Морков и тояга за Израел, победа за „небинарен“ с помощ от журито, небивали скандали и протести, брутална пропаганда на сатанизъм и дехуманизация – и всичко това в страната, която навремето ни даде „АББА“

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 17 май

Макар и без българско участие и неизлъчвано по наша телевизия (само в Ютюб), тазгодишното издание на „Евровизия“ предизвика много коментари и ще се запомни като едно от най-противоречивите и скандални в цялата история на музикалния конкурс. Протести по улиците на Малмьо, освирквания в залата, чутовни скандали зад кулисите, вакханалия от джендърска, сатанинска и дехуманизираща пропаганда, а накрая класиране, силно повлияно от съмнителния „вот на националните журита“… И всичко това в страната, която преди половин век даде на света едно от най-позитивните и незабравими явления в музиката – групата „АББА“…

В нашето общество все повече се загнездва чувството на облекчение, че за поредна година не сме част от целия този цирк, в който политиката, машинациите и насаждането на съмнителни идеологии доминират все по-отчетливо над песните и посланията за обединение между хората. Ако все пак подлагаме на по-детайлен анализ тазгодишното издание на „Евровизия“, то е не само заради мащабите на събитието, провеждано вече за 68-и път, но и заради нагледно очертаващите се покрай него тенденции и процеси, които отиват далеч отвъд самата музика и телевизионната индустрия. Не му придаваме по-голяма важност, отколкото заслужава, но не бива и да подминаваме нещата, закодирани в него.

1. Първи „небинарен победител“

Швейцарското същество Немо, което настоява да го наричат „те“, а не „той“ или „тя“ (подобно на британския хитов изпълнител Сам Смит), триумфира най-вече заради вота на националните журита, който от година на година все повече се разминава с вкуса на публиката. Песента му не беше лоша (в никакъв случай обаче не и запомняща се, а камо ли истински хит), изпълнението беше добро, но нищо и в двете не подсказваше, че това ще е тазгодишният победител. Тв аудиторията „ги“ класира едва пети – веднага след емоционалната балада на Франция (№4), силното представяне (вече по традиция) на Украйна (№3), израелския сплотен вот с изкупени сим-карти из цяла Европа (№2), и след предварителният фаворит и всеобщ любимец Бейби Лазаня от Хърватия (№1). Дали чрез „подбутване“ и натиск върху журитата, или просто защото да си небинарен е модерно, Немо нагледно олицетвори в какво все повече се превръща Евровизия – в демонстрация и насаждане на джендърски идеологии и все по-натрапчива дехуманизация. На сцената, а и сред публиката, преобладаваха същества с неопределен пол, които търсят внимание по всякакви други начини извън музиката и любовта към нея.

Небинарна личност е и вещероподобният представител на Ирландия Bambie Thug, „които“ заедно с целия си антураж агресивно пропагандираха сатанинска визия и ритуали. Забележително е, че „те“ се класираха на престижното шесто място и при журитата, и при телевота – ясен знак, че отвратителната дехуманизация е не само на сцената на Евровизия, а шества все по-уверено из целия континент, и въобще из целия свят…

2. “Класическите гейове“ са демоде

Най-известният изпълнител тази година – англичанинът и LGBT-активист Оли Александър (от групата Years & Years, добре позната и у нас, и от сериала „Греховно“) – получи шамар от телевота – нула точки, и едва 46 от националните журита. Вярно е, че представянето му на сцената не бе и особено убедително, но това не омаловажава открояващата се тендеция – да си класически тип гей вече е не просто демоде, а направо се смята за ретроградно и непрестижно. Сега трябва да си на всяка цена небинарен, по възможност дори някакъв сатанист, някакъв „фрийк“, за да си интересен и харесван.

Финландия например втрещи стотици милиони със своя участник Windows95man, който зад маскировката на ирония и сарказъм просто показа отвратителен вкус – много по-лош дори от този на Борат в едноименните филми за него. Е, и на него не му се получи, както е очаквал – класира се едва на 19-о място. Явно у хората все още има някакви защитни рефлекси срещу маскираната зад нещо друго некадърност.

От Евровизия сигурно биха казали, че не търсят умишлено целия този ефект, а просто удовлетворяват потребности на широките маси, но това би било лъжа. Става въпрос от години за целенасочена европейска политика, а най-предните места в залата на конкурса винаги са запазени за всевъзможни джендърски асоциации, които изпращат там най-провокативните си представители.

3. Морков и тояга за Израел

Присъствието на държавата, която е отговорна за смъртта на вече близо 40 000 палестинци (повечето от тях – не терористи от „Хамас“, а цивилни и дори деца), предизвика вълна от демонстрации в Швеция и дори по улиците на Малмьо в дните на конкурса. Една от основните водещи – норвежска певица – дори отказа да участва в знак на протест срещу системния геноцид в ивицата Газа. Холандският представител беше сензационно дисквалифициран от финала (безпрецедентен случай в цялата история на Евровизия), защото влязъл в конфликт с някаква телевизионна операторка, която го провокирала. Преди това на висок глас попитал израелската представителка как се чувства, когато политиката на нейната държава предизвиква както многолюдни протести отвън, така и брожение сред останалите участници (представителката на Португалия например открито агитираше за палестинската кауза, включително и чрез стайлинга си).

Шведската телевизия се постара максимално да заглуши освиркванията към израелското изпълнение, и това също беше част от „моркова“. Но „тоягата“ дойде после – както от националните журита, така и от телевизионната публика. Въпреки мобилизираното гласуване с изкупуване на сим-карти в цяла Европа, към което ционистки асоциации призоваваха, песента на младата Еден Голан (еврейка от украинско-латвийски произход, отраснала в Москва) не успя да се изкачи до по-висока позиция от петата, а и не заслужаваше. Израел все повече губи симпатии, и събитието в Малмьо го показа нагледно.

4. Още по спиралата надолу

В сегашния си вид конкурсът на Евровизия все повече се отдалечава от музиката и обединяването на хората и се превръща в пропагандно средство. Той е като огледало, в което се отразява все по-деградиращото съвременно общество на Стария континент. Изглежда криво и сякаш съзнателно деформирано, но всъщност не е. Ще продължим да го гледаме с все по-гузното усещане, че се потапяме в някаква мръсотия, и ще се чудим къде повече може да се отиде по тази низходяща спирала.

Светът, в който живеем, става все по-откачен и дори перверзен, и е истинско облекчение, че ние не сме съвсем пълноценна част от него.