Редакционният увод в септемврийския „Биограф“
Краката ми са стъпили на земята – по-здраво от когато и да било. Наясно съм, че не преследвам никаква мечта в момента – просто се опитвам да задържа живота си.
Селин Дион
Нейното величествено завръщане в Париж, където изпълни песен на Едит Пиаф от терасата на Айфеловата кула, беше истински триумф на човешкия дух. И пиршество за сетивата и душите на всеки, който обича музиката. Историята на Селин Дион е толкова драматична и вълнуваща, че трудно се побира между две корици. Но ако има момент, в който хората биха искали да посегнат към нея, за да получат вдъхновение и опора, той е именно сега. Ако септемврийската ни Cover story успее да ви прелее поне микроскопична частица от любовта, на която тази жена е способна, ще съм истински щастлив.
През август светът се прости с един от последните истински мъже от киноекрана – Ален Делон. Но ние ще се сбогуваме подобаващо с него следващия месец, когато ще му посветим корицата си и ще отделим достатъчно място на най-обичания френски актьор.
А в този брой не пропускайте и големите ни интервюта – с Кичка Бодурова, с професорите Анри Кулев и Христо Пимпирев и с култовия актьор Китодар Тодоров. Не подминавайте и очерка за големия шотландски писател Алистър Грей, бащата на „Клети създания“, чието ново издание на български вече е на пазара. Пътеписите на Дора Радева и Симеон Гаспаров от Сицилия и Великата американска пустиня също са четива, каквито трудно ще намерите в друго издание.
И да, сигурно сте забелязали – цената ни вече е по-висока. Истинско чудо е, че въобще успяхме да задържим толкова време досегашната. Надявам се, че поскъпването няма да попречи на бъдещите ни срещи с вас – дори и в момента Biograph ви коства по-малко, отколкото всяко друго издание с толкова страници и с подобно оформление би струвало. А скоро идва и моментът за абонамента, когато ще можете да си го осигурите на по-достъпна цена всеки месец.
Приятно четене!
Георги Неделчев,
редакционен директор
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Права бях- този БИОГРАФ е като по поръчка за съпруга ми и точно преди морето. 🙂 Хората забравиха, че са били отпуска, ние тепърва отиваме. Кой както. 🙂 Много музикален брой, господин Неделчев. И както винаги- много интересен. Обаче понеже обещах на Ники да го прочете преди мен заради любимката му Селин Дион и Павароти, аз за момента прочетох само възхитителните пътеписи за Великата американски пустиня и за така скъпата на сърцето ми Сицилия. Сицилия, където жените са по- опасни от пушките. Нали така казваше един от пазачите на Майкъл Корлеоне. 🙂 Вярно е. В Сицилия жените са най- опасното оръжие. И както аз обичам да казвам- в Сицилия не е достатъчно да имаш приятели, трябва да имаш правилните приятели. Имам си една дружка от университета аз, прекрасно момиче. Планът беше да стане детски кардиохирург. Е, стана. Сега вече е глава на фамилията си. В онзи смисъл на фамилия. По ред причини, Кармела е глава на клана. Ако имате път към Сицилия, кажете ми. Тя се погрижи добре за Вас. Не се шегувам. Само съм длъжна да кажа, че Кармела е съвсем истинска Констанца Корлеоне. Какво пък. Човек не може да има само изключително порядъчни приятели. Имам около хиляди причини да я обичам безкрайно. Жалко, че жени като нея не дават интервюта- смея да кажа, че има какво да разкаже особено на журналист като Вас. Който не се плъзга по повърхността на нещата и по „злобата на деня“. Да го кажем така. Ако убия някого, на Кармела ще се обадя да го закопаем. Такива приятелки сме ние с нея. И дано никога не се наложи никого да закопаваме. Все пак. Обичам Сицилия. Въпреки климата й. Има нещо в това парче земя. Нещо от елегантността на Византия, от симпатичната ленност на Изтока, от омагьосващата магия на Средиземноморието, от не така далечният за острова чар на африканския полъх. Съвсем не случайно всички казват, че Сицилия не е съвсем и само Италия и сицилианците не са като другите италианци. Дааа. Разтопихте ми сърцето с този разказ. 🙂 Толкова много спомени се върнаха, докато четях. Всичко останало ще прочета след мъжа си този път. Първо- Китодар Тодоров. Много интересен и самобитен актьор. Виж ти, и той в отбора на тези, които ставаме на 50 тази година. 🙂 Хубава година ще се окаже `74. Белослава, Деян Донков, маестро Найден Тодоров, аз и Пенелопе Круз! 🙂 Която обожавам. Възхитителна жена и вълшебна актриса. О, и любимецът на мъжа ми- Лео Ди Каприо. Не съм от армията фенове, но признавам акрьорската му дарба с три ръце. Има няколко негови филма, които наистина мисля за изключителни.
