Илън Мъск обеща по-справедлив Туитър, но медиите и социалните мрежи трудно ще се отскубнат от лапите на неолибералния тоталитаризъм

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 4 ноември

Миналата седмица най-богатият човек в света и американски предприемач №1 – Илън Мъск – най-сетне влезе във владение на социалната мрежа Туитър. Той беше пожелал да я купи още през пролетта, но после даде заден ход, след като му отказаха информация колко фиктивни акаунти може да съставят многомилионната й аудитория. Стигна се до съдебни дела и разправии и накрая Мъск се съгласи да плати обещаната цена, въпреки че в наши дни тя вече щеше да е далеч по-ниска.

Взимайки властта в платформата за микроблогване, бизнесменът веднага уволни цялото й ръководство. В началото на 2021-а то безцеремонно лиши доскорошния американски президент Тръмп от акаунта му и оттогава налагаше безпощадна цензура срещу всеки, който излиза от „правата линия“, налагана от Демократическата партия и глобалния неолиберализъм. Покрай опитите си да купи и реформира Туитър от последните месеци, Мъск не скри разочарованието си от цялата върхушка около сегашния президент Байдън и медиите, които го поддържат с цената на всичко. Призна, че е гласувал за демократите, но вече не възнамерява да го прави, и поде пуническа, а според някои – донкихотовска, война срещу тоталитарната нова цензура, налагана от тяхната пропагандна машина. Междувременно се обяви и за мир в Украйна и признаване на присъединяването на Крим и Донбас към Русия чрез референдуми, с което си създаде още врагове – най-вече в лицето на NAFO-троловете със синьо-жълти знаменца и всички, които сляпо подкрепят байдъновата политика спрямо Европа…

Но защо авантюрата на Илън Мъск с Туитър е толкова значимо събитие? В България тази социална мрежа е сравнително слабо използвана, главно заради езиковата бариера. За разлика от Фейсбук, там автоматичният превод на други езици навлезе доста по-късно. В Европа платформата стана популярна най-вече сред англоговорящите потребители, а у нас – основно в средите на „жълтопаветния умнокрасивитет“. От блогър-редиците на Туитър дори произлязоха министри и депутати от „Демократична България“ – хора, овладели до съвършенство изкуството да се изразяват в 140 (неотдавна увеличени до 280) символа, но с по-семпли възможности в други области…

За Америка обаче Туитър, който в световен мащаб има над 250 милиона потребители (пак да уточним – не е ясно колко от тях са „ботове“, а не реални хора), е водеща социална мрежа – с далеч по-голямо влияние от Фейсбук или Инстаграм, които са собственост на Марк Зукърбърг. Апропо, през последните месеци акциите на неговата Мета-компания се сринаха толкова много, че той вече изпадна от челната десетка на световните богаташи, а допреди време влизаше в Топ 3. От Туитър американците научават не само новините, но и мислите на най-важните за тях хора – политици, шоумени, предприемачи – един от които е и новият му собственик.

За да сравним с по-разбираеми аналози значението на това Илън Мъск да купи Туитър, трябва да си представим например Инстаграм да бъде взет от човек, който внезапно забранява използването на филтри и програми за разкрасяване. Представяте ли си какъв шок би било това, за златотърсачките и псевдоманекенките, които се вихрят там? Или например форум като „БГ мама“ да бъде превзет от привърженици на отнемането на деца в Норвегия. Или някой като Слави Трифонов, Петър Волгин или Мартин Карбовски да купи сайтовете „Дневник“ и „Фактчек“. Трусът в днешното американско общество е горе-долу същият.

В навечерието на предстоящите междинни избори в САЩ Илън Мъск обеща не просто амнистия на заключени акаунти като тези на Доналд Тръмп или рапъра Кание Уест, но и безпристрастно отношение към всеки важен въпрос, провокиращ полярни мнения. „Придобих Туитър, защото за бъдещето на цивилизацията ни е важно да имаме модерен площад, на който да дебатираме широк кръг теми и убеждения – и то по здравословен начин, без да се стига до прояви на насилие. В момента има огромна опасност социалните медии да залитнат в крайно ляво или крайно дясно, създавайки за потребителите „ехо-камери“, които произвеждат само омраза и разделение на обществото ни“, написа предприемачът, който заплати около 44 милиарда долара за придобивката си. И метафорично добави: „Птичката вече е освободена“.

Но доколко свободата на мненията се възцарява в американския, а и в световния Интернет? Уви, една птичка пролет не прави. Пришествието на Мъск в Туитър е само малка тактическа победа на здравия разум и традиционализма над неолибералното подтисничество на новото време. Забавно е в момента човек да наблюдава ужаса, който действията на новия собственик предизвикват у вилнеещите в тази социална мрежа хунвейбини на кенсъл-културата и джендър-пропагандата. Не, те не се боят, че някой вече ще цензурира идеите и публикациите им – те са шокирани, че това вече няма да се прилага спрямо опонентите им. Какъв ужас наистина – всеки да има еднакво право на мнение!

В Туитър вече ще можеш на спокойствие да изразиш убеждение, че човешките полове са само два – мъжки и женски, че въоръжаването на Украйна не води до нищо добро за никого, че е смешно малката русалка да е тъмнокожа в новите филми. Както и че Уди Алън не е и няма как да е блудствал с втората си, невръстна доведена дъщеря, а само се е оженил за първата… Без страх от блокиране на акаунта ще можеш да говориш открито, че обичаш сладкиши и въобще въглехидрати, че пострадалият съпруг на топ-демократката Нанси Пелоси вероятно е имал някакви отношения с нападателя, щом като го е пуснал в охранявания си дом, и че мотивите за атаката може и да не са политически. Както и че при Доналд Тръмп не само Щатите, но и целият свят бяха значително по-добре, отколкото при Джо Байдън…

Каквото и да говорят по Си Ен Ен и да пишат в „Ню Йорк Таймс“, каквито и филтри да налага Марк Зукърбърг в своя Фейсбук, човек вече ще може да потърси по-обективна информация в Туитър. Или най-малкото да прочете различни мнения от тези, които глобалистската пропагандна машина налага. От десетилетия насам всички водещи медии в САЩ подкрепят Демократическата партия и нейната политика, която, както печално се вижда тази година, далеч не е най-миролюбивата и хуманната. Днес в лицето на Туитър и Илън Мъск те се сдобиха със силен балансьор – не непременно опонент, какъвто например е телевизията „Фокс нюз“, а просто истински либерал, защитаващ правото на лично мнение.

В световен мащаб, и в частност у нас, това обаче ще има слаб ефект – близък почти до нулата. Европейският съюз и България като част от него ще продължат да са облъчвани от единна, координирана медийна пропаганда, която с методично постоянство ще представя света през своята деформирана призма. Съсипването на Стария континент ще продължи със същото темпо, подпомагано от самоубийственото поведение на националните правителства, подчинени на брюкселския диктат. А широките маси ще продължат да стоят като зомбирани пред телевизорите си и да вярват, че инфлацията и предстоящата мизерия се дължат на лошия Путин, който се е чудил как да провокира санкции срещу себе си и си е изпросил нашия гняв, от който страдаме само и единствено ние…

Да, в големите европейски столици протестите не секват и стават все по-многолюдни, но няма какво да се заблуждаваме – основната част от популацията остава в плен на деформирана пропаганда. Успели са да я докарат дотам мазохистично да се радва, че страда – в името на методично насадена идеология.

Е, поне в Америка се намери един човек, който да каже „баста“ на този процес. Но ще има ли други птички освен тази на Мъск? Кой ще се престраши по нашите ширини?