Силно присъствие на емблематични актриси във втория сезон на лозарския сериал по БНТ, който стартира интригуващо
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 12 януари
„Тъй хубаво е всичко окол мене! Жени и вино! Вино и жени!“, възкликва българският лирик Кирил Христов преди около век. Сега тази крилата фраза придобива ново звучене покрай втория сезон на нашумелия български сериал „Вина“, който стартира миналия уикенд с кратка церемония по БНТ. Макар и в главните роли да са някои от най-добрите наши актьори като Михаил Билалов, Владимир Зомбори и Герасим Георгиев-Геро, той впечатлява най-вече със силните си женски образи – добре написани роли, изиграни с талант и вдъховение.
Новината за следващите 12 епизода е включването на Лилия Маравиля в ключов образ на новопристигнала конкурентка във винарската индустрия. Красивата и обичана актриса вече си партнираше с Билалов в семейната сапунка „Връзки“. Тук динамиката между двамата сякаш е още по-интригуваща. Маравиля придава аристократичен финес, но и елегантен комизъм на героинята си, която се оказва „непотопяем кораб“ за местните велможи от Югозапада. Тя е като една нова Анета Сотирова на телевизионното ни кино – харизматична и леко самоиронична, с вид на жена, която лесно можеш да подцениш, но жестоко ще съжалиш после за това.
Титулярката Елена Телбис остава другото силно женско присъствие във „Вина 2“. В първия епизод героинята й губи обонянието и вкусовите си рецептори и актрисата се справя чудесно с предизвикателството да го покаже по автентичен начин. Параскева Джукелова като нейната майка, Кристина Верославова като съпругата и съперницата за сърцето на идеалиста Филип, и особено Силвия Лулчева като „потенциалната втора свекърва“ също допринасят за постоянното напрежение на екрана.
Драматизмът постоянно се редува с едва доловими комични нотки. Почти във всяка сцена си личи, че сценарият е писан от драматургично трио изцяло от нежния пол. Във „Вина 2“ женската психика и поведенчески стереотипи са развити и показани по чудесен начин. Може би само в „Столичани в повече“ на bTV, където обаче комизмът беше приоритет, сме гледали по-добре обрисувани и изиграни героини.
В сериала на БНТ конкретната сюжетна линия – борбата за запазване на винарската изба – все по-умело се преплита и с други теми от съвременния живот. Находчиво са показани политическите интриги в българската провинция, особено в период на местни избори. Сцената в калната баня, където омазани до ушите с лечебна глина общинари „бистрят схеми“ далеч от всякакви подслушвателни устройства, беше брилянтна. „Никъде по света няма държава, в която комунисти раждат демократи“ – има ли по-кратко обобщение на родната политика от тази реплика на Михаил Билалов?
В новия сезон героите се придвижват с тротинетки, използват дронове за наблюдение от дистанция, но и карат елегантни ретро-автомобили. Ефектни пейзажни кадри, служещи като реклама на целия регион (няма само турските сериали да го прилагат този номер!) се редуват с диалози с култови реплики почти като в златните времена на „Под прикритие“. „- Що не ме фраснеш със сатъра направо между очите, а? – Защото съм медицинско лице и после ще трябва да те спасявам!“. „Вина 2“ оставя усещането, че телевизионното ни кино е в много добра форма. Видяхме и бравурна откриваща сцена с Юлиан Вергов, който снима реклама за вино в целия си блясък на секссимвол.
Режисьорът Виктор Божинов, комуто дължим не само „Връзки“ и гангстерската сага за Джаро и Иво Андонов, но и шедьовъра „Възвишение“ и кинохита „Голата истина за група „Жигули“, не е от онези творци, които държат на всяка цена да демонстрират специфичен стил. Неговата работа напомня на тази на добрия футболен съдия – остава някак си незабележима, а зрителят се потапя изцяло в събитията на екрана. При Божинов актьорското преиграване и театралничене, така характерно за повечето ни сериали, и „изчакването на реплики“ (основен минус на иначе блестящата сага „Откраднат живот“ по Нова тв) са сведени до минимум. Този режисьор просто има усет към автентичната игра, притежава завидно чувство за мярка и баланс, както и умение да поставя акценти, но по ненатрапчив начин. Името му вече се е превърнало в гаранция за качествена продукция – нещо рядко срещано в тукашната филмова индустрия.
Всички тези суперлативи може и да звучат твърде приповдигнато, но на фона на останалата продукция на телевизионното ни кино, са съвсем уместни. През последните години сериалите затънаха в клишета, актьорско декламиране и набързо заснети епизоди с минималния възможен бюджет и невъзможни срокове. В БНТ по стара традиция действат не така припряно и една идея „по-разточително“. Затова пък крайният резултат си заслужава.
„Вина 2“ е много повече от сериал за виното, лозарството и македонския ни край. Вторият му сезон не просто развива в интересна посока сюжетната му линия, но и прави разрез на народопсихологията ни и на времето, в което живеем – при това по атрактивен и приятен за гледане начин.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Мадам Маравиля е любимка на съпруга ми. Още от времето на ПОД ПРИКРИТИЕ. Отиваше й да е полицейска съпруга. А сцената в патологията с мъртвата Зорница и комисар Попов е едно от най- смазващите неща, които помня от екрана. Вероятно защото съм го приживяла. Била съм там. Майката на мъртвото дете. Моето беше син. И не убит, Слава Богу. Не че боли по- малко. Всички обичаме Лилия Маравиля май. И има защо.
