Интелигентните методи и кампании не помагат.
Пропагандата срещу ковидиотите трябва да се води на техния език
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 22 октомври
Общественото разделение по въпроса с ваксинацията става все по-ожесточено, но в България сме свикнали да се караме за какво ли не, затова и тази поредна схизма се приема сякаш е нещо тривиално. Проблемът е, че за разлика всяко друго противопоставяне, сегашното много често води до смърт – при това в над 95 на сто от случаите само при едната страна от конфликта.
При над 6000 хоспитализирани с КОВИД и над 500 души в интензивни отделения, с безрезултатно обикалящи болниците линейки с нови и нови болни, да се омаловажава въпросът с ваксинацията вече е не просто неуместно и противоречащо на здравия разум – то е опасно за живота на околните. За последната година над 150 000 българи са влезли в болница с тази зараза и над 20 000 от тях се простиха с живота. Това означава почти всеки седми човек. Опитайте се да си го представите – един на всеки седем души, които познавате и са се лекували от заразата в болнично заведение, вече си е отишъл или би могъл да си отиде от този свят. И ако не е ваксиниран, причината за смъртта му ще бъде колкото опасната зараза, толкова и собствената му глупост, подценявайки риска от нея.
Страни като Чехия и Унгария, които доскоро бяха преди нас по ковид-смъртност на глава от населението, вече са далеч назад в черната класация и причината за това е само една – далеч по-високия (до 3-4 пъти!) процент поставени ваксини. Все повече болници и лекарски персонал ще изпаднат в невъзможност да обслужват адекватно пациенти с други оплаквания извън КОВИД. И това ще доведе до допълнителна смъртност, която сме можели да избегнем, просто проявявайки елементарен разум.
Антиваксърското безумие, в което сме потопени, не е само български патент, но в нито една държава от Европейския съюз, с претенции да бъде сред една от развитите в света, глупостта не се толерира по такъв начин от държавната машина и от медийното пространство. Тези дни една изява на концертния промоутър Фънки по bTV стресна и възмути голям брой зрители. „Тия нано-глупости за поставени чипове във ваксините… Абе кой се интересува от тебе бе, цървул?!“. Възклицанието на музиканта, чийто бизнес на практика е спрян от тази пандемия и от нуждите да се взимат мерки, може би е навременен знак, че с войната с ковидиотите вече трябва да стане по-мръсна и безпардонна. Да им се говори на техния език. Да им се отнеме усещането, че те са „бунтарите срещу системата“, които се противопоставят на официалната държавна пропаганда.
Крайно време е реториката срещу антиваксърите да слезе на тяхното ниво и да борави с техните безумни методи на пропаганда. Ясно е, че само с добро и с интелигентно посочване на факти и статистика не става. Този тип агитация, достигаща предимно до по-разумната част от населението, преобладаващо вече ваксинирано, става излишна – тя само напряга и изнервя хората, които се отнасят сериозно към заразата. На ковидиотите трябва да се въздейства със средства, подходящи за техния интелект и психологически профил – с жаргонни изрази и говорители като Фънки, с елементарна визуализация на това, което може да ги сполети. Щом като срещу тютюнопушенето – един от най-масовите вредни навици, разпространени у нас (ние сме в челните европейски редици) – бяха наложени толкова драконовски пропагандни мерки и ограничения, не трябва ли така да се процедира и срещу ковидиотите, чието поведение застрашава не само техния живот, но и този на околните? Нека си припомним как само допреди десетилетие пушачите бяха готови да излизат на бунт, задето им се забранява да пафкат редом с хранещи се хора в ресторантите. Днес на това ограничение вече се гледа съвсем нормално и дори ни става смешно, когато видим в някой стар филм как навремето се е пушело във влакове и самолети.
Ето защо дори привидно идиотската кампания на здравното министерство, съпоставяща снимки на ваксинирани хора, водещи нормален живот, с неваксинирани болни в интензивни отделения, изобщо не трябва да предизвиква подигравки. Да, изглежда странно за здравомислещите и разумните. Но реално тя е насочена не към тях, а към хора с друга функционалност на мозъчните полукълба. Към онези, които дори не биха си дали труда да прочетат статия като тази, след като от заглавието й са разбрали, че анализира проблема с антиваксърството. За тези хора трябва навсякъде да се появят и надписи като онези върху цигарените кутии, изброяващи вредата, която КОВИД-19 нанася дори на хората, които уж са го преболедували безпроблемно. Редовно да се показват снимки от интензивни отделения, пълни с неваксинирани. Медиите ежедневно да излъчват репортажи и интервюта с хора от болниците и да престанат да щадят достойнството на неимунизирани ковидиоти, които сега отправят обвинения към изнемогващата здравна система.
