именно заради революционния плам на нейните репортери, а срещу него начумереният Антон Хекимян настояваше, че всичко се отразява със спазване на най-високите журналистически стандарти. „Със спазване на стандарти – да, но и с революционен патос“, не отстъпи социалният антрополог и беше прав. Никоя телевизия не влага толкова емоция и приповдигнат тон в репортажите си, както bTV. Докато гледа включванията от площада, човек се чувства като зрител на филм от жанра политически трилър, който разказва за някаква друга, далечна страна, а не за неговата собствена. Понякога емоциите са толкова силни, че дори и мустакатият комедиен герой Борат би завидял на колегите си с микрофони.

Да си репортер на една от двете най-гледани телевизии и да имаш собствени политически пристрастия не е нещо срамно – попитайте всеки „анти-Тръмп“ американски телевизионер, а те са сигурно 90% от репортерите на Щатите в момента, и той с гордост ще го потвърди. Нищо лошо няма в това Петър Нанев, Канна Рачева и другите им колеги да поднасят информацията от площадите, пречупена през собствената си призма и трактовка. Но луксът да си субективен, да имаш право на персонален апломб, независимо че стриктно спазваш журналистическите устави, в медийната индустрия е скъпо удоволствие. Щом си го позволяваш, тогава не би трябвало и толкова да се чудиш, че отблъсква сериозна част от аудиторията ти и тя е готова трайно да загърби твоя ефир като незаслужаващ доверието й.

А доколко протестърският патос е привлякъл към bTV друга част от публиката – това също е спорно и противоречиво. Достатъчно е да дадем за пример едно интервю от миналия уикенд, когато Мария Цънцарова разговаря с Христо Иванов в рубриката си „На 180 градуса“ от предаването „120 минути“. Социалните мрежи буквално завряха от възмутени протестъри, негодуващи срещу заядливия й маниер спрямо лидера на „Да, България“ и идеолог на блокадите на Орлов мост. Просто този тип зрители, и въобще този тип хора – склонни да търсят вината за един или друг проблем винаги у правителството и никога някъде другаде начело със себе си – имат много нисък праг на толерантност към каквото и когото и да било. Те са най-инертната и непостоянна аудитория за една медия. Днес те аплодират като „по-добрата алтернатива на Хекимян“, а утре са готови да те обявят за подлога на Бойко Борисов и участник в задкулисието. Да им угодиш е възможно само за кратко, но никога трайно и устойчиво.

На фона на всичко това Петер Келнер влиза във владение на телевизия, която сякаш е в ситуация на цугцванг, както казват шахматистите – липса на полезен ход. Накъдето и да поеме bTV – туширане на революционния патос или още по-голямото му втвърдяване – ефектът ще е по-скоро съмнителен, отколкото гарантиран. Ако изобщо на чешкия милиардер му пука какво толкова ще се случва с една от многото му нови медийни придобивки (на един от най-малките европейски медийни пазари), той сега е изправен пред трудни решения. Защо ли? Защото всеки опит на новото ръководство за реформи в програмната схема, в персонализацията на новините и публицистиката, ще се тълкува през изкривената „протестърска призма“.

Колкото и добронамерен да е всеки опит за промяна в bTV, той ще бъде посрещан на нож от сегашното статукво там. А многобройните медии, които симпатизират на революционния патос, ще водят пунически войни с всяко ново лице, което шефовете на телевизията биха дръзнали да лансират в опита си да подобрят зрителския рейтинг. Другият вариант е да не се предприема абсолютно нищо и свободното падане надолу да продължи.

Истинско небрано лозе, в което Келнер се озова по-скоро неволно, като страничен ефект от инвестиционните планове за 18-те си милиарда долара, отколкото съзнателно и целенасочено. Успокояващ факт за него е, че едва ли чете български вестници и сайтове и едва ли ще се трогне, ако току-виж се окаже новия любим злодей за оплаквачите на свободата на словото у нас. Но името му тепърва ще попада все по-често в заглавията и те невинаги ще го рисуват като богаташ-симпатяга с прошарен перчем, който веднъж подарил на свой служител всички гори около къщата му, защото чул, че обича да бере гъби…