Колко такива концерта минаха от онзи в Пловдив през есента на 2021-а, когато някой беше решил да се направи на интересен с намека, че е по-добре тя вече да спира с пеенето? Десетки със сигурност, а може да са и над сто. Представям си, ако наистина беше казала – е добре, щом получих такъв съвет, ще го послушам…
В първия от двата си тазгодишни концерта в НДК Лили Иванова достигна нови висоти в планината на музикалното изкуство, която продължава неуморно да изкачва. Поредно изригване на певческа гениалност и сценична харизма, пореден урок по стил. Спектаклите на тази жена са като майсторски класове по култура. Всяка година различен сетлист, нови или позабравени песни от необятния й репертоар, нови аранжименти и сценично оформление… И сега не беше по-различно от тази вече наложена традиция, но енергийният заряд, вокалната мощ и доброто настроение на Лили сякаш надминаха очакванията дори на най-запалените й почитатели. За щастие, концертът се снимаше от много видеокамери, и вероятно ще види бял свят под някаква форма. Защото наистина имаше какво да се види и чуе на него.
През последното десетилетие Лили Иванова е толкова неуморима в концертите и обиколките си из страната, че е съвсем реална опасността да я приемем за „даденост“. Сякаш е най-нормалното нещо на света някой да прави такава музика и да я изпълнява с такъв перфекционизъм, еднакъв за всеки град и сцена, където се появява. Да държи да записва нови и нови изпълнения, да репетира различни, все по-добри аранжименти… При нея изглежда много лесно и съвсем в реда на нещата, нали? Всъщност, ако питате Лили – това е най-нормалното, „така и трябва“, ако я цитирам дословно.
Истината е, че това е всичко друго, но не и „нормално“ – то е нещо извънредно, необичайно, дори свръхестествено – от онези събития в живота, чиято стойност осъзнаваме по-късно. Лили Иванова е национална ценност, която повечето българи по инерция са свикнали да неглижират. Достатъчно е обаче някой чужденец да се изправи пред нея и после да им каже – абе вие осъзнавате ли какво всъщност имате? На какви концерти имате щастието да присъствате – и то на символична за световните стандарти цена? Тогава българинът е склонен да се позамисли и да погледне с други очи, да чуе с други уши…
Забелязал съм например, че в коментарите под клиповете й в YouTube много често се среща руска (но и всякаква друга) реч. Руснаците винаги са имали вкус към музиката и въобще към доброто изкуство и, за разлика от повечето българи, не си скъпят възторга и хвалбите. Искрено ни завиждат за Лили Иванова.
За онези нашенци, които никога не са я слушали на живо (а някои дори не са давали ухо и на записите й, но пък имат мнение по въпроса), въодушевлението и преклонението пред нея изглеждат като някаква необяснима поза. За щастие, броят на тези хора е пренебрежимо малък, а този на екзалтираните – все по-голям.
На 15 декември 2023-а зала 1 на НДК беше препълнена. Така ще бъде и на 16-и. Така беше и в Народния театър през пролетта, така беше и на 4 декември миналата година в „Арената“, и през декември 2021-а пак в НДК… Така ще бъде и догодина на много други места, откъдето хиляди хора ще си тръгнат щастливи, че са преживели нещо такова поне веднъж в живота си. Аз съм от най-големите късметлии, които са го преживели много повече от веднъж. И отказвам да го приема за даденост – всеки път се изумявам, че изобщо е възможно.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Ще Ви призная нещо, господин Неделчев. С риск сериозно да пострада репутацията ми пред Вас… Обожавам Лили. Обожавам я. Въпреки абсолютната ми страст към операта- Лили звучи в дома ми, в колата ми, в кабинета ми постоянно. Но на живо съм я гледала точно пет пъти. Да, купувам билети за майка си и трите й приятелки всяка година. Всяка Божа година. Как така годината ще си отиде без концерт на Лили!? Че тя майка ми ще получи инфаркт само от мисълта за това. Аз обаче имам едно малко, как да го кажа…друго виждане. То е продиктувано от отношението ми към културните преживявания на живо по принцип. С уговорката, че нищо не може да се сравни с преживяването на живо, все пак. Все пак подбирам много сериозно на кой концерт да