Между певицата Диона и продуцента Магърдич привидно няма нищо общо, но и двамата нагледно показаха какво означава да си повярваш прекалено много. И не са единствени – примерът им е заразителен и старателно поощряван

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 9 февруари

Двама коренно различни представители на шоубизнеса влязоха в устите на хората миналата седмица – по съвсем разнородни поводи, но с една обща черта, предизвикала масово възмущение. Една нашумяла певица беше арестувана за шофиране под въздействие на вещества и се опита да превърне това в личен ПР, а един мастит тв продуцент реши да се изказва на тема музика от филми, уж отдавайки почит към починал легендарен актьор.

Освен самозабравянето, за което ще стане дума по-надолу, общото между Диона и Магърдич е, че и двамата са талантливи и достатъчно успели в своите области. Би било несправедливо да бъдат омаловажавани като творци, само защото са се издънили по някакъв начин и са загубили усет за реалността.

Всеки, който познава Диона, особено от периода „преди ВИП Брадър“, когато не беше толкова известна, я помни като скромно и трудолюбиво момиче, което буквално изстрада целия си път към върховете на шоу пирамидата. В рап-песните й се съдържа всичко друго, но не и бездарие и липса на идеи. За чалга-творчеството й надали може да се каже същото, но едно е сигурно – тя няма никаква причина да се срамува от кариерата си на сцената.

Магърдич Халваджиян пък е един от тримата най-успешни телевизионни продуценти у нас – не само в момента, а може би на всички времена. Дори само заради продължително високото ниво на шоуто „Като две капки вода“ и риалити-проекти като „Х Фактор“, „Имаш поща“ и легендарното „Море от любов“, стояло на екран цели 10 години в ефира на Би Ти Ви, всяко негово публично изявление трябва да се чете с широко отворени очи.

Но през януари и двамата, по свой специфичен начин, показаха какво означава да се самозабравиш, да загубиш връзка с реалността, да не стъпваш с двата крака на земята. Изцепките на Диона, която се опита ту с хумор и самоирония, ту със сарказъм към хейтърите си и закани към пътната полиция, да се измъкне от конфузната си шофьорска ситуация, бяха посрещнати с възмущение и гняв в социалните мрежи.

Без да е търсила този ефект, певицата се превърна в новата емблема на „измислените звезди“. На нея вече се гледа като на човек, който е известен, без да има с какво да е известен, и който е забогатял незаслужено, за да стигне дотам да кара „Порше“ надрусан (преди това и с личен шофьор). Иронично, но факт – една от малкото истински талантливи изпълнителки, и то в повече от един жанр, „влезе в кюпа“ по най-глупавия начин – така, както е решила и чисто физически, визуално, да се унифицира с всяка друга своя колежка от най-популярния музикален стил. Вече е изцяло в калъпа.

Диона е типичен пример за това как успехът и богатството не се отразяват добре на някои хора. А вездесъщите социални мрежи уголемяват като с лупа не само демонстрациите им на лайфстайл, но и опозоряването им. Това момиче със сигурност не заслужава омразата, на която е обект в момента, но подигравките с „Нурофена“ са напълно уместни. За съжаление, примерът й няма да послужи на никого – не се съмнявайте, че скоро ще има и други последователи на почина да се кара „под въздействие“, практикуван и от уж уважавани личности от „по-сериозни жанрове“ като Белослава и Нойзи. От всички знаменитости, допускали подобна изцепка у нас, само шеф Андре Токев имаше достойнството и мъжеството да поеме вината и отговорността изцяло и докрай, и дори си излежа присъдата, въпреки че със сигурност е имал начини да се измъкне от престой зад решетки.

Но така е в държавата, където девойки като „черната Златка“ от години са налагани като телевизионни звезди, получават правото да демонстрират невежеството и нахалството си в национален праймтайм, а риалити-програми дори им дават за награда автомобили и статуетки. В „Ергенът“ за трети пореден сезон пък ще гледаме сертифицираната наглост на старателно подбрани млади жени, които не само живеят с усещането, че са нещо повече от останалите, но то е старателно подклаждано и акцентирано в най-рейтинговото телевизионно време.

Не че това е само български феномен. Точно миналия уикенд американците станаха свидетели как една от най-фаворизираните техни певици – Тейлър Суифт, безцеремонно игнорира на сцената живата легенда на попмузиката Селин Дион, която въпреки болестта си беше излязла, за да й връчи поредната статуетка „Грами“. Самозабравянето не признава граници, то няма пол, нито възраст. В България обаче вирее по-добре отвсякъде.

Та, какво да кажем за самодоволната изцепка на продуцента Халваджиян, който, уж отдавайки почит на кинолегендата ни Иван Иванов, си позволи да коментира качеството на музиката във филма „Всичко е любов“ и нищо друго? Наистина ли това е начинът една от най-влиятелните фигури в българското общество (поне според списания като „Форбс“) да се сбогува с един от най-обичаните актьори на всички времена и недостижим пример за човек с достойнство и чест?

Шокираща беше не само липсата на преценка и такт, а и отсъствието на какъвто и да било опит за извинение или пояснение, след като под фейсбук-публикацията се изля водопад от възмущение, гняв и сарказъм. За някои хора аудиторията очевидно няма никаква друга стойност, освен под формата на рейтингови телевизионни точици. Или купувачи на дебели напудрени автобиографии. Това, че публиката се е сащисала от самозабравянето им, не ги касае изобщо – те са твърде заети с това да бъдат успешни и влиятелни. Иван Иванов сигурно би заслужил по-добри думи само ако си е дал таланта и в някое тяхно шоу. На този етап е по-важно да кажем, че музиката в най-известния му филм, ни се е сторила странна…

А и откога хора като Халваджиян са специалисти и по филмов саундтрак? Неговите опити в киното и сериалите са преобладаващо неуспешни – достатъчно е да споменем ерзаци като рекламата на „Еврофутбол“ под формата на кинолента „Печалбата“, или сериалът-провал „Полицаите от края на града“. Между него и режисьор като Борислав Шаралиев зее пропаст, която никога няма да бъде запълнена, ако ще и още десет сезона на „Капките“ да чупят рейтингови рекорди…

Но както вероятно би потвърдил и Нойзи – никога не е късно да станеш за резил. Най-масовият (и най-опасен за околните) случай е зад волана на автомобил, а най-дразнещият (и не по-малко вреден) – в социалните мрежи, където самозабравянето е масово практикуван спорт. В подобни ситуации талантът и постиженията моментално остават на заден план.

От хора като Диона и Магърдич се очаква съвсем друго – да дадат пример със себе си как не трябва да се прави и говори. Вместо това, хората получават нова доза самочувствие и самомнителност. Но нали сме късопаметни, скоро ще ги забравим. Ще остане само смътното усещане за нещо блудкаво и нередно във въздуха наоколо.