И още веднъж, много благодаря, господин Неделчев. 🙂 Все се чудя на кого ми напомня и все не можех да се сетя! Ама разбира се, че въздушно-ефирно-прекрасната Анета Сотирова! Въпреки че моите симпатии във ВИНА сериозно клонят към Параскева Джукелова. Още една много сериозна и прекрасна българска актриса. За Силвия Лулчева каквото и да се каже- все е малко. Ненавиждам онзи безумен сериал Столичаните- въпреки фамозният му успех!- за мен той е витрина на байганювщината и бруталната ориенталщина и парвенющина. Обаче там мадам Лютова има една фраза, която срази дори мен! „Йордане, ние сме кмет!“. НИЕ. Ако знаете само колко пъти съм гледала МЪЖЪТ МИ Е ВИНОВЕН в Сатирата! Майко мила, коремни болки получавам от смях! То и без това тя тая пиеса е за мене писана, де…Ама това е друг разговор. Също и невероятното им изпълнение с прелестната Бойка Велкова в ИМПЕРИЯ НА КРАСОТАТА. Актриси един път. Да не пропуснем и Светлана Янчева, на която така да й подхожда монашеското расо и „декорът“ на Гигинския манастир. Да са живи и здрави всички, направили този наистина хубав филм. Да бяха написали една роля и за професор Стоянович! 🙂 Като така тъпо го махнаха от Денят започва!?
Аз като едно истинско македонско девойче имам какво да кажа и за виното, и за вината. 🙂 Обаче честно да Ви кажа, чакам вече ДЯВОЛСКОТО ГЪРЛО! Е хайде де, аман, кога!?
И новия БИОГРАФ чакам вече. 🙂 И няма ли такива талантливи и способни хора, дето го правите това списание най- после да направите едно и за класическа музика, че да мирясам накрая!?…:)))
П.П.
Гледах ФЕРАРИ. Леле. ОБИЧАМ Пенелопе Крус. Обожавам тази жена. Покрай нея даже ми се прищя да се кача на Ферари. С нея имаме две общи неща- и двете сме родени през 1974, и двете на 28- ми. Тя април, аз август. Ти да видиш. Имаме юбилей. 🙂 Любима моя актриса от много време.
Обаче да Ви каже, малко не ми се струва Адам Драйвър да е най- добрият избор за Енцо Ферари. И все пак филмът ми допадна, наистина. А начинът, по който Драйвър е състарен, за да отговаря на Ферари, е потресаващ. Наистина, киното е магия!
ХаресвамХаресвам
А гледахте ли „Жана дю Бари“ с Джони Деп? Може и да съм Ви питал вече, но не помня. Много ще ви хареса и на двамата с мъжа ви.
ХаресвамХаресвам
Не. Не сте ме питал за „Жана дю Бари“, ама и да сте- няма лошо. Гледахме я, аз обожавам Джони Деп. Много ми е любим. И въпреки всичко, което се наложи да преживее- все още смятам, че цялата тая история с Амбър Хърд си беше цирк с определена цел. Нейна цел. Хареса ми филма, факт. На мъжа ми също. Той има нещо лично към френската история конкретно, към френската култура изобщо. Аз съм малко по- наопаки. Да го кажем така. Чувствам принадлежност- емоционална и с разума си- към испаноезичната култура. Що се отнася до Франция. Обичам шансоните, Шанел и Диор, книгите на Дюма обожавам, но единственото френско „нещо“, което наистина обичам са трима актьори- Жерар Филип, Мишел Пиколи и Ален Делон. На това място съпругът ми би казал: „Що лъжеш? Първата ти любов е французин“. Прав е. 🙂 Първата ми любов е Атос. Аз вероятно съм единствената жена на света, чиято първа любов е литературен персонаж, а не жив човек…И, да. Гледах Мускетарите с Венсан Касел. Заради него, естествено. Можеше и да не гледам тази екранизация. Да кажем, че човек не може да е винаги без грешка. Но НАПОЛЕОН не си го причиних. Мъжът ми, разбира се, каза, че бил прекрасен. Ех, тоя Наполеон! 🙂 Чакам новия ГЛАДИАТОР аз.
ХаресвамХаресвам
Екстра си е и Наполеон, ако имате предвид моята рецензия от последния „Биограф“. С тези уговорки, които са описани там – чудесен е, и по-добър филм за него просто няма как да бъде направен и да бъде харесан от всички. 😉
ХаресвамХаресвам
Не. В никакъв случай Вашата рецензия нямам предвид. Явно лошо съм се изразила. Уточнявам. Толкова нещо съм прочела за тоя Наполеон. Толкова нещо съм изгледала, че просто вповече ми дойде. Нямах сили и за това. Въпреки че заради Финикс можех да се постарая малко. Но декември ми беше тежко, новата година започна с повече ангажименти и така. Реших, че Наполеон може и без мен. Все ще го гледам. Я на НВО, я другаде. Но за киното нямах сили просто. Лични някакви такива съображения, нищо друго. Прочее, майка ми хареса НАПОЛЕОН също. Което ме изненада. Тя все пак е на 75. Харесва подчертано български и европейски филми. Мъжът ми я заведе, гледаха заедно НАПОЛЕОН. Хареса й. Бре. Мама казва, че съвременния Холивуд е „шантаво място“. Но хареса филма. Та ще го гледам и аз. Все някога.
ХаресвамХаресвам