Съдебната война срещу създателя на „Телеграм“ Павел Дуров отваря нова страница в тоталитарната хегемония на „либерализма“

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 30 август

Собственикът на „Телеграм“ – руснакът с дубайско и френско гражданство Павел Дуров – арестуван на парижко летище и обвинен за неща, които могат да му донесат 20 години затвор: подпомагане на наркотрафик, тероризъм, финансови измами и педофилия. Всички те се организирали онлайн чрез закодираните съобщения в популярната платформа, а той отказал на френските власти да предостави кодовете за пълен достъп. И не, не било заради това, че в Украйна военните и от двете страни на фронта комуникират помежду си в защитения от външен контрол месинджър. Нито пък е в името на пълно подчиняване на всяка платформа за свободна информация („ТикТок“ и „Рамбъл“ вече са обект на подобни преследвания, а примката около „Х“ на Илон Мъск все повече се затяга) – нищо подобно. Всичко е само в името на демокрацията, свободата и човешките права, да не си помислите друго.

За много хора събитията около „Телеграм“ и Дуров не са сензационна изненада, въпреки че едва ли са очаквали чак толкова безцеремонна и желязна ръка баш от люлката на европейската демокрация Франция. Било е въпрос на време и такива неща да се случват.

За други пък – онези от либералното стадо – не е станало нищо особено. Няма надписи Je Suis Durov във фейсбуците им, няма призиви за защита на свободата на словото и информацията, а за протести пред френското посолство или по жълтите павета да не говорим. Всичко е точно, както би казал Папи Ханс. Какво тук значи някакъв си арест…

Защо обаче предприемачът-милиардер, който показа среден пръст на Путин още преди повече от десетилетие и се подиграваше открито на руските тайни служби, които искаха от него „ключовете за Телеграм“, днес се превръща в новия Джулиън Асанж – поборник-мъченик за правото да бъдем свободни и информирани? Неговият случай дори изглежда още по-сериозен и показателен. Докато Асанж беше нарочен заради свои проактивни действия – създаването на сайта „Уикилийкс“, където всеки анонимно може да обнародва опасни за обществото и човечеството държавни тайни, Дуров бе арестуван, без да е направил нищо конкретно – той просто „отказвал да съдейства“. Не пожелал да се подчини на правителствения диктат, както го направи навремето в родината си, заради което и се наложи да я напусне. Колкото и за недемократичен да се смята режимът на Путин в Москва, той все пак не стигна дотам да арестува създателя на мрежата VK, а просто го застави да я продаде и да емигрира в чужбина.

Парадоксално е, че след 2014-а свободолюбивият Дуров не намери убежище и закрила в „демокрацията на демокрациите“ САЩ. Тъкмо напротив – при едно от посещенията си в Сан Франциско, където разговарял с тогавашния собственик на „Туитър“ Джак Дорси, той бил нападнат от трима обирджии на улицата, и само уменията му по бойни изкуства му помогнали да се спаси от тях. Това не му се е случвало никъде другаде по света. После, при следващите си пътувания до Щатите, той неведнъж бил посещаван от агенти на ФБР, които директно го разпитвали за новата му платформа „Телеграм“ и начина, по който е засекретена цялата комуникация в нея. „Предложиха ми директно да им сътруднича, но аз им отказах – така, както съм отказвал и на руските служби“, сподели наскоро Дуров в интервю пред журналиста Тъкър Карлсън.

Куриозно е, че всички тези събития бяха пророчески предвидени от ексцентричния руски политик Владимир Жириновски, вече покойник. През 2017-а лидерът на националистическата ЛДПР се обърна публично към Дуров с покана да се върне в родината, тъй като очевидно не намира на Запад демокрацията, свободата и радостта, които е очаквал…

Впрочем, една от причините Дуров да се установи не къде да е, а в Дубай, е именно липсата на пречки към предприемачеството там – нещо, което, по неговите думи, не е можело да се каже за нито една от евроатлантическите страни… Грешката му обаче е била, че се е съгласил да има и френско гражданство. Поради това сега в Париж го третират като свой поданик и не приемат опити от други държави да го защитят. Да видим колко ще го защити свещената френска конституция…

Ако не друго, арестът на Дуров на летище „Бурже“ доказва нещо, което хората отдавна подозираха, че ще се случи. Новият тоталитаризъм на глобалната либерална машина вече е готов да изостави всякакво лицемерие и хвърляне на прах в очите. Войната срещу гражданските свободи и традиционната демокрация – такава, каквато я познавахме досега – започва да се води открито. От реакциите спрямо случилото се е видно, че на Запад обществото е съвсем „узряло“ да я приеме, без да се притеснява от нищо. Там мозъците на широките маси са достатъчно добре промити от медийната машина. Такива изплакнати и подсушени „умове“ вече са предостатъчно и у нас. За щастие, тук те не са мнозинство, но гласовете им са по-кресливи и влиятелни от тези на „простолюдието“, оставащо пасивно и примирено в своята „ретроградна нормалност“…

Какво ще се случи оттук нататък? Дали Дуров ще се примири и ще размени свободата си срещу свободата на своето творение? Ако изостави „Телеграм“ на подчинение на междунационалния либерален глобализъм, ще се надява ли, че после отново ще може да създаде друго приложение, неподвластно на контрол, и съответно да се грижи по-добре за личната си неприкосновеност и сигурност?

Кои ще бъдат следващите мишени – предпримачи, защитаващи свободата на информацията? Ще устои ли на натиска Илон Мъск, който днес вече открито е в щаба на републиканския кандидат-президент Тръмп и е огромен трън в очите на управляващата Демократическа партия и нейната „дълбока държава“?

Уж един най-обикновен арест, а толкова много въпроси без ясен отговор…