Много благодаря както винаги за прекрасния нов брой, господин Неделчев. Ще си го разходя до морето и ще си го чета на спокойствие. Но с ръка на сърце Ви признавам- с огромно нетърпение чакам следващия брой, който анонсирахте. Както сте написал- подобаващото сбогуване с Ален Делон. Боже. Още не мога да приема, че го няма. Вчера гледах отново Затъмнението. Това е един от любимите ми негови филми. И понеже покрай загубата му прочетох доста неща, да Ви кажа- далеч не всички се сбогуват с него с нужното уважение към смъртта най- малкото. Нали уж „мъртвият не ни е враг“. Прочетох- включително във френски издания!?- такова количество откровени глупости. „Среден актьор, превърнал се в звезда благодарение на красотата си“, „Хобофобът, който е имал безброй авантюри с мъже“(това особено ме впечатли…), „Насилникът, когото жените превърнаха в икона- въпреки, че ги шамаросваше цял живот“ и още, и още. Чудя се. Защо не кажеш на някого какво мислиш за него в лицето му и докато е жив? Докато може да се защити? Така е много лесно. И много недостойно. Мен ако питате. Поне пред лицето на смъртта трябва да имаме някакво уважение. Не защото става дума за Ален. За когото и да става дума. Така че…чакам следващия БИОГРАФ с вълнение и нетърпение. Със сигурност между страниците му такива нелепици няма да прочета…
ХаресвамХаресвам
Много искам да отида в Сицилия, но да видим кога ще е. Няма да е лятно време със сигурност.
ХаресвамХаресвам
Като имате предвид, че от дете ненавиждам топло време- и под топло разбирам всеки градус над 20, личният ми опит сочи, че оптималното време за Сицилия е след 15- ти октомври и до края на март, максимум. Ако имате малко повече вяра в биологията си и способността си да понасяте топло време- в краен случай и април. Но дори преди климата да се измени така, след март и преди октомври в Сицилия е тежко. Първо заради жегата и второ потокът от хора е убийствен. Особено за човек, който иска да види нещо повече от Катания и Палермо, наистина е страшно. Сиракуза и Месина са ми любими. На мен лично. И няколко мънички бижута, които дори на италианските карти ги няма, да не говорим за справочниците за туристи. Като затръгвате, ще Ви ги кажа. С определени хора споделям класифицирана информация! 🙂 Също от опит- избирайте места за настаняване около мястото, където искате да отидете. Или малък семеен хотел извън исторически и архитектурен център. В Сицилия е като в Тоскана- стигането до големия град (Месина, Сиракуза, Палермо) не е никакъв проблем, но настаняването в място на около 10 до 15 км. наоколо може да Ви спести над 50% от парите, които бихте платили в съответния град. И в Сицилия като на всеки остров- пиете само бутилирана вода. Освен това се пригответе, че с едно отиване до Сицилия само ще започнете да я разглеждате. Под сектрет да Ви кажа- и сто пъти да отидете, все ще има какво да видите. И все ще искате да се върнете там. И това Ви го казвам от опит. 🙂
И преди да съм забравила. Видях, че в Интрото специално споменавате увеличената цена. Повярвайте ми, за хората, за които БИОГРАФ е важен и специален, тези два лева няма да са спирачка. Лично аз очаквах това отдавна. Още къмто и след корона вируса. Цяло чудо е, че го правите едва сега. И само с два лева. Защо Ви казвам това? Освен БИОГРАФ, чета още две списания. Абонирам се за тях. Едното от тях, L` Europeo качи цената си относително скоро. От 10 лева директно на 15. Да, мен това няма да ме спре, но има хора, за които пет лева са нещо много. Другото е InGlobo, което от 8 лева преди време стана 13. На кантар съм дали да се абонирам отново за тях специално. По две причини. Първата е, че хитруват на дребно. Издават един брой за юли/ август, пропускат август и излизат през септември. Същото упражнение правят и през декември/ януари. И практически получаваш 10 броя. А уж абонаментът е годишен. Не ми е до парите, просто такива неща ме дразнят. Кажете си честно, че абонаментът е за 10 броя и толкова. Другото нещо, което също не ми се вижда много честно е, че всеки брой е с различен обем страници. При положение, че форматът е хайде, не половината, но една трета от БИОГРАФ, на мен все пак не ми е все едно дали ще платя 13 лева за 115 страници или за 95. Иначе списанието си заслужава, много е интересно, научават се куп нови неща. Но да се хитрува на дребно не е ок. За мен поне. Така че мисля, че няма да имате повод да се тревожите от новата цена на списанието. Която обаче явно е увеличена само за продажба. Направих си абонамента за 2025- та и платих точно колкото и за тази. Та за мен излиза, че промяна в цената няма. 🙂 Повярвайте ми, за БИОГРАФ бих платила и 20 лева. И не мисля, че само аз. Имате си армия от предани читатели. 🙂 И съм сигурна, че ще останем с любимото си списание още дълго време. Надявам се- и то с нас! 🙂
ХаресвамХаресвам