отида. Защото вече наистина не мога да понасям по никакъв начин идващите ПОЛОВИН ЧАС след началото, телефоните, разговорите току до ухото ми. Шумящите пликчета, фастъците, дъвките и прочее. Не издържам вече на това. Не издържам на разпоредителите, които ми обясняват: „Ама те са си платили билетите“. Сякаш аз не съм. Пък съм дошла на време, нали така. И не се чудя какво да дъвча. И не говоря през цялото време. Колкото и претенциозно да Ви звучи, заради всичко това просто вече някои неща предпочитам да не си ги причинявам. Но, разбира се, постарала съм се и аз да се „запиша“ сред хората, гледали Лили на живо. На концерта в Арената бях. С мама и приятелките й. Едно нещо ме потресе напълно. И до днес го помня. През няколко стола на моя ред имаше семейство с дете около пет годишна възраст. Малко момиче. Тя пееше песните й с пълно гърло и очевидно удоволствие. Няма да забравя тая гледка. Това малко момиче. Което знаеше песните й наизуст. Това казва всичко за Лили. Иначе миналата година и майка ми каза същото, каквото сте написал в статията си- че всеки концерт е различен. И един с един не се повтаря. Тая година не знам- още не съм я чула. Утре. Билетите им са за 16- ти. Знаете ли, може да Ви се стори странно, обаче тая тотална енергия на Лили, тоя неин перфекционизъм и работоспособност, това нейно абсолютно посвещение на професията й много ми напомнят за Райна Кабаиванска. Друга изумителна певица- която току- що, на 15- ти декември отпразнува рождения си ден- не напълно оценена според мен. Не професионално- лично оценена. Ние не можем изобщо да проумеем какво означава една жена на 89 да продължава да работи, да обучава млади певци, да е така енергична и невероятно витална. Кабаиванска и Лили са пример и вдъхновение за мен. Както винаги съм казвала- тази работа, музиката, изглежда прекрасно само от обратната страна на сцената. От нашата страна. Ние виждаме само блясъка, славата и аплодисментите. А всъщност това е един къртовски, тих, постоянен, често неблагодарен труд. Дисциплина, постоянство, отговорност, жертви. Които не всеки е готов да направи. Това е музиката. Тя изисква тотално посвещаване. Кабаиванска споделя в свое интервю: „Дъщеря ми е музикална, но стана архитект. И на шест години ми каза- аз мразя театъра.“ Защото заради него майка й е била далеч. Гяуров казва в интервю за Розалия Бикс: “ Нашата работа е миньорски труд. Всеки ден. Копаеш. Постоянно. Неотклонно. И никога не знаеш кога си стигнал ценната руда. Дали си я стигнал. Знаеш само, че днес трябва да си по- добър, отколкото си бил вчера. Защото успехът никога не идва лесно- както и да изглежда отстрани.“ Доминго, също един потресаващ артист и невероятен певец, който само след броени седмици ще навърши 83, пише в своя книга: “ Успях, защото съпругата ми се отказа. А тя беше отлична певица. Отказа се. За да имам дом, семейство и спокойствие. И мениджър- какъвто тя ми беше дълго време. Така имах възможност да се посветя на работата си и само на нея. Защото дарбата е нищо без дисциплина и постоянен труд. Виждал съм много таланти, които се провалят от мързел и заради убеждението, че гласът е достатъчен“. Мисля, няма да е прекалено, ако кажа, че всяко едно от тези неща е валидно и за Лили Иванова. И звучи като казано от нея. Да е жива и здрава, както Ви казах- обожавам я. Има нещо в нея, в този неин глас, което просто ме отделя от света, когато я слушам. Междудругото, един мой приятел испанец, който й е луд поклонник- опита да учи български заради нея!- казва, че тя трябва да запише хеви метъл версии с оркестър на някои от песните си. Представяте ли си. Обаче Рамон е рокаджия, има си банда човекът, простено му е. 🙂 И все пак. Все пак, понякога си представям метъл симфони версия на НАШЕ ЛЯТО. Или ТИ СЪН ЛИ СИ. Това са двете ми най- любими нейни песни. И СТАРИ МОЙ ПРИЯТЕЛЮ. Също и ДАЛИ. Това е много вълнуваща песен. Поне за мен. Лили е изключителна. Знам, че е клише. То затова е клише- защото е вярно. Още не съм довършила книгата й. За толкова неща се замислям, докато я чета. Някой ден може и да разберем какво е Лили Иванова. Може би. Ще разберем какъв подарък е за нас тази изумителна жена.
ХаресвамХаресвам