Толерантността срещу глупаците, разпространяващи фалшиви новини и безумни конспиративни теории, вече се превръща във вреда, равносилна на антиваксърската. Само защото някой е наш приятел, да търпим той да каканиже наляво и надясно нелепите си съображения срещу имунизацията, е криворазбрана дипломатичност. Тези хора не заслужават нито уважение, нито търпимост. Щом като държавните институции очевидно не са в състояние да зададат нов тон на отношение към проблема, този тон трябва да се създаде от самото общество.
Истинското бунтарство днес не е да се противопоставяш на ваксинацията – в такова се превръща готовността да участваш в нея. Ако пропагандата се промени и по някакъв начин се внуши на идиотите, че ако се имунизират, „ще прецакат системата“ и вече няма да дават грешни пари за тестове при всяко пътуване или посещение на дискотека, това би дало далеч по-добри резултати. И току-виж сме престанали да се срамуваме, че сме зад Пакистан, Монголия и Суринам в статистиката на ваксинираните.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Чудесна статия, господин Неделчев. Още една такава. Ще споделя с колкото мога повече хора. За жалост, леко се съмнявам, че тя и посланията й ще достигнат точно до тези, за които става дума. Може пък езикът на господин Ковачев наистина да е единственият начин, кой знае…
Инак- ние ОТДАВНА имаме проблем с АДЕКВАТНАТА и НАВРЕМЕННА грижа за пациентите ни, които имат страдания, различни от КОВИД. Лично при мен и моите пациенти- забавяне между три и четири МЕСЕЦА за планирани операции. Изоставане с две до пет седмици на жизненоважни изследвания, често определящи ако не крайният изход, то със сигурност процеса на лечение. Забавяне в подобен порядък в неврохирургия. При пациенти, които в 99% от случаите страдат от сериозни тумори и съществени проблеми на централна и периферна нервна система. Нали не е нужно да си лекар, за да си представиш какво означават няколко дни забавяне- да не говорим за седмици и месеци- при пациенти с астроцитом, Алцхаймер и прочее. Как да обясня на родителите на едно пет годишно момиче, че ще отстраня тумора на дъщеря им, когато е ВЪЗМОЖНО, а не когато е ПРАВИЛНО?! Защото хора просто няма. Физически. Колегите в КОВИД секторите отдавна са отвъд ръба на всяко възможно оцеляване. И всички останали влизаме в тия сектори постоянно. За да опитаме да им помогнем. Да де, ама има инфаркти, раждания, катастрофи, травми. Има хронично болни за проследяване и лечение. Обяснете това на ковидиота. Няма как. Обяснете го на хората, които казват: “ Вие сте длъжни. Вие сте лекари“. Така е. Длъжни сме. И сме лекари. Но ОБЕКТИВНО можем това, което можем. И само това. Колкото и да се стараем. Миналата година всички изтръпвахме от ужас от кадрите, показващи лекари в Италия, които плачат от безсилие. Защото трябва да решат какво да направят с три респиратора и осем пациента, които се нуждаят от тях. Има не малко случаи на колеги, които се пречупиха и отнеха живота си. От отчаяние и безизходица. Това ли трябва да стане и тук!? Но никой няма да се впечатли. Дори и да стане. Аз лично се тревожа какво ще се случи след две до три години в общ план. Със сърдечно- съдовите, диабетните, онкологичните пациенти. Тези хора сега са по домовете си. Не смеят да отидат за профилактика, преглед, лекарства. Страх ги е. Да, но когато едно такова състояние не е под постоянен скрининг…Нали няма нужда да продължавам?
Смъртността от тези заболявания ни предстои. Уви.
Няма смисъл от тия “ мерки“ сега. Няма. Всичко това трябваше да се направи преди месеци. И трябваше да се направи твърдо. Безкомпромисно. Но на политическата класа са й по- важни гласовете на масата ковидиоти, отколкото всичко друго. Платено в човешки животи. Буквално. И затова ще става още по- лошо. А всички ругаха професор Мутафчийски, когато каза: „Яко ще се мре“. Ами…започна се. И най- лошото още е пред нас. Пред всички нас. Ако не се ваксинират поне 70% от всички. И не се налагат ИСТИНСКИ наказания за неспазване на елементарни правила.
