Последният филм за Бонд – „Смъртта може да почака“, който беше 25-и в поредицата, ми хареса много, но „Пълна разплата – част I“, който гледах току-що, ми хареса още повече. Трудно е да се определи заради кой компонент по-точно, най-добре е да се каже – заради всичките. Е, Том Круз надали някога ще вземе „Оскар“ за главна роля в кариерата си – най-много да му дадат такъв за най-красиво и устремно бягане в костюм, ако създадат подобна категория, или един ден за цялостно творчество. Но да не забравяме нито за миг, че в този франчайз Круз е много повече от актьор – той е основният продуцент и на практика човека, върху когото се крепи целият проект с бюджет близо 300 милиона долара. Така че – адмирации за този вече 61-годишен мъж, който наистина е способен на чудеса и от двете страни на камерата.
За смайващите екшънсцени и каскади вече сте чували и чели много – да, наистина са такива. Операторската работа и музиката са изключителни. Актьорската игра в поддържащите роли – също, особено на зашеметяващата Ванеса Кърби, чийто талант просто крещи „Давайте ми главни роли!“.
Но най-голямото достойнство може би все пак е сценарият – не само защото успява да създаде сравнително правдоподобен (при цялата си бомбастичност и фантасмагористичност) сюжет, но и защото поддържа чувство за хумор почти през цялото време. И най-важното – напрежение, което кулминира в смайващата последна сцена, разгърната във вагоните на „Ориент експрес“ насред Алпите. Изглежда все по-непосилно за Холивуд да създава такива филми, които да успеят да те изумят, без да те подразнят с нищо. Но тук сценаристът-режисьор Кристофър Маккуори (написал шедьоври като „Обичайните заподозрени“, без Том Круз, и „На ръба на утрешния ден“, с Том Круз) го постига с лекота.
В много отношения „Невъзможна мисия 7“ е повече Бонд-филм от всеки истински Бонд-филм напоследък. Сюжетът, местата, на които се развива действието (ах, този Рим, напоследък нито един блокбъстър не може да се откаже да разрушава Испанските стъпала и да прави гонки по тесните му улички), интериори като подводници, изоставени села в арабската пустиня и ретро-влак, стилът и елегантността на всеки от героите… „Мисията“ цака Бонд почти по всички параграфи.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Гледах филма само заради Вашата рецензия, господин Неделчев. Признавам си. 🙂 Нищо лично, харесвам Том Круз. Даже много. Един от моите най- най- най- любими филми за всички времена и завинаги е негов филм. Гледам го, когато взема да се съмнявам, че този живот е моят живот и този свят е моят свят. Последният самурай, за него става дума. Понякога си мисля, че вече знам и финалните надписи…За ТОП ГЪН няма какво да говоря. Според мен няма нормален човек, който не харесва този филм. Гледах МАВЕРИК четири пъти…:) Така че харесвам „колегата“ Том Круз. Е, аз никога не съм пилотирала боен самолет извън тренажора. Само медицински хеликоптери и само по време на мисия. Но все пак, това ми дава някакво право да кажа, че Том ми е „колега“, нали така. 🙂 Обаче МИСИЯТА някакси не намери място в сърцето ми. Но отидох да гледам новата заради Вашите думи. И въобще не съжалявам! Така че- отново Ви благодаря. Наистина, в много отношения това е повече Бонд от Бонд филмите. Каскадата с влака просто…Какво да кажа!? За пръв път от детските си години гледах екрана с половин око и здраво затворено второ! Беше ме страх. То ясно, че той ще се справи, но си беше страшно за гледане! Жесток момент. В смисъл- жестоко готин. Обаче да Ви кажа честно, личният ми фаворит е сцената „избирам нова кола“! :))) Фиат. Ретро, малък, ЖЪЛТ фиат. Туше. И аплодисменти. Цялата зала се смя с тоя фиат. Нямам търпение за втората част. И не знаех, че Захари Бахаров участва.
В събота гледах ОПЕНХАЙМЕР. Любопитна съм какво ще кажете Вие за този филм, който аз лично чакам от миналата година направо. Ако решите да напишете рецензия. 🙂 Четох книгата преди време. Ще Ви издам една от тайните на всички неврохирурзи по света- ние всички сме обсебени от Опенхаймер. Мозъкът на този човек е предизвикателство за нас, почти фикс идея. Уви, няма как да го изследваме. Но можем да направим достатъчно обосновани предположения. Някой ден. Удивителен човек. Удивителен филм. Много ми допадна. И, не. Няма да се присъединя към манията БАРБЕНХАЙМЕР, като гледам и другия филм. Апропо, много подло от страна на Уорнър да програмират премиерата на Барби в същия ден, в който Нолан излиза на екран с първия си филм за Юнивърсъл. Но предполагам, че това е част от играта. Килиън Мърфи е просто потресаващ. А ако Робърт Дауни не получи Оскар за превъплъщението си в адмирал Щраус- тия награди трябва да ги закрият!
ХаресвамХаресвам
Още не съм успял да гледам „Опенхаймер“, сигурно ще напиша нещо после. От „Барби“ съм много разочарован, а триумфът му е поредно доказателство за надмощието на маркетинга и формата над съдържанието. Но какво да се прави…
ХаресвамХаресвам
Леле. Не съм си и представяла дори, че точно Вие бихте гледал Барби. Ама предполагам, че това просто е част от работата Ви. В крайна сметка нали такива като мен разчитаме на такива като Вас. Много правилно съм постъпила значи. С решението си да не гледам този филм. Въпреки че да Ви кажа, покрай мен има достатъчно малки и не до там малки момиченца, които би следвало да придружа да прожекция. Но…именно масирания маркетинг ме отказа окончателно. Някакси усещането, че се опитвам да ме накарат да платя за нещо, което не струва, надделя. Въпреки Марго Роби. Виждам, че нищо не пропускам. Колкото до ОПЕНХАЙМЕР, само една вметка. Понеже казвате, че още не сте го гледал. Като неспециалист, а обикновен кинозрител си позволявам да Ви кажа- музиката на този филм заслужава специално внимание. Според мен. Поредното доказателство на максимата, че понякога музиката е просто отделен персонаж в лентата. И трябва да проверя отново кой е операторът на този филм. Имаше потресаващи кадри. Потресаващи планове и гледни точки. Така че наистина ми е любопитно какво ще види един човек, който не гледа като мен, а с око на професионалист. 🙂
ХаресвамХаресвам