Редакционният увод в ноемврийския „Биограф“
Театърът – това са серия от незаобиколими препятствия по пътя към наближаващо бедствие.
Сър Том Стопард, британски драматург
Броени дни преди 11-ата поредна Нощ на театрите у нас на 18 ноември, Biograph ви предлага свой „театрален брой“ с една от емблемите на българската сцена на корицата си. Как се е променил Мариус Куркински от онази първа своя поява там преди 12 години? Еволюирал ли е и в каква посока? В своя очерк Мина Узаничева се е постарала да отговори на тези въпроси. Интервюираме и неговия продуцент от последните години Кирил Кирилов, който се превърна в ключова фигура в театралния ни мениджмънт.
Разговорът с един от водещите ни режисьори Галин Стоев и ретроспекцията, посветена на 100-годишнината от рождението на Апостол Карамитев, също са задължителни четива за всеки почитател на музите Мелпомена и Талия у нас. Не пропускайте и фундаменталното интервю на Елена Кръстева с Кристина Патрашкова – най-големият специалист по теми, свързани с културата, в българската журналистика. Асен Блатечки и филмовият маестро Георги Дюлгеров са не по-малко интересни и важни гости в този артистичен брой. Разказваме и житейската история на един от гениите на руската литература – Фьодор Достоевски.
Вълнуваща, дори разтърсваща, е скорошната съдба на друга наша бивша корица – Алла Пугачова, чийто живот се преобърна из основи след руската инвазия в Украйна и решението й да бъде солидарна със съпруга си Максим Галкин. А текстът на Надя Чолакова за клубното явление „Спартакус“ от времената на Виденовата криза не може да бъде окачествен другояче, освен като шедьовър.
Завиждам ви, че ще се потопите във всичко това този ноември…
Приятно четене!
Георги Неделчев,
редакционен директор
Георги Неделчев - коментари и други неща 
С малко закъснение, но от сърце Ви желая Честит ден на нородните будители, господин Неделчев! 🙂 Пък ако може по- често да се „маскираме“ на четящи, възпитани, културни и нормални хора- чудесно! Не съм от хората, които яростно конфронтират двата празника, ако и да намирам американският такъв за тъпотия и половина. Ако ме извините за израза. Виж, Dia De Los Muertos е друга работа. Пипната. 🙂 И то как! Леле, като какви неща съм се маскирала, ако Ви кажа…Мда. Любимата ми откриваща сцена на Бонд, определено. Тази в Мексико от СПЕКТЪР. Жестоко беше. 🙂 Така че- празници да има. Делници колкото щеш.
МНОГО, МНОГО, МИЛИОН И СТО ПЪТИ БЛАГОДАРЯ!!! За този изумителен, вълнуващ, докосващ, фантастичен театрален БИОГРАФ! Всеки път си мисля, че няма накъде вече. Да ме изненадате, да ме трогнете, да докоснете най- скритото в мислите и емоциите ми. И всеки път ме изненадвате. БЕЗКРАЙНО БЛАГОДАРЯ, господин Неделчев!Още съм на фаза диагонал. Попрегледах тук- там. Да видя от къде да почна. Но каква селекция само! Георги Дюлгеров, който е национално богатство. Поне според мен. За Мариус какво да кажа!? Нямам търпение да видя новия му спектакъл по Чудомир. Мариус е толкова „небългарско“ явление на сцената на нашия живот. Този човек е доказателство, че не само Бай Ганю живее у нас и сред нас. Апостол Карамитев е като кадър от друг свят. Толкова съвършен. Толкова много талант на едно място. Ех, да беше и поживял повече. Достоевски е повече от любопитен персонаж за всяка история- особено на страниците на любимото списание. И, да. Започнах от Асен Блатечки, признавам си. 🙂 Малко е досадно това за „лошото момче“, но май е неизбежно. В излъчването му, в играта му дори има нещо от друго време. Време, което вече не просто не съществува- то не може да се повтори в този разглезен, преситен, „събуден“, илюзорно свободен свят, който се чуди за какво да се обиди и кого да дамгоса за нещо. Нещо неуловимо, малко, но напълно отчетливо и незаобиколимо у Асен Блатечки ми напомня наистина за Данаилов, Делон и Мастрояни. Мъжете, които бяха мъже. Без извинения. Без оправдания. Без заблуди и ненужен фалш. Оставате все по- малко. Мъжете по тази планета. Не като биология мъже имам предвид, разбира се. Като поведение, като характер. Оставате все по- малко. И това не е добре. За жените- особено.
Няма Тончо Краевски този път? Значи следващият ще му се зарадвам повече! 🙂 Разбира се, винаги има вариант да съм си прелистила списанието толкова бързо, че просто да не съм го видяла. Ще проверя.
Благодаря пак и отново! Страхотно страхотен нов БИОГРАФ! :)))
ХаресвамХаресвам
Тончо Краевски, да не забравяме, е от поколението, при което талантът винаги е повече от мотивацията и дисциплината 🙂 Пишете му във фейсбук, може и да ви отговори, и да се почувства неудобно, че не е успял да даде за този брой нищо. Да се надяваме, че нататък ще е по-редовен 😉
ХаресвамХаресвам
Наистина ли? Талантът е повече от дисциплината? И какво излиза? Излиза, че не съм единствената, която има проблем с хора, които са повече от добри в това, което правят, но…Но хич не си дават зор за „подробности“ като дисциплина, правила, крайни срокове, работна етика. Знаете, казвала съм Ви- не използвам фейсбук. „Трижди проклетият фейсбук“ както го нарича Ивайло Цветков. Така че опасявам се, не от моите думи ще се почувства неудобно господин Краевски. Явно вече все по- малко хора разбират, че талантът е отговорност преди всичко. Колкото до дисциплината, като класическа Дева, при това с дългогодишна военна кариера, сещате се. Дисциплина е второто ми име. 🙂 „Който живее без дисциплина, умира без чест“. Прочетох това в една книга преди време.
А книгата, която ми препоръчахте, Fortress Israel, почти я приключвам. Рядко ми е било толкова трудно да чета книга. Много рядко…
ХаресвамХаресвам