Много, много полезна статия, господин Неделчев. Благодаря.
ХаресвамХаресвам
Радвам се, че и други хора мислят като мен, особено пък уважавани медици. Колкото до лекарите-антиваксъри, те нямат място в тази професия и е редно да я напуснат!
ХаресвамХаресвам
Много хора мислят като Вас, господин Неделчев. Много. И като мен. Просто за Вас и за мен, за всички, които все още се водим от здравия разум все пак няма никакво място в “ публичното пространство“. Ние не сме „ОК“. Защото сме ваксинирани, носим си маските правилно, не пищим от тук до вечерта, че ни отнемат „правата“. Прочее, преди броени дни Комисията за защита от дискриминация излезе с официално становище, казващо, че: “ Основното човешко право на живот може да бъде защитавано включително с временно ограничаване и\ или отнемане на други права“. Да сте чули която и да е медия поне да съобщи за това? Няма и да чуете. Затова пък продължаваме да гледаме гнусния водевил с чутовния български “ ресторантьорски бизнес“. Ей, за две години как не видях да се жали един монтьор, един строител, един артист!? Един журналист!? Не. Само и единствено кръчмарите се оказаха алфата и омегата на всичко!
“ Колегите“- антиваксъри. Ех, безкрайна тема. И, да- съгласна съм с Вас. Абсолютно неприемливо е такъв човек да е част от професията! Да де, ама министърът ни е виден антиваксър. И ни личи от всякъде. Уви.
Ами “ колегите“, извадащи фалшиви сертификати??? За това просто нямам думи. С чиста съвест да пуснеш биологична бомба на улицата. Също дълъг разговор и също- без особен смисъл. Просто трябва да стискаме зъби и да се борим. Колкото можем. Само дето не знам още колко можем. Ето, преди няколко седмици обясних на екипа, с който работя- имате една седмица, за да вземете решение. Или се ваксинирате, или не работите с мен. Дискриминация било. Принуда било. Нямала съм право. Всъщност имам. Първо, защото съм военен лекар. Във време на пандемия мога да издам заповед без изобщо да ме интересува какво мислят тези, чиито чинове са по- ниски от моя. Това, че до момента не съм го направила е въпрос на доброто ми възпитание и дълбокото ми разбиране, че може би с убеждение е по- добре да опитаме. Не стана с убеждение. И второ- няма да търпя повече в реанимация и отделение с ДЕЦА с тежки неврологични проблеми и операции някой да ми обяснява, видиш ли, че “ сам си преценя“ и щял “ да си помисли“! Достатъчно чаках и разчитах на съвест- и човешка, и лекарска. Нали няма нужда да Ви казвам каква беше реакцията? Трима колеги дори заведоха дела срещу мен. Дискриминирала съм ги била. Пречела съм им била да работят. Принуждавала съм ги била. Не съм. Дадох им време да направят избор. Но няма проблем, ще отида в съда. Няма да ми е за първи път да съм страна в идиотско дело. Не мога да се сърдя на хората. След като ЛЕКАРИ говорят глупости и не се ваксинират. Не мога да се сърдя, че някой се води от страховете си. След като в национален ефир, в най- гледаното време, кандидат за депутат убедено обясни, че видиш ли, метаротърсачите пиукали до ваксиниран човек!? Дори нямам сили да се ядосам вече, вярвате или не.
Вчера отворихме няколко нови КОВИД клиники. Преобразувахме цели отделения. За четири часа бяха пълни над капацитета. Четири часа. Няма легла. Няма лекари и помощен медицински персонал. Ремдесивирът свършва и резервът е недостатъчен. На места има проблеми дори с кислорода. Няма достатъчно респиратори. Но…никой не се интересува от това. Заради проклетите избори и гласовете на антиваксърите. Междувременно, миналата нощ за пръв път загубих КОВИД пациент под 10 годишна възраст. Нещо ми подсказва, че няма да ми е за последен. Но какво от това!? Важно е да щурмуваме мола без маска, да плюем по мерките и да не излизаме от кръчмите. Разбира се, настоявайки данъкоплатците да ни плащат тестовете за целта!
Често си мисля за онази Ваша статия, в която говорехте за това как пандемията е показала абсолютната ни неспособност на емпатия и грижа за другите. Уви. Истина е. Но все пак…все пак и моралната подкрепа е много важна. Така че още веднъж- благодаря. Дано имаме сили. Всички. Нали така казваше Скарлет- и това ще мине. И утре е ден. Дано…
ХаресвамХаресвам